4 Р Е Ш Е Н И Е № 275 СОФИЯ, 07.03.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в публично заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЖАНИН СИЛДАРЕВА ЧЛЕНОВЕ : ДИЯНА ЦЕНЕВА БОНКА ДЕЧЕВА при секретаря Даниела Никова изслуша докладваното от съдията Д. Ценева гражданско дело № 1996/2013 година и за да се произнесе, взе предвид : Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. Допуснато е касационно обжалване на въззивно решение, постановено от Окръжен съд - Монтана на 01.10.2012 г. по в.гр.д. № 211/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Монтана от 28.02.2012 г. по гр.д. № 198/2010 г. в частта му, с която е прекратено производството по делото. Жалбоподателката М. Г. М. счита, че в тази част въззивното решение е неправилно поради допуснато нарушение на съдопроизводствените правила. Ответниците по касация А. М. П., З. М. Г., П. М. Ц. и М. Г. К. не са взели становище по касационната жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като извърши проверка на обжалваното въззивно решение във връзка с наведените в касационната жалба оплаквания, приема следното: С искова молба, постъпила в съда на 21.04.2010 г., жалбоподателката в настоящото производство М. Г. М. е предявила иск с правно основание чл. 14, ал.4 ЗСПЗЗ срещу пет физически лица. След връщане на съобщенията за връчване на препис от исковата молба съдът е констатирал, че трима от ответниците са починали преди предявяване на иска. След постъпване на удостоверенията за смъртта и наследниците им по делото, с определение от 06.10.2010 г. районният съдът служебно е конституирал наследниците на Г. К. С. /М. Г. К./, на М. Ц. П./ П. М. Ц./ и на М. П. В. /А. М. П. и З. М. Г./ като ответници по делото, като е разпоредил на същите да бъдат връчени по реда на чл. 131 ГПК преписи от исковата молба с доказателствата. С постановеното решение от 28.02.2012 г. по гр.д. № 70198/2010 г. Районен съд Монтана е прекратил производството по делото по отношение на починалите ответници, посочени в исковата молба - М. П. В., М. Ц. П. и Г. К. С., както и по отношение конституираните като ответници по делото техни наследници. В тази част първоинстанционното решение с характер на определение е потвърдено от Окръжен съд Монтана по съображения, че разпоредбата на чл. 227 ГПК, която урежда правоприемството в гражданския процес, е приложима в случаите, когато страна по делото е починала в хода на процеса, но не и когато е починала преди подаване на исковата молба. С определение № 436 от 28.09.2010 г. по ч.гр.д. № 313/2010 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато в съда е подадена искова молба срещу ответник, който не е жив, но по делото има данни за неговите наследници, или пък в резултат на извършени от съда процесуални действия се установи, че ответникът е починал още преди завеждане на делото, се касае за нередовна искова молба, по която съдът предприема необходимите процесуални действия за отстраняване на недостатъците й, след което делото продължава в лицето на правосубектния ответник, тъй като е ясно, че ищецът цели като резултат да обвърже с правни последици правосубектна страна, т. е. наследниците на починалия. Направен е извод, че в тази хипотеза е приложима разпоредбата на чл. 227 ГПК В същия смисъл е и определение № 141 от 28.02.2013 г. по ч.гр.д. № 1348/ 2013 на ВКС, ІV г.о. Служебно известна на настоящия състав е и практика на ВКС, която приема, че когато ответникът е починал преди завеждане на делото, е недопустимо неговите наследници да се конституират като страна на основание чл. 227 ГПК/ чл. 120 ГПК- отм./, тъй като правоприемството в процеса е възможно само ако е възникнало валидно процесуално правоотношение. Не се касае и за нередовност на исковата молба, която може да бъде отстранена по пътя на чл. 129 ГПК, а за липса на процесуална правоспособност, която е абсолютна положителна предпоставка за предявяване на иск и за възникване на процесуално правоотношение /напр. определение № 576 от 12.10.2010 г. по ч.гр.д. № 458/2010 г. на ВКС, ІV г.о., решение № 221 от 22.02.2012 г. по т.д. № 1161/2010 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./. Настоящият състав намира тази практика за правилна. Страни в процеса могат да бъдат само процесуално правоспособни физически и юридически лица. Процесуалната правоспособност е от категорията на абсолютните положителни процесуални предпоставки, които следва да бъдат налице от момента на предявяване на иска до приключване на делото и за които съдът е длъжен да следи служебно. Смъртта прекратява съществуването на физическите лица като правни субекти, а следователно - слага край на тяхната правоспособност. Предявяването на иск срещу лице, което към момента на постъпване на исковата молба в съда вече е починало, изключва възникването на валидно процесуално правоотношение. Това от своя страна обуславя невъзможност посочения в исковата молба ответник да бъде заместен от своите правоприемници, съгласно чл. 227 ГПК, тъй като процесуалното правоприемство предполага страната да е починала в хода на процеса, т.е. при наличието на валидно учредено с нея процесуално правоотношение. В разглежданата хипотеза съдът не може служебно да конституира наследниците на починалия преди предявяване на иска ответник, но ищецът може да насочи иска си срещу тях при условията на чл. 228, ал.3 ГПК, като в този случай искът ще се смята предявен от деня, когато e постъпила в съда исковата молба срещу тях. С оглед на изложеното, въззивното решение се явява правилно. При данните по делото, че трима от посочените в исковата молба ответници са починали много преди постъпване на исковата молба в съда, правилно въззивният съд е приел, че те не са придобили качеството на страна в процеса, съответно не са били налице предпоставките на чл. 227 ГПК за конституиране на техните наследници по закон като страни по делото. Предявяването на иска против лице, което към този момент е починало, не съставлява нередовност на исковата молба по смисъла на чл. 127, ал.1 и чл. 128 ГПК и съдът не е бил длъжен да дава указания за поправянето й. До приключване на делото в първата инстанция ищцата не е предприела процесуални действия за привличането на наследниците на починалите лица като ответници по делото по предвидения за това ред. Затова като е приел, че исковият процес против тях е недопустим, въззивният съд е приложил точно процесуалния закон. По тези съображения въззивното решение следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното съдът Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение, постановено от Окръжен съд - Монтана на 01.10.2012 г. по в.гр.д. № 211/2012 г. в частта, с която е потвърдено решението на Районен съд Монтана от 28.02.2012 г. по гр.д. № 198/2010 г. в частта му, с която е прекратено производството по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: