Ключови фрази
Касационни частни дела * допустимост на касационна жалба


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 3


гр. София, 07 януари 2019 г.



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в закрито съдебно заседание на трети януари през 2019 г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БЛАГА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА
МИЛЕНА ПАНЕВА

при участието на секретаря ..................................................................................................
и в присъствието на прокурора ............................................................................................
разгледа докладваното от съдия Панева ч.н.д. № 1157 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 351, ал. 5 НПК. Образувано е по жалба на повереника на частния тъжител и граждански ищец М. В. М. срещу разпореждане на съдия при Видинския окръжен съд от 02.11.2018 г., с което и на осн. чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната касационната жалба на М. М. срещу решение № 89 от 18.10.2018 г., постановено по ВНЧХД № 185/2018 г. по описа на Видинския окръжен съд.
Според повереника разпореждането е незаконосъобразно, защото касационната жалба е насочена срещу съдебен акт на въззивната инстанция, който макар назован „решение“, по съществото си е присъда. В подкрепа на становището си посочва определение № 6 от 08.01.2014 г. на Върховния касационен съд, първо наказателно отделение, постановено по ч.н.д. № 2263/2013 г. Отправя искане за отмяна на оспореното разпореждане и за връщане на делото на въззивния съд за по-нататъшно администриране на касационната жалба.
Постъпило е становище на прокурор при Върховната касационна прокуратура, според което постановеното по делото въззивно съдебно решение не подлежи на проверка по касационен ред и правилно подадената срещу него касационна жалба е била върната. Предлага се частната жалба да бъде оставена без уважение.
Настоящият състав на ВКС, след като обсъди изложените в частната жалба доводи, данните по делото и становището на прокурора, за да се произнесе, взе предвид следното:
С присъда № 289 от 12.06.2018 г., постановена по НЧХД № 524/2017 г., състав на Видинския районен съд е признал подсъдимия П. И. М. за виновен в това, че на 06.10.2016 г. в [населено място], в района на бензиностанция „име“ на [улица], причинил на М. В. М. разстройство на здравето, представляващо лека телесна повреда по чл. 130, ал. 1 НК, поради което и на осн. чл. 78а, ал. 1 НК го е освободил от наказателна отговорност и му е наложил административно наказание „глоба“ в размер на 1000 лева, уважил е частично предявения граждански иск и е възложил заплащането на разноските по делото и държавната такса върху уважената част от гражданския иск в тежест на подсъдимия.
С решение № 89 от 18.10.2018 г., постановено по ВНЧХД № 185/2018 г. състав на Видинския окръжен съд е изменил присъдата, като е приел, че деянието е извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана поради уплаха и смущение, отменил е присъдата по отношение на наложеното с нея административно наказание и на осн. чл. 12, ал. 4 НК не е наложил наказание на подсъдимия и е намалил размера на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди. В останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от частния тъжител и граждански ищец (чрез повереника му), която с понастоящем оспореното разпореждане е била върната от съдия при Видинския окръжен съд, като подадена срещу неподлежащ на касационна проверка съдебен акт.

Частната жалба е неоснователна.

При упражнения в случая въззивен контрол върху първоинстанционната присъда е реализирана хипотеза, водеща до облекчаване на наказателно-правното положение на подсъдимия, като е прието наличие на факти, обосноваващи личното основание за ненаказването му по чл. 12, ал. 4 НК. В този случай въззивният съд реализира правомощието си по чл. 337, ал. 1, т. 2 НПК да измени първоинстанционната присъда, като съдебният акт, с който следва да стане това е именно решение. Случаите, в които въззивният съд се произнася с присъда и условията за това, са регламентирани в чл. 336 НПК, като настоящият не попада сред тях. Позоваването на цитираното от защитата определение на ВКС е неуместно, доколкото в него е третирана противоположна на настоящата хипотеза, при която в рамките на въззивното разглеждане на делото е утежнено наказателно-правното положение на подсъдимия, като е прието за пръв път едва от въззивния съд, че извършеното деяние е наказуемо и подсъдимият следва да понесе наказателна отговорност.
По аргумент за противното от чл. 346, т. 2 НПК, решенията на окръжния съд, постановени от него като въззивна инстанция не подлежат на касационно обжалване, поради което и доколкото преценката на съдията от Видинския окръжен съд за недопустимост на касационната жалба е направена в стриктно съответствие с посочената разпоредба, разпореждането е законосъобразно.
Водим от изложеното и на осн. чл. 351, ал. 5 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение

О П Р Е Д Е Л И:

ОСТАВЯ В СИЛА разпореждане на съдия при Видинския окръжен съд от 02.11.2018 г., с което и на осн. чл. 351, ал. 4, т. 3 НПК е върната касационната жалба на частния тъжител и граждански ищец М. В. М. срещу решение № 89 от 18.10.2018 г., постановено по ВНЧХД № 185/2018 г. по описа на Видинския окръжен съд.

Определението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.