4 РЕШЕНИЕ N. 25 София, 17.03.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в съдебно заседание на 15 февруари две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Марио Бобатинов дело N 411-2010 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Г. И. Б. от г.Б. срещу въззивното решение от 9.12.09г. по г.д.№1920/09г. на СГС-ІV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08г. по г.д.№17641/08г. на СРС, 59 с-в. С последното е отхвърлен изцяло предявеният от касатора срещу ЗПК[фирма]-г.София иск с правно основание чл.409 ТЗ/отм./ във вр. с чл.405 ТЗ/отм./ за заплащане на сумата 4185.42 лв., представляваща изплатено обезщетение за имуществени и неимуществени вреди на пострадалата М. Н. Н., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното й изплащане. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилно приложение на материалния закон и необоснованост/чл.281 т.3 ГПК/. Касационната жалба е процесуално допустима-подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, постановен на основание чл.258 и сл. ГПК в рамките на едномесечния преклузивен срок по чл.283 ГПК ВКС-ТК след анализ на представените по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, становищата страните, както и релевираните в касационната жалба отменителни основания по чл.281т.3 ГПК основания приема следното: Обуславящият изхода на делото материалноправен въпрос от значение за правилността на решението е за обема на отговорността на застрахователя по договора за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност”. От данните по делото безспорно се установява, че ищецът-касатор в настоящето производство е имал валидно сключен договор за задължителна застраховка ”Гражданска отговорност” със ЗПК[фирма]-г.София. С влязла в сила присъда по н.о.х.д.№52/2006г. на РС-г.Враца Г. И. Б. е осъден да заплати на пострадалата М. Н. Н. сумата 5000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и сумата 564.02 лв.-обезщетение за имуществени вреди, ведно със законната лихва считано от 28.09.05г. до окончателното й изплащане. Ищецът е изплатил към 21.03.08г. исковата сума на пострадалата въз основа на издаден срещу него изп.лист-вж.представените по делото вносни бележки, издадени от “П. Б.” от 6.03.08г. за 2000 лв. и от 21.03.08г. за 2185.85лв. или общо 4185.42 лв. Междувременно на 15.10.07г. въз основа на двустранно споразумение от 3.09.07г., сключено между пострадалата М. Н. Н. и ЗПК[фирма]-г.София последният е изплатил 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, обстоятелство дало основание на въззивният съд да уважи иска за сумата 1500 лв., представляваща разликата между присъденото по н.о.х.д.№52/2006г. на РС-г.Враца обезщетение за неимуществени вреди и изплатеното от застрахователя. Основополагащия въпрос за правилния изход на делото в конкретния случай е за обема на отговорността на застрахователя ЗПК[фирма]-г.София. Съгласно чл.229 КЗ, приложим в конкретния случай застрахованият по застраховка “Гражданска отговорност” има право да получи застрахователното обезщетение ако е удовлетворил увреденото лице. В конкретния случай са налице законоустановените предпоставки, предвидени в цит. разпоредба, а именно: -гражданската отговорност на ищеца Г. И. Б. от г.Б., имащ качеството на делинквент е била покрита от сключения между страните по делото договор за задължителна застраховка “Гражданска отговорност”, обективиран в представената по делото застрахователна полица №0519002/01122305-0235084/15.01.05г., обстоятелство което го прави застрахован по смисъла на чл.229 КЗ -ищецът Г. И. Б. от г.Б. е заплатил на пострадалата М. Н. Н. към 21.03.08г. исковата сума възлизаща общо на 4185.42 лв., предмет на изп.лист от 21.08.07г., издаден по н.о.х.д. №52/06г. на РС-г.Враца. Въз основа на споразумение от 3.09.07г., сключено между пострадалата М. Н. Н. и застрахователят ЗПК[фирма]-г.София последният е изплатил на 15.10.07г. 3500 лв. обезщетение за неимуществени вреди. Ищецът по делото не е страна по това споразумение, поради което предвид неговата релативна природа то има обвързващо действие единствено между страните по него-арг.чл.21 ал.1 ЗЗД. Следователно ищецът Г. И. Б. не е могъл и не е бил длъжен да узнае неговото съдържание, обстоятелство което прави плащането към пострадалата добросъвестно и в точно изпълнение на задължението по изп.лист от 21.08.07г., издаден по н.о.х.д. №52/06г. на РС-г.Враца. Следва да се отбележи, че съгласно практиката на ВС, обективирана в решение № 53/2.11.1981г. по н.д. №41/81г. на ОСНК влязлата в сила присъда относно размера на присъдените имуществени и неимуществени вреди на пострадалите лица формира сила на пресъдено нещо, поради което е задължителна за гражданския съд. Изключение от това прави само съпричиняването, ако то не съставлява елемент от конкретния престъпен състав. Следователно с оглед правилото, установено в чл.229КЗ предявеният от ищеца иск се явява изцяло основателен, обстоятелство което обуславя отменяване на въззивното решение от 9.12.09г. по г.д.№1920/09г. на СГС-ІV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08г. по г.д.№17641/08г. на СРС, 59 с-в и вместо него следва да бъде постановено друго, с което иска следва да бъде уважен за сумата 2685.42 лв., представляваща разликата между цената на иска и присъдената от въззивния съд сума, възлизаща на 1500 лв. обезщетение за неимуществени вреди, заплатено от ищеца на пострадалата М. Н. Н.. С оглед изхода на делото и на основание чл.78 ал.1 ГПК на ищеца по делото следва да бъдат присъдени 769 лв. съдебни разноски за всички съдебни инстанции. Водим от горното ВКС-ТК Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивното решение от 9.12.09г. по г.д.№1920/09г. на СГС-ІV-Г с-в, в частта му с която е оставено в сила първоинстанционното решение от 23.12.08г. по г.д.№17641/08г. на СРС, 59 с-в, както и в частта за присъдените на ЗПК[фирма]-г.София 186.79лв. съдебни разноски и вместо него ПОСТАНОВИ: ОСЪЖДА ЗПК[фирма]-г.София да заплати на Г. И. Б. от г.Б. сумата 2685.42 лв./две хиляди шестстотин осемдесет и пет лева и 0.42 лв./, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, заплатено пострадалата М. Н. Н., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 14.05.08г. до окончателното й изплащане, както и 769 лв. съдебни разноски за всички инстанции. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: