Р Е Ш Е Н И Е   №  560   София, 18 януари  2010 г     В  И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А   ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България,  Наказателна колегия, II н.о., в съдебно  заседание на осемнадесети декември двехиляди и девета  година в състав:                  ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева                        ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева                                             Теодора Стамболова   при секретар Кристина Павлова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 600/2009 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационни жалби на подсъдимия С. Б. Л. и на гражданските ищци и частни обвинители О. Г. Т. и Г. К. К. против въззивно решение № 254 от 6.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 318/2009 год. на Софийски апелативен съд. В жалбата на подсъдимия се поддържат всички касационни основания по чл. 348 ал.1 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилни фактически и правни изводи. По същество се иска въззивното решение да бъде отменено и да бъде оправдан. В съдебно заседание жалбоподателят и защитника му редовно призовани не се явяват и не вземат становище по жалбите. В жалбата и в съдебно заседание от гражданските ищци и частни обвинители се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1 т. 1 и 3 НПК, като се излагат съображения за допуснати нарушения при оценката на доказателствата довели до неправилни фактически констатации за липса на причинна връзка между телесното увреждане и смъртта на наследодателя им, за нарушение на закона с отхвърляне на гражданските им искове и явна несправедливост на наложеното на подсъдимия наказание. По същество искат решението на въззивната инстанция да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата па подсъдимия е неоснователна, а жалбата на гражданските ищци и частни обвинители е основателна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе по жалбите констатира следното: С присъда № 18 от 28.01.2009 год. постановена по НОХ дело № 332/2008 год. Благоевградският окръжен съд е признал подсъдимия С. Б. Л. за виновен в това, че на 10.10.2007 год. в гр. Б. умишлено причинил на К. Г. Т. на 73 год. средна телесна повреда, изразяваща се в счупване на шийката на лявата бедрена кост, довело до трайно затрудняване на движението на левия долен крайник, вследствие на което по непредпазливост на 26.12.2007 год. последвала смъртта му, поради което и на основание чл. 124 ал.1 пр.2 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на две години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването на наказанието с изпитателен срок от три години. С присъдата съдът е осъдил подсъдимия да заплати на Г. К. К. сумата 20 000лв, а на О. Г. Т. сумата 25 000 обезщетения за претърпяни неимуществени вреди от деянието, като гражданските искове за разликата до пълните им размери е отхвърлил. С въззивно решение № 254 от 6.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 318/2009 год. Софийският апелативен съд е изменил присъдата в наказателната част, като е преквалифицирал деянието на подсъдимия от престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 в такова по чл. 129 ал.1 НК и е намалил размера на наложеното наказание лишаване от свобода от две години на една година. Отменил е присъдата в гражданско-осъдителната част и е отхвърлил изцяло предявените граждански искове. Потвърдил е присъдата в останалата част. По касационната жалба на подсъдимия С: Жалбата е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон се мотивира с нарушения в оценъчната дейност по проверката на доказателствените източници, довели до неправилно му осъждане при липса на виновно поведение или до неоснователния отказ да бъде приложен по-леко наказуем материален закон. Доводите му са идентични с част от възраженията против правилността на присъдата и се свеждат до това, че изводите за умишлено извършени обективни дейстия, довели до телесното увреждане на пострадалия са направени при едностранчива и избирателна оценка на доказателствените източници, като без основание са отхвърлени обясненията му и показанията на св. К, а е дадена безрезервна вяра на показанията на останалите свидетели. Въззивната инстанция ги е обсъдила подробно и е мотивирала съображенията си, основани на данните по делото и закона, за тяхната неоснователност. Възприетите от въззивната инстанция фактически констатации за авторството на деянието и начина на извършването му не са произволни, лишени от доказателствена основа и направени при превратно тълкуване на доказателствата. Основните факти, предмет на доказване в процеса, са установени с процесуалнодопустими средства. Свидетелите Д. У. и Л. У. , които са очевидци на деянието, са разпитани от първоинстанционния съд при съблюдаване на задълженията му по чл. 13 НПК. Независимо един от друг подробно са установили личните си възприятия относно повода и развитието на инцидента. Двамата са непознати за страните, случайно са се намирали на мястото на инцидента и по категоричен начин са установили, че подсъдимият слязъл от автомобила и нанесъл няколко удара на пострадалия, който предвид възрастта си стоял и ги поемал без да извърши защитни действия.становили са, че в резултат на тези удари паднал на земята и не бил в състояние да се изправи и застане на краката си. С еднаква задълбоченост са снети и обясненията на подсъдимия, който е развил различна версия за инцидента, а именно осъществено посегателство от страна на пострадалия, което се наложило да отблъсне с еднократно действие. Не са игнорирани като източник на доказателства и показанията на св. К, която обаче не е установила личните си въприятия, а това което по-късно й е било съобщено от нейния баща. Още първоинстанционният съд не само е констатирал противоречието в гласните доказателствени средства, но в изпълнение на задължението си по чл. 305 ал.3 НПК е аргументирал решението си кои от тях кредитира. Това негово решение не подлежи на последващ контрол след като са спазени правилата за формиране на волята му. Във връзка с начина, по който подсъдимият пред настоящата инстанция е упражил правата си следва да се посочи, че е налице декларативно несъгласие с решението на съдилищата при оценката на доказателствата, без излагане на конкретни доводи, кои правила за оценка на доказателствата са нарушени и кое налага да им бъде дадена различна оценка. Възприетите от въззивната инстанция фактически обстоятелства изключват възможността за оправдаването на подсъдимия поради недоказаност на обвинението или квалифицирането на деянието като по-леко наказуемо престъпление поради извършването му при непредпазлива форма на вината. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението, за което въззивната инстанция го е признала за виновен и осъдила. От обективна страна е нанесъл удари на пострадалия, в резултат на които паднал на земята и получил травматично увреждане, което е квалифицирано от наказателния кодекс като средна телесна повреда. Законосъобразно е прието, че деянието е извършено от субективна страна виновно при форма на вината евентуален умисъл. Не е бил лишен от годност да съзнава тази възможна последица от действията си и се е съгласил с нейното настъпване. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основаниое по чл. 348 ал.1т.2 НПК, което не се мотивира с конкретни съображения извън допуснатите нарушения при оценката на доказателствата, е неоснователно. Проверката за спазването на изискванията на процесуалния закон при разглеждането на делото и постановяването на съдебния акт следва да се ограничи до наличието на основания за служебна намеса. По делото такива не са налице, производството е проведено по реда на глава двадесет и първа НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 НПК. Съдът изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда, като е осигурил равни условия за състезателност на страните в процеса. В своя съдебен акт, изготвен по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е отговорил на наведените доводи и е посочил в кои части ги приема за основателни. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 349 ал.5 т.1 НПК, което се мотивира с осъждането му по обвинението, е неоснователно. При установената фактическа обстановка и приложен материален закон, наложеното му наказание в размер близък до минимума и без ефективно изтърпяване не е явно несправедливо завишено. Определено е в рамките на закона, като е преценена относителната тежест на обстоятелствата по чл. 54 НК, съобразени са и целите по чл. 36 НК. По жалбата на частните обвинители и граждански ищци О. Т. и Г. К. Жалбата е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, което се споделя и от представителя на обвинението, се мотивира с неоснователния отказ да се приеме наличието на причинно-следствена връзка между телесното увреждане на пострадалия и настъпилия съставомерен резултат. В този смисъл са изложените съображения, че при отговора на този въпрос въззивната инстанция се е позовала на заключението на назначената от нея петорна съдебно-медицинска експертиза, която не е отговорила по категоричен начин на поставените въпроси, а е игнорирала целия останал доказателствен материал. Доводите на представителите на обвинението не намират опора в данните по делото. Софийският апелативен съд, който е разгледал делото като въззивна инстанция, е взел решението си за оправдаване на подсъдимия по обвинението, за което първоинстанционният съд го е осъдил, по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото. Самостоятелно е обсъдил събраните в предходната инстанция доказателства и като е преценил, че назначената и изслушана от Благоевградския окръжен съд тройна съдебно-медицинска експертика не е дала категорични отговори на поставените й въпроси, в съответствие с правомощията си, е назначила петорна съдебно-медицинска експертиза. Изводът за недостатъчно изясняване на делото в тази му част от първоинтанционния съд не е произволен, защото в своето писмено заключение, пояснено в съдебно заседание, вещите лица са посочили, че с най-голяма степен на достоверност, може да се приеме, че причина за смъртта е белодробна тромбоемболия, но не може да се каже от къде е тръгнал тромба. Въззивният състав е поставил контретни задачи на вещите лица, съобразно своята компетентност, да дадат отговор на въпросите относно причината за смъртта и и наличието на причинна връзка между нея и причинената телесна повреда, изслушал е заключението в съдебно заседание и го е оценил съобразно действителното му съдържание. И тази последна експертиза не е дала еднозначен и категоричен отговор на поставените въпроси, като вещите лица отново боравят с вероятности, давайки заключение, че ако се приеме като причина за смъртта белодробната тромбоемболия, но между травмата и смъртта има пряка причинна връка, но ако се приемат други причини, които са изброили, то между смъртта и телесното увреждане няма да има причинна връкза. Посочили са, че единственият сигурен метод в медицината за установяване на причината за смъртта е извършването на аутопсия, а такава не е направена по искане на близките на пострадалия. С оглед на целия събран доказателствен материал като е приела, че липсват положителни доказателства относно причината за смъртта, които не могат да бъдат заменени с предположения, в какъвто смисъл е изистването на чл. 303 НПК и е оправдала подсъдимия по обвинението за причинена смърт по непредпазливост вследствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, въззивната инстанция е приложила точно материалния закон. Оплакването за явна несправедливост на наказанието в поддържания от жалбоподателите смисъл, също е неоснователно. Наказанието една година лишаване от свобода не е явно несправедливо занижено и несъответно на степента на обществената опасност на деянието и деец. От жалбоподателите не се излагат конкретни доводи относителната тежест на кои обстоятелства от значение на правилното решаване на тови въпрос е превратно оценена, за да може да им бъде даден отговор. При приложения материален закон не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения в гражданската част на въззивното решение. Въззивната инстанция е изложила убедителни съображения, с които е мотивирала решението си за отхвърляне на гражданските искове. Съобразен с разпоредбите на закона е извода, че при причинена телесна повреда единствено пострадалия от престъплението може да търси обезщетение за изживяните болки и страдания, а не неговите наследници, каквито са жалбоподателите. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Софийски апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателите нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл.354 ал.1 т.1 НПК         Р Е Ш И:     Оставя в сила въззивно решение № 254 от 6.07.2009 год. постановено по ВНОХ дело № 318/2009 год. на Софийски апелативен съд, с което е изменена в наказателна част присъда № 18 от 28.01.2009 год. по НОХ дело № 332/2008 год. на Благоевградския окръжен съд, като е преквалифицирано деянието на подсъдимия С. Б. Л. от престъпление по чл. 124 ал.1 пр.2 в такова по чл. 129 НК, намален е размера на наказанието лишаване от свобода на една година, отменена е в гражданско-осъдителната част, като са отхвърлени изцяло предявените граждански искове от Г. К. К. и О. Г. Т. и е потвърдена в останалата част. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: