Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№. 213

гр. София, 18.05.2022 г.



ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като разгледа докладваното от съдия Марков ч.т.д.№1812 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на „Енерго-про продажби“ АД срещу определение №260207 от 04.06.2021 г. по в.т.д.№26/2021 г. на АС Варна, с което е оставена без уважение молбата на „Енерго-про продажби“ АД за изменение на постановеното по делото решение №260041 от 16.03.2021 г. в частта му за разноските, чрез присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на още 1044 лв.
В жалбата се излагат съображения, че определението е неправилно, тъй като разноските за адвокатско възнаграждение следва да се определят съобразно вида и броя на предявените искове, за всеки един иск поотделно, респективно присъденото възнаграждение е под минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Ответникът по частната жалба „УП България 1“ ЕООД не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че присъденият с решението /след осъществена преценка за фактическата и правна сложност на делото и след намаляване поради прекомерност/, размер на адвокатско възнаграждение от 7800 лв., надвишава минималните размери, предвидени в Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, още повече, че е налице съобразяване на материалния интерес по делото – сбор от цената на исковете, с предвидените в Наредбата минимални размери на адвокатските възнаграждения.
Определението е неправилно.
Съгласно разпоредбата на чл.2, ал.5, вр. чл.7, ал.2, т.4 и т.5, вр. §2а от Наредба №1/2004 г., минималният размер на адвокатското възнаграждение с ДДС следва да се определи по всеки един от предявените искове. В случая са предявени два иска – по чл.79, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер от 189 803.21 лв., минималният размер на възнаграждението по който е 6391.27 лв. с ДДС и по чл.86, ал.1 от ЗЗД за сума в общ размер от 54 410.45 лв., минималният размер на възнаграждението по който е 2594.74 лв. с ДДС. В този смисъл и с оглед изхода на делото, ищецът дължи заплащане на адвокатско възнаграждение за производството пред въззивния съд в претендирания от ответника размер от 8844 лв. с ДДС /който е под предвидения в Наредбата минимум от 8986.04 лв. с ДДС/. От тази сума са присъдени 7800 лв. с ДДС, поради което следва да бъдат присъдени още 1044 лв. с ДДС, в който смисъл след отмяна на обжалваното определение, следва да бъде изменено въззивното решение в частта за разноските.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И

ОТМЕНЯ определение №260207 от 04.06.2021 г. по в.т.д.№26/2021 г. на АС Варна, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ИЗМЕНЯ решение №260041 от 16.03.2021 г. по в.т.д.№26/2021 г. на АС Варна в частта му за разноските, като
ОСЪЖДА „УП България 1“ ЕООД[ЕИК] да заплати на „Енерго-про продажби“ АД[ЕИК] сума в размер на още 1044 лв. с ДДС, разноски за адвокатско възнаграждение пред въззивния съд.
Определението не може да се обжалва.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.