Р Е Ш Е Н И Е № 573 град София, 16 януари 2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на четиринадесети декември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Елена Авдева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1765 / 2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по касационна жалба на подсъдимия Г. Г. У. против въззивно решение № 5 от 28.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 459/2011 год. по описа на Пловдивския апелативен съд. В жалбата се поддържат касационни основания по чл. 348 ал.1т.1-3 от НПК и в условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав или да бъде изменено, като наказанието бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. Оплакването за нарушение на материалния закон се мотивира с осъждането му за деяние, което е несъставомерно поради липса на обективния признак “обществена опасност” и с неправилно приложение разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.”а” от НК. В подкрепа на оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила се излагат съображения за ограничаване на правата му с неоснователния отказ делото да бъде попълнето с необходими доказателства, с допуснати нарушения при оценката на доказателствата, с липсата на отговор по наведените доводи против правилнотта на присъдата и с противоречие между диспозитив и мотиви, което не дава основание да се провери волята на съда относно размера на наказанието. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се мотивира с неправилна преценка на обстоятелствата от значение за определяне на неговите размер и начин на изтърпяване. В съдебно заседание чрез защитника си поддържа жалбата по изложените в нея съображения. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че жалбата е неоснователна. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 74 от 13.06.2011 год. постановена по НОХ дело № 2058/2010 год. Пловдивският окръжен съд е признал подсъдимия Г. Г. У. за виновен в това, че: 1. На 20.06.2009 год. в гр.Пл. прокарал в обръщение подправени парични знаци, като е знаел, че са подправени – 1054 броя банкноти емисия 2004 год., с номинал от 50 щатски долара, с обща левова равностойност 74 043.50лв., поради което и на основание чл. 244 ал.1 пр.1 хип.1 във вр. с чл. 54 НК го е осъдил на четири години лишаване от свобода. 2. В периода 20.06.2009 год. – 24.07.2009 год. в гр.Пл., в условията на продължавано престъпление държал подправени парични знаци в големи количества, като е знаел че са подправени – 245 броя банкноти емисия 2004 год. с номинал 50 щатски долара, с левова равностойност 16 837.62лв, поради което и на основание чл. 244 ал.2 във вр. с ал.1 р.1 хип.1, чл. 26 ал.1 и чл. 54 НК го е осъдил на две години и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 23 ал.1 НК съдът му е определил общо наказание от четири години лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип. Произнесъл се е по приложените по делото веществени доказателства, като на основание чл. 53 ал.1 б.”а” НК е отнел в полза на държавата мобилен телефон марка “Н.”, модел Е 51, черен на цвят, с IMEI – .............. с батерия и СИМ карта на “Гл.”, собственост на подсъдимия. С въззивно решение № 5 от 28.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 459/2011 год. Пловдивският апелативен съд е потвърдил присъдата на първата инстанция. Касационната жалба е неоснователна. Касационният жалбоподател изразява общо несъгласие с въззивното решение, но излага конкретни доводи за допуснати нарушения на материалния и процесуалния закон само в частта, касаеща осъждането му по чл. 244 ал.1 пр.1 хип.1 от НК. В този смисъл са изложените съображения, че материалният закон по това обвинение е приложен неправилно, защото деянието не притежава някои от белезите на престъплението, а именно “обществена опасност”. Пределите на касационната проверка по чл. 347 ал.1 НПК следва да се насочат основно до това обвинение, а по отношение на второто обвинение да се ограничи в пределите по чл. 347 ал.2 от НПК. Жалбоподателят и защитника му аргументират оплакването си за неправилно приложение на материалния закон с допуснати нарушения при събирането и оценкана на доказателствата и неправилна квалификация на установените по делото факти. В този смисъл са доводите, че първоинстанционният съд е пренебрегнал задълженията си, произтичащи от разпоредбите на чл. 13 и чл. 14 от НПК, за разкриване на обективната истина и за вземане на решението си по вътрешно убеждение, основано на обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, а въззивната инстанция е възприела този неправилен подход и без основание отхвърлила доказателствените му искания. Така поддържаното оплакване не намира опора в данните по делото. Пловдивският окръжен съд, който е разгледал делото като първа инстанция, в условията на непосредсвеност и с активното участие на подсъдимия е събрал всички допустими доказателствени източници. Подсъдимият не е бил ограничен в правото си да участва при разпита на свидетелите, по негово искане е проведено съкратено съдебно следствие по чл. 371 т.1 от НПК, като е изразил становище да не бъдат разпитвани непосредствено част от свидетелите и вещите лица. Активно е участвал при разпита на свидетелите, които е поискал да бъдат разпитани, като тези разпити са проведени по регламентирания в процесуалния закон ред, в това число и разпитите на свидетеля под прикритие и на защитения свидетел. Доколкото е правил доказателствени искания пред двете решаващи съдебни инстанции, които са отхвърлени, решенията на съдилищата са мотивирани, а изложените съображения са законосъобразни. Съдът няма право на преценка и задължение да изследва в какви граници защитата на служителя под прикритие и на защитения свидетел е била необходима, поради което мотивирано е отхвърлено искането за събиране на доказателства дали и в каква степен съществува опасност за сигурността ми, което да налага самоличността им да остане скрита. В рамките на правомощията му е да изследва дали процедурата по допускането им е съобразена с изискванията на закона, а в конкретния случай тя не е нарушена. Офицерът под прикритие е вид специално разузнавателно средство и това, което е извършил е материализирано с разпита му, поради което е неоснователно искането за проверка на показанията му чрез приобщаване на евентуално изготвените секретни материали при осъщесвяване на дейността му. На стр. 33 от квалифициран том № 3 на досъдебното производство приложено писменото доказателство, с което е поискано от прокурора и е допуснато използването на този способ за доказване, а след разпита на свидетеля под прикритие всички други материали, свързани с неговата дейност са унищожени. Полицейският служител не е надхвърлил границите на правомощията си, така както са дадени в съответното разрешение. Не е нарушена и процедурата при разпита на защитения свидетел с идентификационен № 13. На подсъдимия не е отказано разкриването на доказателствата, съдържащи се в показанията на тези свидетели, а разкриването на самоличността им. Достъпът му до доказателствата, съдържащи се в показанията им е осигурен, като са предоставени незаверени препис извлечения от съдебните протоколи, така както процедурата е регламентирана в процесуалния закон. С отказа да бъде разкрита самоличността им не са нарушени принципите за равенство на страните и за състезателност, а е гарантирана тяхната сигурност. Двете предходни съдебни инстанции са анализирали обективно събрания доказателствен материал, като са проверили при точно спазване на процесуалните разпоредби допустимостта, достоверността и относимостта на всички доказателства и доказателствени средства. Не са се отнесли безкритично към нито един източник на доказателствена информация, в това число и на свидетеля с тайна самоличност и на служителя под прикритие, които са допустим източник на доказателства. Под страх от наказателна отговорност двамата са установили обстоятелствата, станали им известни при изпълнение на служебните задължения във връзка с инкриминираното на подсъдимия деяние, изразило се в продажбата на голямо количество неистински парични знаци с номинал 50 щатски долара. Изводите за виновност на подсъдимия не са направени само и единствено въз основа на показанията на тези двама свидетели, поради което упрекът към съдилищата за допуснато нарушение по чл. 124 от НПК е неоснователен. В мотивите на присъдата/л.20/ са посочени доказателствените източници, подкрепящи съобщените от свидетелите данни, в това число показанията на разпитаните свидетели, писмените доказателства и експертните заключения. Не са пренебрегнати като източник на доказателства и обясненията му. Те много внимателно са обсъдени при отчитане на характера им от една страна на доказателствено средство, а от друга страна на средство за защита, съпоставени са с останалите източници на доказателства и е мотивирано решението в кои части се възприемат. В съдебното следствие пред първоинстанционния съд на 6.12.2010 год. по същество не е оспорил проведените разговори със свидетелите П. В. и А. П. да им намери фалшиви щатски долари, както и продажбата на служителя под прикритие на такива, който факт не се оспорва включително и в настоящото искане. При приетите за установени фактически обстоятелства материалният закон е приложен точно и деянието е квалифицирано като престъпление по чл. 244 ал.1 от НК. Налице са съставомерните признаци от състава на това престъпление. Двете съдебни инстанции са обсъдили доводите му за липса на съставомерност поради “провокация към престъпление” от полицейските служители и липса на обществена опасност поради характера на извършената сделка и са мотивирали решението си за отхвърлянето им като неоснователни. Фактическата обстановка, при която е извършена сделката не навежда на извод, че полицейските органи да подтикнали подсъдимия да извърши деянието. Служителят под прикритие е действал в границите на възложената му задача и по никакъв начин не е провокирал подсъдимия да извърши престъпление, което той по принцип не е имал намерение да върши. Срещата между двамата е била уговорени предварително между подсъдимия от една страна и св. А. П. и П. В., от друга страна. Подсъдимият е знаел каква е целта на посещението на служителя под прикритие в офиса му, а доколкото сутринта валутата не се е оказала в наличност и се наложило свидетелят да изчака няколко часа да бъде осигурена, това не е провокативно поведение от негова страна, което са мотивира подсъдимия към извършване на разпоредителната сделка Изложените съображения че предадените парични знаци в резултат на доверителната сделка са прокарани в обръщение и деянието е съставомерно са законосъобразни. Подсъдимият е действал със съзнанието, че извършва една напълно реална сделка, при която е получил насрещна престация. Знаел е, че паричните знаци са неистински и някои от тях не са с добро качество, поради което е предоставил допълнително над уговореното количество, с което некачествените банкноти да бъдат подменени. Изчислил е и посочил каква цена му дължи купувачът и тя му е била заплатена. Изпълнителното деяние е приключено с предаването на паричните знаци на служителя под прикритие и в този момент са увредени обществените отношения, предмет на защита с правната норма. За съставомерността на деянието е без значение последващата им съдба. Жалбоподателят не поддържа конкретни доводи за допуснато нарушение на материалният закон в частта, касаеща осъждането му по чл. 244 ал.2 от НК. По делото е събран достатъчен доказателствен материал, че при извършено претърсване на домашния адрес на подсъдимия, използван и като офис и в помещение на стопанисвания от него ресторант са намерени общо 245 броя банкноти с номинал 50 щатски долара, за които по експертен път е установено, че са подправени. Това деяние законосъобразно е квалифицирано като държане на подправени парични знаци в големи количества, извършено в условията на продължавано престъпление. Не е нарушен материалният закон и в частта, с която е приложена разпоредбата на чл. 53 ал.1 б.”а” от НК. Първоинстанционният съд на л. 34 от мотивите към присъдата е изложил достатъчно съображения, че мобилният телефон е послужил за извършване на престъплението, защото с него е осъществена връзката със служителя под прикритие. Въззивната инстанция изцяло е възприела съображенията му като правилни, като не е преценила необходимост да ги приповтаря и да излага собствени съображения. Изготвено по този начин въззивното решение не е ограничило процесуалните права на подсъдимия и не може да се приеме пълна липса на мотиви, което е основание за отмяната му и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав. Оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основие по чл. 348 ал.1т.3 от НПК не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. По голяма част от доводите на жалбоподателя бяха обсъдени във връзка с оплакването за нарушение на материалния закон. Извън тях същественото нарушение на процесуалните правила се мотивира с допуснати нарушения при разглеждането на делото и постановяването на въззивното решение. В този смисъл да изложените съображения, че въззивният състав на практика не е отговорил на доводите му против правилността на присъдата и е изложил противоречиви съображения за размера на наказателната отговорност. Такива нарушения по делото не са допуснати. Досъдебното производство и производството пред двете решаващи съдебни инстанции са проведени по реда на НПК, без да са допуснати каквито и да било нарушения, а още по-малко съществени нарушения от категорията на посочените в чл. 348 ал.3 от НПК, довели до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. Пловдивският апелативен съд изцяло е проверил правилността на невлязлата в сила присъда. Провел е съдебно следствие, при което е предявил на подсъдимия събраните в досъдебното производство веществени доказателства. Самостоятелно е обсъдил събраните в първата инстанция доказателства, не е констатирал логически грешки или превратна оценка на съдържащата се в тях информация и не е имал основание да направи различни фактически и правни изводи. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 от НПК, е отговорил на наведените от жалбоподателя довори и е посочил основанията поради които не ги приема, включително и в частта за размера на наказателната отговорност. В мотивите на въззивното решение е налице известно противоречие по този въпрос, което обаче не е съществено. Обсъждайки наказанията за двете престъпления въззивният състав сочи действителните им размери, които приема за справедливи. Обсъжда и възможността за увеличаване на общо определеното за изтърпяване наказание по реда на чл. 24 от НК и приема, че тази норма правилно не е приложена. Приема, че правилно е определено за изтърпяване по-тежкото между двете наказания, което е посочил в размер на четири години. Потвърдил е изцяло присъдата, с която е определено за изтърпяване по реда на чл. 23 ал.1 от НК общо наказание от четири години, но погрешно е посочил в мотивите, че размера е четири години и шест месеца. Изготвено по този начин въззивното решение не пречи да се разкрие действителната воля на съда относно размера на наказателната отговорност. Не е налице противоречие между диспозитив и мотиви на въззивното решение, както и противоречие между него и присъдата. Противоречието в мотивите не е съществено и не е ограничило правото на подсъдимия да узнае какво наказание му е определено за изтърпяване. Оплакването за явно несправедливост на наказанието е неоснователно. Първоинстанционният съд е изследвал относителната тежест на всички обстоятелства от значение за определяне степента на обществената опасност на деянието и дееца, в това число чистото му съдебно минало и процесуалното поведение, на които основава искането си за намаляване на наказанието по касационен ред, а въззивната инстанция не е имала основание да им направи различна преценка. Точно е приета като завишена обществената опасност на двете деяния против финансовата система с оглед голямото количество и високата стойност на неистинските парични знаци. На процесуалното му поведение, не може да се отдава по-голямо значение защото деянията са разкрити без негово съдействие, не е посочил от къде е придобил неистинските парични знаци. Липсват данни от които да се направи извод, че процесът на превъзпитанието му е започнал и може да му се въздейства в достатъчна степен поправително с по малък обем наказателна принуда. С изолирането му от обществото за приетия от съдилищата период от време ще му се даде възможност да осмисли бъдещото си поведение. Ефективното изтърпяване на наказанието в приетия размер е необходимо и за да се въздейства предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Пловдивския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения, които са основание за неговата отмяна или изменение и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 5 от 28.03.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 459/2011 год. по описа на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 74 от 13.06.2011 год. по НОХ дело № 2058/2010 год. на Пловдивския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: