Ключови фрази

Р Е Ш Е Н И Е

№ 100

София, 06.10.2020 год.

В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в открито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател: Емил Марков
Членове: Ирина Петрова
Десислава Добрева

при участието на секретаря Ина Андонова
като изслуша докладваното от съдията Петрова т.д. № 2133 по описа за 2019 год. за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищеца „Дедакс“ЕООД, [населено място] срещу Решение № 3060 от 25.04.2019г. по в.гр.д.№ 10653/2017г. на СГС, ГО, 2-А въззивен състав, с което след отмяна на решението по гр.д. № 72797/2015г. на СРС, 53 състав, е постановено отхвърляне на исковете, предявени срещу „Петрол“АД. Техен предмет е установяване по реда на чл.422,ал.1 ГПК съществуването на парично вземане на поемателя „Дедакс“ЕООД за сумата 22 374лв., дължимо на основание чл.538,ал.1 ТЗ по запис на заповед, издаден на 14.04.2010г. от „Петрол“АД, представлявано от изпълнителния директор Ц. И. Д., с падеж 31.12.2011г., ведно със законната лихва от 29.09.2014г. - датата на подаване на заявлението, въз основа на което е издадена заповед за незабавно изпълнение /ч.гр.д.№ 52517/2014г. на СРС, 53 състав/. Предявен е и осъдителен иск с правно основание чл.86,ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата 4 195.96лв. - обезщетение за забавено плащане на главницата по записа на заповед за периода от 25.11.2012г. до 28.09.2014г.
С касационната жалба е въведено твърдение за неправилност на решението на основанията по чл.281,т.3 ГПК. Иска се отмяната му и уважаване на установителния и осъдителния иск със законните последици. Оспорва се правилността на извода на СГС, че доказателствената тежест да установи датата на действителното съставяне на записа на заповед носи поемателят при релевирано от издателя възражение за антидатиране на ценната книга и поддържано от последния твърдение, че тя не е издадена на посочената в нея дата /14.04.2010г./, а в по-късен момент, когато посоченият съставител на документа Ц. Д. не е разполагал с представителна власт по отношение на дружеството-издател. Касаторът счита, че неправилно разпределената доказателствена тежест е обусловила неправилния извод, че поетото менителнично задължение не обвързва акционерното дружество. Поддържа, че съставът на СГС е допуснал съществено процесуално нарушение - при указана от първоинстанционния съд доказателствена тежест за установяване на твърдяното антидатиране на ответната страна - издател на записа, градският съд едва с въззивното решение я възложил в тежест на ищеца /въззиваем/, променяйки разпределението й без във въззивната жалба /подадена от ответника/ да са били наведени оплаквания във връзка с доклада и дадените указания във връзка с доказателствената тежест. Посочва се, че след като приел, че: 1/записът на заповед съдържа всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл.535 ТЗ, съставляващи условие за действителност на менителничното волеизявление, между които е и датата на издаване, и 2/ че по делото не е спорно авторството на документа и съществувалата представителна власт на Ц. Д. към 14.04.2010г., въззивният състав, в противоречие с тези изводи, абсолютно неправилно заключил, че поемателят не е доказал при условията на главно и пълно доказване датата на съставяне на документа и счел, че това задължава съда да приеме, че документът е съставен, когато Ц. Д. е загубил представителните си права по отношение на „Петрол“АД.
В писмен отговор „Петрол“АД оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване и основателността на касационната жалба.
С Определение № 289 от 30.04.2020г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение по процесуалноправния въпрос: Може ли с решението си въззивната инстанция да възложи в доказателствена тежест на другата страна установяването на правнорелевантен факт, който първоинстанционният съд е указал, че подлежи на установяване от насрещната страна, без предварително да уведоми страните за становището си как се разпределя доказателствената тежест за подлежащия на доказване факт, без да им предостави възможност да изразят становище и без да даде указания за ангажиране на доказателства при допълнителната предпоставка по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за преценка съответствието на въззивното решение с указанията в т.1 и т.2 на ТР №1 от 09.12.2013г. по тълкувателно дело № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС и възприетото разрешение с акта по чл.290 ГПК по гр.д.№ 7040/2014г. на 3 г.о. на ВКС.
Касационно обжалване е допуснато и по процесуалноправния въпрос: Как се разпределя доказателствената тежест за установяване на датата на издаване на записа на заповед при релевирано от издателя възражение за антидатиране на ценната книга като съставена в по-късен момент от негов бивш органен представител след прекратяване на представителното правоотношение при предявен иск по реда на чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на менителничния документ. Обжалването по този въпрос е допуснато в хипотезата на чл.280,ал.1,т.3 ГПК.
В проведеното открито съдебно заседание представителите на страните поддържат заявените становища.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо т.о. след преценка на данните по делото и съобразявайки заявените касационни основания, в съответствие с правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК приема следното:
В исковата молба ищецът „Дедакс“ЕООД се е позовал на издаден на 14.04.2010г. в негова полза запис на заповед без разноски и протест с издател „Петрол“АД, представлявано от изпълнителния директор Ц. И. Д. за сумата 22 374лв. с падеж 31.12.2011г.. Предявил е иск по реда на чл.422 ГПК за установяване на вземането си по издадената заповед за изпълнение и осъдителен иск за обезщетение за забава при изпълнението на главното задължение за периода 25.11.2012г. /претендирано от по-късен момент от датата на падежа/ до подаването на заявлението за издаване на заповедта.
В отговора на исковата молба ответникът, наред с други възражения е заявил и, че записът не е издаден на вписаната него дата 14.04.2010г. - оспорил е датата, посочена като дата на издаването му, твърдейки, че записът е издаден в много по-късен момент, когато Ц. Д. не е разполагал с представителна власт по отношение на „Петрол“АД и това води до отсъствие на валидно формирана воля за поемане на менителнично задължение.
С оглед депозирания отговор и направените възражения, ищецът с допълнителна молба е поддържал, че записът на заповед е издаден на посочената в него дата и обезпечава изпълнение на поето от ответното дружество задължение по чл.3,ал.3 във вр. с чл.3,ал.2 и чл.4 от Анекс от 14.04.2010г. към предварителен договор от 29.09.2008г. с предмет търговски обект - безиностанция № 7306, подробно индивидуализиран в чл.1 на договора. По предварителния договор продавачът „Петрол“ е бил представляван от изпълнителния директор С. Й., а при подписването на Анекса - от Ц. Д., с оглед на което ответникът е въвел възражение, че Анексът също е антидатиран - съставен в по-късен момент, към който Д. не е законен представител на акционерното дружество. По делото не е бил спорен фактът, че наред с договора за продажба на бензиностанция № 7306, на същата дата страните са сключили още три предварителни договора за продажба на други три бензиностанции, и че в изпълнение на поетите с тези договори задължения, купувачът „Дедакс“ЕООД е превел дължимия задатък в общ размер на 27 000 с ДДС, като по един от договорите /относно бензиностанция № 7211/ задатъкът е върнат предвид подписано от страните споразумение за прекратяването му по взаимно съгласие.
Първо инстанционният съд е приел за установени твърденията на ищеца, че по три от предварителните договора /без този за обект 7211/ са били съставени анекси на 14.04.2010г., с които е поето задължение за издаване на запис на заповед от продавача за връщане на тройния размер на капарото и заплащане на лихва върху платения задатък, като сумата, за която следва да се издаде записа на запис, съгласно чл.4 от анекса към предварителния договор с обект бензиностанция № 7306, е 22 374лв. Първоинстанционният съд е констатирал в мотивите си, че с доклада по делото доказателствената тежест за установяване на правоизключващите възражения, релевирани в писмения отговор, е възложена на ответната страна, съответно в нейна тежест е да докаже фактическото твърдение, че записът не е издаден на 14.04.2010г., а по-късно, за което са били дадени указания. Районният съд е приел, че анализът на доказателствата не дава основание за извод, че ценната книга е издадена на дата, различна от вписаната в нея; че не е доказано възражението на ответника, че поетите задължения по анекса към предварителния договор и записа не обвързват дружеството. Приел е за доказана каузалната сделка, обезпечена със записа на заповед от 14.04.2010г. и за неустановено изпълнението на поетото от ответника задължение по каузалната сделка за връщане на заплатеното капаро в троен размер и лихви върху задатъка в размер на 22 374лв. Уважен е установителният иск по чл.538 ТЗ, предявен по реда на чл.422 ГПК и осъдителният иск по чл.86,ал.1 ЗЗД за лихви, дължими за периода предхождащ подаването на заявлението по чл.417 ГПК.
Въззивникът „Петрол“АД не е навел във въззивната жалба доводи за неправилно разпределена доказателствена тежест или други възражения във връзка с изчерпателността на доклада. Възразявал, че доказателствата по делото установяват, че записът не е съставен на посочената в него дата. Въззивната инстанция е констатирала, че страните не са правили доказателствени искания.
В обжалваното решение от една страна е прието, че:
Представеният по делото запис на заповед съдържа всички задължителни реквизити, установени в разпоредбата на чл. 535 ТЗ, представляващи условие за действителност на менителничното волеизявление. Съдържа наименованието “запис на заповед”, както в заглавието, така и в съдържанието им; налице е безусловна клауза за заплащане на определена парична сума; посочена са дата на издаване, място на издаване, място на плащане; като кредитор е посочено ищцовото дружество, а като длъжник - издателят„Петрол“ АД. Върху записа на заповед е положен подпис на издателя, като волеизявлението е направено от изпълнителния директор на дружеството-издател - Ц. Д..
За безспорно е прието обстоятелството относно авторството на документа и относно представителната власт на Д. по отношение на ответното дружество към 14.04.2010г.
От друга страна обаче е мотивирано, че в конкретния случай, с оглед позициите на страните - на ищеца, който като поемател претендира плащане по запис на заповед, което вземане твърди да е възникнало от волеизявлението на Ц. Д., действащ като органен представител на “Петрол” АД и в това си качество е поел задължение от името на юридическото лице; и на ответника, който възразява, че волеизявлението на Д. е извършено не на датата, означена в представения по делото документ, а в момент, когато същият не е имал представителна власт поради освобождаването му като управител и вписването на това обстоятелство в търговския регистър, доказателствената тежест за установяване на действителната дата на издаване на документа е на ищеца.
Изведено е, че след като „Дедакс“ЕООД претендира, че менителничният ефект е издаден към момент, в който Д. е имал правото да представлява “Петрол” АД, той черпи права от това твърдение, затова следва да проведе главно доказване на твърдяния факт. Въззивният състав е приел, че от доказателствата по делото не може да се изведе несъмнена фактическа констатация за датата на съставяне на документа и при прилагане на неблагоприятните последици от правилата за разпределение на доказателствената тежест, е длъжен да приеме за установено, че документът е съставен след като Ц. Д. е изгубил представителните си права по отношение на “Петрол” АД. Така е обосновано, че поетото с документа менителнично задължение не може да обвърже ненадлежно представляваното юридическо лице, посочено за издател при въведено възражение за недействителност по чл. 42, ал.2 от ЗЗД. По тези съображения предявените искове са отхвърлени като неоснователни.

По първия въпрос:
В ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК, Върховният касационен съд даде разяснения, че регламентацията на доклада по делото и указанията на съда /чл.146 ГПК/ е отражение на съчетаното приложение на основните начала на гражданския процес - служебно начало, при което съдът съдейства за изясняване на делото от фактическа страна; състезателно начало, чиято основна характеристика е свързана с необходимостта заинтересуваните страни да посочат фактите, на които основават исканията си и да проведат доказване на тези факти; осигуряване на равенство на страните при упражняване на процесуалните им права; и създаване по този начин на предпоставки за установяване на истината относно фактите, които са от значение за решаването на делото. В този смисъл докладът по делото с неговото съдържание е от значение за постановяване на правилно и съобразено с обективната фактическа действителност решение по материалноправния спор.
Разпределянето на доказателствената тежест е особено съществена и значима част от доклада. Независимо, че въззивният съд не извършва нов доклад с реквизитите на чл.146 ГПК, е длъжен, с оглед спазване на очертаните в ТР №1 от 09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС съдопроизводствени принципи, да уведоми страните, ако счете, че в първоинстанционното производство доказателствената тежест е неправилно разпределена. Задължен е и да даде възможност на страните да изразят становище по този въпрос и да ангажират доказателства. Ако въззивният състав не уведоми страните, не даде указания и възможност за ангажиране на доказателства, а промени разпределението на доказателствената тежест в мотивите на решението си и това обуслови изхода на спора, такова процесуално действие би обусловило изключителен груб порок на съдебния акт, би съставлявало очебийно несъобразяване с основополагащите правила на гражданското съдопроизводство - равенство на страните и предвидимост на дължимите от съда процесуални действия, засягащи търсената и дължима защита и съдействие. Прилагането в съдебното решение на последиците от неизпълнено доказателствено задължение, каквото не е указано, препятства възможността за упражняване на процесуалните права и правото на защита и лишава страната от правото на справедлив процес, което и съставлява отговорът на поставения първи процесуалноправен въпрос.

По втория въпрос:
Менителничните ефекти са формални писмени актове и спрямо тях законът поставя строги изисквания за форма. На тези документи законът придава не само значение на основание на субективното менителнично право, но и на най-съществено доказателство при евентуален спор. Датата на издаване е задължителен елемент, който следва да съдържа менителничният ефект - чл.535,т.6,предл. първо ТЗ. Отсъствието на този реквизит е непреодолима непълнота на съдържанието на документа - чл.536,ал.1 ТЗ, обуславяща нищожност на ценната книга. Записът на заповед има характер на частен диспозитивен документ, поради което датата на съставянето му като писмен документ съвпада с датата на неговото издаване. Недействителността на вписаната дата на издаване по императивното правило на чл.536,ал.1 ТЗ е равнозначна на отсъствие на дата като елемент от задължителните реквизити /чл.536,т.6 ТЗ/, препятстваща пораждане на правното му действие. Недействителната дата не може да се приравни на хипотеза на последващо датиране или антидатиране ако фактите, опорочаващи дата не са последващи, а съществуващи при съставянето на документа. В хипотеза, в която се търси ангажиране на менителничната отговорност на представлявания и при която датата на съставяне на документа е от значение за установяване наличието на представителна власт на органния представител по отношение на издателя-юридическо лице, е изключена приложимостта на правилото, че за действителността на ефекта по отношение на представлявания не е необходимо датата да е действителната, достоверната, а само да е възможна и да не следва по време падежа. Не може да намери приложение и правилото, че правно ирелевантно за действителността на ефекта по отношение на представлявания е, дали е извършено последващо датиране или антидатиране, тъй като представителството и последиците от действията на представителя за представлявания в областта на ценните книжа се регулира от общите разпоредби на чл.36-43 ЗЗД. Отсъствието на представителна власт води до недействителност /висяща/ и препятства пораждането на правното действие на менителничния ефект /съгласно приложимите и към разглежданата хипотеза разяснения в т.2 на ТР №5/2014г. на ОСГТК на ВКС/.
Отговорът на въпроса „Как се разпределя доказателствената тежест за установяване на датата на издаване на записа на заповед при релевирано от издателя възражение за антидатиране на ценната книга като съставена в по-късен момент от негов бивш органен представител след прекратяване на представителното правоотношение при предявен иск по реда на чл.422 ГПК при издадена заповед за изпълнение въз основа на менителничния документ?“ следва да се изведе от дадените разяснения в т.17 на Тълкувателно решение № 4/2013 от 18.06.2014г. по тълк. дело № 4/2013г. на ВКС, ОСГТК. Съгласно тях, предмет на делото при предявен установителен иск по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК в хипотезата на издадена заповед за изпълнение по чл. 417, т. 10 /предходна т.9/ ГПК е съществуване на вземането, основано на записа на заповед като редовен от външна страна менителничен документ. Предметът на делото не се променя и при въведено твърдение с исковата молба, че вземането по издадената заповед за изпълнение произтича от конкретно каузално правоотношение. Тези указания последователно са възпроизвеждани в актове по чл.290 ГПК на състави на ВКС, които приемат, че в производството по чл. 422, ал. 1 ГПК ищецът - кредитор, който се е снабдил със заповед за изпълнение въз основа на запис на заповед, доказва вземането си, основано на менителничния ефект - доказва съществуването на редовен от външна страна запис на заповед, подлежащ на изпълнение.
Следователно, ищецът - приносител на редовен от външна страна запис на заповед не е длъжен в производството по реда на чл.422 ГПК да установява фактите и обстоятелствата, относими към достоверността на всеки един от вписаните в документа задължителни реквизити, съответно не носи доказателствена тежест да установява действителната дата на издаването му и наличието към този момент на представителна власт по отношение на представлявания издател. С оглед придадената от закона специфична роля на менителничния документ в търговския оборот, приносителят не е длъжен да установява други обстоятелства извън самото съдържание на документа, от който извлича изгодни за себе си правни последици. „Притежателят на редовен запис на заповед не е длъжен да представя други доказателства, за да установи иска си. Записът би изгубил значението си, ако поемателят трябва да представя и други доказателства“ /Решение на ВКС № 457 от 08.06.1939г. по гр.д.№ 345/1939г. 2 г.о. сб.1939, стр.222-224/

Последователно е становището в правната теория и в съдебната практика, че възраженията на длъжника в производството за установяване на съществуване на вземане, основано на запис на заповед са абсолютни /обективни/, почиващи на самото менителнично задължение: срещу формата и съдържанието на ценната книга, срещу действителността на менителничното задължение, за пороци на волята при издаването на записа на заповед и др.; и релативни /относителни/, насочени лично срещу поемателя: например за безпаричност на поетото задължение, възражения, произтичащи от каузалното правоотношение, във връзка с което е издаден записът на заповед и др.
Тежестта на доказване както на абсолютните, така и на релативните възражения лежи винаги върху длъжника, тъй като за ищеца менителницата служи и като основание и като доказателство /проф.К. К., „Систематичен курс по българско търговско право”, стр.618/.
Съгласно установената съдебна практика, кредиторът трябва да докаже факта, от който произтича вземането му - редовен от външна страна запис на заповед, а длъжникът - възраженията си срещу вземането /както се посочи абсолютните - срещу формата и/или съдържанието на изпълнителното основание, съотв. личните - основани на отношенията му с кредитора/. При редовен запис на заповед и недоказани от ответника абсолютни, респ. относителни възражения за несъществуване на спорното вземане, предявеният по реда на чл.422 ГПК установителен иск подлежи на уважаване, тъй като ищецът носи тежестта да установи само редовен от външна страна запис на заповед.
Безспорно е в правната доктрина, че волеизявленията на правните субекти, закрепени върху ценната книга с подписа на издателя, респ. на неговия представител са основният юридически факт, който поражда менителничното правоотношение. Записът на заповед като едностранна правна сделка и ценна книга е частен диспозитивен документ, поради което са приложими дадените от състави на ВКС разрешения на въпроса за за кръга на „третите лица“ по смисъла на чл.181 ГПК и за доказателствената сила на частните документи. Даденият отговор в акта по чл.290 ГПК от 11.09.2017г. по т.д.№ 2413/2015г. на 2 т.о. на ВКС е, че съгласно чл.180 ГПК, частни документи, подписани от лицата, които са ги издали, съставляват доказателство, че изявленията, които се съдържат в тях, са направени от тези лица. При възражение за антидатиране, посоченият в документа издател не може да се ползва от правилата на чл.181,ал.1 ГПК относно достоверната дата, тъй като нейни адресати са само трети спрямо документа лица. Когато изявленията обхващат датата на документа, съставителите са обвързани от нея, датата е противопоставима на участниците в съставянето на документа, но всеки може да опровергава верността й и носи на основание чл.154,ал.1 ГПК тежестта да установи действителното време на съставяне.
Настоящият състав изцяло възприема цитираното разрешение. В контекста на поставения въпрос следва да се има предвид, че поемателят не участва в съставянето на документа, а издателят му се позовава на антидатиране и се домогва да опровергае вписаната в ефекта дата на издаване. Следователно, страната която оспорва и цели да опровергае верността на датата на едностранната правна сделка, носи на основание чл.154,ал.1 ГПК тежестта на установи действителният момент на волеизявлението.
Съгласно правилата на чл.154,ал.1 ГПК за разпределение на доказателствената тежест всяка от страните доказва фактите, на които основава твърденията и възраженията си, които са обуславящи за претендираното, съответно за отричаното право - за съществуването, респ. несъществуването на вземането по записа на заповед. Интерес от установяване наличието на порок на волеизявлението върху ценната книга има страната, която черпи права от оспорването на действителността му и има интерес да опровергае възможността то да обвърже издателя. Доказателствената тежест за установяване на абсолютното възражение за отсъствие на представителна власт - издаване на документа от органен представител с прекратени правомощия, за ненадлежно представителство на юридическото лице - издател на менителничния документ носи именно длъжникът-издател и ответник в производството по иска по чл.422 ГПК и в това се състои отговорът на втория въпрос, по който касационното обжалване е допуснато.

По касационните оплаквания:
Касационната жалба е основателна.
В противовес с дадения отговор на правните въпроси, въззивната инстанция не само че не е уведомила страните, че счита за неправилно разпределена от първоинстанционния съд доказателствената тежест по основния спорен въпрос в процеса, но и погрешно е определила доказателствената отговорност за ищеца, прилагайки неблагоприятните последици от неангажиране на доказателства за факти и от недоказването, каквито указания на тази страна не са били давани. Основателно е касационното оплакване, че при указана от първоинстанционния съд доказателствена тежест за установяване на твърдяното антидатиране на ответната страна - издател на записа, градският съд едва с въззивното решение я възложил в тежест на ищеца /въззиваем/, променяйки разпределението й без във въззивната жалба /подадена от ответника/ да са били наведени оплаквания във връзка с доклада и дадените указания във връзка с доказателствената тежест.
Основателен е и доводът в касационната жалба, че въззивната инстанция е допуснала противоречие при мотивиране на своите изводи, приемайки от една страна, че записът на заповед е редовен от външна страна менителничен документ, а същевременно е отрекла това му качество, отхвърляйки установителния иск по съображения, че документът не е съставен на посочената в него дата и е недействителен.
Изложеното обуславя отмяна на въззивното решение като неправилно-постановено при особено съществени нарушения на процесуалните правила. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от въззивната инстанция, която да се произнесе по наведените във въззивната жалба доводи на „Петрол“АД, че доказателствата по делото установяват, че записът не е съставен на посочената в него дата. Допуснатият порок не може да бъде отстранен от настоящата инстанция поради отсъствие на произнасяне от градския съд.
По отношение на разноските за настоящото производство, приложима е разпоредбата на 294,ал.2 ГПК.

Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на Първо т.о.
Р Е Ш И :

Отменя Решение № 3060 от 25.04.2019г. по в.гр.д.№ 10653/2017г. на Софийски градски съд, ГО, 2-А въззивен състав.
Връща делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: