О П Р Е Д Е Л Е Н И Е №215 София, 10.06.2022 година Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на осми юни две хиляди двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА ТАНЯ ОРЕШАРОВА като разгледа докладваното от съдия Декова частно гражданско дело № 1844 по описа на Върховния касационен съд за 2022 година, за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Д. М. Д., против въззивно определение № 67 от 17.01.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 21/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен, с което е потвърдено разпореждане № 10369 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 4240/2020 г. по описа на Районен съд - Плевен, с което е върната, подадената от Д. М. Д., въззивната жалба с вх. № 16272/10.09.2021 г. против постановеното по същото дело решение № 381 от 18.05.2021 г., като просрочена. В жалбата се съдържат оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното определение. Жалбоподателят се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и ал. 2, предл. 3 ГПК. Ответникът по жалбата Т. К. П. не е подал отговор и не изразява становище по жалбата. Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима. Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното: Въззивният съд е констатирал, че препис от решение № 381 от 18.05.2021 г. по гр. д. № 4240/2020 г. на Районен съд - Плевен е бил връчен на процесуалния представител на жалбоподателя адвокат Т. на 27.05.2021 г. Постъпила е въззивна жалба с вх. № 9932/15.06.2021 г. /п. к. 11.06.2021 г./ от М. Д. М., с ЕГН и адрес съвпадащи с тези на жалбоподателя, депозирана чрез адвокат Т., поправена с молба с вх. 9977/15.06.2021 г., постъпила по електронната поща и в последствие по пощата. С разпореждане № 7587 от 10.09.2021 г., връчено на частния жалбоподател на посочен от него адрес чрез дъщеря му Р. Д. на 02.12.2021 г., жалбата е върната на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК. Постъпила е молба с вх. № 15532/30.08.2021 г. от частния жалбоподател, с която е посочил, че на 27.08.2021 г. е уведомен от адвокат Т. за постановеното решение, депозираната въззивна жалба и за необходимостта да внесе държавна такса по тази жалба, но заявява, че не е упълномощавал адвокат Т. да получава решението, както и да го обжалва и иска същото да му бъде връчено лично за да упражни правата си. Постъпила е молба с вх. № 15703/01.09.2021 г. /п. к. 30.08.2021 г./ от адвокат Т., в която е заявил, че поради продължително боледуване е прекъснал връзка с клиента си, подал е въззивна жалба без неговото знание и съгласие, счита, че съгласно пълномощното по делото не е имал такива правомощия и също иска препис от решението да се връчи лично на страната. Подадена е въззивна жалба с вх. № 162572/10.09.2021 г. лично от Д. М. Д. против решението, която е оставена без движение с разпореждане № 7641 от 10.09.2021 г. с указания да се представят доказателства за депозиране на жалбата в срока за обжалване на решението, който е започнал на тече с връчването на решението на адвокат Т. на 27.05.2021 г. Препис от това разпореждане е връчен на жалбоподателя чрез дъщеря му Р. Д. на 27.09.2021 г. В разпореждане № 8180 от 28.09.2021 г. е посочено, че срокът за отстраняване на нередовности по въззивната жалба съгласно разпореждане № 7641 от 10.09.2021 г. следва да се счита, че тече от връчването на новото разпореждане, връчено на частния жалбоподател на 19.10.2021 г. На 04.10.2021 г. по делото е постъпила въззивна жалба с вх. № 18073 от частния жалбоподател, в която се преповтарят твърденията свързани с представителната власт на адвокат Т. при връчване на решението и се обжалва разпореждане № 7641 от 10.09.2021 г. С определение № 2978 от 30.10.2021 г. администриращият съд е оставил без разглеждане подадената въззивна жалба с характер на частна жалба вх. № 18073, което определение е потвърдено с влязлото в сила определение № 1573 от 17.11.2021 г. по в. ч. гр. д. № 874/2021 г. на Окръжен съд - Плевен. С разпореждане № 10369 от 30.11.2021 г. по гр. д. № 4240/2020 г. на Районен съд - Плевен въззивна жалба с вх. № 162572/10.09.2021 г. е върната като просрочена, тъй като срокът за подаване на жалбата е изтекъл на 10.06.2021 г. Въззивният съд се е аргументирал, че представеното по делото в първата инстанция писмено пълномощно от частния жалбоподател в полза на адвокат С. Т., подписано на 17.09.2020 г. съдържа пълномощия в полза на адвоката, както за посочените изрично действия, така и всички останали действия по делото посочени в същото до приключването му на всички инстанции, тъй като в пълномощното липсват каквито и да са зачерквания, респ. ограничения на представителната власт на пълномощника по делото. Същият е бил надлежно упълномощен да получи препис от съдебното решение по гр. д. № 4240/2020 г. на Районен съд - Плевен от името на частния жалбоподател. Посочил е още, че по делото липсват твърдения и доказателства към 27.05.2021 г. частният жалбоподател да е оттеглил пълномощното си към адвокат Т. или да е направил отказ от пълномощието, за което да е уведомил съда при условията на чл. 35 ГПК, поради което следва да се приеме, че връчването на решението на адвокат Т. валидно. Страната е имала възможност да депозира лично, чрез упълномощения адвокат или чрез друго упълномощено лице от кръга на лицата по чл. 32 ГПК въззивна жалба против постановеното решение в определения от закона двуседмичен срок, започнал да тече на 27.05.2021 г. /четвъртък/, който е изтекъл съгласно разпоредбите на чл. 259, ал. 1 и чл. 60 ал. 4 ГПК на съответния ден след две седмици на 10.06.2021 г. /четвъртък/, поради което въззивната жалба правилно е върната от администриращия съд. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателя е формулирал следните въпроси: 1. „Въззивният Плевенски окръжен съд разгледал въззивно частно гражданско дело № 20224400500021 и постановил Определение № 67 от 17.01.2022 година, бил ли е длъжен да изложи мотиви по всички мои възражения и доводи, от които заявявам искане да черпя защита на своите права?”; 2. „Редовно ли е връчването на съдебно решение на адвокат, без да му е учредена такава власт и без да му е учредено право да получава и обжалва съдебно решение, като изрично учредените права са за процесуална защита до приключване на съдебното производство, без други права след постановяване на съдебното решение? Липсата на такава представителна власт явява ли се основание връчването да се приеме за нередовно и съдът не следва ли да извърши действието на връчване повторно?”; 3. „Извършването на действие по получаване на съдебно решение от адвокат, извън изрично учредените му права по делото и без да има учредени такива права да получава и обжалва съдебното решение, явява ли се основание за отхвърляне на искането ми за лично връчване на съдебното решение и връщането ми на моята въззивна жалба против решението, независимо, че е депозирана в срока за обжалване след узнаването от мен за факта на постановяване на Решение № 331 от 18.05.2020 година постановено гражданско дело е № 4240 от 2021 година на Плевенски районен съд?” и 4. „Зачертаването на пълномощно явява ли се процесуално средство за определяне на обема на действително учредената представителна власт, при условие, че правомощията са изрично писмено обективирани и правата са до приключване на делото, без изрични права и упълномощаване за получаване и обжалване на решението, както и допустим ли е от страна на съда анализ на възражения, които не са били направени – аз не съм правил възражения за възстановяване на срок, като и не искане на продължаване на срок по чл. 64 ал. 2 ГПК, обосновава ли правилност на обжалваното определение при липса на такова мое искане и позоваване на непредвидими обстоятелства, които не мога да преодолея?“. Поддържа, че първият въпрос е разрешен в противоречие с приетото в Тълкувателно решение № 5 от 12.12.2016 г. по тълк. д. № 5/2014 г. на ОСГТК на ВКС, решение № 27 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4265/2014 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 97 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о., вторият с решение № 292 от 13.10.2014 г. по гр. д. № 2938/2014 г. на ВКС, IV г. о., третият с решение № 113 от 31.05.2012 г. по гр. д. № 1677/2010 г. на ВКС, IV г. о. и решение № 97 от 02.05.2019 г. по гр. д. № 3457/2018 г. на ВКС, IV г. о., а четвъртият с определение № 127 от 16.03.2018 г. по ч. гр. д. № 866/2018 г. на ВКС, IV г. о. Съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК касационното обжалване на определенията се осъществява при условията по чл. 280, ал. 1 и ал. 2 ГПК – доколкото жалбоподателят е повдигнал правен въпрос, с предвиденото в процесуалния закон значение, при наличие на някоя от допълнителните предпоставки, да е решен в противоречие със задължителната практика на Върховния касационен съд и Върховния съд в тълкувателни решения и постановления, както и в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, да е решен в противоречие с актове на Конституционния съд на Република България или на Съда на Европейския съюз, да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото или независимо от предпоставките по ал. 1, въззивното определение се допуска до касационно обжалване при вероятна нищожност или недопустимост, както и при очевидна неправилност на основание чл. 280, ал. 2 ГПК. Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на определението. Атакуваното въззивно определение е валидно и допустимо. Не е налице нарушение на императивна правна норма или на правен принцип, които да дават основание да се приеме, че същото е очевидно неправилно. Основанието по чл. 280, ал. 2, предл. трето ГПК е самостоятелно и предпоставя порок на въззивния акт, установим пряко и единствено от съдържанието на последния, без анализ на извършените процесуални действия на съда и страните, както и без съобразяване на действителното съдържание на защитата им, събраните доказателства и тяхното съдържание. Поставените в изложението към частната касационна жалба въпроси, касаещи задълженията на въззивния съд са разрешени изцяло в съответствие с трайна установената съдебна практика, включително и цитираните от жалбоподателя решения. Въззивният съд се е произнесъл по всички доводи и възражения в частната жалба, като е съобразил изцяло процесуалните действия на страната и процесуалния й представител. Аргументирал се е, че връчването на решението на адвокат Т. на 27.05.2021 г. е породило валидно правно действие, а страната не е депозирала своевременно молба за възстановяване на срок при условията на чл. 64, ал. 2 ГПК и не се е позовала на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Останалите въпроси са неотносими, доколкото съдът е приел, че адвоката е упълномощен да представлява жалбоподателя до окончателното завършване на делото във всички инстанции. Само за пълнота следва да се посочи, че когато страната е посочила в седалището на съда лице, на което да се връчат съобщенията – съдебен адресат, или има пълномощник по делото, връчването се извършва на това лице или на пълномощника. В чл. 34, ал. 4 ГПК е предвидено, че пълномощното, дадено за процесуално представителство по дело, има сила до завършването на делото във всички инстанции, ако не е уговорено друго. В случай, че пълномощното е дадено за процесуално представителство в определена инстанция, пълномощникът разполага с представителна власт, която е ограничена само до приключване на делото в тази инстанция. Производството в съответната инстанция приключва с постановяване на крайния съдебен акт и съобщаването му на страните, когато този акт подлежи на обжалване. При разглеждане на делото съдът дължи извършването на предвидените в закона процесуални действия и произнасяне по исканията на страните или служебно във връзка с движението, спирането или прекратяването на производството. Съдът, разглеждащ делото в конкретната инстанция, дължи и изпращане и връчване на съобщения и книжа до страните за процесуалните действия, извършени в тази инстанция от противната страна или от съда, с цел обезпечаване възможността на всяка страна да се подготви и осъществи защитата на своето право. Следователно процесуалните действия, дължими от съда, разглеждащ делото в съответната инстанция, не се изчерпват с постановяване на крайния съдебен акт, а съдът е задължен и да връчи препис от него на страната, а съгласно чл. 39, ал. 1 ГПК при наличие на посочен съдебен адресат или на пълномощник по делото, упълномощен за тази инстанция – на това лице или на пълномощника. Поради това представителната власт на пълномощника, упълномощен за осъществяване на процесуално представителство само в определена съдебна инстанция, включва и получаване на препис от съдебния акт, с който приключва делото в тази инстанция /определение № 315 от 23.06.2016 г. по т. д. № 222/2016 г. на ВКС, II т. о./. Предвид изложеното не следва да се допуска касационно обжалване на определението. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение О П Р Е Д Е Л И: НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 67 от 17.01.2022 г., постановено по в. ч. гр. д. № 21/2022 г. по описа на Окръжен съд - Плевен. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: