2 Р Е Ш Е Н И Е № 350 гр. София, 15.12.2017 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми декември през две хиляди и седемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА БОЯН ЦОНЕВ при участието на секретаря Стефка Тодорова, като разгледа, докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 3995 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 307, ал. 2 от ГПК. Образувано е по подадена от Г. П. К., молба за отмяна на влязлото в сила решение № 966/04.07.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 1294/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което, като е потвърдено решение № 1002/22.03.2016 г. по гр. дело № 5885/2015 г. на Пловдивския районен съд, са отхвърлени, предявени от молителя срещу [фирма] ( [фирма]), искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3, във вр. с чл. 225, ал. 1 от КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението му, извършено със заповед № ПП3-12/27.03.2015 г. на пълномощник на изп. директор на ответното дружество, за възстановяване на молителя на заеманата до уволнението длъжност „монтьор, ремонт на машини и оборудване“ с място на работа ВЕЦ „Ц. к.“ – [населено място] при ответното дружество и за осъждане на последното да му заплати обезщетение за времето, през което е останал без работа поради уволнението – шест месеца, считано от 27.04.2015 г., в размер 9 120 лв.; в тежест на молителя са възложени разноските по делото. В молбата, като основание за отмяна се навежда това по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. Молителят твърди, че от публикации от 15.06.2017 г. във вестник „24 часа“ и вестник „Знаме“ му е станал известен доклад (представен в препис с молбата) на зам.-управителя на ВЕЦ „П.“ – Н. Г. до изп. директор на ответното [фирма] – П. И., както и изнесени в доклада данни за „…грубо вмешателство, за манипулиране и неправилно провеждане на изпитите за проверка на знанията на персонала от предприятието, свързани с получаването или потвърждаването на съответна квалификационна степен по ПБРНУЕТЦТМХТС“. В молбата се твърди и че на стр. 13 от доклада било посочено, че „…инж. П. (заместващ ръководителя на централата) напуска, защото комисията за проверка на знанията на персонала под ръководството на инж. С. отива в централата и представя на инж. П. малко „списъче“ с имената на хората, които трябва да бъдат скъсани на изпита“. Молителят счита, че така изнесените факти в доклада доказвали по несъмнен начин, твърдяното и в исковата му молба по делото, че при провеждането на изпитите на персонала се действало неправомерно, „…по списък за скъсване на служители, очевидно неудобни и нежелани от ръководството на предприятието“. В тази връзка поддържа, че са налице обстоятелства и ново писмено доказателство за тях, от съществено значение за правилното решаване на делото, като счита, че са могли да бъдат направени други правни изводи относно това, притежавал ли е той нужната „IV-та квалификационна група“ и налице ли са били основанията за неговото уволнение, с оглед начина на провеждане на изпитите и „тяхното манипулиране“. Молителят твърди и че не е могъл да се снабди своевременно – по време на проведения съдебен процес – с доклада и данните в него. Изложеното в молбата за отмяна се поддържа в последващо „писмено изявление“ и в откритото съдебно заседание. Ответната [фирма] в отговора на молбата и в откритото съдебно заседание излага подробни съображения за нейната неоснователност. Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна. Основанието за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК е налице, когато се открият нови обстоятелства или/и нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната, или с които тя не е могла да се снабди своевременно. Това основание за отмяна е налице при такава непълнота на фактическия или доказателствен материал, която касае решаващите изводи на съда и се разкрива след като е приключило съдебното дирене по делото, и която не се е дължала на процесуално нарушение на съда или пък на небрежност на страната при упражняване на процесуалните й права. В този смисъл, новите обстоятелства, респ. новите писмени доказателства трябва да са от такова естество, че ако са били установени, съответно – представени пред инстанцията по същество, тя би направила различни изводи за правнорелевантните факти, в сравнение с тези по влязлото в сила решение. В случая и двете съдебни инстанции по същество по делото са приели в мотивите към решенията си, че молителят-ищец е бил законосъобразно уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2 от КТ, тъй като не е притежавал IV-та квалификационна група, което е необходимо условие за заемане на длъжността му, и която квалификация той е следвало да придобие и защитава чрез полагането на периодични изпити съгласно изискванията (вътрешен правилник и длъжностна характеристика) на работодателя-ответник. За да достигне до този извод, въз основа на писмените доказателства – индивидуалните изпитни протоколи и свидетелските показания на двама от членовете на изпитната комисия, първоинстанционният съд е приел, че молителят-ищец не е издържал проведените на 26.11.2014 г. и 23.12.2014 г. изпити за тази квалификационна група, като на първия изпит той е бил заловен да преписва. В тази връзка е обсъдено и представено по делото становище от 19.03.2015 г. на Национална федерация на енергетиците за евентуални нарушения при провеждане на двата изпита, като съдът е приел, че то не променя обстоятелството, че по време на изпита на 26.11.2014 г. молителят-ищец е бил заловен да преписва. Въззивният съд изцяло е препратил по реда на чл. 272 от ГПК към тази част от мотивите на първоинстанционния съд, като по този начин ги е направил мотиви и към въззивното решение. Представеният (в препис) с молбата за отмяна, доклад на зам.-управителя на ВЕЦ „П.“ – Н. Г. до изп. директор на ответното [фирма] – П. И., има характеристиките на частен документ и съставлява в случая ново писмено доказателство по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. На стр. 13 от него действително се съдържа и цитираното в молбата изявление, а именно, - че инж. Г. П. „…напуска, защото комисията за проверка на знанията на персонала, в извънредна проверка под ръководството на инж. С. отива в централата и представя на инж. П. (заместващ в момента ръководител на централата) малко списъче (приложение 1) с имената на хората, които трябва да бъдат скъсани на изпита“. Така представеното ново писмено доказателство и посочените в него обстоятелства, на които се позовава молителят, обаче са без никакво значение, а още по-малко са от „съществено“ значение за делото по смисъла на чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК. На първо място, в качеството си на частен документ, това ново писмено доказателство не се ползва с обвързваща съда удостоверителна сила и стойност относно посочените в него обстоятелства, а единствено би могъл да бъде ценен в съвкупност с останалите доказателства и по вътрешно убеждение на съда. Освен това, посочените в доклада обстоятелства, на които се позовава молителят, нямат никакво отношение към изпитите от 26.11.2014 г. и 23.12.2014 г., които молителят не е издържал. Видно от изпитните протоколи за тях (№ 35/2014 г. и № 39/2014 г. – листове 68 и 70 от първоинстанционното дело), тези два изпита са проведени от комисии, чиито председател е бил В. Ч., първи член – В. З., и втори член – Р. Г. – на първия изпит и В. С. – на втория изпит (З. и Г. са разпитани и като свидетели по делото). При това положение, посочените в изявлението на стр. 13 от доклада, инж. С. и ръководената от него комисия, както и инж. П., очевидно не са провели и нямат никакво отношение към изпитите от 26.11.2014 г. и 23.12.2014 г., които молителят не е издържал. От изложеното следва, че дори представеният с молбата за отмяна доклад да беше съставен, представен и своевременно приет като писмено доказателство по делото, то той не е годен да разколебае и по никакъв начин не би променил фактическите констатации, че молителят-ищец не е издържал изпитите на 26.11.2014 г. и 23.12.2014 г., като на първия от тях е бил заловен да преписва, на които е основан решаващият правен извод на двете инстанции по същество по делото, че той е бил законосъобразно уволнен на основание чл. 328, ал. 1, т. 6, предл. 2 от КТ. По изложените съображения, тъй като обективно не е налице, наведеното от молителя основание по чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК, молбата му за отмяна на влязлото в сила въззивно решение, с което е потвърдено първоинстанционното такова, следва да се остави без уважение. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. П. К. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 1 от ГПК на влязлото в сила решение № 966/04.07.2016 г., постановено по възз. гр. дело № 1294/2016 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 1002/22.03.2016 г., постановено по гр. дело № 5885/2015 г. на Пловдивския районен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: