Р Е Ш Е Н И Е № 165 София, 31.10.2018 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и осемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАРИЯ ПРОДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА ЕМИЛ МАРКОВ при секретаря Силвиана Шишкова при участието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 883 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.47 и сл. ЗМТА. Образувано е по иск на Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” /ДП „НКЖИ“/ за отмяна на арбитражно решение от 01.12.2017 г., постановено от Арбитражния съд при „Българската търговско-промишлена палата” /АС при БТПП/ по международно арбитражно дело № 82/2015г. С него ищецът е осъден да заплати: 1/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ и на „ПСТ ГРУП” ЕАД сумата 1627438.34 лв., представляващи обезщетение за режийни разходи на обекта /предмет на Договор № 3889/19.01.2012 г./, направени през периода между 14.08.2014 г. и 13.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до предявения размер 1997069 лв.; 2/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ и на „ПСТ ГРУП” ЕАД сумата 162545.38 лв., представляващи законна лихва за забава върху вземането по т.1, изчислена за периода от 08.12.2014 г. до 01.12.2015 г., като отхвърля претенцията до предявения размер 199463.36 лв.; 3/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 3931228.59 лв., представляващи обезщетение за режийни разходи на обекта /предмет на Договор № 3889/19.01.2012 г./, направени в периода между 14.08.2014 г. и 13.10.2015 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяване на исковата молба - 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до предявения размер 4821683 лв.; 4/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 392643.47 лв., представляващи законна лихва за забава върху вземането от главница по т.3, изчислена за периода от 08.12.2014 г. до 01.12.2015 г., като отхвърля иска до предявения размер 481580.33 лв.; 5/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 6590995.11 лв., представляващи обезщетение за режийни разходи на централния офис на дружеството във връзка с обекта /предмет на Договор № 3889/19.01.2012 г./, направени в периода между 14.08.2014 г. и 13.10.2015 г.; 6/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 658295.78 лв., представляващи законна лихва за забава върху вземането за главница по т.5, изчислена за периода от 08.12.2014 г. до 01.12.2015 г.; 7/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 7190893.39 лв., представляваща обезщетение за разходи за изхабяване и поддръжка на железопътна техника /предмет на Договор № 3889/19.01.2012 г./, направени в периода между 14.08.2014 г. и 13.10.2015 г., заедно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на предявяването на исковата молба - 01.12.2015 г. до окончателното изплащане на сумата, като отхвърля иска до предявения размер 7695429.07 лв.; 8/ на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 718212.45 лв., представляващи законна лихва за забава върху вземането за главница по т.7, изчислена за периода от 08.12.2014 г. до 01.12.2015 г., като отхвърля иска до предявения размер 768604.49 лв. и осъжда ищецът да заплати на „ПОРР БАУ” ГмбХ сумата 323073.78 лв., представляващи част от направените арбитражни разноски. С решението е отхвърлен като неоснователен иска, предявен от „ПОРР БАУ” ГмбХ срещу държавното предприятие: 9/ за сумата 1204941.05 лв., претендирана като обезщетение за направени разходи в резултат на повишената покупна цена на материалите, необходими за обекта /предмет на Договор № 3889/19.01.2012 г./; 10/ за сумата 120347.17 лв., претендирани като законна лихва за забава върху главницата по т.9 за периода от 08.12.2014 г. до 01.12.2015 г., като отхвърля и искането за присъждане на законна лихва върху тази главница, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане; 11/ за сумата 1212759 лв., претендирана като обезщетение за пропусната печалба в периода за забава на проекта между 14.08.2014 г. и 01.12.2015 г.; 12/ за сумата 121128.01 лв., претендирана като законна лихва за забава върху главницата по т.11 за периода 14.08.2014 г. и 01.12.2015 г., като отхвърля и искането за присъждане на законна лихва върху посочената главница, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане; 13/ за сумата 3378268.78 лв., претендирана като обезщетение за направени разходи за предварително финансиране на проекта /предмет на Договор № 3889/19.01.2012 г./, като отхвърля и искането за присъждане на законна лихва върху тази главница, считано от датата на образуване на делото до окончателното изплащане. В молбата, която се поддържа в о.с.з. на 26.09.2018 г. се излага становище, че арбитражното решение е недопустимо, нищожно, съдържа произнасяне по въпроси извън предмета на спора, постановено е в нарушение на процесуалните правила и на основание чл.47 ал.1 т.4 т.5 и ал.2 ЗМТА се иска неговата отмяна изцяло и присъждане на направените разноски. Ищецът твърди, че арбитражният съд е конституирал като ищец по делото „Консорциум Железопътна инфраструктура 2011”, което, бидейки гражданско дружество създадено по реда на чл.357 ЗЗД, няма процесуална правоспособност и участието му в процеса като ищец е недопустимо, което влече след себе си нищожност на извършените процесуални действия, както и на самото решение. Същевременно с диспозитива на арбитражното решение съдът е присъдил суми в полза на трети лица - „ПСТ ГРУП” ЕАД и „ПОРР БАУ” Гмбх. Поддържа се, че арбитражният съд се е произнесъл извън предмета на спора, а именно по ненаправени възражения за „неспазване на декларации” и „неизпълнение на декларации”, с което е нарушил принципа на диспозитивното начало. Поддържа становище, че вместо да разгледа възражението по чл.26 ЗЗД, се е произнесъл по ненаправено възражение за нищожност на основание чл.41б ЗОП /отм./. Счита, че е нарушено правото му на участие в производството, тъй като арбитражният съд не се е произнесъл по посочени в настоящата искова молба възражения. От друга страна оспорва извършената комплекса счетоводно-икономическа експертиза. Намира заключението за необосновано, тъй като в него липсва анализ на признаците на обекта на експертизата – поотделно и в тяхната съвкупност, има неправилна оценка на извършените експертни изследвания, има декларативно изложение на изводите и противоречие между изводите по отделните задачи на експертизата. Посочва, че в нея не бил даден отговор на повече от 50 въпроса зададени от ответника още с отговора на исковата молба и въпреки надлежното и своевременно направено искане за допълнителна експертиза, такава не била извършена. Ответниците по исковата молба, „ПОРР БАУ” ГмбХ и „ПСТ ГРУП” АД, в писмения си отговор оспорват предявените искове, като изразяват становище, че не са налице твърдените хипотези на чл.47 ал.1 т.4 т.5 и ал.2 ЗМТА. Намират за напълно ясно, че по делото като ищци са конституирани единствено съдружниците в Консорциума – „ПОРР БАУ” ГмбХ и „ПСТ ГРУП” АД. Считат, че не са налице и останалите твърдени основания за отмяна на арбитражното решение, тъй като арбитражният съд има право да определя съответната правна квалификация и да прилага приложимото право въз основа на твърденията в исковата молба, като не е обвързан с посочената от ищеца такава. Същевременно възприемат, че ВКС няма право да преценява правилността на арбитражното решения в производство по чл.47 ЗМТА, тъй като основанията по тази разпоредба не предоставят възможност за институционален контрол върху решенията на арбитражните съдилища. Заявяват, че в рамките на арбитражното производство на ответника са били предоставени всички предвидени в закона процесуални възможности за участие във всички етапи на производството. Във фазата на събиране на доказателства, от страна на арбитражния съд са били допуснати всички доказателствени искания на ответника, както за представяне на писмени доказателства по делото, така и за допускане до разпит на свидетел. В о.с.з. на 26.09.2018 г. поддържат становището си за неоснователност на предявения иск и искат отхвърлянето му. Претендират съдебно-деловодни разноски в полза на „ПОРР БАУ” ГмбХ. Прилагат списък по чл.80 ГПК. Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Търговска колегия, като обсъди събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа и правна следното: Видно от данните по делото, с постановеното арбитражно решение от 01.12.2017 г. по международно арбитражно дело № 82/2015 г. АС при БТПП е осъдил ДП „НКЖИ” да заплати на „Порр Бау” ГмбХ и „ПСТ Груп” ЕАД посочените по-горе суми. Арбитражното производство е образувано по искова молба на Консорциум „Железопътна инфраструктура 2011” /със съдружници „Порр Бау” ГмбХ и „ПСТ Груп” ЕАД/, с която са предявени няколко обективно съединени претенции за вреди и пропуснати доходи. Искът е основан на неизпълнение на договор № 3889/19.01.2012 г. след проведена процедура за възлагане на обществена поръчка по Закона за обществените поръчки. По делото не се спори, че между страните ДП „НКЖИ” /в качеството й на Възложител/ и Консорциум „Железопътна инфраструктура 2011” /в качеството му на Изпълнител/ е сключен договор № 3889/19.01.2012 г. съгласно българското законодателство, като Общите условия на Договора са Договорните условия на Международния съюз на инженерите – консултанти /ФИДИК/ за технологично оборудване и проектиране – строителство за електро и машинно-монтажни работи и за строителни инженерни обекти, проектирани от изпълнителя /Жълта книга, Първо издание 1999г. – наричани по-нататък Общи условия или Условия по ФИДИК/, изменени със Специални условия. Договорът съдържа арбитражна клауза /20.6/, според която „спорът между двете страни трябва да бъде решен окончателно, съгласно Правилника на АС при БТПП, от трима арбитри, назначени в съответствие с този Правилник и арбитражът трябва да бъде проведен на езика за съобщения, определен в Подклауза 1.4”. Съгласно чл.5 ал.2 т.6 от Правилника на АС към БТПП, ищецът в арбитражното производство е посочил за арбитър г-жа В. З., съответно ответникът е посочил за арбитър г-жа Р. К., а двамата арбитри са избрали г-н С. Ц., който е приел избора и е председателствал решаващия орган в хода на арбитражното производство. В хода на производството не е правен отвод на арбитър. При тези фактически данни АС при БТПП е приел, че е компетентен да разгледа спора, с който е бил сезиран, двете страни са участвали в производството по образуваното арбитражно дело, приключило с влязло в сила арбитражно решение, с което няколко обективно съединени претенции за вреди и пропуснати доходи, във връзка с изпълнението на процесния договор, са били частично уважени. Компетентността си арбитражният съд е обосновал с обхвата на арбитражната клауза. Преди да извърши преценка дали са налице твърдените в исковата молба основания за отмяна по чл.47 ал.1 т.4 и т.5 ЗМТА, Върховният касационен съд следва да се произнесе по иска за нищожност на арбитражното решение по чл.47 ал.2 ЗМТА. Съгласно разпоредбата на чл.47 ал.2 ЗМТА нищожни са арбитражните решения, които са постановени по спорове, предметът на които не подлежи на решаване от арбитраж. Извън компетентността на арбитражните съдилища са споровете, посочени в нормата на чл.19 ал.1 ГПК. В случая арбитражното решение е постановено по спор за вреди и пропуснати доходи при изпълнението на договор за изработка № 3889/19.01.2012 г., подписан след проведена открита процедура за възлагане на обществена поръчка по ЗОП. Поради това разрешеният спор не е изключен от компетентността на арбитражните съдилища по силата на чл.19 ал.1 ГПК и арбитражното решение не е нищожно. Съответно е неоснователен предявеният иск, с който се оспорва валидността на арбитражното решение като нищожно съгласно чл.47 ал.2 ЗМТА. По основанието по чл.47 т.4 и т. 5 ЗМТА: В производството по тези искове съдът не е оправомощен да проверява правилността на арбитражното решение по същество на спора, респ. да изследва материалноправните отношения, които арбитражната клауза, заложена в 20.6 от процесния договор обслужва. Контролът, който държавният съд упражнява по силата на чл.47 ЗМТА не е инстанционен и се осъществява само по повод и в рамките на конкретно заявеното в исковата молба основание. Неоснователно е поддържаното от ищеца твърдение за недопустимо арбитражно производство, поради това, че то е образувано въз основа на искова молба, подадена от неправосубектно лице – консорциум. В съответствие със съдебната практика и правната теория е становището на ищеца, че консорциума, като гражданско дружество по чл.357 и сл. ЗЗД не е правосубектно лице и като такова не е активно и пасивно легитимирано да участва в арбитражното производство. Но решението е постановено по отношение на съдружниците в Консорциума – търговско дружество „ПОРР БАУ” ГмбХ и „ПСТ ГРУП” АД, които са субекти на правото. Търговското дружество е юридическо лице, съгласно чл.63 ал.3 ТЗ. В случая ДП „НКЖИ”, като ответник по арбитражното производство, не може да се позовава на допуснати от арбитражния съд нарушения, които засягат процесуалните права на съдружниците в Консорциума. На нарушения може да се позовава само засегнатата страна. Силата на пресъдено нещо се формира от решението, а в случая то е постановено по отношение на правосубектни лица. Друг аргумент за неоснователност на иска е, че образуването и провеждането на арбитражно производство от неправосубектно лице е свързано с процесуални нарушения, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в исковото производство по чл.47 ЗМТА, тъй като основанията за отмяна на арбитражно решение са изчерпателно изброени в закона. Неоснователно е поддържаното от ищеца твърдение за недопустимо арбитражно решение, тъй като арбитражният съд се бил произнесъл извън предмета на спора и не по всички направени възражения. Излизане извън предмета на спора е налице, когато съдът подмени изложените в исковата молба правопораждащи спорното право обстоятелства. В случая арбитражния съд е приел, че установените от вещите лица режийни разходи за обекта, които се претендират от съдружниците в консорциума са обезщетения за преки и непосредствени вреди, съгласно изискването на чл.82 ЗЗД и следва да бъдат присъдени в размер на 1627438.34 лв., заедно със законната последица – лихва върху тази сума, считано от образуване на делото до окончателното изплащане, като за разликата до предявения размер /1997069 лв./ се отхвърли. В мотивната част на атакуваното решение АС при БТПП е изложил съображения, поради които е уважил претенцията на съдружниците в консорциума за сумата от 162545.38 лв. - лихва за периода 08.12.2014 г. /датата на т.н. предявяване на сборния иск до Инженера по процесния договор/ – 01.12.2015 г. /датата на предявяване на исковата молба до арбитражния съд/ върху основателно претендираната част от главницата за режийни разходи за обекта /1627438.34 лв./. Счел е, че установените от вещите лица режийни разходи на водещия съдружник за обекта – „ПОРР БАУ” ГмбХ, са обезщетения за преки и непосредствени предвидими вреди, съгласно изискването на чл.82 ЗЗД, поради което искът по този пункт от исковата молба е уважен за сумата 3931228.59 лв. заедно със законната последица – лихвата върху тази сума от образуване на арбитражното дело до окончателното изплащане, като го е отхвърлил за разликата до претендираните 4821683 лв. АС при БТПП съответно е уважил претенцията за лихва за забава върху главницата 3931228.59 лв., изчислена за периода 08.12.2014 г. – 01.12.2015 г. за сумата от 392643.47 лв., като е отхвърлил за разликата до претендирания размер от 481580.33 лв. Също така е възприел, че установените от вещите лица режийни разходи за обекта, направени от централния офис на водещия съдружник са обезщетения за преки и непосредствени предвидими вреди, съгласно изискването на чл.82 ЗЗД, поради което е уважил искът за 6590995.11 лв., заедно със законната последица – лихвата върху тази сума, считано от образуване на арбитражното дело до окончателното изплащане. Съответно е уважил изцяло претенцията за лихва за забава върху главницата от 6590995.11 лв., изчислена за периода 08.12.2014 г. – 01.12.2015 г. в размер на 658295.78 лв. АС при БТПП е счел, че претенцията на водещия съдружник за направени разходи за изхабяване и за поддръжка на процесната тежка специализирана техника са обезщетения за преки и непосредствени вреди, предвидими при сключването на договора, съгласно изискването на чл.82 ЗЗД, поради което я е уважил в установения от експертизата размер 7190893.39 лв., заедно със законната последица –лихвата върху тази сума, считано от образуване на арбитражното делото до окончателното изплащане, като за разликата до предявения размер /7695429.07 лв./ я е отхвърлил. Съответно е уважил претенцията за лихва за забава върху главницата 6590995.11 лв., изчислена за периода 08.12.2014 г. – 01.12.2015 г. за сумата от 718212.45 лв. По подробно изложени съображения АС при БТПП е отхвърлил останалите осъдителни искови претенции. Петитума на предявените осъдителни искове за вреди и пропуснати доходи, във връзка с изпълнението на процесния договор, съпоставен с диспозитива на постановеното арбитражно решение не дава основание да се приеме произнасяне от страна на арбитражния съд по въпроси извън предмета на спора. Извън правомощията на съда в производството по чл.47 ЗМТА е да контролира приетата от арбитражния състав правна квалификация и структура на мотивите. Доколкото решаващият състав е постановил решението си въз основа на наведените от ищеца в исковата молба фактически обстоятелства, независимо от дадената от него правна квалификация на иска, не е налице произнасяне от съда на непредявено основание. Налице е съответствие между предявените и разгледани искове – предмет на арбитражното решение, липсва произнасяне извън петитума. По изложените съображения настоящият състав счита, че не са налице сочените от ищеца в исковата му молба основания по чл.47 ал.1 т.4 и т.5 ЗМТА за отмяна на постановеното арбитражно решение. При този изход на спора в полза на ответника по делото „ПОРР БАУ” ГмбХ /Австрия/ следва да се присъдят поисканите и направени от него съдебни разноски в настоящото производство в размер на 188182.14 лв., така както е поискано в приложения списък за разноски на „ПОРР БАУ” ГмбХ /Австрия/, представляващи изплатено адвокатско възнаграждение съгласно представения по делото договор за правни услуги от 15.05.2018 г. Мотивиран от горното, съдът: Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ предявения иск от Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура” за отмяна на арбитражно решение от 01.12.2017 г., постановено от Арбитражния съд при „Българската търговско-промишлена палата” по международно арбитражно дело № 82/2015 г. ОСЪЖДА Държавно предприятие „Национална компания Железопътна инфраструктура”, ЕИК[ЕИК] да заплати на „ПОРР БАУ” ГмбХ /Австрия, ул. Абсбергасе 47, 1100 Виена/ направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 188182.14 лв. /сто осемдесет и осем хиляди сто осемдесет и два лева и 14 ст./ адвокатско възнаграждение. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.