2 Р Е Ш Е Н И Е № 173 Гр. София, 18.04.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на петнадесети април през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. БИЛЯНА ЧОЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 499 по описа за 2013 г. Производството е по реда на Глава Тридесет и трета от НПК, образувано по искане на осъдения И. С. И. (чрез адвокат Г. Г.) за възобновяване на производството по в.н.о.х.д. № 183/ 2012 г. на Окръжен съд – Монтана, отмяна на решение от 18.12.2012 г. и връщане на делото за ново разглеждане за отстраняване на допуснатото съществено процесуално нарушение или алтернативно – за намаляване на наказанието. Искането се позовава на основанията по чл. 422, ал. 1, т. 5, във вр. с чл. 348, ал. 1, т. 2 и 3 от НПК. Осъденият останал недоволен от проведеното въззивно заседание в отсъствие на защитник и нарушеното му право на защита като последица от действията на съда. Наложеното наказание счита за явно несправедливо. В открито съдебно заседание адвокат Г. поддържа искането по изложените в него съображения. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура изразява становище за основателност на искането на осъдения, поради допуснато от въззивната инстанция съществено процесуално нарушение. Върховният касационен съд, след като обсъди направеното искане, развитите съображения в съдебно заседание и извърши проверка в рамките на изтъкнатите основания за възобновяване, намира следното: Окръжният съд в гр. Монтана провел съдебно заседание на 10.12.2012 г., когато обявил делото за решаване. Участие взел осъденият И., но не и неговият защитник адвокат Г. Г., който предварително депозирал молба за отлагане за производството по делото поради заболяване. Молбата била изпратена на 7 декември 2012 г. по факс до съда, заедно с фотокопия от договор за правна помощ с осъдения и на медицинско направление. Три дни по-късно молбата с придружаващите я документи били депозирани чрез пощенска услуга в деловодството на окръжния съд и били приложени по делото. В съдебното заседание на 7 декември 2012 г. осъденият И. изрично настоял делото да бъде отложено, за да бъде подпомаган от защитник и за чието влошено здравословно състояние бил известен. Въззивният съдебен състав не се съобразил с искането на осъдения и с молбата на неговия защитник, и дал ход на делото, на което изслушал пренията и обявил съдебното производството за приключено. Искането на осъдения И., позоваващо се на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2, във вр. с ал. 3, т. 1 от НПК е основателно. Отказът на въззивната инстанция да разгледа производството с участието на защитник на подсъдимия представлява съществено нарушение по смисъла на чл. 15 от НПК. Съдът е длъжен да предостави всички процесуални средства, необходими за защитата на правата и законните интереси на подсъдимия, сред които и процесуалното представителство. Правото на адвокатска защита е прокламирано в чл. 30, ал. 4 от Конституцията на Република България. Като част от общия обем от процесуални права, предоставени на подсъдимия, е предвидено и в разпоредбата на чл. 55, ал. 1, изр. първо, пр. последно от НПК. То е неотменимо и не зависи от волята на другите участници в наказателния процес. Упражняването му зависи от свободната воля на обвиненото в престъпление лице, което самостоятелно решава дали да упражни своето право, в какви предели от предоставените му по закон, както и дали да се откаже от правото си, и в кой момент от процеса. Законът предвижда достатъчно гаранции за упражняване на процесуалните права, включително и на правото на подсъдимото лице (респ. обвиняемият) да има защитник. Разследващите и съдебните органи са длъжни да охраняват тези права, провеждайки по законосъобразен начин наказателния процес. Въззивният съд не е положил достатъчно усилия да гарантира приложението на правото на осъдения И. да участва със защитник. Съдът е бил предварително известен за отсъствието на упълномощения адвокат в насроченото открито съдебно заседание, на което позицията на осъдения И. отново е останала непроменена. В становището си по хода на въззивното съдебно производство той ясно е изразил волята си и не се е отказал от сътрудничеството на процесуалния си представител да го подпомага и напътва при упражняване на процесуалните права. Правото на защита не е могло да бъде реализирано пълноценно. За да охрани интересите на осъдения И. и да гарантира безпрепятственото упражняване на правото му на защита, въззивният съд е бил длъжен да отложи производството по делото, дори и в случаите на незадължителна защита, но при изрично направено искане за участие на защитник. Предвид изложеното, Върховният касационен съд намира, че въззивната съдебна инстанция не е изпълнил своите задължения по охраняване и гарантиране на процесуалните права на подсъдимия, предписани в нормите на чл. 15, ал. 1 и 2 и чл. 55, ал. 1 от НПК. Окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, чието отстраняване може да се извърши само чрез повторение на въззивното съдебно производство. Това налага възобновяване на приключилото въззивно производство, отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК Р Е Ш И : ВЪЗОБНОВЯВА производството по в.н.о.х.д. № 183/ 2012 г. на Окръжен съд – Монтана, ОТМЕНЯ решение от 18.12.2012 г. и ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.