Р Е Ш Е Н И Е   № 349 София, 30 септември 2009 г.     В ИМЕТО НА НАРОДА     Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение в съдебно заседание на четиринадесети септември две хиляди и девета година в състав :                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА                                                  ЧЛЕНОВЕ: РУЖЕНА КЕРАНОВА                                                                       НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ при секретар: Румяна Виденова и в присъствието на прокурора Стефка Бумбалова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 360/2009 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалба, подадена от името на подсъдимия Д. Г. Г. против въззивно решение № 68/13.04.2009 г., постановено по ВНОХД № 1155/08 г. от Апелативен съд – гр. С., с което е изменена осъдителната присъда на Софийски градски съд. С първоинстанционната присъда № 35 от 28.06.2007 г. по НОХД № 5461/06 г., подсъдимият Д. Г. Г. е бил признат за виновен в това, че на 16.11.2005 г., при условията на опасен рецидив и в съучастие, като съизвършител с неустановени лица отнел чужди движими вещи – парична сума с номинална стойност 6 000 лева, два мобилни телефон и две СИМ карти с обща стойност на отнетото имущество - 6 205 лева от владението на С. Й. И. , като употребил за това сила – престъпление по чл. 199, ал.1, т. 4 във вр. с чл. 198 във вр. с чл. 20, ал.2 и чл. 29 от НК. Наложеното наказание е седем години лишаване от свобода и пробация със съответните пробационни мерки. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е изменена, като е отменена в частта й, с която на подсъдимия Г е наложено наказанието “пробация” за срок от три години. В касационната жалба на подсъдимия се поддържа основанието по чл. 348, ал.1, т.3 от НПК и се прави искане за намаляване размера на наложеното наказание. В съдебното заседание пред касационната инстанция, подсъдимия Г, редовно призован не се явява. Жалбата се поддържа от процесуален представител. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : Жалбата е неоснователна. Основните доводи, представени в подкрепа на касационното основание по чл. 348, ал.1, т. 3 от НПК, се обосновават от жалбоподателя с подценяването на смекчаващо отговорността обстоятелство, а именно влошеното му здравословно състояние. Соченото от жалбоподателят смекчаващо отговорността обстоятелство очевидно е в основата на решението на първата инстанция да определи наказанието под средния размер, малко над законоустановения минимум. Това обстоятелство, както с основание е отбелязал и въззивният съд, не може да обуслови извод за несъразмерна тежест на наложената санкция. Втората инстанция внимателно е съпоставила същото с наличните отегчаващи отговорността обстоятелства, като правилно е поставен акцент върху спецификата на извършената причинителска деятелност, значителната роля, която подсъдимият е имал при осъществяването на последната, все обстоятелства, които определят, както по-висока степен на обществена опасност на деянието, така и на неговия автор, признат в лицето на подсъдимия. К. се съгласява с тези изводи на въззивната инстанция и ВКС намира, че липсват аргументи за по-нататъшно намаляване на наложеното наказание, тъй като не се установява очевидно несъответствие между същото от една с. и обществената опасност на деянието и дееца и смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства от друга. В предвид на горните съображения и на основание чл. 354, ал.1., т.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение,   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 68/13.04.2009 г., постановено по ВНОХД № 1155/08 г. от Софийски апелативен съд.   ПРЕДСЕДАТЕЛ :   ЧЛЕНОВЕ : 1.   2.