4 Р Е Ш Е Н И Е № 58 Гр.София1 26.07.2017 година Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в съдебно заседание на двадесет и осми февруари две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА при секретаря Лилия Златкова и в присъствието на прокурор изслуша докладваното от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА търговско дело № 2119/2016 г. за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.307 ал.2 ГПК. Образувано е по молба на Й. А. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1356/27.10.2015 г., постановено по гр.д.№ 3885/2015 г. по описа на РС Русе, в осъдителната му част срещу нея, с която ответницата е осъдена да заплати на [фирма] сумата 3643,60 лв. дължима главница по договор за потребителски кредит от 15 август 2011 г. № FL602013, сумата 265,98 лв., представляваща договорна лихва върху нея за периода от 15 април 2013 г. до 23 март 2015 г. и законната лихва върху главницата от предявяване на иска 15.6.2015 г. до окончателното й плащане, както и 521, 94 лв. разноски по делото. Решението е влязло в сила в посочената част на 3 юни 2016 г. с потвърждаването му от Русенския окръжен съд с влязло в сила решение № 91 по в.т.д.№ 134/2016 г. по описа на същия съд. Молбата се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1 т. 4 ГПК, в нея се поддържа, че между страните за същото вземане е постановено влязло в сила отхвърлително решение по гр.д.№ 1619/2014 г. на Русенския РС, 3 с., по реда на чл.422 ГПК по предявен от банката положителен установителен иск за съществуването на непогасени вземания по договор за потребителски кредит № FL602013/ 15 август 2011 г., което е в противоречие с решението, чиято отмяна се иска. Предметът на едното дело се включва имплицитно в предмета на другото дело. [фирма] изразява становище по молбата в срока за отговор по чл.306 ал. 3 изр.3 ГПК за недопустимост на извънредния способ поради просрочие на молбата и евентуално неоснователност на същата поради липса на обективен идентитет на споровете. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, при проверка на допустимостта на молбата констатира следното: Същата е подадена в срока по чл.305 ал. 1 т. 4 ГПК, който тече от влизане на последното решение /в случая атакуваното/ в сила – 3 юни 2016 г., когато е постановено неподлежащото на касационен контрол въззивно решение на Русенския ОС по т.д.№ 134/2016 г. Тримесечният срок изтича на 7.9.2016 г., когато е подадена молбата, съгласно чл.60 ал. 6 ГПК – последният ден от преклузивния срок е неприсъствен ден /събота – 3.9.2016 г./ и е първият от поредицата от 4 неработни дни послучай Деня на съединението/. При преценка на основателността на молбата настоящият съдебен състав на ВКС съобрази следното: Между предметите на делата не е налице обективно тъждество – от съдържанието на решенията е видно, че по първото дело е разгледан по реда на чл.422 ГПК положителен установителен иск за процесните вземания по договор за банков кредит и същият е отхвърлен поради необявяване предсрочната изискуемост на тези вземания, а с решението, чиято отмяна се иска, е уважена осъдителна претенция за тях, като изрично е обсъдена допустимостта й по отвод на молителката за пресъдено нещо, заявен с отговора на исковата молба от процесуалния представител на ответницата Й. Н. по гр.д.№ 3885/2015 г., в които страната се позовава на влязлото на 21.11.2014 г. решение по чл.422 ГПК, постановено по гр.д. № 1619/2014 г. на Русенския РС, 3 състав, с което положителният установителен иск на [фирма] за главница 3681,10 лв., законната лихва върху нея, 265,98 лв. договорна лихва и 26,42 лв. наказателна лихва по договор за потребителски кредит № FL602013/15 август 2011 г. е отхвърлен поради неупражнено право на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем към 14 октомври 2013 г,. когато е подадено заявлението по чл.417 ГПК за издаване заповед за изпълнение солидарно срещу Й. А. Н. и поръчителя В. И. Н.. Във въззивното решение на Русенския ОС по в.т.д.№ 134/2016 г. от 3.6.2016 г. е прието, че липсва идентичност в предмета на двете дела, която изисква пълно покритие между правото, предмет на СПН и правото-предмет на второто дело, както откъм белезите, които индивидуализират това право, така и откъм времето, за което се претендира, че повторно предявеното право съществува. В съобразителната част на въззивното решение е прието, че обявяването на предсрочната изискуемост на кредита на 23 март 2015 г. е ново обстоятелство и не се обхваща от силата на пресъдено нещо на решението по установителния иск, формирана по предходно дело, по което не е релевиран този допълнителен елемент от фактическия състав, настъпил до предявяване на осъдителния иск /15 юни 2015 г./, но след приключване на съдебното дирене в исковия процес по чл.422 ГПК – 23.9.2014 г. съгласно Решение № 1532/22 октомври 2014 г., по гр.д.№ 1619/2014 г., влязло в сила на 21 ноември 2014 г. поради необжалването му пред въззивната инстанция. Отхвърлянето на отвода за пресъдено нещо е съобразен с т.9 на ТР № 4/2013 г. от 18.6.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС. В правната доктрина се приема, че чл.303 ал.1 т. 4 ГПК е приложим когато по второто дело отводът за пресъдено нещо е пропуснат или неправилно отхвърлен от съда. Според новата практика на ВКС въобще не е налице хипотезата на чл.303 ал.1 т. 4 ГПК когато отмяната се иска въз основа на друго влязло в сила решение между страните, на чиито последици молителят се е позовал и то е било взето предвид при постановяване на решението, чиято отмяна се търси / Р № 37/2011 г. по гр.д.№ 1602/2010 г. на ІІ ГО на ВКС/. При завеждане на второто дело към предмета на установяване е добавен нов елемент – обявяване на предсрочната изискуемост на вземането. По изложените съображения молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Й. А. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 1356/27.10.2015 г. по гр.д.№ 3885/2015 г. на РС Русе, 9 състав, В ЧАСТТА, в която Й. А. Н. е осъдена да заплати на [фирма] сумата 3643,60 лв., представляваща дължима главница по договор за потребителски кредит № FL602013/15 август 2011 г., сумата 265,98 лв., представляваща договорна лихва върху главницата за периода от 15 април 2013 г. до 23 март 2015 г., законната лихва върху главницата от 15.6.2015 г. до окончателното й плащане, както и 521,94 лв. разноски по делото. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: