Ключови фрази
Телесна повреда на съдия, прокурор,следовател, лице от състава на МВ, държавен или частен съдебен изпълнител и помощник - частен съдебен изпълнител, митнически и данъчен служител * липса на нарушения по правилата за проверка и оценка на доказателствата * авторство на деянието * неоснователност на касационен протест * нова присъда във въззивното производство


Р Е Ш Е Н И Е
№ 454
гр. София, 30 ноември 2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седемнадесети ноември две хиляди и двадесет и трета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУМЕН ПЕТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: СПАС ИВАНЧЕВ
ТАТЯНА ГРОЗДАНОВА
при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора БОЖИДАР ДЖАМБАЗОВ, след като изслуша докладваното от съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 963 по описа за 2023 г. и за да се произнесе взе предвид:

Касационното производство, по реда на чл.346, т.2 и сл. от НПК, е образувано по протест на прокурор от Софийска градска прокуратура, против въззивна присъда от 29.05.2023 г., постановена по внохд № 3090/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
В протеста са наведени касационните основания по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Според прокурора при анализа и оценката на даказателствената съвкупност са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, изразяващи се в частично игнориране на преценените като достоверни свидетелски показания, писмените доказателства и заключението на първата видео техническа експертиза. Представителят на държавното обвинение счита, че между първоначалната - от досъдебното производство техническа експертиза и назначената в хода на въззивното следствие лицево идентификационна експертиза е налице логическа връзка от гледна точка на ситуацията, която те пресъздават, въпреки че съдът е дал вяра само на инкорпорираните кадри по линия действията на полицейските служители, участващи в кордона, но не и по отношение агресивните действия на подсъдимия спрямо тях. Твърди се, че отсъствието на заснети във видеозаписа кадри, на които подсъдимият хвърля предмет срещу полицаите, не води автоматично до отхвърлянето на деятелността, която той е осъществил, доколкото свидетелските показания установявали диаметрално противоположна фактическа обстановка. Визираните процесуални нарушения са довели до неправилно приложение на материалния закон, с оглед оправдаването на подсъдимия по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление. Претендира на основание чл.354, ал.3, т.2 и т.3 вр. с ал.1, т.5 от НПК да се отмени присъдата и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд.

В съдебно заседание представителят на ВКП не поддържа протеста, като счита, че от установените по делото обстоятелства не може да се приеме, че подсъдимият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение и пледира да се остави в сила оправдателната присъда.
Подсъдимият Д. П. оспорва протеста по изложените съображения в постъпилото в срока по чл.354, ал.4 от НПК възражение. Защитникът адв.М. С. освен приятната си изненада от възприетата позиция от страна на прокуратурата, изразява учудването си от подадения протест при наличието на непротиворечиви и красноречиви доказателства за това, че подсъдимият е бил задържан двадесет минути преди да бъде нанесена леката телесна повреда на полицейския служител. Двамата молят да се отхвърли протеста със законовите последици от това.

Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и в пределите на своята компетентност, съобразно чл.347, ал.1 от НПК, намери следното:

Протестът е подаден в предвидения в чл.350, ал.2 от НПК срок, от процесуално легитимирана страна, по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава двадесет и трета от НПК. Макар и да не се поддържа от представителя на ВКП, той не е оттеглен, поради което се явява допустим, но разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН.

С присъда от 02.06.2022 г. по нохд № 15797/2021 г. по описа на РС - София, подсъдимият български гражданин Д. Т. П. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.131, ал.2, т.3 вр. с чл.130, ал.1 от НК и при условията на чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода, което наказание на основание чл.66, ал.1 от НК е отложено за изпълнение с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.189, ал.3 от НПК в негова тежест са възложени направените в хода на съдебното следствие разноски, възлизащи на 20 лв..
По жалба на защитника е образувано внохд № 3090/2022 г. по описа на СГС. С постановената по делото присъда, на основание чл.334, т.2 вр. с чл.336, ал.1, т.3 от НПК е отменена първоинстанционната осъдителна такава и вместо нея е постановена нова, с която подсъдимият е признат за невинен за това на 02.09.2020 г., около 23,00 ч. в гр. София, да е причинил на полицейски орган - полицай Л. Г., при изпълнение на службата му по охрана на обществения ред, лека телесна повреда, изразяваща се в оток, кръвонасядане и разкъсно контузна рана на подбедрицата на левия крак, довела до временно разстройство на здравето извън случаите на чл.128 и чл.129 от НК, неопасно за живота, поради което и на основание чл.304 от НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл.131, ал.2 вр. с чл.130, ал.1 от НК.

Извършената касационна проверка на протестираната оправдателна присъда налага извода, че въззивният съд е изпълнил задължението си за обективно, всестранно и пълно изследване на всички факти и обстоятелства, като не е проявил тенденциозност и не е игнорирал доказателства, както се твърди от представителя на Софийска градска прокуратура. Действително в основата на възприетите, за разлика от първоинстанционния състав, диаметрално противоположни изводи относно авторството на инкриминираното деяние е поставено заключението на назначената в хода на въззивното съдебно следствие видео-техническа експертиза, изготвена върху кадри на репортаж, излъчен на живо по една от националните телевизии. Правилно е прието, че то не влиза в пряка колизия с изслушаното от първоинстанционния състав заключение, но е с по-широк обхват и тъй като напълно отговаря на изискванията на чл.152 от НПК, настоящият състав не вижда пречка същото да бъде поставено в основата на възприетите фактически изводи на контролирания съд. Проследявайки хронологията на събитията относно случилото се на инкриминираната дата и в частност на извършените от страна на подсъдимия действия, с основание е прието, че нанесената чрез хвърляне на паве рана в областта на големия пищял на левия крак на пострадалия полицай Л. Г., с размери от 1 см. дължина и 1-2 мм. ширина, не е причинена от подсъдимия, тъй като към този момент, той вече е бил задържан, с поставени на ръцете белезници и отведен в посока сградата на Министерски съвет. В мотивите на присъдата ясно се откриват дължимите съображения, как горните изводими данни от заключението на експертизата, съпоставени с показанията на оформилите се две групи свидетели, позволяват направата на възприетите от съда коректни изводи относно позиционирането на полицейския кордон, в който е участвал пострадалия, по време и място, както и предприетите от страна подсъдимия действия при участието му в протестите на територията на т.нар. „триъгълник на властта“. Вярно е, че именно заключението на експертизата е използвано от съда и за утвърждаване обективността на обясненията на самия подсъдим и на показанията на неговите познати - протестиращите свидетели К., Х. и Х., но тъй като не възникват съмнения за тяхната процесуална годност, а и относно достоверността им, настоящият състав не намира основание да не ги приеме. Същевременно в мотивите ясно е акцентирано и на установените разминавания в заявеното от самите полицейски служители, като е направена съпоставката им и с останалите доказателствени източници, поради което няма как да се сподели твърдението, че съдът е обосновал фактическите си изводи само на част от доказателствените материали. Изложеното определя като неоснователни наведените в протеста възражения, с оглед на процесуалната годност на изведените от тях фактически данни, послужили за формиране на изводите относно авторството на инкриминираното деяние. В този смисъл напълно неоснователно се явява оплакването, че макар във видео записа да не се заснети кадри, от които да се вижда, че подсъдимият хвърля предмет срещу полицаите, това автоматично е довело до отричане на обвинителната теза, че именно подсъдимият е нанесъл телесното увреждане на пострадалия.
На основата на така приетите фактически положения и настоящият състав намира, че правилно въззивният съд е приел, че не може да се обоснове категоричен извод за доказаност на повдигнатото спрямо подсъдимия обвинение, тъй като той не е участвал в осъществяване изпълнителното деяние на вмененото му във вина престъпление, поради което Д. П. правилно признат за невинен и е оправдан. В този смисъл извършената касационна проверка, в определените от прокурора предели, не установи да е допуснато нарушение по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК с оправдаването на подсъдимия, поради което въззивната присъдата следва да се потвърди.
С оглед изложеното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ в сила въззивна присъда от 29.05.2023 г., постановена по внохд № 3090/2022 г. по описа на Софийски градски съд.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: