5 Р Е Ш Е Н И Е № 109 гр.София, 03 юли 2018 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на пети юни през 2018 г. в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА ЧЛЕНОВЕ: МИЛЕНА ПАНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Антони Лаков разгледа докладваното от съдия Панева касационно наказателно дело № 489 по описа за 2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на защитника на подсъдимия А. Д. срещу решение № 63 от 04.04.2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 80/2018 г. В жалбата са изложени доводи единствено за явна несправедливост на наложеното наказание, като се твърди, че то не е съобразено с младата възраст на подсъдимия, със семейното му положение, с направените от него самопризнания и критичното му отношение към извършеното, както и с факта, че за пръв път му е наложено ефективно наказание, свързано с лишаване от свобода. Направено е искане за смекчаване на наказанието, а евентуално и за отлагане на изпълнението му на осн. чл. 66, ал. 1 НК. В съдебното заседание пред настоящия състав защитникът на подсъдимия заявява, че поддържа жалбата, изложените в нея доводи и направените във връзка с тях искания. Наред с това заявява становище, че по делото е останал неизяснен въпроса за авторството на престъплението, като настоява, че връзката на подсъдимия с него не е безспорна. С оглед на това възражение отправя искане за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане. Представителят на Върховната касационна прокуратура пледира за оставяне на въззивното решение в сила. Частните обвинители С. С. и Р. С., както и повереникът им, уведомени за датата и часа на съдебното заседание, не се явяват. Подсъдимият, редовно призован, не взема лично участие в заседанието пред касационния съд. Настоящият състав, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на оспорения съдебен акт в рамките на правомощията си по чл. 347 НПК, установи следното: С присъда № 5 от 22.01.2018 г., постановена по НОХД № 1528/2017 г. състав на Варненския окръжен съд е признал подсъдимия А. Г. Д. за виновен в това, че на 01.10.2016 г. в [населено място], при управляване на моторно превозно средство - лек автомобил „Рено“, м. /модел/ с рег. № /номер/ нарушил правилата за движение по пътищата, регламентирани в чл. 21, ал. 1 ЗДвП и чл. 119, ал. 1 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на Р. М. И., като е извършил деянието на пешеходна пътека, в пияно състояние и управлявайки превозното средство без да има необходимата правоспособност, поради което и на осн. чл. 343, ал. 3, б. „б“ вр. ал. 1, б. „в“ НК и чл. 58а, ал. 1 НК му е наложил наказание от шест години лишаване от свобода, изпълнимо при първоначален общ режим, като го е оправдал по обвинението за това деянието да е извършено при допуснати нарушения и на правилата за движение по чл. 5, ал. 3, т. 1 и чл. 150 а, ал. 1 ЗДвП. С присъдата е зачетено и е приспаднато времето, през което подсъдимият е бил задържан под стража. В негова тежест е възложено заплащането на разноските по делото - деловодните и направените от частните обвинители. С оспореното по касационен ред въззивно съдебно решение присъдата е потвърдена изцяло. Изтъкнатите от адв. С. в съдебното заседание пред настоящия съд доводи за неизяснени по делото съществени факти, свързани с авторството на престъплението, поставят необходимост от разглеждане с приоритет на въпроса за пределите на касационната проверка. Тези предели, съгл. чл. 347, ал. 1 НПК се фиксират с касационната жалба, съотв. с касационния протест, чрез посочване на поддържаното касационно основание и доводите, които го подкрепят. Законът е предвидил в чл. 351, ал. 4 НПК възможност за допълване на вече изложените в касационната жалба доводи в полза на съответното, поддържано в нея касационно основание, като е обвързал упражняването на тази възможност и с точно определен краен момент. Но не е предвидил възможност за обосноваване наличието на такова основание за пръв път пред касационния съдебен състав и то в етапа на съдебните прения. В случая в касационната жалба е заявено основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 НПК - явна несправедливост на наказанието. Съобразно с този факт, част от пледоарията на адв. С. по същество се явява ориентирана към постигане на непредвидено в закона допълнително сезиране на касационния съд чрез обосноваване тепърва, едва в съдебното заседание на немотивирано в касационната жалба основание за отмяна на въззивното решение – допуснато съществено процесуално нарушение, свързано с неизясняване на въпроса за авторството на престъплението и нарушение на процеса на формиране на вътрешното убеждение поради липса на подробно и задълбочено обсъждане на установени чрез събраните доказателства факти за връзката на подсъдимия с инкриминираното деяние. С оглед на това нововъведено чрез пледоарията на защитника основание, в алтернатива на направеното с касационната жалба искане, което също подкрепя, адв. С. прави и ново искане – за отмяна на въззивното решение и за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. По този начин се нарушава принципа за лимитиране на касационната проверка от основанията, посочени в касационната жалба. Отклонение от този принцип е допустимо единствено в две хипотези – в тази по чл. 347, ал. 2 НПК и втората, изводима от правомощието на ВКС по чл. 124 от Конституцията на Република България за осъществяване на върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона – при констатиране на абсолютни процесуални нарушения или на такова нарушение на материалния закон, което по съществен начин уврежда правата на подсъдимия. В тези случаи намесата на върховната инстанция е легитимна, доколкото те засягат конституционните основи на правосъдието. Към настоящия казус обаче тези хипотези са неприложими, поради което е невъзможно да се разширяват пределите на касационната проверка, извън посоченото в касационната жалба основание. Направеното в касационната жалба възражение за явна несправедливост на наказанието е неоснователно. За да извърши корекция на контролирания акт в насоката, желана от подсъдимия и от неговия защитник, касационната инстанция би следвало да установи явно несъответствие между обществената опасност на извършеното и на личността на подсъдимия – от една страна и тежестта на наложеното наказание – от друга. Конкретиката по случая не обосновава такъв извод. Напротив, отмереното от първостепенния съд и потвърдено от въззивната инстанция наказание е пропорционално спрямо извършеното престъпление. Направена е от състава на окръжния съд обстойна и качествена съпоставка на обстоятелствата с действителна значимост за определяне на размера му, с която контролираният съд не е имал причини да не се съгласи. С основание акцент в съдебните актове е поставен върху доказаната чрез поведението на подсъдимия в един продължителен период негова неспособност да си наложи нужната сдържаност, съобразителност и дисциплина в поведението, към които държавата в този период многократно е правила усилия да го преориентира, използвайки различни механизми за въздействие. Във времевия интервал от 2006 година до 2016 година подсъдимият е санкциониран по административен ред 27 пъти за разнородни нарушения на правилата за движение по пътищата, сред които и за управляване на моторно превозно средство след употреба на алкохол, за управляване на МПС без нужната правоспособност и за превишаване на разрешената скорост. Хронологически последното от тях предшества с по-малко от четири месеца датата на инкриминираното събитие. Невъзможно е съдилищата да бъдат упрекнати в механично позоваване на факта на налагането на тези наказания и на техния брой. Макар да се касае за продължителен период, в който санкционираните нарушения на ЗДвП са били допуснати от подсъдимия, тяхната интензивност и сериозност показват устойчивия стремеж на А. Д. към нарушаване на правния ред и са правели престоя му на пътя като водач на моторно превозно средство с постоянна перспектива за тежък резултат. И този резултат закономерно е настъпил на 01.10.2016 г. С основание съдилищата са се позовали и на данните от съдебното минало на подсъдимия, включващо нееднократно санкциониране за престъпления от общ характер. Към съвкупността от обстоятелства със значение на повишаващи обществената опасност на извършеното престъпление справедливо съдилищата са отчели самия брой на квалифициращите обстоятелства, при които е извършено престъплението, както и тежестта на допуснатото нарушение на правилата за движение, намиращо се в причинна връзка с настъпилия съставомерен резултат. Превишаването на максимално допустимата скорост на движение (в случая с над 40 км/ч.) е всякога особено грубо и рисково, а в случая то е реализирано при действието и на допълнителен неблагоприятен за безопасността фактор - алкохолната интоксикация на подсъдимия. Тези обстоятелства манифестират отношение, граничещо със самонадеяност и пълно равнодушие към безопасността на движението и към опазването на живота и здравето на останалите участници в движението. Те несъмнено определят тежестта на извършеното престъпление, но са в пряка връзка и зависимост и с нивото на личната обществена опасност на подсъдимия, която не може да бъде преценявана на базата единствено на фактори, стоящи извън престъпното му поведение, както практически се предлага с касационната жалба. Действително към датата на престъплението подсъдимият е бил в млада възраст – 28-годишен, но не и дотолкова, че извършеното да се отдаде на недостатъчно равнище на емоционална и социална зрялост на личността му, ограничаващо способността му да преценява адекватно и разумно ситуацията и възможните рискове от поведението си. За оказано от Д. съдействие при разследването не би могло да се говори, доколкото в досъдебната фаза той се е възползвал от правото си да не дава обяснения по обвинението. Що се касае до признанието на фактите по обвинението, което е направил при съдебното разглеждане на делото, то е премирано от самия закон, указващ в такава хипотеза намаляване на наложеното наказание с 1/3-та. Това изискване в случая е било стриктно спазено при постановяването на присъдата. Останалите обстоятелства, посочени в касационната жалба на защитника: заявеното от подсъдимия критично отношение към извършеното, както и това, че е баща на две малолетни деца, действително имат значение на смекчаващи отговорността и те практически са съобразени от съдилищата, доколкото наказанието е определено под средния, установен в чл. 343, ал. 3, б. „б“ НК размер. В този размер санкцията се явява съобразена както със смекчаващите, така и с отегчаващите отговорността на подсъдимия обстоятелства, като достатъчно справедливо отразява съотношението между тях, осигурявайки необходимия баланс между обществения интерес от санкциониране на извършеното престъпление и индивидуалния интерес на самия подсъдим от налагане на справедливо наказание и съответно не изисква корекция. Тя е напълно адекватна от гледище на същността й на средство за индивидуално въздействие и предназначението й да стимулира извършилия престъпление към ценностна преориентация и зачитане на закона - от една страна и ролята й за подчертаване в общественото съзнание на значимостта на социалните и правните норми и на необходимостта от тяхното зачитане - от друга страна. Водим от изложеното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 63 от 04.04.2018 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 80/2018 г. Настоящото решение е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.