О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 587 София, 02.12.2013 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав: Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия Генчева ч.гр.д.№7090 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК. С определение №1568 от 18.06.13г. по гр.д.№2165/12г. на Бургаския окръжен съд е прекратено производството по предявения от Р. „О.” срещу Ц. Н. К., действаща като [фирма], иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху дворно място с площ от 1257 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-1465,1471 от кв.93 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в него сгради, подробно описани в исковата молба и в определението на съда. Прекратено е и производството по насрещния иск по чл.108 ЗС за собственост на 1000/1200 ид.части от УПИ ХХ-1456,1471, идентичен с УПИ ІІ-1465,1471, както и на построените в този имот сгради. Окръжният съд е приел, че процесният имот е бил предмет на спор за собственост между Р. „О.” и [фирма] [населено място]. С влязло в сила решение №61 от 08.05.2003г. по гр.д.№16/97г. на РС Карнобат искът на Р. „О.” по чл.108 ЗС е бил уважен. Междувременно, в хода на висящия процес, с нотариален акт от 2002г. ответникът [фирма] е продал 1000/1200 ид.части от дворното място и построените в него сгради на Ц. Н. К., в качеството и на [фирма]. Тъй като решението по този спор се ползва със сила на пресъдено нещо не само между страните по делото, но и по отношение на приобретателя на спорното материално право, нов иск за собственост между тези лица и по отношение на същия имот е процесуално недопустим. Това важи както за първоначалния, така и за насрещния иск по чл.108 ЗС. С определение №295 от 12.08.2013г. по ч.гр.д.224/13г. на Бургаския апелативен съд е отменено прекратителното определение на първата инстанция в частта по насрещния иск за собственост, основан на евентуално въведеното основание придобивна давност. Прието е, че този иск се основава на обстоятелства, които не са преклудирани със силата на пресъдено нещо на влязлото в сила решение по предходното дело. Определението на първата инстанция е потвърдено в останалата му част, с която е прекратено производството по първоначалния иск по чл.108 ЗС на Р. „О.”. Частна касационна жалба срещу въззивното определение, в частта, с която е потвърдено определението на първата инстанция за прекратяване на производството по чл.108 ЗС по първоначалния иск, е подадена от Р. „О.”. Жалбоподателят се позовава на обстоятелството, че след влизане в сила на решението по предходното дело и след извършения въз основа на него въвод във владение, между страните по настоящото дело са възникнали нови отношения. Ответницата е останала в имота в качеството си на наемател, за което бил сключен и договор от 2004г. Първоначално тя заплащала наем за имота, но впоследствие, след прекратяване на облигационната връзка, тя отказала да върне имота и предявила собственически претенции върху него. При това положение жалбоподателят можел да избира дали да поиска владението на имота на основание чл.108 ЗС, или на основание прекратена облигационна връзка. В изложението към жалбата се поддържат основанията по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. Може ли собственикът на отдадена под наем вещ да се защити както с облигационен, така и с вещен иск; негово ли е правото на избор; допустим ли е иск за собственост при прекратено облигационно правоотношение – договор за наем на процесната вещ и 2. Следва ли съдът при постановяване на съдебния акт да обсъди всички факти и обстоятелства, които са наведени от страните. Ответникът в производството Ц. Н. К., действаща като [фирма], оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. Ищецът нямал възможност за избор между иск по чл.108 ЗС и чл.233 ЗЗД, тъй като той вече е предявил иска си за собственост и по него има формирана сила на пресъдено нещо. Наемният договор между страните от 2004г. касаел само една от сградите в имота, той е със срок на действие от 4 месеца, изтекли преди да се формирана СПН по предходното дело, затова не представлява ново обстоятелство, което да обуслови нов иск по чл.108 ЗС или иск по чл.233 ЗЗД. Освен това твърди, че решението по предходния спор за собственост засяга само част от сградите в имота, затова въводът във владение по отношение на другата част е бил отменен от съда. По делото няма доказателства за това твърдение. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че частната касационна жалба е процесуално допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащо на касационно обжалване преграждащо определение на въззивния съд. Налице е и основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по първата група въпроси, свързани с възможността ищецът да прецени дали да иска връщане на една вещ чрез иск за собственост по чл.108 ЗС или на основание чл.233 ЗЗД, поради отпаднала облигационна връзка. Този въпрос е определящ за изхода на процесуалноправния спор за допустимостта на предявения иск. Макар изрично да не се е произнесъл по този въпрос, въззивният съд е бил длъжен да вземе становище по него, предвид данните по делото, че след формиране на сила на пресъдено нещо по предходния спор за собственост и след извършен въвод във владение на процесния имот, удостоверен с два броя протоколи от 20.09.2004г. по изп.д.№279/2004г., на същата дата – 20.09.2004г., между взискателя Р. „О.” и третото лице, намерено в имота при въвода – [фирма], е сключен договор за наем на една от сградите в имота. Касае се за ново обстоятелство, което не е преклудирано със силата на пресъдено нещо на предходното решение по чл.108 ЗС и което обуславя поставения от жалбоподателя процесуалноправен въпрос. При наличието на това доказателство за нововъзникнало обстоятелство, приетото от въззивния съд, че предявеният иск по чл.108 ЗС на Р. „О.” срещу [фирма] е недопустим, влиза в противоречие с трайната практика на ВС и ВКС, че ищецът може да избере дали да води иск по чл.108 ЗС или по чл.233 ЗЗД за връщане на вещта – решение №166 от 31.10.11г. по д.№724/10г. на ВКС, ТК, ІІ ТО, постановено в производство по чл.290 ГПК, а също и решение №234/23.02.01г. по гр.д.№1225/2000г. на ВКС, V ГО, решение №305 от 11.12.56г. по гр.д.№6335/56г. на ВС, ІV ГО. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Искът по чл.108 ЗС се основава на твърдение за наличие на ново обстоятелство, възникнало след формиране на силата на пресъдено нещо по предходното дело и след извършения от съдебен изпълнител въвод във владение на спорния имот. Това ново обстоятелство е предаването на държането на една от сградите в спорния имот от Р. „О.” на Ц. Н. К., действаща като [фирма], за което е сключен и договор за наем от 20.09.2004г., както и това, че Ц. К. е останала във фактическа власт на целия имот след тази дата. Тези нови обстоятелства не са преклудирани със силата на пресъдено нещо по предходното решение. Невярно е твърдението на ответницата, че договорът за наем е изтекъл преди влизане в сила на предходното решение по спора за собственост на същия имот. Решението на Карнобатския районен съд по чл.108 ЗС е влязло в сила на 27.05.2003г., когато е изтекъл срокът за подаване на въззивна жалба срещу него. Постановеното въззивно решение от 01.06.2004г. по този спор е било обезсилено от ВКС с решение №2824/11.01.2006г. именно поради извършената констатация за просрочие на въззивната жалба и недопустимост на въззивното решение. Ако се отрече правото на ищеца да води нов иск по чл.108 ЗС, при наличието на нововъзникнало обстоятелство, той няма да има път за защита, ако ответникът е завладял имота му след извършения въвод и се позове на придобивна давност, както е в случая. Предмет на новия иск няма да бъдат онези факти за правото на собственост на ищеца, които са били спорни по предходното дело и по които има формирана сила на пресъдено нещо, а само нововъзникналите факти и тяхното отражение в отношенията между страните. По изложените съображения следва да се приеме, че предявеният иск по чл.108 ЗС на Р. „О.” срещу [фирма] е процесуално допустим. Преграждащите определения на двете предходни инстанции по този иск следва да бъдат отменени и делото да се върне на първата инстанция за продължаване на съдопроизводствените действия по този иск. С оглед изхода на делото, на жалбоподателя следва да бъдат присъдени сторените разноски в размер на 430 лв., от които 15 лв. ДТ за частна въззивна жалба, 15 лв. за частна касационна жалба и 400лв. адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 16.10.13г. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №295 от 12.08.2013г. по ч.гр.д.224/13г. на Бургаския апелативен съд. ОТМЕНЯ определение №295 от 12.08.2013г. по ч.гр.д.224/13г. на Бургаския апелативен съд в обжалваната част, с която е оставеното в сила определение №1568 от 18.06.13г. по гр.д.№2165/12г. на Бургаския окръжен съд, в частта, с която е било прекратено производството по предявения от Р. „О.” срещу Ц. Н. К., действаща като [фирма], иск по чл.108 ЗС за установяване на собствеността и предаване владението върху дворно място с площ от 1257 кв.м., съставляващо УПИ ІІ-1465,1471 от кв.93 по плана на [населено място], заедно с намиращите се в него сгради. ВРЪЩА делото на Бургаския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по предявените искове. ОСЪЖДА Ц. Н. К., действаща като [фирма] да заплати на Р. „О.” [населено място] сумата от 430лв. разноски за частното производство. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: