Р Е Ш Е Н И Е
№ 142
гр. София 23 март 2010 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд на Република
България, ….Второ наказателно отделение,
в публично заседание на седемнадесети
март.......…........две хиляди и десета година
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: САВКА СТОЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЕЛЕНА АВДЕВА
БИЛЯНА
ЧОЧЕВА
при секретаря Кр.
Павлова.…...……………………………………в присъствието на
прокурора И.
Чобанова.......……..…………………………..изслуша докладваното от
съдия ЧОЧЕВА …………………..……….касационно
дело № 33 по описа за 2010 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения А. С. И. за възобновяване на ВНОХД № 585/2009 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна или изменение на постановеното по него въззивно решение № 143/30.09.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 121/20.05.2009 г. по НОХД № 1163/2008 г. на районен съд - Казанлък.
С тази присъда подсъдимият А. С. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 196 ал. 1, т. 1, вр. чл. 194 ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 29 ал. 1, б. “а” от НК за това, че на 14.04.2008 г., в с. Г., общ. Казанлък, в съучастие като съизвършител (заедно с подсъдимите П. И. , Ф. Т. и М. И. ), в условията на опасен рецидив, е отнел чужди движими вещи – метални тръби на обща стойност 108. 50 лв. от владението на С. С. , без негово съгласие и с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и във вр. с чл. 54 от НК му е било наложено наказание 2 години и 6 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален строг режим. Същият е бил оправдан по обвинението деянието да е било извършено при опасен рецидив съгласно чл. 29 ал. 1, б. „б” от НК.
В искането, поддържано и в с. з. пред ВКС, се изтъкват доводи съотносими към основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. Основните оплаквания се свеждат до оспорване на съдебните констатации за противозаконно отнемане на чуждите вещи, неправилна квалификация на деянието, което се поддържа, че е било маловажен случай, както и не е било извършено в условията на опасен рецидив. На тази основа се претендира преквалификация за по-леко наказуемо престъпление и смекчаване на наказанието при отчитане ниския размер на вещите, които и са били върнати.
Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно.
Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното:
Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения:
На първо място възраженията относно правилното установяване на конкретните обстоятелства, при които е извършено деянието, а именно дали осъденият и останалите три лица са намерили железните тръби извън чуждия имот на св. С или те са проникнали в него, откъдето и са ги отнели, са изцяло неоснователни. Те са били предмет на подробно изследване и разрешаване, както в хода на първоинстанционното разглеждане, така и при въззивната проверка. Двете инстанции са изложили подробни и убедителни съображения поради какви причини са констатирали от фактическа страна, че четиримата подсъдими са проникнали в чуждия имот и са отнели съхраняваните там железни тръби, а не са ги намерили извън него. След като правилата относно оценката на доказателствата по този оспорван въпрос е била проведена в съгласие с процесуалните правила, то няма никакво основание за намеса на касационната инстанция, което е поначало възможно единствено на основата на допуснати процесуални нарушения, каквито отсъстват, а не на тази за необоснованост, в какъвто аспект единствено могат да се тълкуват оплакванията на осъдения А. И.
Претенцията за преквалификация на деянието като маловажен случай е също неоснователна. Съгласно чл. 93, т. 9 от НК едно деяние представлява маловажен случай, когато степента на обществената му опасност е по-ниска в сравнение с обикновените случаи на престъпление от съответния вид с оглед липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства. Съдебната преценка по този въпрос се извършва на основата на фактическите данни по делото, отнасящи се до начина на извършване на деянието, вида и стойността на предмета му, вредните последици, данните за личността на дееца и всички други обстоятелства, които имат значение за степента на обществена опасност и моралната укоримост на извършеното. В конкретния случай деянието се е изразило в отнемане на чужди вещи на относително ниска стойност, но начина, по който е било реализирано –в съучастие между общо 4 лица, осъждани за подобни престъпления, не позволява прилагането на хипотезата по чл. 194 ал. 3 от НК (изм.). Личността на подсъдимия, с оглед предходните му осъждания също не позволява извод за ниска степен на обществена опасност. Всъщност именно това негово съдебно минало е и основание за квалифициране на деянието по по-тежко наказуемия състав на чл. 196 от НК с оглед извършването му при опасен рецидив по смисъла на чл. 29 ал. 1, б. „а” от НК. Считано от изтърпяване на общото наложено му наказание по НОХД № 274/1999 г. в размер на 5 години лишаване от свобода – 31.05.2003 г. до извършване на деянието – на 14.04.2008 г., не е бил изтекъл 5 годишния срок по чл. 30 ал. 1 от НК. В тази връзка и оплакването за неправилна квалификация и на това основание очевидно не може да бъде споделено.
Липсва основание и за ревизия на наказанието като явно несправедливо. То е било отмерено на 2 години и 6 месеца или в пределите по чл. 196 ал. 1 от НК малко над предвидения минимум от 2 години. Индивидуалната тежест на деянието е била добре съпоставена с обема и значението на констатираните по делото смекчаващи обстоятелства, включително невисокия размер на отнетите вещи и практическото им връщане във владение на собственика без да се игнорира начинът, по който това е станало, а именно след намесата на полицейските органи. Напълно погрешното отразяване в първоинстанционните мотиви за липсата на критично отношение на подсъдимия, отчетено като отегчаващо обстоятелство, очевидно не е било взето предвид при проверката, извършена от въззивната инстанция, която и не е възпроизвела този порок. В потвърдения размер от 2 години и 6 месеца лишаване от свобода наказанието е съответно на извършеното и достатъчно за постигане на целите по чл. 36 от НК, поради което и то е справедливо.
Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение.
С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения А. С. И. за възобновяване на ВНОХД № 585/2009 г. на Старозагорския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 143/30.09.2009 г., с което е била потвърдена присъда № 121/20.05.2009 г. по НОХД № 1163/2008 г. на районен съд - Казанлък.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: