Р Е Ш Е Н И Е №148/2019г. София, 02.01.2020 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на дванадесети ноември през две хиляди и деветнадесета година в състав: Председател: Камелия Маринова Членове: Веселка Марева Емилия Донкова при секретаря Зоя Якимова, като изслуша докладваното от съдията Донкова т. д. № 50007/2016 г., и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 и сл. ГПК. С определение № 405 от 14.11.2016 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 236/ 31.07.2015 г. по в. т. д. № 385/15 г. на Варненския апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 248/01.10.2015 г. и изменено в частта за разноските с определение № 694/ 21.10.2015 г., в частта, обективираща произнасяне по иск на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол срещу „Металагроинвест” АД /в ликвидация/- гр. Добрич за сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена в размер на 41 623,42 щатски долара за периода 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г., по касационната жалба на Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол. На основание параграф 1, ал.1 от ПЗР на ЗПП на мястото на жалбоподателя е конституирана Агенция за публичните предприятия и контрол. В касационната жалба са изложени доводи за недопустимост, евентуално- неправилност на въззивното решение поради нарушаване на материалния закон и необоснованост, с оглед на което се моли за неговото отменяване и решаване на спора по същество чрез уважаване на предявените от АПСК искове по чл.92 ЗЗД със законните последици. Доводите за недопустимост са обосновани с произнасянето по непредявен иск, доколкото въпросът за дължимостта на продажната цена, чието неплащане от ответника е основание да се предявят исковете за мораторна неустойка, е извън предмета на делото. Заедно с това е посочено, че досежно дължимостта на петата, шестата и седмата вноски от продажната цена по процесния договор за приватизационна продажба през 2015 г. е бил предявен иск от „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ срещу АПСК, а за деветата просрочена вноска ищецът през 2013 г. е подал заявление по чл.417 ГПК пред Добричкия районен съд, а впоследствие- и иск за установяване на вземането по чл.422 ГПК поради подадено в срока по чл.414, ал.2 ГПК възражение на длъжника срещу заповедта. Ответникът по касационната жалба- „Металагроинвест” АД /в ликвидация/- гр. Добрич е депозирал по реда на чл.287, ал.1 ГПК отговор, както и писмено становище, с които оспорва същата. Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното въззивно решение е отменено първоинстанционното решение в частта, с която ответникът „Металагроинвест” АД /в ликвидация/- гр. Добрич е осъден да заплати на АПСК сумите: 19 417,70 щатски долара неустойка за забава в размер на 0,06% дневно върху сумата 41 437,70 щатски долара- неплатена пета годишна разсрочена вноска от продажната цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80% от капитала на „Металагро” ЕАД- гр. Добрич, която неустойка е дължима за периода 21.11.2008 г.- 10.01.2011 г.; 18 983,26 щатски долара неустойка за забава в размер на 0,06% дневно върху сумата 40 510,60 щатски долара- неплатена шеста годишна разсрочена вноска от продажната цена по посочения договор за приватизационна продажба, която неустойка е дължима за периода 21.11.2008 г.- 10.01.2011 г.; 19 497,14 щатски долара неустойка за забава в размер на 0,06% дневно върху сумата 41 607,23 щатски долара- неплатена седма годишна разсрочена вноска от продажната цена по посочения договор за приватизационна продажба, която неустойка е дължима за периода 21.11.2008 г.- 10.01.2011 г., вместо което е постановено отхвърляне на предявените от АСПК искове за заплащане на претендираните суми; потвърдено е първоинстанционното решение в частта, с която претенциите са отхвърлени за разликата до пълните претендирани размери, както и е отхвърлен иска за сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена в размер на 41 623,42 щатски долара за периода 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г. Касационно обжалване е допуснато в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения от касатора срещу ответното дружество иск за заплащане на сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена в размер на 41 623,42 щатски долара за периода 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г. С определение от 11.04.2017 г., на основание чл.253 ГПК, е отменено протоколно определение от съдебно заседание на 07.02.2017 г., с което е даден ход на устните състезания и производството по делото е спряно до приключване на производството по тълкувателно дело № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС. С определение от 10.07.2019 г. производството по делото е възобновено и същото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание. Касационното обжалване е допуснато на основание чл.280, ал.2 ГПК предвид вероятността обжалваното въззивно решение да е недопустимо в описаната по-горе част, като постановено при съществуващо основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК – наличие на висящо дело с обуславящо изхода на спора значение с предмет дължимостта на деветата вноска от продажната цена по договора за приватизационна продажба. По касационната жалба. С исковата молба са предявени искове за заплащане на неустойки за забава върху неизплатени годишни разсрочени вноски от продажната цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции. Ответникът е въвел възражение за погасяване по давност на деветата вноска от продажната цена в размер на 41 623,42 щ. д. с падеж 23.12.2008 г. Въпросът, по който се е произнесъл въззивният съд, и с оглед на който е формирал решаващата си воля за неоснователност на предявения иск, не е извън спорния предмет, доколкото отговорът на ответника по чл.367, ал.1 ТЗ изрично е обективирал възражение по чл.119 ЗЗД за погасяване по давност на претендираното вземане за мораторна неустойка поради изтичане на предвидената в чл.110 ЗЗД петгодишна давност по отношение на главното вземане за продажната цена по процесния договор за приватизационна продажба. От друга страна, по смисъла на чл.119 ЗЗД дължимостта на вземането за неустойка е обусловена от дължимостта на главното вземане. В този смисъл наличието на висящ процес, който има за предмет съществуването или несъществуването на последното, би имало преюдициално значение по отношение на производството по предявения иск за мораторна неустойка като основание за спиране на същото съгласно чл.229, ал.1, т.4 ГПК. Ищецът – касатор е релевирал твърдение за наличие на висящо дело с предмет дължимостта на деветата вноска от продажната цена по процесния договор за приватизационна продажба, като за това обстоятелство в първоинстанционното и въззивното производство са били ангажирани писмени доказателства. Въззивният съд е изложил мотиви за това, че вземането за заплащане на деветата вноска от продажната цена е било погасено по давност, предвид липсата на доказателства за предявяване на иск за установяване на неговото съществуване, който да прекъсне давността. В тази връзка е обсъдено твърдението на ищеца, че на 02.11.2013год. –преди да изтече давностния срок, той е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение, като по ч. гр. д. № 5108/2013 год. на РС-Добрич е издаден изпълнителен лист за главницата. Посочено е, че заявлението за издаване на заповед за изпълнение, респективно издаването на изпълнителен лист, не попадат в никоя от хипотезите на чл.116 ЗЗД, съответно, тези действия не са прекъснали валидно давността и същата е изтекла на 23.12.2013 год. Направен е извод, че съобразно разпоредбата на чл.119 ЗЗД са се погасили и акцесорните вземания, произтичащи от неплащането на девета разсрочена вноска-конкретно предявеното вземане за дължимата неустойка за времето от 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г., в размер на сумата 18 680,59 щатски долара. По делото е установено следното: В производството пред първата инстанция е представено копие от изпратено по пощата заявление по чл.417 ГПК до Добричкия районен съд за осъждане на ответника да заплати деветата вноска от продажната цена по договора в размер на 41 623,42 щатски долара. Пред въззивната инстанция е представено копие от издаден на 06.12.2013 г. изпълнителен лист за тази сума по ч. гр. д. № 5108/2013 г. на Добричкия районен съд. В касационното производство са ангажирани доказателства, че на 05.06.2015 г. ищецът – касатор е предявил иск по чл.422 ГПК за установяване дължимостта на горното вземане. С влязло в сила на 29.04.2016 г. решение по т. д. № 849/2015 г. на Варненския апелативен съд, е признато за установено по предявените от касатора срещу „Металагроинвест” АД /в ликвидация/ искове с правно основание чл.422 ГПК съществуването на вземане в негова полза в размер на сумата 41 623,42 щ. д. – неизплатена девета годишна вноска по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции. С оглед изложеното по-горе за ангажирани във въззивното производство доказателства за наличието на висящо дело от обуславящо значение за настоящото производство, е съществувало основание за неговото спиране в частта му досежно предявения иск за сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена в размер на 41 623,42 щатски долара за периода 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г. Налице е процесуална недопустимост на въззивното решение, в частта му, в която е допуснато неговото касационно обжалване, поради следните съображения: В приетото ТР № 1/09.07.2019 г. по т. д. № 1/2017 г. на ОСГТК на ВКС са изложени съображения, че при наличие на основание за спиране по чл.229, ал.1, т.4 ГПК /независимо кога са възникнали предпоставките за това - пред първоинстанционния или пред въззивния съд/, въззивното решение е недопустимо и подлежи на обезсилване като постановено при наличие на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск по обусловеното дело – висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения спор. При обжалване пред ВКС, в изпълнение на задължението си във всяко положение на делото да следи за валидността и допустимостта на съдебните актове, касационната инстанция е длъжна служебно да селектира жалбата в хипотезата на чл.280, ал.2, предл. 2-ро ГПК - поради „вероятна недопустимост” на въззивното решение, а преценката за неговата допустимост следва се извърши с решението по същество на подадената касационна жалба. При разглеждането на жалбата, в случай, че се установи наличието на процесуалната пречка, въззивното решение като недопустимо следва да се обезсили /чл.293, ал.4 ГПК/. Делото трябва да се върне за ново разглеждане и решаване от друг състав на въззивния съд /освен, ако не подлежи на прекратяване – в случаите, когато резултатът по обуславящото дело е от значение за допустимостта на иска по обусловеното/, с указания за извършване на необходимите съдопроизводствени действия в зависимост от етапа, на който се намира обуславящото дело. Въззивният съд няма нужда да спира производството, ако междувременно /след приключване на съдебното дирене при първоначалното разглеждане на делото до връщането му за ново разглеждане/ пречката за разглеждането му е отпаднала – решението по преюдициалния спор е влязло в сила. В настоящата хипотеза е била налице процесуална пречка за упражняване на правото на иск по отношение на акцесорното вземане за заплащане на мораторна неустойка върху деветата вноска от продажната цена, поради което обжалваното въззивно решение подлежи на обезсилване в описаната част. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да приеме представените в касационното производство писмени доказателства за влизането в сила на решението по преюдициалния спор. При касационното отменително основание по чл.281, т.2 ГПК и съгласно чл.293, ал.4, предл.2 вр. чл.270, ал.3, изр.1 ГПК въззивното решение подлежи на обезсилване в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за заплащане на сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена по договор за приватизационна продажба. При новото разглеждане на делото въззивният съд следва да се произнесе по исканията на страните за заплащане на направените в настоящото производство разноски. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на Второ г. о. Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение № 236/ 31.07.2015 г. по в. т. д. № 385/15 г. на Варненския апелативен съд, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение № 248/01.10.2015 г. и изменено в частта за разноските с определение № 694/ 21.10.2015 г., в ЧАСТТА, с която е потвърдено решение № 32/18.02.2015 г. по т. д. № 382/2011 г. на Добричкия окръжен съд за отхвърляне на предявения от Агенцията за приватизация и следприватизационен контрол /понастоящем Агенция за публичните предприятия и контрол/ срещу „Металагроинвест” АД /в ликвидация/- гр. Добрич иск за заплащане на сумата 18 680,59 щатски долара, представляваща мораторна неустойка за забавено плащане на деветата вноска от продажната цена по договор от 23.12.1998 г. за приватизационна продажба на 265 156 бр. поименни акции, представляващи 80% от капитала на „Металагро” ЕАД- гр. Добрич, в размер на 41 623,42 щатски долара за периода 24.12.2008 г.- 10.01.2011 г. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненския апелативен съд от фазата на съдебното дирене. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.