Ключови фрази
Акт за начет * акт за начет * погасителна давност * вреди от липси

РЕШЕНИЕ № 427/13 г.

София, 06. януари 2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на тринадесети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
при участието на секретаря Р. Пенкова като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 1202 по описа за 2013 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 290 ГПК.
Допуснато е касационното обжалване на решение № 6541/11.10.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 63/2012, с което е потвърдено решението на Софийския районен съд от 10.12.2010 г. по гр.д. № 3301/2010, с което са уважени предявените искове за обезщетение за липси по финансов начет със законната лихва. Обжалването е допуснато поради значението на материалнаправния въпрос за приложимостта на уредената в ЗДВФК/2000 и ЗДФИ/2006 абсолютна 10-годишна погасителна давност по отношение на вземания възникнали преди 20.10.1998 г. и установени с акт за начет при действието на ЗДФК/96.
По поставения въпрос Върховният касационен съд намира, че чл. 28 ЗДФК/1996 не урежда абсолютна давност за вземанията по актове за начет. При действието на този закон имуществената отговорност, включително лихвите, се погасява с изтичане на 10-годишна давност от деня на причиняване на вредата, а ако това не може да се установи - от деня на откриването й, като давността освен при условията на ЗЗД се прекъсва и със съставянето на акт за начет. С новия ЗДВФК/2000 (в сила от 01.01.2001 г.) е уредена абсолютна давност за вземанията по актове за начет. При действието на чл. 35, ал. 3 от този закон независимо от спирането и прекъсването на давността имуществена отговорност не се търси, ако са изтекли 10 години от причиняването на вредата. Същото разрешение е възприето и в следващия ЗДФИ/2006.
Действието на закона занапред (ex nunc) не се изчерпва с уреждането на правните последици на фактите, възникнали при действието на новата правна норма. Занапред действа и законът, който придава занапред правно значение или ново правно значение на факти, които са се осъществили преди влизането му в сила. Обратното действие на закона (ex tunc) се изразява в признаването на правни последици, като възникнали преди влизането на закона в сила. Такова действие гражданският закон може да има само по изключение, и то с изрична разпоредба съгласно чл. 14, ал. 1 ЗНА, освен ако урежда нова санкция или по-тежка санкция (чл. 14, ал. 3 ЗНА).
Необходимост от преходни разпоредби в гражданския закон, уреждащи действието му във времето е налице, когато трябва да бъде ограничено действието му занапред или трябва да му бъде придадено обратно действие. В § 8 ПЗР ЗДВФК/2000 е уредено преходно правило, съгласно което имуществената отговорност за вреди, причинени до влизането в сила на закона, се реализира по досегашния ред, т.е. последиците на уредената в чл. 35, ал. 3 ЗДВФК/2000 абсолютна погасителна давност не може да бъдат приложни към факти, които са се осъществили преди 01.01.2001 г. Това преходно правило обаче изключва действието на новия закон по отношение факти, осъществили се преди влизането му в сила, но не дерогира действието на закона по отношение на факти, които се осъществяват след влизането му в сила на 01.01.2001 г. Затова уредената абсолютна погасителна давност се прилага за имуществената отговорност за липси по финансов начет, когато и да е причинена вредата, ако вземането не е реализирано в продължение на повече от десет години след 01.01.2001 г., като не се зачитат спиранията и прекъсванията, осъществени след 01.01.2001 г. (Правилото на § 8 ПЗР ЗДВФК/2000 трябва да се различава от правилото на § 2, ал. 9 ПЗР ЗПРПМ, което урежда т.нар. „преживяване на отменения граждански закон”, при което по отношение на факти, които се осъществяват при действието на новия граждански закон се прилагат нормите на отменения закон.)
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира основателна поради следните съображения:
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че ищецът, като отчетник, дължи претендираните 2.266,34 лева – цена на липсващите бензин, дизелово гориво, антифриз и масло за периода от 01.01.1992 до 07.10.1998 г., установени с акт за начет № Ф-229/04.03.1999, чиито констатации не са оспорени, със законната лихва от предявяването на иска на 17.10.2006 г., както и законната лихва върху главницата в размер на 11.616,82 лева за времето от 01.01.1992 до 17.10.2006 г. Претендираното вземане не е погасено по давност, тъй като съгласно приложимия ЗДФК/1996 давностният срок е прекъснат със съставянето на акта за начет на 04.03.1999 г., от когато е започнала да тече нова 10-годишна давност, която не е изтекла до предявяването на иска на 12.10.2006 г.
Правилно въззивният съд е приел, че с предявения с акт за начет № Ф-229/04.03.1999 се претендира обезщетение за вреди, настъпили в периода от 01.01.1992 до 07.10.1998 г. Също правилно съдът е приел, че отношенията между страните се уреждат от отменения ЗДФК/96, поради което правилно е приел, че давностният срок е прекъснат със съставянето на акта за начет на 04.03.1999 г., от когато е започнала да тече нова 10-годишна давност, която не е изтекла до предявяването на иска на 12.10.2006 г. В нарушение на закона обаче съдът не е отчел правното действие на времето, изтекло след 01.01.2001 г. Съдебното дирене пред въззивната инстанция е приключило на 04.10.2012 г., а абсолютната давност по чл. 35, ал. 3 ЗДВФК/2000 (отм.) и чл. 27, ал. 3 ЗДФИ/2006 е изтекла на 01.01.2011 г., тъй като от 04.03.1999 г. до 31.12.2000 г. абсолютна давност не тече, тя (абсолютната давност) започва да тече от 01.01.2001 г., като прекъсването на давността с предявяването на иска на 12.10.2006 г. не се зачита.
Видно от изложеното въззивното решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено, а предявеният иск – отхвърлен от касационната инстанция като погасен по давност.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 6541/11.10.2012 на Софийския градски съд по гр.д. № 63/2012.
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от М. на о., София срещу К. Е. М. от П. за сумата 2.226,34 лева по акт за начет № Ф-229/04.03.1999 със законната лихва от 17.10.2006 г., както и сумите 6.890,50 законни лихви за времето от 20.03.2002 до 12.08.2002 г. и 4.726,32 лева законни лихви за времето от 27.10.1998 до 17.10.2006 г.
Решението е постановено при участието на М. на ф., С. като контролираща страна.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.