Р Е Ш Е Н И Е № 359 гр.София, 12 ноември 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на седми октомври две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СЕВДАЛИН МАВРОВ ЧЛЕНОВЕ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА АНТОАНЕТА ДАНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора от ВКП Ивайло Симов след като изслуша докладваното от съдия ДАНОВА наказателно дело № 1129/2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по касационна жалба,депозирана от подсъдимия Й. С. И. ,чрез защитника му адв.С. срещу въззивна присъда №74 от 17.06.2014 г.,постановена по внохд №73/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд. В жалбата се релевират всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК.На първо място се отправя критика,както към направеното искане от Главния прокурор за възобновяване на наказателното дело,така и към постановеното въз основа на него решение на ВКС по н.д.№638/2014 г. ,с което е възобновено делото и върнато за ново разглеждане, като се твърди, че изводите на съда по правото са в противоречие с тълкувателни решения и установената трайна съдебна практика. На следващо място се посочва ,че постановената нова присъда на АС-гр.Бургас се базира на изводите на петорната повторна автотехническа експертиза , вещите лица , по която „са работили със „сложни” собствени формули ,при липса на обективни данни за част от заложените параметри, с измислени от самите експерти стойности, които водят до манипулиране на крайните резултати”, което е довело до неправилно изчисление на скоростта на движение на процесния автомобил. Основното възражение на защитника на подсъдимия е свързано с преценката на съда за момента ,в който пострадалият пешеходец е станал опасност за движението, като в тази насока се твърди , че поведението на пострадалия, стоящ в непосредствена близост до двойната непрекъсната линия ,в статично положение, с оставен багаж на земята, с гръб към движението, без да се оглежда и без да предприема някакви действия , сочещи на намерение за пресичане на платното, не е давало основание на подсъдимия да предположи или предвиди последващото му ирационално и в състояние на моментна невменяемост поведение, довело до тежките последици. Заявява се ,че в конкретният случай не е имало „пресичане” на пътното платно от страна на пострадалия, а неосъзнато афектно движение и то когато автомобилът е бил на един метър от конфликтната точка. Оплакването за явна несправедливост на наказанието се свързва с претенцията за невиновност. Моли се да бъде отменена въззивната присъда на Апелативен съд-Бургас и да бъде оставена в сила оправдателната присъда на Бургаския окръжен съд. В допълнението към касационната жалба се оспорва приетата от въззивната инстанция фактическа обстановка, като се твърди ,че тя е погрешна, преразказват се обясненията на подсъдимия и показанията на св.Е., излагат се такива фактически констатации, каквито защитника, счита, че са установени. Отправя се упрек към съда относно извода му ,че не е налице внезапност на навлизането на пешеходеца в лентата за движение на процесния автомобил, като отново се акцентира на това ,че пешеходецът не е давал ясни признаци за намерение да навлезе в лентата за движение. В съдебното заседание пред ВКС , подсъдимият Й. И. заявява, че никой водач не е в състояние да предвиди действията на пиян и психически болен пешеходец. Моли да се има предвид,че е шофьор от 35 години и,че не е имал възможност да предприеме действия,за да запази здравето и живота на пешеходеца.Прави искане за отмяна на въззивната присъда и потвърждаване на първоинстанционната оправдателна присъда, тъй като няма вина. Представителят на ВКП моли да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимия, тъй като въззивният съд правилно е преценил момента ,в който пешеходецът е станал опасност за движението и в тази насока дължимото поведение на водача. Изразява становище за правилност в изводите на решаващия съд относно вината на подсъдимия и съпричиняването на вредоносния резултат от страна на пострадалия.Моли да бъде оставен в сила атакувания съдебен акт. В последната си дума подсъдимият Й. С. И. моли да бъде оставена в сила оправдателната присъда на Бургаски окръжен съд. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда №244 от 25.09.2012 г.,постановена по нохд №667/2012 г., Бургаски окръжен съд е признал подсъдимия Й. С. И. за невиновен и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 от НК. По протест на Окръжна прокуратура-гр.Бургас е било образувано внохд №252/2012 г. по описа на Апелативен съд-гр.Бургас, завършило с нова присъда №7 от 15.01.2013 г.,с която първоинстанционната присъда е била отменена изцяло и вместо нея подсъдимият Й. И. е бил признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК ,за което му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, като е бил оправдан за това да е нарушил разпоредбите на чл.5 ал.1 т.1 и чл.116 от ЗДвП. На основание чл.66 ал.1 от НК е било отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода за срок от три години. На основание чл.343г от НК е било постановено лишаване от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са били възложени и направените по делото разноски. По касационна жалба,депозирана от подсъдимия чрез неговия защитник ,ВКС , І н.о. е постановил решение №174 от 24.06.2013 г. по н.д. №364/2013 г.,с което е отменил въззивната присъда по внохд №252/2012 г. на Бургаски апелативен съд и е върнал делото за ново разглеждане на същия съд от друг съдебен състав от стадия на допускане на доказателства. В отменителното решение на ВКС е дадено указание за назначаването на „нова допълнителна петорна комплексна медико-автотехническа експертиза”, която да даде отговори на въпросите, касаещи обстоятелствата по чл.102 от НПК, както и да изготви детайлна динамична скица на произшествието. След връщане на делото от ВКС на Бургаски апелативен съд, е било образувано внохд №121/2013 г.,по което е постановено решение №162 от 12.12.2013 г.,с което е потвърдена първоинстанционната присъда №244 от 25.09.2012 г. по нохд №667/2012 г. на Бургаски окръжен съд.Решението е подписано от съдията –докладчик с особено мнение за осъждане на подсъдимия. По искане на Главния прокурор на Р.България за възобновяване на внохд №121/2013 г. на Бургаски апелативен съд на основание чл.422 ал.1 т.5 във вр.с чл.348 ал.1 т.1 от НПК,е било образувано н.д.№638/2014 г. по описа на ВКС, ІІ н.о.,приключило с решение №205 от 19.05.2014 г.,с което производството по наказателното дело е било възобновено,решение №162 от 12.12.20123 г. е било отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия съд, от стадия на действията на съда по чл.327 от НПК. С присъда №74 от 17.06.2014 г., постановена по внохд №73/2014 г., Бургаският апелативен съд е отменил изцяло присъда №244 от 25.09.2012 г., постановена по нохд №667/2012 г. по описа на ОС-Бургас и вместо нея е признал подсъдимият Й. С. И. за виновен в това ,че на 27.05.2011 г. в [населено място], [улица], при управление на МПС –л.а. „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , нарушил правилата за движение по пътищата чл.20 ал.2 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на М. К. С., поради което и на основание чл.343 ал.1 б. „в” във вр.с чл.342 ал.1 от НК и чл.54 от НК го е осъдил на четири месеца лишаване от свобода, чието изтърпяване на основание чл.66 ал.1 от НК е отложил за срок от три години, като го е оправдал за това да е нарушил чл.5 ал.1 т.1 и чл.116 от ЗДвП. На основание чл.343г от НК подсъдимият е лишен от право да управлява МПС за срок от шест месеца. В тежест на подсъдимия са възложени и направените по делото разноски. Касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА. На първо място ,настоящият касационен състав намира за необходимо да отбележи ,че няма да обсъжда нито основателността на направеното искане от Главния прокурор за възобновяване на внохд №121/2013 г.на Бургаски апелативен съд, нито правилността на постановеното от ВКС решение по н.д.638/2014 г.,с което е било възобновено посоченото наказателно дело. Допустимостта и основателността на искането на Главния прокурор е било предмет на разглеждане по цитираното по –горе дело на върховната инстанция,която е намерила основания за неговото уважаване.Що се отнася до постановеното от ВКС решение,то не може да бъде преразглеждано, съгласно законовия регламент, нито пък коментирано от равен по степен съд- друг съдебен състав на ВКС . Оплакването на защитата, че допускането от страна на ВКС на възобновяването на наказателното дело води до „предизвестено и администрирано правосъдие”, което нарушава правото на справедлив процес и основните принципи на НПК, не държи сметка за разпоредбата на чл.355 ал.1 т.2 от НПК, според която, при новото разглеждане на делото, указанията на касационната инстанция са задължителни относно приложението на закона /освен когато се установят други фактически положения/. На следващо място- преобладаващата част от доводите, изложени в касационната жалба и допълнението към нея, са свързани с претенция за „необоснованост” на въззивната присъда, която не е сред основанията по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, подлежащи на преценка от касационния съд. Ето защо всички наведени доводи за това, че приетата от АС-Бургас фактическа обстановка не се подкрепя от събраните доказателства по делото, не могат да бъдат разглеждани. Върховният касационен съд не може да приема нови фактически положения ,а извършваната от него проверка е в рамките на установените от решаващия съд факти и се отнася до правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение у съдебния състав при събирането и оценката на доказателствата и при изпълнение на задължението му по чл.14 от НПК за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. Извършената в тази насока от ВКС проверка на атакувания въззивен съдебен акт не намери да са допуснати съществените нарушения на процесуалния закон, които да са основание за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане. Не се констатира въззивната инстанция да е нарушила и принципа за обективно, всестранно и пълно изследване на всички обстоятелства по делото, закрепен в чл.14 от НПК. Били са взети необходимите мерки за разкриване на обективната истина, като вътрешното убеждение на апелативния съд по отношение релевантните фактите, не е изградено на базата на превратна интерпретация на доказателствата, подценяване или надценяване на едни за сметка на други или оценка на доказателствата не според действителното им съдържание. В обобщение следва да се отбележи,че оценъчната дейност на въззивния съд в доказателствения процес е съобразена с изискванията на закона. Несъгласието на защитника на подсъдимия с изводите,направени в петорната комплексна съдебно-медицинска, психиатрична и автотехническа експертиза / най-вече по отношение скоростта на движение на процесния автомобил/, понеже вещите лица са пренебрегнали фактите по делото, и са направили изчисления въз основа на „сложни” собствени формули, при „липса на обективни данни за част от заложените параметри и заменянето на тези параметри с измислени от самите експерти стойности”, не може да бъде възприето.На първо място,в писменото заключение изрично е посочено ,че са ползвани както материалите по делото, така и конкретно цитирана техническа и научна литература. Наред с това, при отговора на въпроса,свързан с определяне на скоростта на движение на автомобила,управляван от подсъдимия И.,вещите лица са обсъдили както местоположението на пешеходците /на двойната разделителна линия/,съгласно свидетелските показания, обективните данни, съдържащи се в протокола за оглед на местопроизшествие,свързани с характеристиките на пътния участък ,където е станало произшествието и деформациите по автомобила, както и обективните медицински находки, констатирани по пострадалия в медицинската експертиза.Съобразявайки горепосоченото и използвайки научни методи и специални знания от областта на физиката, механиката и медицината /кинематичен анализ на временно-координатната връзка между автомобила и пострадалия/, експертите научно обосновано са посочили,че скоростта на движение на автомобила преди ПТП-то и в момента на удара е около 31 км/час. В заключение следва да се отбележи,че оспорваната експертиза е изготвена в рамките на професионалната компетентност на вещите лица, специалисти от различни области ,като комплексният й характер е гаранция, че всички данни, събрани по делото –от технически и медицински характер, са били преценени в тяхната взаимовръзка и съвкупност едновременно от автоинженерите и съдебния лекар.Подробната и аналитична аргументация, изложена в писменото заключение, не дават основание на настоящият съд да приеме,че то е необосновано или неправилно. На следващо място касационната инстанция не намира да е допуснато нарушение на материалноправните разпоредби на НК във връзка с ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия Й. И. за извършено от него престъпление по чл.343 ал.1 б. „в”във вр.с чл.342 ал.1 от НК. Приетите фактически обстоятелства от въззивната инстанция, касателно дейността на подсъдимия правилно са били подведени под нормата на посоченото по-горе престъпление. Чрез съответните доказателствени способи са били установени всички елементи от обективна и субективна страна на инкриминираното престъпление. Не може да бъде споделено виждането на защитата ,че в случая следва да намери приложение разпоредбата на чл.15 от НК. За да е налице случайно деяние е необходимо водачът на МПС не по своя вина да е бил поставен в невъзможност да избегне настъпването на обществено опасните последици / в този смисъл Р 88/85 г. на ІІІ н.о на ВС/.В принципен план водачите на МПС-та са длъжни да наблюдават постоянно и всеобхватно пътната обстановка, като при обективна възможност за своевременно възприемане на участник в движението и непредприемането на нормативно предписаните мерки, водачите носят отговорност за последвалите съставомерни последици, независимо от приноса на пострадалия. В конкретният случай ,основният спор по делото е в кой момент пострадалия пешеходец е станал опасност за движението-дали в момента , в който подсъдимият обективно е могъл да го възприеме като стоящ в средата на платното / на двойната разделителна линия/, когато същият е бил извън опасната му зона за спиране, предвид скоростта на управление на автомобила, или към момента ,в който пострадалият е навлязъл в лентата за движение на автомобила , управляван от Й. И. и е попадал в опасната зона за спиране. А за това, че пострадалият –пешеходец е навлязъл в лентата, по която се е движело превозното средство на подсъдимия, са налице безспорни доказателства- както информацията , съдържаща се в гласните доказателствени средства-показанията на свидетелите С. и Е. , така и данните от КСМПАТЕ относно мястото на удара- на около един метър в дясно от двойната непрекъсната линия, считано по посока на движение на автомобила , т.е в лявата лента за движение за същата посока. Ето защо , направеният фактически извод от въззивната инстанция за „внезапно пресичане на пътното платно” от страна на пешеходеца, правилно е изведен от посочените по-горе доказателствени източници. Изводът на въззивната инстанция за това, че пешеходецът е станал опасност за движението към момента,в който е бил обективно видим за подсъдимия, е правилен и съобразен с практиката на ВКС. Действително цитираното от жалбоподателя ТР №28 по н.д. №10/84 г.на ОСНК предписва ,че „моментът на възникване на опасността за движението е въпрос фактически и той не може да бъде свързан с формалния критерии-определена част от пътя”. Внимателният прочит на коментираното ТР сочи, че задължението за намаляване на скоростта на движение или спиране на превозното средство е в зависимост от момента на възникване на опасността за движението и това е възможно не само когато препятствието е на платното за движение ,но и извън него, като при втората хипотеза /напр.когато един пешеходец се насочва от тротоара или банкета към платното за движение, преди още да е стъпил на него/ има значение поведението на пешеходеца- дали явно и очевидно показва намерение, че ще навлезе в платното за движение. Тогава,когато пешеходецът се намира на платното за движение на такова място от него, което не е предназначено за престои и преминаване /напр.пешеходни пътеки, острови за безопасност и др./, той всякога представлява опасност за движението, която е по-висока , когато пешеходецът е по-близо до лентата, по която се движи автомобила. Само тогава ,когато пешеходецът се намира на такова място, което е предназначено за него, без да показва предстоящо намерение за проява на неправомерно поведение, той няма да бъде опасност за движението / Р №819 от 19.08.1980 г. по н.д. №722/80 г. на ІІІ н.о.на ВС; Р №269/83 г.по н.д. №226/83 г.на ВС; Р №58/83 г.по н.д.6/83 г.на ІІІ н.о. на ВС; Р №24/2009 г. по н.д.№641/08 г. на ВКС/. При това положение се налага извод ,че поведението на пешеходеца ,с което той демонстрира намерение или липса на такова за пресичане на пътното платно, има значение за отговорността на водача само тогава, когато пешеходецът е извън платното за движение /на тротоара или банкета/ или на платното за движение , но на такова място, което е предназначено за преминаване или престой на пешеходци. В конкретният случай, пострадалия пешеходец и неговия баща не са се намирали на място от платното за движение ,което е предназначено за престои и преминаване /такова място не е двойната непрекъсната линия-съгласно чл.63 ал.2 т.2 значението на двойната непрекъсната линия е в това ,че на ППС е забранено да я застъпват и пресичат/, поради което тяхното поведение, демонстриращо липса на намерение за пресичане, е без значение. Подсъдимият е бил длъжен да вземе мерки за безопасността на пострадалия още в момента ,в който той обективно е могъл да го възприеме, стоящ върху двойната непрекъсната линия, още повече, че той е бил в непосредствена близост до лентата /лявата за неговата посока на движение/,по която се е движел управлявания от него автомобил и обърнат с гръб към посоката му на движение , поради което не е могъл да възприеме приближаващото се превозно средство. Независимо ,че ударът е настъпил в опасната зона за спиране на превозното средство и ,че подсъдимият е управлявал автомобила със скорост, която е била в границите на разрешената, от значение за преценка виновността на Й. И. е обстоятелството, че пешеходецът е бил забелязан от разстояние по-голямо от опасната зона за спиране на автомобила / когато всъщност пострадалият е станал опасност за движението/ и когато водачът е имал техническа възможност да спре преди мястото на удара или да намали скоростта на движение до нулева и да пропусне намиращите се върху пътното платно пешеходци.Ето защо възражението на защитата,че подсъдимият не е бил длъжен и не е могъл да предвиди движението на пешеходеца, е лишено от основание. Като не е предприел действия за намаляване на скоростта или спиране още към момента на възникването на опасността /възприемането на пешеходеца на двойната разделителна линия/, когато пострадалия пешеходец е бил извън опасната зона за спиране на автомобилът му, подсъдимият сам се е поставил в невъзможност да предотврати удара, респективно настъпилия вредоносен резултат ,като следва да се отбележи, че в случая е без значение ,че пострадалият е бил в пияно състояние и с лека умствена изостаналост. Ето защо, допуснатото нарушение на чл.20 ал.2 от ЗДП е в причинна връзка със съставомерния резултат /в т.см. Р №273/2010 г. по н.д. №167/2010 г. на ІІ н.о. на ВКС ;Р №1204/74 г. на ІІІ н.о. на ВС/. В заключение следва да се отбележи ,че материалният закон е приложен правилно от въззивния съд , които е изложил убедителни съображения досежно обективната и субективна съставомерност на деянието, в извършването на което подсъдимият е признат за виновен на л.23-24 от съд.дело. Претенцията за явна несправедливост на наказанието е очертана само в рамките на искането за приложение на чл.15 от НК и оправдаване на подсъдимия. Не са изложени съображения , които да налагат обсъждане на наказанията и тяхната справедливост ,съобразно разпоредбата на чл.348 ал.5 т.1 от НПК. По изложените съображения и на основание чл.354 ал.1 т.1 от НПК, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД , Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда №74 от 17.06.2014 г. ,постановена по внохд №73/2014 г. по описа на Бургаски апелативен съд, Наказателно отделение. РЕШЕНИЕТО е окончателно и не може да се обжалва. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1/ 2/