Ключови фрази
обезпечение на бъдещ иск * Иск за отнемане в полза на държавата на имущество, придобито от престъпна дейност


О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 170
С. 29.02.2012г.

В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България,ГК,ІV г.о.,в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
изслуша докладваното от съдията Бояджиева ч.гр.дело № 69 по описа за 2012 година и за да се произнесе,взе предвид следното:


Производството е по реда на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на К. за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност срещу определение № 1 от 9.01.12г.по ч.гр.дело № СП- 182/11г.на Софийския апелативен съд,ГК,2- ри състав.С него е потвърдено определение от 22.11.11г.по ч.гр.дело № С-40/11г.на Софийски градски съд,4-б състав,с което е оставено без уважение искането на К. за допускане на обезпечение на бъдещ иск срещу Г. Б. П. и ЕТ”П. К.- Г. П.”за сумата от 308 452.61 лв.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК се сочат основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.
Правят се доводи за допуснати нарушения на съдопроизводството и се иска отмяна на определението и постановяване на друго,с което поисканото обезпечение да бъде допуснато.
Частната жалба е депозирана в законовия срок по чл.275 ал.1 от ГПК и е допустима съобразно правилото на чл.274 ал.3 т.2 от ГПК,тъй като с обжалваното въззивно определение се дава разрешение по същество на производство по допускане на обезпечение на бъдещ иск.
Върховният касационен съд,състав на ІV г.о. намира,че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на Софийския апелативен съд – разрешени от въззивния съд правни въпроси от значение за изхода на делото в противоречие със задължителната практика на ВКС.
Поставеният от жалбоподателя въпрос дали уведомлението за извършено престъпление по чл.257 НК е годно основание за образуване от К. на производство за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност предвид настъпила промяна във формулировката и номерацията на текстове в НК и с оглед преценката дали посочения престъпен състав попада в предметния обхват на ЗОПДИППД, е разрешен в противоречие с приложеното решение № 368 от 21.11.11г.по гр.дело № 1129/10г.на ВКС,ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че както отменената норма на чл.257 НК,така и новосъздадените заместващи текстове в НК/ДВ,бр.75/12.09.06г.и бр.16 от 15.02.08г/са от материалноправно естество.Те уреждат въпроси,свързани с наказателната отговорност на лицата,с наказанието и останалите последици от осъждането им.Съгласно чл.2 ал.1 НК за всяко престъпление се прилага онзи закон,който е бил в сила по време на извършването му.Възможността за обратно действие на наказателния закон се отнася до прилагането на по-благоприятната уредба /чл.2 ал.2 НК/,но не и до отпадането на наказателното преследване и носенето на последиците от него.Разпоредбата на чл.3 ал.1 ЗОПДИППД също е от материалноправно естество.Тя урежда фактическите състави,при които може да се отнеме в полза на държавата имущество,придобито от престъпна дейност.Поради липсата на преходни разпоредби в съответните закони измененията на т.17 с ДВ,бр.75/06г.и бр.16/08г.ще се прилагат занапред,по силата на общото правило за действието на тражданскоправните норми във времето – арг.от чл.14 ал.1 ЗНА.Следователно, започналите,но неприключили производства по чл.3 ал.1 т.17 ЗОПДИППД във вр.с чл.257 ще продължат и завършат по силата на закона,който е действал към момента на възникване на правото.
На втория въпрос следва ли решението за образуване на производство за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност да предхожда действията на органите за проверка е дадено разрешение в решение № 87 от 29.01.10г.на ВКС по гр.дело № 369/09г.на ІІІ г.о.,постановено по реда на чл.290 ГПК.В него е прието,че досъдебната проверка по чл.15 ал.1 ЗОПДИППД,извършвана от комисията по чл.12 от закона предхожда вземането на решение по чл.13 ал.1 т.3 ЗОПДИППД и сезирането на гражданския съд с мотивирано искане по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД.
При извършване на преценката за основателност на частната касационна жалба съдът намира следното:
Производството е по молба на К. за допускане обезпечение на бъдещ иск по чл.28 ал.1 ЗОПДИППД с цена 308 452.61 лв срещу Г. Б. П. и [фирма] за отнемане в полза на държавата на имущество на ответниците като придобито от престъпна дейност.
С обжалваното определение въззивният съд,като е потвърдил определението на първоинстанциония съд, е отказал допускане на поисканото обезпечение,като е приел,че по смисъла на чл.15 ал.3 ЗОПДИПД първо се взема решение за образуване на производството по този закон,след което в рамките на вече образуваното производство се извършва съответната проверка.Тъй като в случая решението за образуване на производство е взето на 16.11.11г. извършените до тази дата проверки,въз основа на които е направено искането за допускане на обезпечение,са били без основание.На второ място са изложени съображения,че образуваното срещу П. производство е за престъпление по чл.257 НК,което престъпление не попада в кръга на изброените в чл.3 ЗОПДИППД.
С оглед дадените отговори на решаващите за изхода на спора въпроси въззивното определение е НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
С решение № 494 от 16.11.11г.на К. е образувано производство за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност на Г. П. на две основания – за извършено престъпление по чл.257 ал.1 пр.1 НК,както и за извършено такова по чл.253 ал.3 пр.2 вр.чл.253 ал.1 пр.2 НК.Престъпленията по чл.257 ал.1 пр.1 НК и по чл.253 ал.3 НК са годни основания за образуване на производство по този закон,тъй като попадат в предметния обхват на ЗОПДИППД – т.16 и т.17 на чл.3.Извършеното през 2000г.деяние осъществява състава на тогава съществуващия чл.257 НК,който с промените на НК от 2006г.,намерили съответно отражение в ЗОПДИППД,е преномериран на чл.255 НК.
Към мотивираното искане на КУППД са приложени писмени доказателства,обосноваващи вероятната основателност на бъдещия иск по чл.28 ЗОПДИПД.Поисканите обезпечителни мерки са подходящи по смисъла на чл.397 ГПК.Обезпечителната нужда произтича от възможността лицата,против които е насочено обезпечението да се разпоредят с имуществото,предмет на иска на държавата.Предвид наличието на предпоставките на чл.391 ал.1 от ГПК следва да се наложи поисканото обезпечение.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.

О П Р Е Д Е Л И :


ОТМЕНЯ определение № 1 от 9.01.12г.по ч.гр.дело № СП 182/11г.на Софийския апелативен съд и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ДОПУСКА обезпечение на бъдещия иск на К. за установяване на имущество,придобито от престъпна дейност срещу Г. Б. П. и ЕТ”П. К.-Г. П.”с правно основание чл.28 ал.1 от ЗОПДИППД с цена на иска 308 452.61 лв,чрез налагане на следните обезпечителни мерки:
- запор върху 33 дружествени дяла с номинална стойност 500 стари лв в размер на 16 500 лв от капитала на [фирма],ЕИК[ЕИК],регистрирано в СГС на ...,ф.д.№...,вписано в рег...,том...,парт...,стр...,със седалище [населено място] район „Л., [улица];
- запор на лек автомобил марка „Мерцедес”модел 500,с рег. [рег.номер на МПС] ,рама № W.,двигател № ...,придобит на 19.03.96г.;
- запор на лек автомобил марка „Мерцедес”,модел 600,с рег. [рег.номер на МПС] ,рама № W.,двигател № ...,придобит на 9.12.97г.;
- запор на всички банкови сметки,открити в лицензираните банки на РБългария с титуляри: Г. Б. П.,с ЕГН [ЕГН] и [фирма] с ЕИК ....
Да се издаде обезпечителна заповед въз основа на настоящото определение.
Определението подлежи на незабавно изпълнение съгласно чл.23 ал.1 изр.2 от ЗОПДИППД.
ОПРЕДЕЛЯ едномесечен срок за предявяване на бъдещия иск по чл.28 от ЗОПДИППД,считано от влизане в сила на осъдителна присъда.
Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.