Р Е Ш Е Н И Е № 169 гр. София, 11.06.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на втори април през две хиляди и дванадесетата година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при секретаря Цветанка Найденова, като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 84 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационната жалба на М. И. Д. от [населено място], приподписана от адв. Й. М., против въззивното решение № 280 от 21 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 702 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. в частта му, с която е потвърдено решение № 541 от 21 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1458 за 2008 г. на районния съд в гр. Горна Оряховица за заплащане на наем от Т. Й. К. на М. И. Д. за ползване на недвижим имот за периода 1 февруари – 27 декември 2006 г. Касационното обжалване е допуснато с определение № 1103 от 5 август 2011 г. поради противоречивото разрешаване от съдилищата на въпроса дължи ли се заплащане на наем за недвижим имот, който се държи от наемателя след изтичане на уговорения в договора срок, без вещта реално да се ползва. В едни решения се поддържа становището, че е налице отговорност на наемателя, който не е освободил държането на предоставения му обект (решение № 134 по гр.д. № 185 за 2008 г., ІV г.о., решение № 79 по т.д. № 308 за 2005 г., І т.о., решение № 1106 по гр.д. № 560 за 1966 г., І г.о.). В други решения, както и в обжалваното, се поддържа, че неползването на вещта след изтичане на уговорения срок, макар да се държи от наемателя (в случая установено с предавателен протокол), не дава основание за заплащане на обезщетение. К. съд в настоящия си състав приема за правилно първото разрешение. След изтичането на срока на договора за наем наемателят е длъжен да върне вещта – чл. 233 ЗЗД. В случай, че наемателят и след изтичането на наемния срок продължава да осъществява фактическа власт върху вещта, то последиците от това му поведение за страните по договора са същите, каквито са предвидени в хипотезите на чл. 236 ЗЗД. След като е дал разрешение противно на изложеното, въззивният съд е приложил закона неправилно. Касационната жалба е основателна. Съдът е сезиран с иск с правно основание по чл. 236, ал. 1 ЗЗД. В исковата си молба касаторът сочи, че срокът на договора за наем между страните изтекъл на 1 февруари 2006 г., но ответникът не предал наетите сгради след изтичането на срока на договора и ги ползвал със знанието и без противопоставянето на касатора, поради което договорът станал безсрочен; договорът бил прекратен на 27 декември 2006 г. и касаторът с протокол приел сградите, но за сочения период не била заплатена уговорената наемна цена от 300 лева месечно. Ответникът поддържа, че с изтичането на срока на договора преустановил използването на сградите, а датата на предавателния протокол била невярна. Безспорно е между страните, че с договор от 1 февруари 2005 г. касаторът отдал под наем на ответника две стопански сгради за една година при наемна цена от 300 лева. Страните изрично уговорили, че договорът може да бъде продължен само с писмен анекс. Представен е протокол от 27 декември 2006 г., с който ответникът предал на касатора отдадените под наем вещи. Не е спорно, че за посочения период ответникът не е заплащал на касатора наем за стопанските сгради. От свидетелските показания се установява, че ответникът не ползвал сградите за отглеждане на пилета след изтичане на срока на договора, но пазел сградите; премахнатите в едно от помещенията стени били възстановени от ответника след изтичане на срока на договора. Свидетелите на ответника твърдят, че подписването на протокола не било на посочената дата, а когато времето било по-топло – в края на лятото или началото на есента. При доказателствена тежест върху ответника за момента на предаването на сградите, не са представени достатъчно убедителни доказателства за предаването им преди датата на представения протокол. Тъй като ответникът е осъществявал фактическа власт върху тях и след прекратяването на договора, то до датата, отразена върху протокола, се дължи обезщетение в размер на договорения наем общо в размер на 2970 лева, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска – 9 октомври 2008 г. На касатора се дължат и всички направени по делото разноски, сторени за заплащане на държавни такси и процесуално представителство за касационната инстанция в общ размер от 560 лева. Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 280 от 21 октомври 2010 г., постановено по в.гр.д. № 702 по описа на окръжния съд в гр. Велико Търново за 2010 г. в допуснатата до касационно обжалване част, с която е потвърдено решение № 541 от 21 април 2010 г., постановено по гр.д. № 1458 за 2008 г. на районния съд в гр. Горна Оряховица за отхвърляне на иска на М. И. Д. против Т. Й. К. за заплащане на наем за ползване на недвижим имот за периода 1 февруари – 27 декември 2006 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА Т. Й. К., ЕГН [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на М. И. Д. с адрес в [населено място], [улица], вх. В, ап. 24, обезщетение за ползване на хале за угояване № 3, находящо се в обект „угояване на пуйки” в [населено място], състоящо се от хале за угояване, битова сграда, сенник, склад и приемник № 2, находящ се в същия обект, за периода 1 февруари – 27 декември 2006 г., в размер на 2970,00 (две хиляди деветстотин и седемдесет) лева, ведно със законната сума върху главницата от 9 октомври 2008 г. до окончателното изплащане на сумата. ОСЪЖДА Т. Й. К., ЕГН [ЕГН], с посочен адрес, да заплати на М. И. Д., с посочен адрес, сумата от 560,00 (петстотин и шестдесет) лева разноски по делото. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: