О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 116 София, 17.02.2021 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК, ІІІ г.о. в закрито заседание на трети февруари през две хиляди и двадесета и първа година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА ДАНИЕЛА СТОЯНОВА като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 3728 по описа за 2020 год.за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от „ЕВН България Електроснабдяване“ ЕАД, ЕИК[ЕИК], [населено място] срещу решение № 1430 от 04.12.2019 г. по в.гр.д. № 2109/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. С него е потвърдено решение №3092/20.07.2019 г., постановено по гр.д. №14674/2018 г. по описа на Пловдивския районен съд, с което е признато за установено, че ищецът В. Н. Г. не му дължи сумата от 6342.43 лева, начислена по фактура № [ЕГН]/31.08.2018 г., представляваща стойност на ел. енергия за времето от 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г., за обект с ИТН 1487221, находящ се в [населено място]. Изложени са съображения за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, при необоснованост на правните изводи и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 ГПК жалбоподателят сочи основанието по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Поддържа, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на ВКС правните въпроси: Длъжен ли е въззивният съд да обсъди в мотивите си всички допустими и относими към предмета на спора доводи, твърдения и възражения на страните, както и всички събрани по делото доказателства; следва ли в мотивите на съдебното решение да се съдържа изложение и обсъждане на всички доводи и възражения на страните и ясни мотиви защо съдът счита доводите ивъзраженията на страните за неоснователни, както и в кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза решени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на решения на ВКС в производство по чл. 290 ГПК по които е даден отговор на въпросите. В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата В. Н. Г., оспорва касационната жалба като процесуално недопустима. Излага й съображения за липса на основания за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски. По делото е установено, че ищецът е потребител на електрическа енергия за обект с измервателна точка с ИТН 1487221, находящ се в в [населено място], като за исковия период са съществували облигационни договорни отношения между страните при публично известни общи условия. От представения по делото констативен протокол № 455333/07.09.2018 г., е установено, че на същата дата служители на „ЕВН България Електроразпределение Юг“ ЕАД, са демонтирали електромера, измерващ количеството потребена ел. енергия , като същият е изпратен за метрологична експертиза. От изготвената метрологична експертиза на средство за измерване от Български институт по метрология, Главна дирекция „Мерки и измервателни уреди“, Регионален отзел – София, е дадено заключение, че електромерът не съответства на техническите изисквания. Посочено е, че е налице разтопен капак при показващото устройство и оптичния порт на електромера, а при знак за метрологична проверка /пломба/ № М 17/045 03 е налице 2 броя, подправени, несъответствие на знака. В експертизата е посочено, че при включване на електромера за изследване, той не се захранва, дисплеят не работи и остава тъмен. За доставена през периода 25.07.2018 г. – 24.08.2018 г. ел. енергия след отчет на електромера, ответното търговско дружество е начислил за заплащане от ищеца на сумата от 6342.43 лева. Спорният по делото е въпросът дали начислената за заплащане от ответното дружество ел. енергия е реално доставена в обекта на ищеца и дължи ли той нейното заплащане в претендирания размер от 6342, 43лева. Въззивният съд, за да уважи предявения отрицателен установителен иск по чл. 124, ал. 1 ГПК за установяване недължимостта на процесната сума на ответното дружество, е приел, че ответното търговски дружество неоснователно претендира нейното заплащане от ищеца,тъй като е начислена на основание неизправно измерително устройство. Посочено е, че съгласно чл. 44 Закона за измерванията, лицата които използват електромера, са длъжни да осигуряват техническата им изправност и правилната употреба и да ги използват по предназначение, както и да ги заявяват и представят за последваща проверка в Българския институт по метрология или пред избрано от тях лице, оправомощено за проверка в предвидените за това срокове. В ал. 4 на същата разпоредба е въведена изричната забрана да не използват средства за измерване без знаците по чл. 35, чл. 39, ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от същия закон. От изготвената метрологична експертиза на БИМ, е приел за установено, че процесният електромер не съответства на техническите изисквания и е негодно измервателно устройство. Въззивният съд не е възприел и кредитирал заключението на вещото лице К. по приетата СТЕ, че електромерът е изправен и е било възможно да отчете реална консумация на ел. енергия, тъй като според него, тази констатация на експерта, не почива на непосредствен оглед на средството на търговско измерване, а е направена само по данни от регистрите на ответното дружество. Приел е, че протоколът от метрологичната експертиза на БИМ е официален удостоверителен документ, издаден от компетентен държавен орган, чиито правомощия обхваща и контролът за съответствие на електромерите, поради което се ползва с материална доказателствена сила. Приел е и че неизпълнение на задължението за поддържане на СТИ в изправност и метрологична годност от страна на електроразпределителното дружество, съгласно чл. 120 ал. 1 Закона за енергетиката и чл. 28 ал. 8 от Наредба № 6/ 09.06.2004 г., не би следвало да влече като последица ощетяване на потребителя, който дължи цената, само на реално доставената в обекта му на потребление ел. енергия, отчетена на база изправно измервателно устройство. Въпреки това, е приел, че по делото липсват доказателства към датата на отчета на ел. енергията, процесният електромер да е бил в изправно състояние, като от показанията на разпитания по делото свидетел на ответника Г. Й. е установено, че при извършване на отчета, същият е бил с опушен дисплей. Същевременно според разясненията на вещото лице К. дадени пред първоинстанционния съд в проведеното на 05.12.2018 г. съдебно заседание, е невъзможно да бъде потребена от ищеца ел.енергия в начисления му за заплащане от ответника размер, дори при включване на всички уреди, консумиращи ел. енергия и в най-натоварения за ел. мрежата сезон. При тези данни по делото въззивният съд е изложил съображения, че ответникът не доказва, че начисленото количество ел. енергия по неизправния електромер, е доставено и реално употребено от ищеца, което да обоснове дължимост на цената й. Приел е, че установяването на това обстоятелство е необходимо, защото ел. енергията е движима вещ, поради което нейната продажба се подчинява на общите правила на договора за продажба, при който купувачът дължи заплащане на продажната цена, за реално предоставена стока, както и, че ответникът не е доказал пълно и главно основанието на отричаното от ищеца вземане. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира, че касационната жалба е процесуално допустима.Неоснователен е доводът на ответника по жалбата,че въззивното решение не подлежи на касационно обжалване, защото се касае за търговски спор, а не за гражданскоправен.Този въпрос е разрешен с определение № 308 от 21.08.20г.по ч.гр.д.№ 2265/20г.на състав на Четвърто г.о. на ВКС. Налице е основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по въпроса „ В кои случаи въззивният съд е длъжен и служебно да назначи експертиза“, като настоящият състав приема, че е разрешен в противоречие с т.3 от ТР № 1/2013г.на ОСГТК на ВКС. Останалите процесуалноправни въпроси следва да бъдат обсъдени при разглеждане на касационната жалба по същество. Предвид на горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, IIIг.о. О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 1430 от 04.12.2019 г. по в.гр.д. № 2109/2019 г. на Пловдивския окръжен съд. УКАЗВА на жалбоподателя „ЕВН България Електроснабдяване“ЕАД [населено място] в едноседмичен срок да внесе държавна такса за разглеждане на касационната жалба в размер на 126.89 лв. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.