Ключови фрази
заповед за незабавно изпълнение * публична продан * частен съдебен изпълнител * въвод във владение * постановление за възлагане * изпълнително основание

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

 

 

№ 653

 

 

София, 13.11. 2009 г.

 

 

Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети ноември две хиляди и девета година в състав:

 

                          

                     ПРЕДСЕДАТЕЛ:СТОИЛ СОТИРОВ

                               ЧЛЕНОВЕ:БОЙКА ТАШЕВА

                                                             МИМИ ФУРНАДЖИЕВА

 

при секретар

и в присъствието на прокурора

изслуша докладваното от съдията СТОИЛ СОТИРОВ

ч.гр.дело № 545/2009 година.

 

 

Производствата са по чл.274, ал.1, т.1, във връзка с ал.3 т.1 ГПК.

Образувано е по частна касационна жалба от П. Н. Б. от с. Н., област В. , приподписана от адв. П, против въззивно определение №673/03.9.2009 г. по ч.гр.д. №665/2009 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.

Обстоятелствата по делото са следните:

П. Н. Б. от с. Н., област В. , е депозирал пред Врачанския районен съд заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист против Б. М. П. от град В. за предаване на недвижим имот, подробно описан в заявлението. Заявителят твърди, че е придобил имота с влязло в сила постановление от 30.10.2008 г. на ЧСИ Г. Б. Позовава се на разпоредбите на чл.417 и сл. ГПК.

С разпореждане №4209/15.7.2009 г. по ч.гр.д. №1499/2009 г. Врачанският районен съд, втори граждански състав, е отхвърлил заявлението изцяло.

С определение №673/03.9.2009 г. по ч.гр.д. №665/2009 г., по частна въззивна жалба от заявителя П. Н. Б., Врачанският окръжен съд е оставил без уважение частната жалба и е потвърдил разпореждането на районния съд.

Въззивната инстанция е приела, че постановлението за възлагане на недвижимия имот не е годен изпълнителен титул по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК и не попада в нито от хипотезите на чл.417, т.т.1-9 ГПК. Прието е също така, че възлагателното постановление на съдебния изпълнител не може да бъде приравнено и на актовете, подлежащи на принудително изпълнение визирани в чл.417, т.3 ГПК, тъй като същите се издават по друг ред, в отделно производство и пораждат различни правни последици. Окръжният съд е стигнал до извод, че по силата на възлагането купувачът става собственик на оригинерно основание, а възлагането на вещта има вещноправно действие, по силата на което се прехвърлят правата върху изнесения на публична продан имот. Относно конкретния случай е прието, че влязлото в сила постановление за възлагане на недвижимия имот е едностранен властнически акт на съдебния изпълнител, който се издава след надлежно осъществен фактически състав. Поради това съдът е стигнал до извод, че принудителното въвеждане на купувача във владение става не след успешно преведен съдебен процес, а по силата на чл.498, ал.1 ГПК.

Срещу въззивното определение е подадена частна касационна жалба от П. Н. Б., приподписана от адв. П.

В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в частната касационна жалба, като основания за допускане на въззивното определение до касационно обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, а като процесуалноправни въпроси се сочат “Приложими ли са разпоредбите на чл.417, т.т.1 – 9 ГПК ?” и “Представлява ли годен изпълнителен титул по смисъла на чл.418, ал.2 ГПК постановлението на съдебния изпълнител за възлагане на недвижим имот от публична продан ?”. По първия въпрос се акцентира на т.3 от чл.417 ГПК.

По съществото на процесуалния спор се навежда довод, че е нарушена разпоредбата на чл.21 ГПК. Като довод за необоснованост се сочи изводът на въззивния съд, че при изрична липса на основанието, на което се позовава частния касационен жалбоподател, а именно, че процесния случай не попада в т.3 от чл.417 ГПК, неправилно е тълкувана посочената норма.

Моли се за допускане на въззивното определение до касационно обжалване и уважаване на частната касационна жалба.

Ответникът по частната касационна жалба – Б. М. П. от град В., е депозирал отговор по смисъла на чл.276 ГПК.

Върховният касационен съд, състав на ІV г.о., като разгледа изложението на основанията за допускане на касационното обжалване по чл.280 ГПК намира, че частната касационна жалба е подадена в законния срок. Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК съдържа въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, поради което въззивното определение следва да се допусне до касационно обжалване.

Разгледана по същество частната касационна жалба обаче е неоснователна по следните съображения:

Определението на Врачанския окръжен съд е правилно.

Законосъобразно и обосновано въззивната инстанция е приела, че процесния случай не попада в нито една от хипотезите на чл.417, т.т.1 – 9 ГПК. Този извод кореспондира на основен принцип в правото, че процесуалните норми не могат да бъдат тълкувани разширително. Относно сочената от касационния жалбоподател точка 3 от визираната норма изобщо не може да се направи извод, че процесния случай попада в нея. Възлагателното постановление не може да се приравни нито на нотариален акт, нито на друг договор с нотариална заверка на подписите относно съдържащите се н тях задължения за заплащане на парични суми или други заместими вещи, както и задължение за предаване на определени вещи. Поради това обосновано окръжният съд е приел, че постановление на съдебния изпълнител е едностранен властнически акт, който е част от сложен фактически състав.

Законосъобразен и обоснован е изводът, че при наличието на влязло в сила постановление за възлагане купувачът се въвежда във владение на закупения имот по предвидения в чл.498 ГПК ред. Това е единствената възможност, която процесуалният закон предвижда за въвеждане на купувача в имота.

Частната касационна жалба като неоснователна следва да се остави без уважение, а обжалваното определение – потвърдено.

Водим от изложените съображения и на основание чл.278, във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на І г.о.,

 

 

 

О П Р Е Д Е Л И:

 

 

 

ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение №673/03.9.2009 г. по ч.гр.д. №665/2009 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.

ПОТВЪРЖДАВА въззивно определение №673/03.9.2009 г. по ч.гр.д. №665/2009 г. по описа на Врачанския окръжен съд, г.о.

Определението е окончателно.

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: