Р Е Ш Е Н И Е № 532 гр. София, 07.02.2014 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на двадесет и втори ноември двехиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Татяна Кънчева ЧЛЕНОВЕ: Лиляна Методиева Елена Авдева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Петя Маринова изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1710/2013 год. Производството по чл. 346 т.1 от НПК е образувано по касационен протест на Д. Д. – зам. Апелативен прокурор при Бургаската апелативна прокуратура и касационна жалба на подсъдимия К. П. Д. против въззивно решение № 95 от 18.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 98/2013 год. на Бургаския апелативен съд. В протеста се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК, като се излагат съображения за допуснати от въззивната инстанция нарушения при оценката на доказателствата, довели до неправилно приложение на материалния закон с квалификацията на деянието като извършено при превишаване пределите на неизбежната отбрана. На основание чл. 354 ал.3 т.3 от НПК се иска решението да бъде отменено и делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебно заседание представителят на Върховната касационна прокуратура не поддържа протеста, като излага съображения, че няма достатъчно безспорни доказателства в подкрепа на обвинителната теза по предложената с обвинителния акт квалификация. В жалбата на подсъдимия се поддържа касационно основание по чл. 348 ал.1т.1 от НПК, като неправилното приложение на материалния закон се мотивира с неоснователния отказ да бъде отложено изтърпяването на наказанието лишаване от свобода. В съдебно заседание жалбоподателят лично и чрез защитника си поддържа жалбата на изложеното в нея основание, а по протеста изразява становище, да бъде оставен без уважение като неоснователен. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 от НПК изцяло провери правилността на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 120 от 15.05.2013 год. постановена по НОХ дело № 39/2013 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия К. П. Д. за виновен в това, че на 9.08.2012 год. в гр.А., Бургаска област умишлено умъртвил баща си П. Д. П., поради което и на основание чл. 116 ал.1 т.3 във вр. с чл. 115 и чл. 55 ал.1т.1 от НК го е осъдил на единадесет години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно в затвор при първоначален строг режим, а го е оправдал по обвинението пострадалия да се е намирал в безпомощно състояние. С въззивно решение № 95 от 18.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 98/2013 год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като е преквалифицирал деянието в престъпление по чл. 119 от НК, намалил е размера на наказанието лишаване от свобода на две години и шест месеца и е определил да бъде изпърпяно при първоначален общ режим в затворническо общежитие от открит тип, а е оправдал подсъдимия по обвинението по чл. 116 ал.1т.3 от НК. По касационният протест на Бургаската апелативна прокуратура: Касационният протест е подаден в срок, но по същество е неоснователен. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон, с отказа въззивната инстанция да възприеме квалификацията на деянието на решаващия съд се мотивира с допуснати нарушения при анализа на противоречията в дадените от подсъдимия обяснения. В този смисъл са изложените съображения, че въззивният състав по същество е игнорирал обясненията на подсъдимия от досъдебното производство, които са по-достоверни защото “са дадени във време по-близко до събитието, когато не е бил повлиян от последващи размишления и напасване на обстановката в защитен вариант" а се е предоверил на тези, които е дал в съдебното следствие. С тях от една страна се опорва вътрешното убеждение на съда при преценката на достоверността на доказателствения източник, което е процесуално недопустимо, защото представлява негово неподлежащо на последваща проверка, суверенно право, а от друга страна се претендират пороци свързани с формиране на волята му при преценката на противоречивите доказателства. Контролиращият съд проверява единствено дали са спазени правилата за формиране волята на решаващия съд при оценката на доказателствата, а именно дали доказателственият източник е събран в съответствие с изискванията на процесуалния закон, дали е оценен и съпоставен в логическата му връзка с останалите и дали от него са направени точни фактически и правни изводи. Нарушаването на тези правила ограничава правата на прокурора като страна, която повдига и поддържа обвинението. По делото такива нарушения, довели до неоснователно смекчаване на наказателното положение на подсъдимия с квалификацията на деянието като по-леко наказуемо престъпление, не са допуснати. Бургаският апелативен съд е изпълнил в пълен обем правомощията си по чл. 313 и чл. 314 от НПК. При въззивната проверка на присъдата е констатирал, че решаващият съд в условията на непосредственост и с активното участие на страните е събрал необходимите доказателствени източници за изясняване на обстоятелствата, включени в предмета на доказване по чл. 102 от НПК относно авторството на деянието и умисъла на подсъдимия. Възприел е фактическите констатации относно механизма на причиняване на съставомерния резултат, но е направил различни изводи по приложението на материалния закон. Мотивирано е приел, че деянието не обективира признаците от състава на чл. 115 от НК и като е оправдал подсъдимия по това обвинение, не е постановил съдебният си акт при поддържаното в касационния протест нарушение. Изложените съображения, че подсъдимият е действал в състояние на неизбежна отбрана, но е превишил нейните предели, почиват на правилнота и точно приложение на института на неизбежната отбрана, като последица от обективната оценка на доказателствата. Неизбежната отбрана предполага едно непосредствено нападение, при което е започнало самото увреждане или е създадена реална опасност от увреждане на правнозащитимите интереси, което не е било прекратено или само временно е било преустановено с възможност за възобновяване. Въпросът дали нападението е окончателно прекратено или нападателните действия са само временно преустановени е фактически и се установява от данните по делото. По делото фактите са правилно установени, без изопачаване или игнориране на съдържащите се в доказателствените източници данни. Обясненията на подсъдимия са важно доказателствено средство по смисъла на НПК, което съдът е длъжен да обсъди наред с всички останали и не могат да бъдат отхвърлени само защото с тях може да осъществи правото си на защита. В конкретния случай липсват очевидци на деянието и само в тях се съдържат данни за цялостното развитие на инцидента. Действително е налице известно несъответствие между това, което е съобщил при разпита в съдебното следствие от една страна и това, което е поддържал при разпита и извършения следствен експеримент непосредствено след деянието, но то не не са съществени за да повлияят на направените изводи. Часове след деянието при следствения експеримент е посочил абсолютно същите факти за развитието на инцидента, които е установил в съдебната фаза на процеса, поради което е неоснователно съображението в протеста, че е имал достатъчно време да изгради защитната си теза, поддържайки, че нападението над него не е било прекратено и с действията си е целял да се защити. Налице са и други макар и коствани данни, съдържащи се в останалите доказателствени средства, които въззивната инстанция точно е оценила за да приеме, че подсъдимият в съдебната фаза на процеса дава достоверни сведения за развитието на инцидента, завършил с умъртвяването на неговия баща. Приетите по делото факти, че пострадалият пръв нападнал своя син с ножа, че бил алкохолно повлиян и в това състояние поведението му било агресивно насочено към членовете на неговото семейство, а в конкретния случай към неговия син, че когато останал без оръжие, изпълнен с ярост и гняв не преустановил нападателното си поведение, а ставал и се опитвал да вземе ножа и да се насочи към подсъдимия са установени при всеобхватното, пълно и точно изследване и внимателна проверка на всички доказателствени източници, без нито един от тях да е пренебрегнат или съдържащите се в него фактически данни да са превратно оценени. При тези факти не може да се приеме, че нападението над пострадалия е било оканчателно преустановено и в момента когато е използвал ножа е действал не със съзнание да се защити, а умишлено да го умъртви. По касационната жалба на подсъдимия: Жалбата от името на подсъдимия е подадена в срок от служебния защитник, но по същество е неоснователна. Оплакването за неправилно приложение на материалния закон касае допуснати нарушения при определяне на наказателната отговорност в частта, с която е отказано приложението на чл. 66 ал.1 от НК. В този смисъл са изложените съображения, че при решаване на въпроса за начина, по който да бъде изтърпяно наказанието лишаване от свобода, въззивният състав е достигнал до неправилни изводи, като е акцентирал върху високата степен на обществена опасност на деянието, а е игнорирал обективните данни, при които е извършено и тези, характеризиращи дееца. С тях по съшество се релевира неизпълнение задълженията на въззивната инстанция по чл.чл.13, чл.14 и чл. 339 ал.2 във вр. с чл. 301 ал.1 т.5 от НПК. Такива нарушения, довели до налагане на подсъдимия на явно несправедливо по начин на изтърпяване наказание, по делото не са допуснати. При установената фактическа обстановка и приложен по-леко наказуем материален закон въззивният състав самостоятелно е анализирал всички обстоятелства относно извършеното деяние и тези, характеризиращи дееца, които имат значение за наказателната отговорност в двете нейни части – размер на наказанието и начин на неговото изтърпяване. Не се е отклонил от очертания от законодателя подход и не е взел решението си за ефективно изтърпяване на наказанието, отдавайки неоснователно преоритет на генералната превенция за сметка на индивидуалната, в какъвто смисъл са доводите на жалбоподателя. Двете цели на наказанието са неразривно свързани и независимо от законодателната уредба в чл. 66 ал.1 от НК поставяща на първо място възможността осъденият са се поправи без ефективно изтърпяване на наказанието, тази разпоредба е неприложима и в случаите когато съдът прецени, че без ефективното изтърпяване на наказанието не може да се въздейства в достатъчна степен предупредително и възпиращо върху останалите членове на обществото. По делото такава преценка е направена и мотивирано е прието, че всички цели на наказанието могат да се постигнат само посредством ефективното му изтърпяване. При това съдът не е акцентирал само върху гереналната превенция, както се твърди в касационната жалба, но и на специалната превенция, като двете цели не са откъснати една от друга и се намират във взаимна връзка. Законодателят в разпоредбите на чл. 36 ал.1 и чл. 66 ал.1 от НК поставя на първо място целите на специалната превенция, като указва, че наказанието се налага преди всичко осъденият да се поправи и превъзпита към спазване на законите и добрите нрави и да му се въздейства предупредително и възпиращо, но това не означава, че игнорира целите на генералната превенция. Именно защото двете цели са неразривно свързани съдът при решаване на въпроса по чл. 301 ал.1т.5 от НПК следва да подложи на внимателна проверка както данните за личността на дееца, така и тези характеризиращи деянието и приложи института на условното осъждане само ако по този начин могат да бъдат постигнати в пълен обем. В съответствие с данните по делото Бургаският апелативен съд мотивирано е приел, че липсва една от предпоставките за приложение на чл. 66 ал.1 от НК, а именно възможност за поправяне и превъпитание на дееца без ефективно изтърпяване на наказанието. От тези данни не може да се приеме, че е характеризиран в обществото по начин, позволяващ да се направи извод, че съотватните положителни промени в съзнанието му могат да настъпят с приложение на института на условното осъждане. В тази връзка от една страна са отчетени чистото съдебно минало, процесуалното поведение и агресивното и обидно поведение на пострадалия, на които обаче се противопоставят начинът на извършване на деянието, след употреба на значително количество алкохол, дългогодишната алкохолна злоупотреба, съпроводена със семейни свади завършващи с побой, което е налагано намеса на полицейски и медицински органи, в какъвто смисъл са показанията на св. Р. Д., че няколко пъти е ходел на битови инциденти на този адрес и с тези страни, че добре познава семейството, като квартален полицаи и знае че “майката работи, а останалите пият и се бият”. В този смисъл са и данните от приложената стравка на л.113 от досъдебното производство, че редовно злоупотребява с алкохол и след употреба става раздразнителен и досаден, че в такова състояние е склонен към извършване на непристойни действия, което е налагало двукратното му задържане в полицейски управления. Тези данни подкрепят направения по делото извод, че следва да бъде откъснат от обществото и социалната среда, в която живее за да може да осмисли бъдещото си поведение. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддъджаните в протеста и жалбата нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т. 1 от НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 95 от 18.07.2013 год. постановено по ВНОХ дело № 98/2013 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 120 от 15.05.2013 год. по НОХ дело № 39/2013 год. на Бургаския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: