Р Е Ш Е Н И Е
№180
гр.София, 25.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България,
Второ гражданско отделение в съдебно заседание на тринадесети
април две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
със секретар Зоя
Якимова
изслуша докладваното от
председателя
(съдията) СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
гражданско дело под № 140/2010 година
Производството е по чл.303, ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по молба на Г. А. Б., К. А. Б. и Ц. Б. Б. от гр. П. за отмяна на влязлото в сила решение № 102 от 02.03.2006 год. по гр.дело № 802/2005 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и потвърденото с него решение № 292 от 12.07.2005 год. по гр.дело № 191/2005 год. на Благоевградския окръжен съд. С въззивното решение е оставено в сила решение № 229 от 21.06.2004 год. по гр.дело № 284/2003 год. на Петричкия районен съд, с което е допусната съдебна делба на дворно място, представляващо УПИ ХVІ-3157 в кв.219 по плана на гр. П. при квоти: 2/3 идеални части за молителите К. , Ц. и Г. Б. и 1/3 идеална част за ответниците Х. В. Ф. и М. Г. Ф..
Молителите представят и се позовават на писмо изх. № 94-99-6527/09.11.2009 год. на кмета на община П. до първите двама от тях; нотариален акт № 56, т.І, нот.дело № 8/1949 год.; два броя скици: от 01.09.2000 год. и от 09.07.2001 год. по в.гр.дело № 633/2000 год. на Благоевградския окръжен съд; влязло в сила на 22.07.2002 год. решение № 265 от 09.02.1998 год. по гр.дело № 168/1993 год. на Петричкия районен съд; удостоверение за търпимост № 50 от 19.10.2009 год. на главния архитект на община П. нотариална покана от 14.01.2009 год.; протокол по същата покана от 26.01.2009 год.; становище на главния архитект изх. № 17 от 16.08.2006 год.; заключение на вещото лице П. М. от 27.10.2009 год. по гр.дело № 284/2003 год. на Петричкия районен съд с две скици към него. Молителите поддържат, че удостоверение № 94-00-6527/09.11.2009 год. и удостоверението за търпимост от 19.10.2009 год. са нови писмени доказателства относно: липса на идентичност на имота, описан в нотариален акт № 56/1949 год. с имота, предмет на делбата; невзета предвид от съда част от имот № 3* съотв. непризоваване на собствениците на тази част като необходими другари в процеса.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че молбата за отмяна е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.303, ал.1, т.1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел, че ищците/сега молители/ се явяват собственици общо на 2/3 ид.части, а Х. В. Ф. – на останалата 1/3 идеална част от УПИ ХVІ-3157 в кв.219 по плана на гр. П. в резултат на извършени разпоредителни сделки и по наследство, по които въпроси не се спори. Прието е, че делбата на дворното място е допустима, тъй като имотът е застроен с една двуетажна паянтова жилищна сграда, която е изключена от съсобствеността /собственост е на ищците-сега молители/ и отсъстват данни за етажна собственост и за която и да е от хипотезите по ПП№ 2/1982 год. и ПП № 4/1964 год. на Върховния съд и ЗУТ за недопустимост на делбата на урегулирани поземлени имоти.
Върховният касационен съд, І г.о. е оставил в сила въззивното решение, като е приел, че след като урегулираният имот е застроен само с една единствена съсобствена жилищна сграда, върху която ответниците Х не притежават права, същият имот няма характер на обща част и делбата му е допустима, независимо дали навремето е образуван от два съседни маломерни недвижими имоти.
Писмо изх. № 94-00-6527/09.11.2009 год. на кмета на община П. до Г. и К. А. Б. не е ново писмено доказателство по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, което да удостоверява твърдяното с него новооткрито обстоятелство и не може да послужи като причина за отстраняване силата на пресъдено нещо на атакуваното решение и да оправдае необходимост от повторно разглеждане на делото от въззивната инстанция. Документът, издаден в отговор на молба на двамата молители от 21.10.2009 год. съдържа информация относно записванията по разписния лист към плана на гр. П. от 1924 год., касаещи парцел **** в кв.139 с площ 241.60 кв.м. и основанията за това – съответно нотариални актове № 102/1945 год. и № 56, т.І, нот.дело № 86/1949 год. Според т.2 от писмото от 09.11.2009 год., парцел **** в кв.139 по плана от 1924 год. е идентичен частично /не се припокриват всички граници/ с парцел ****Х-3006, 3007 в кв.199 по плана от 1958 год., като имот пл. № 3* е записан на А. Ил. Ф. с площ 168 кв.м., а имот № 3* на В. Х. Ф. с площ 62 кв.м. и площ на парцел ****Х-245 кв.м. Отбелязано е, че в архива е съхранен протокол за придаваемо място от 16 кв.м. от имот 3008, но няма данни за внесени суми по него и липсва писмо до нотариус. В т.3 от писмото е посочено, че имот 3157 по действащия план е идентичен частично /не се припокриват всички граници/ с имоти 3006 и 3007 по плана от 1958 год., като имот 3157 в кв.219 е записан в разписен лист на А. Д. Б. , а на основание нови документи за собственост в разписан лист са нанесени корекции, както следва: ¾ К. Б. акт № 22/1992 год., нот.акт № 38/1994 год.; ¼ Г. Б. акт № 23/1989 год.; 1/3-Х. В. Ф., като са вписани решение № 265 от 09.02.1998 год. на Петричкия районен съд и решение № 545 от 07.06.2002 год. на Благоевградския окръжен съд.
С това свое съдържание писмо изх. № 9* от 09.11.2009 год. не установява новооткрити обстоятелства /юридически и доказателствени факти/, които да са съществували към деня на приключване на устните състезания, но да не са могли да бъдат включени в делото, без този пропуск да се дължи на нарушение на съда или на небрежност на страната. Въпросът относно допустимостта на делбата на процесния УПИ ХVІ-3157 в кв.219 от гледна точка на образуването му по регулация от два съседни маломерни недвижими имоти е бил предмет на обсъждане в производството пред районния съд, а и във въззивното и касационното производство, макар и по жалби на ответника Х. В. Ф.. Пред районния съд е било представено влязло в сила решение № 545 от 07.06.2002 год. по в.гр.дело № 633/2000 год. на Благоевградския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 265 от 09.02.1998 год. по гр.дело № 168/1993 год. на Петричкия районен съд за отхвърляне на иска на В. Х. Ф. срещу К. и Г. Б. за разпределение ползването на парцел **** в кв.129 по плана на гр. П.. В мотивите на споменатото въззивно решение, за разлика от първата инстанция, окръжният съд е приел, че В. Х. Ф. е собственик на 1/3 идеална част от парцела, но искането му по чл.32, ал.2 ЗС е намерено за неоснователно, като е прието, че спорът не е във връзка с използването, а по повод достъпа до вещта, което си право съсобственикът би могъл да защити успешно с негаторен иск. В мотивите на решението от 07.06.2002 год. по в.гр.дело № 633/2000 год. е обсъдено и заключението на изслушаното от въззивния съд експертно заключение, според което още по плана от 1924 год. и от 1958 год. е имало придаваеми се части от други имоти към процесния, но няма данни в община П. за уреждане сметките за това, както и колко квадрата са придадени.
Изложеното дотук показва, че не само писмо изх. № 94-00-6527/09.11.2009 год., но и представените с молбата за отмяна препис от решение № 265 от 09.02.1998 год. по гр.дело № 168/1993 год. на Петричкия районен съд, както и служебно приложените към в.гр.дело № 633/2000 год. на Благоевградския окръжен съд скици по плановете от 1924 год. и от 1928 год. не съставляват нови писмени доказателства по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК, които да установяват новооткрити обстоятелства, за да се обоснове необходимост от отмяна на атакуваното решение и ново разглеждане на делото от въззивната инстанция.
Нотариален акт № 56, т.І, нот.дело № 86 от 22.07.1949 год. е представен и е приет като доказателство/л.37/ още в първоинстанционното производство по гр.дело № 284/2003 год. на Петричкия районен съд.
Не са „нови” по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 ГПК и удостоверението за търпимост № 50 от 19.10.2009 год., нотариалната покана от 14.01.2009 год. и протокола към нея от 26.01.2009 год., както и становището на арх. Борил Б. архитект на община П.. Всички те не удостоверяват обстоятелства, които биха могли да се окажат от съществено значение за делото и не биха довели до промяна в изводите, направени с атакуваните решения.
В обобщение, молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г. А. Б., К. А. Б. и Ц. Б. Б. , и тримата от гр. П. за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 ГПК на влязлото в сила решение № 102 от 02.03.2006 год. по гр.дело № 802/2005 год. на Върховния касационен съд, І г.о. и потвърденото с него решение № 292 от 12.07.2005 год. по гр.дело № 191/2005 год. на Благоевградския окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/