О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 461

София,20.07. 2022 година

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в закрито заседание на шести април две хиляди двадесет и втора година в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгений Стайков

ЧЛЕНОВЕ: Камелия Ефремова

Бонка Йонкова

изслуша докладваното от съдия Е.Стайков т.д.№1512/2021 г. и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби на жалба на Р. И. Ч. и ЗК „Лев Инс“ АД срещу решение № 10123 от 03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 5747/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в.
Касаторът Р. И. Ч. обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено решение № 3736/22.05.2019 г. по гр.д. № 5685/2016 г. на СГС, І ГО, 13 с-в, в отхвърлителната му част за разликата над уважения размер от 12 646.5 6лв. до пълния претендиран размер от 25 247.50 лв., както и в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на законна лихва за забава, считано от 01.09.2013 г. върху част от главницата от 7 846.56 лв., а не върху цялата присъдена сума. Твърди се, че в обжалваните му части въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Излагат се доводи, че в обжалваното решение практически липсват мотиви относно присъждането на законна лихва върху част от главницата, както и че незаконосъобразно не е било уважено искането на касатора за назначаване на съдебно-счетоводна експертиза. Сочи се, че съдът неправилно е отхвърлил исковите претенции за допълнителни разходи за усилена храна, за торбички за колостомия, за рехабилитатор, за ротационен адаптор, за медицински сервизни услуги, за нощувка, за транспорт и за лекарства и частично за болногледач. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваните му части и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на САС за събиране на допълнителни доказателства.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в самата касационна жалба, без да са поставени конкретни правни въпроси, се твърди, че частичното отхвърляне на претенциите за имуществени вреди, е постановено в нарушение на чл. 51, ал.1 ЗЗД и чл. 5 ГПК, като се поддържа, че въззивната жалба е следвало да бъде разгледана казуално, както повелява решение №4 по конст.дело №4/2009г. на Конституционния съд на РБ.
Касаторът ЗК „Лев Инс“ АД обжалва въззивното решение в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение за уважаване на исковата претенция за имуществени вреди за разликата над 4 781.64 лв. до 12 646.56 лв., ведно със законната лихва върху главница от 7 846.56 лв. Твърди се, че в обжалваната му част въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, както и поради допуснато съществено нарушение на процесуалните норми. Излагат се доводи, че от събраните по делото доказателства следва да се приеме, че Р. Ч. е пътувал на последния ред на лекия автомобил „Мерцедес Вито“, без поставен предпазен колан, което е допринесло за изпадането му от колата и получаването на уврежданията, и което от своя страна обуславя приложението на чл. 51, ал.2 ЗЗД. Отделно се твърди, че в нарушение на процесуалните правила въззивният състав не е обсъдил оплакването във въззивната жалба за непроизнасяне от първата инстанция по направеното своевременно от застрахователното дружество възражение за съпричиняване на вредоносния резултат, както и че не е формирал мотиви по оплакването в насока уважената претенция за „усилена храна“. Претендира се отмяна на въззивното решение в обжалваната му от ЗК „Лев Инс“ АД осъдителна част и присъждане на юрисконсултско възнаграждение за всички съдебни инстанции.
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване като е формулиран следния правен въпрос: „При заявено възражение за съпричиняване за възникването на предявените за обезвреда вреди и за извършените неправомерни действия/бездействия от страна на търсещия обезвреда, посредством, които е улеснен механизма на увреждането и по този начин са предизвикани и самите вреди, следва ли решаващия съд във всички случаи да посочи и да обсъди поотделно, както и в тяхната съвкупност обстоятелствата, от които обосновава извод относно съпричиняване като посочи отделните факти за достигане на този извод и спрямо извода за изражението на приноса?“. Твърди се, че въпросът е решен в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение по т.д. № 36/2015 г. на ІІ т.о.; решение по т.д. №172/2011 г. на ІІ т.о.; решение по т.д. №35/2009 г. на ІІ т.о.; решение по т.д. № 224/2012 г. на ІІ т.о.; ТР №2/2016 г. на ОСНК, както и че въпросът е от значение за точното прилагане на закона.
В сроковете по чл. 287, ал.1 ГПК не се представени писмени отговори съответно от ЗК „Лев Инс“ АД на касационната жалба на Р. Ч. и от Р. Ч. - на касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД. Не са депозирани писмени отговори и от третото лицe – помагач В. Н. Болгар.
Върховният касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите на касаторите по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, приема следното:
И двете касационни жалби са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение въззивният състав от Софийски апелативен съд е потвърдил решение № 3736/22.05.2019 г., постановено по гр.д. № 5685/2016 г. на Софийски градски съд в обжалваната му от ищеца част, с която предявеният от Р. И. Ч. против ЗК „Лев Инс“ АД пряк иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ е отхвърлен, за разликата над уважения размер от 12 646.56 лв. до пълния предявен размер от 25 247.50 лв., както и в обжалваната от ответника част, с която ЗК „Лев Инс“ АД е осъден да заплати на Р. И. Ч. на основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм./ и чл. 86, ал.1 ЗЗД, обезщетение за претърпените имуществени вреди, за разликата над сумата от 4 781.64 лв. до размер на сумата 12 646.56 лв., ведно със законната лихва, считано от 01.09.2013 г. - за сумата, явяваща се разлика над 4 781.64 лв. до 7 846.56 лв. и ведно със законната лихва, считано от 01.01.2015 г. - за останалата част от главницата, в размер на сумата от 4 800 лв..
Въззивният състав е приел за установено, че на 21.03.2013 г., около 16:40 ч. на автомагистрала А 2 между [населено място] и [населено място], в Румъния, е настъпило ПТП по вина на В. Н. Болгар – гражданин на Република България, валидно застрахован при ЗК „Лев Инс“ АД към датата на злополуката по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“, който - като водач на микробус „Мерцедес Вито“ с рег. [рег.номер на МПС] , вследствие на по – високата скорост и на мократа пътна настилка, е загубил контрол върху управлението на МПС като последното е навлязло в лентата за изпреварване, ударило се е в мантинелата, след което се е завъртяло по своята вертикална ос и под действието на инерционните сили се е отблъснало на дясно, преминало е трите ленти на платното за движение и се е установило най-вдясно на пътното платно. Съдът е посочил, че в резултат на удара ищецът Р. Ч., който е седял на последната от третия ред седалки вдясно до багажното отделение, е бил изхвърлен през задното стъкло на автомобила и се е ударил в дясната мантинела, при което е получил множество травматични увреждания.
Позовавайки се на приетото пред първата инстанция заключение на вещото лице, извършило медицинска експертиза, въззивният състав е посочил, че в резултат на процесното ПТП ищецът е получил следните травми:
политравматизъм: травматичен и хеморагичен шок; черепно-мозъчна травма (1-ва степен); гръдно-коремна травма; открито счупване на таза;
травматична ампутация на лявото бедро; разкъсна рана на дясната подколянна ямка /с липса на тъкан/; перианална травма с предно и задно разслояване.
Съдът е отразил, че ищецът е лекуван оперативно няколкократно, медикаментозно, че са проведени рехбилитационни процедури и че получените тежки травматични увреждания на лявото бедро и таза изискват продължителни грижи, включително закупуване на медицински консумативи, лекарства, рехабилитация, сервизни услуги, силна храна и транспорт, поради ампутацията на лявото бедро. С оглед събраните пред първата инстанция гласни доказателства и представените от ищеца писмени документи за извършени от него разходи, свързани с проведеното лечение, въззивният състав (аналогично на първата инстанция) е приел, че имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението на увредите, получени вследствие на ПТП, ползваната чужда помощ и рехабилитация, са в размер на 12 646.56 лв. Въззивният съд е приел за доказани по делото следните разходите: за специални торбички за колостомия по 800 украински гривни месечно за период от шест месеца; за болничен престой в [населено място], за периода от месец април до месец август 2013 г., общо в [населено място] в размер на 1500 украински гривни; за болногледач за периода 2014 г. и 2015 г. с левова равностойност 200 лв. месечно. Според съда ищецът е доказал, че за лечението си е разходвал сумата от 20 168 украински гривни, 100 505 руски рубли и за болногледач, за периода от 2014 г. – 2015 г. е разходвал сума, равностойна на 4 800лв.
В обжалваното решение е отразено, че с подадената въззивна жалба ответникът е представил копия от решения, постановени по дело, по което ищецът и ответникът са страни, и което има за предмет обезщетяване на претърпените от последния неимуществени вреди, пряка и непосредствена последица от ПТП, настъпило на 21.03.2013 г. Съдът е посочил, че тези решения са лишени от служебно отбелязване, че спорът е разрешен със силата на пресъдено нещо, поради което въззивният състав няма да се ползва от приетото от друг съдебен състав процентно съотношение на съпричиняване на вредите.
Съобразявайки се с факта, че решението на първоинстанционният съд в частта, с която ответникът е осъден да заплати на ищеца обезщетение за претърпените имуществени вреди, до размер на сумата от 4 781.64 лв. не е обжалвано от него и е влязло в сила, съдът е обосновал извода, че е ангажирана отговорността на ответното дружество на основание чл.226, ал.1 КЗ (отм.) за обезщетяване на причинените на ищеца имуществени вреди в резултат на настъпилото застрахователно събитие. Приемайки за доказани имуществени вреди, изразяващи се в разходи, свързани с лечението на увредите, ползваната чужда помощ и рехабилитация, общо в размер на 12 646.56 лв., въззивният съд не е уважил, както въззивната жалба на ищеца, с която се иска допълнително присъждане на обезщетение за имуществени вреди за разликата от 12 646.56 лв. до претендираната сума от 25 247.50 лв., така и въззивната жалба на ответното дружество, с което се иска отхвърляне на иска за разликата от 4 781.64 лв. до присъденото обезщетение от 12 646.56 лв.
Настоящият състав намира, че не са налице поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение в обжалваната му част.
Извън случаите по чл. 280, ал. 2 ГПК допускането на касационно обжалване предпоставя с обжалваното решение въззивният съд да се е произнесъл по материалноправен и/или по процесуалноправен въпрос, обусловил правните му изводи по предмета на спора, и по отношение на този въпрос да са осъществени някои от допълнителните предпоставки по т.1 - т.3 на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно разясненията, дадени в т.1 от Тълк.решение №1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържани от касатора Р. И. Ч. .
В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК, инкорпорирано в касационната жалба на ищеца Р. Ч., не са формулирани конкретни правни въпроси, което е необходима предпоставка по чл. 280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Твърденията в изложението, че въззивното решение е постановено в нарушение на чл. 51, ал.1 ЗЗД и на чл. 5 ГПК , тъй като въззивният съд не е присъдил всички действително претърпени от ищеца и доказани по делото имуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от застрахователното събитие, по своята правна същност представляват аргументи за евентуалната неправилност на решението като касационно основание по чл. 281, т.3 ГПК, но не са правни въпроси по смисъла на чл. 280 ал. 1 ГПК. Аналогично, не може да обоснове допускане на касационно обжалване на въззивното решение становището на касатора, че въззивната жалба е следвало да бъде разгледана казуално, както повелява решение № 4 по конст.дело № 4/2009г. на Конституционния съд на РБ. Диспозитивното начало в гражданския процес изключва възможността за касационния състав сам да формулира въпроси единствено на базата на твърдението на касатора за наличие на основания по чл. 280 ал. 1 ГПК за допускане на касация.
По основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, поддържани от касатора ЗК „Лев Инс“ АД.
Не покрива общия селективен критерий по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение поставеният от касатора ЗК „Лев Инс“ АД въпрос: „При заявено възражение за съпричиняване за възникването на предявените за обезвреда вреди и за извършените неправомерни действия/бездействия от страна на търсещия обезвреда, посредством, които е улеснен механизма на увреждането и по този начин са предизвикани и самите вреди, следва ли решаващия съд във всички случаи да посочи и да обсъди поотделно, както и в тяхната съвкупност обстоятелствата, от които обосновава извод относно съпричиняване като посочи отделните факти за достигане на този извод и спрямо извода за изражението на приноса?“. Във въпроса касаторът е включил твърдение, че с поведението си пострадалият е допринесъл за вредоносния резултат, респ., че с поведението му са предизвикани самите вреди, каквито изводи липсват в мотивите на въззивното решение. Въззивният съд нито е приел, че пострадалият е бил без поставен предпазен колан, нито е обосновал извод, че ако ищецът е пътувал с поставен предпазен колан, това обстоятелство би било пречка за получените увреждания. Действително, както е посочено и в касационната жалба на ЗК „Лев Инс“ АД, въззивният съд не е дал отговор на оплакванията във въззивната жалба за липса на произнасяне от първата инстанция по направеното своевременно възражение за съпричиняване. Въпреки, че в касационната жалба се поддържа допуснато съществено процесуално нарушение поради необсъждане на оплакванията на въззивника, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК липсва поставен процесуалноправен въпрос, свързан с принципното задължение на въззивната инстанция да обсъди всички оплаквания на дружеството-жалбоподател.
Отделно следва да се има предвид, че в поставеният от дружеството – касатор въпрос е относим към изражението на приноса на пострадалия , а не към становището на съда за липса на съпричиняване. По начина, по който е формулиран, въпросът е относим към задължението на съда да обсъди поотделно и в тяхната съвкупност всички обстоятелства относими към размера на съпричиняването, т.е. въпросът е предпоставен от възприета от съда основателност на възражението на застрахователя за наличие на съпричиняване на вредите от страна на пострадалия. Единственото, което въззивният състав е посочил в мотивите на решението си, е че не е обвързан с изводите по висящото дело (при липса на данни да има влязло в сила решение), между същите страни с предмет – обезщетение за неимуществени вреди, относно приетото от друг съдебен състав съпричиняване. Ето защо, макар и по изключително непрецизен начин, въззивният състав е обосновал извод, че въз основа на приетата от него за установена фактическа обстановка на злополуката (описана в мотивите на решението), съдът не счита, че е налице съпричиняване на вредите от страна на пострадалия.
Във връзка с изложеното по-горе, настоящият състав намира, че формулираният от дружеството – касатор въпрос не е значим за конкретни правен спор съобразно разясненията, дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Непосочването на конкретен правев въпрос от значение за изхода на делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания. Независимо от това, следва да се отбележи, че цитираната от касатора практика на ВКС е относима към определяне на размера на съпричиняването (съотношението на приноса на делинквента спрямо приноса на пострадалия) по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД, а не към установяване наличието, респ. липсата на съпричиняване. В случая не е налице и допълнителната предпоставка по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касация, доколкото по въпросите, свързани с приложението на разпоредбата на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има формирана значителна по обем, непротиворечива практика на ВКС, която не се нуждае от промяна или осъвременяване.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на второ отделение,

О П Р Е Д Е Л И :

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №10123 от 03.02.2021 г., постановено по в.гр.д. № 5747/2019 г. на Софийски апелативен съд, ГО, 10 с-в., в обжалваните му части.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: