1 Р Е Ш Е Н И Е № 232 [населено място], 6.11. 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето гр. отделение, в публичното заседание на 12 октомври през 2015 г.в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА О. КЕРЕЛСКА при участието на секретаря Северина Толева, като разгледа докладваното от съдия И. гр.д. №2175/15 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.290 ГПК. ВКС разглежда касационната жалба на Прокуратура на РБ срещу въззивното решение на Апелативен съд С. по гр.д. №2440/14 г. в частта по искането за присъждане на законната лихва върху обезщетението по чл.2, ал.1,т.2 З.. Обжалването е допуснато на осн. чл.280, ал.1,т.1 ГПК, след констатацията, че по въпроса за дължимостта на лихвата, при предвидената за вземането давност, въззивното решение противоречи на практиката на ВКС – ТР №3/2005 г., р. по гр.д. №1425/14 г. на трето г.о. на ВКС и др. К. поддържа жалбата и моли въззивното решение да бъде отменено в обжалваната част и вместо него да се постанови ново, с което искането за законна лихва върху присъденото обезщетение да се отхвърли като погасено по давност за сочения в жалбата период 23.11.07 – 30.08.09 г. Ответникът по жалба Д. И. не изразява становище в това производство. ВКС на РБ, като разгледа жалбата, намира следното: По въпроса, по който е допуснато обжалването: Съгласно ТР №3/05 г., т.4 началният момент на забавата и съответно на дължимостта на мораторната лихва и началния момент на погасителната давност възниква от влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление - чл. 2, т. 2, изр. 1 З.. В практиката на ВКС по чл.290 ГПК, сочена от касатора и служебно известна на съда – напр. р. по гр.д. №1425/14 г. на трето г.о. и цитираното в него р. по т.д. №323/10 г. на ВКС, първо т.о., е прието, че погасителната давност за вземането за лихви върху обезщетението за неимуществени вреди е тригодишна по чл.111, б.”в” ЗЗД. Възражението за изтекла давност следва да се направи до изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131 ГПК – ТР №1/13 г. ОСГТК. По основателността на жалбата: В. съд е присъдил обезщетение за неимуществени вреди на ищеца Др. И. в размер на 1000 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 23.11.07 г. Не е разгледал направеното своевременно от ответника по иска, сега касатор, възражение за изтекла тригодишна давност за част от вземането за лихва. В. решение е неправилно – незаконосъобразно, в частта, с която искането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди е уважено за периода преди 30.08.09 г . Съгласно чл. 111, б. "в" ЗЗД давността за погасяване на вземането за лихви е тригодишна. Няма основание да се приеме, че вземането за лихва върху обезщетението за неимуществени вреди се погасява с приложимата за главницата обща петгодишна давност по чл. 110 ЗЗД. В случая исковата молба за обезщетение е заведена на 30.08.12 г. и искането за присъждане на законна лихва върху обезщетението е основателно за непогасената по давност част от вземането за лихва, считано от 30.08.09 г. За периода преди тази дата искането за лихва е неоснователно като погасено по давност и следва да се отхвърли. Поради изложеното ВКС на РБ, състав на трето г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивното решение № 2192/28.11.2014 г. по в. гр. д. № 2440/2014 г. на Апелативен съд С., в частта, в която е присъдена законна лихва за периода 23.11.07 – 29.08.09 г. върху сумата от 1000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ искането на Д. П. И. срещу Прокуратура на РБ за присъждане на законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди за периода 23.11.2007 г. до 29.08.2009 г., като погасено по давност. ОСТАВЯ В СИЛА посоченото въззивно решение в частта, с която върху сумата 1 000 лв., която Прокуратурата на РБ следва да заплати на Д. П. И. като обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение, е присъдена законна лихва, считано от 30.08.09 г. до окончателното изплащане на сумата. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: