Ключови фрази
Застрахователно обезщетение * общи условия * доказателствена тежест * ноторно известен факт


3

3
Р Е Ш Е Н И Е

№ 107

София, 25.07.2013 година


В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение в съдебно заседание на 20.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА


при участието на секретаря МИЛЕНА МИЛАНОВА
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 381/2012 година
Производството е по чл.290 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма]-София срещу Решение №623 от 29.12.2011 г. по в.т.д.№1211/2011 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е уважен предявеният от Д. С. Ж. срещу касатора иск с правно основание чл.208, ал.1 КЗ за сумата 70 000 лв., представляваща дължимо застрахователно обезщетение, в резултат на настъпване на застрахователното събитие- кражба на собствения на ищеца лек автомобил „И. Нисан”, извършена на 18.03.2010 г. в [населено място] в периода на действието на застраховка ”Автокаско”. Пловдивският апелативен съд е приел, че не са налице условията на чл.211, т.1 КЗ, при които застрахователят може да откаже плащане на обезщетението, а лекият автомобил е бил надлежно регистриран в страната и данните му са предоставени на застрахователя. Приел е още, че условията и параметрите на облигационните отношения между страните са установени от представената по делото застрахователна полица и ноторно известните Общи условия на застрахователя. Присъденото застрахователно обезщетение е определено в размера на застрахователната сума, тъй като ответното застрахователно дружество не е доказало по-нисък размер на причинената вреда.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено в противоречие на чл.186, ал.1 КЗ, определящ Общите условия на застрахователя като „неразделна част” от застрахователния договор. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила-чл.269 ГПК, тъй като счита, че въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на първоинстанционото решение извън пределите на сочените във въззивната жалба основания.
С определение №85 от 07.02.2013 г. обжалваното въззивно решение е допуснато до касационен контрол на основание чл.280, ал.1,т.3 ГПК за произнасяне по следния материалноправен въпрос:„Ноторно известен факт ли са Общите условия на застрахователния договор”.
Неправилно Пловдивският апелативен съд е приел, че общите условия към застраховка „Автокаско” са ноторно известен факт. Фактите, които са от значение за делото, въз основа на които съдът може да постанови решението си, без да бъдат доказани, са общоизвестните факти и съдебно известните факти. Общоизвестните факти са тези факти, които са познати на неопределен брой лица. Такива са природните събития или големи политически, културни и спортни събития. Очевидно е, че Пловдивският апелативен съд не е причислил Общите условия за застраховане към този вид не подлежащи на доказване факти. Общите условия на застрахователя, обаче, не могат да се определят и като съдебно известни факти. Съдебно известни са фактите, които съдът служебно знае, защото се състоят в извършени от него действия, като например извършено осиновяване, развод и др. Общите условия по договорите за застраховане са предварително определени от едната страна уговорки, които ставата задължителни за страните, ако те ги приемат. Обемът на застрахователната отговорност при имущественото застраховане „Автокаско” зависи от съдържанието на конкретните договори, както и от общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане. При включването им в застрахователния договор, какъвто безспорно е и настоящият случай, те стават част от договора, ако насрещната страна писмено е потвърдила, че ги приема/чл. 186 ал.1 КЗ във вр. с чл.16, ал.1 ЗЗД/. Те се съдържат в предложението за сключване на договора и се дерогират от другите уговорки, които им противоречат/ чл.16, ал.2 и ал.3, ЗЗД и чл.298, ал.2 ТЗ./ Ето защо общите условия на застрахователя при застраховка „Автокаско” не могат да бъдат определени като съдебно известни на съда факти, а подлежат на доказване.
Съобразно изложеното дотук на поставения правен въпрос следва да се отговори, че Общите условия на застрахователя за съответния вид застраховане не са ноторно известен факт.
Касационната жалба, обаче, е неоснователна с оглед разпределението на доказателствената тежест за този юридически факт. Доказателствената тежест се състои в правото и задължението на съда да обяви за ненастъпили тези правни последици, чийто правопораждащ юридически факт не е доказан от страната, без значение на нейното процесуално качество/арг. от чл.154 ал.1 ГПК/. В отговора си по чл.131 ГПК на стр.18 от първоинстанционното производство ответникът изрично се е позовал на хипотезата на „изключен риск”, като уговорено с т.3.6 във вр. с т.3.4 от Раздел І на Общите условия за автомобилна застраховка „Каско +” основание за освобождаване от застрахователна отговорност по смисъла на чл.211 КЗ. В доклада по делото на основание чл.146, ал.2 ГПК на ответника-застраховател му е указано, че носи доказателствената тежест за установяване предпоставките за отказ за плащане на застрахователно обезщетение. Тези указания на съда не са изпълнени, като Общите условия към съответната застраховка не са представени по делото. Липсата им прави невъзможна преценката на съда дали ищецът е спазил разпоредите, на които се позовава настоящият касатор за отказ за плащане на застрахователното обезщетение, поради което крайните изводи на въззивния съд са правилни.
Водим от горното състав на първо търговско отделение на Върховния касационен съд

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение №623 от 29.12.2011 г. по в.т.д.№1211/2011 г. на Пловдивския апелативен съд.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: