Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е № 354 гр. София, 03 август 2010 г.   В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А     Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и първи юни...….......две хиляди и десета година в състав:                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЛИЛЯНА МЕТОДИЕВА                                                                         ЧЛЕНОВЕ:    БИЛЯНА ЧОЧЕВА                                                                                                 ЖАНИНА НАЧЕВА при секретаря Н. Цекова.....…...……………………………………в присъствието на прокурора Н. Любенов.......……..…………………………..изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА …………………..…….касационно дело № 301 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното:   Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения К. Н. К. за възобновяване на ВНОХД № 1071/2009 г. на Софийски градски съд, НК, 4-ти състав и изменение на постановеното по него въззивно решение № 1463/14.12.2009 г., в частта, в която е била потвърдена присъда от 20.11.2008 г. по НОХД № 3195/2008 г. на Софийски районен съд, НК, 10 състав. С тази присъда подсъдимия К. Н. К. е бил признат за виновен в това, че на 11.10.2006 г., около 01, 30 ч., в гр. С., ул. „Т” № 1* се е съвкупил с А. Е. Н. , като я принудил към това със сила и заплашване, поради което и на основание чл. 152 ал. 1, т. 2, пр. 1 и 2 вр. чл. 55 ал. 1, т. 1 от НК му е било наложено наказание 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, което да изтърпи при първоначален общ режим. С присъдата подсъдимият е бил осъден за заплати на А. Н. 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 11.02.2006 г. В негова тежест са били възложени разноските по делото. В искането, поддържано в с. з. пред ВКС лично от осъдения и служебния му защитник, се изтъкват доводи за наличие на основанията за възобновяване съгласно чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1-3 от НПК. По същество се излагат доводи за процесуални нарушения, аргументирани с липсата на предявяване и приобщаване на писмените и веществени доказателства по делото от районния съд по реда на чл. 374, вр. чл. 283 и 284 от НПК и основаване на присъдата върху тях. Другото мотивирано оплакване е за нарушаване на закона и явна несправделивост на наказанието поради отказа на първата и на въззивната инстанция да приложи чл. 66 от НК при наличие на всички предпоставки за това – срок на лишаването от свобода до 3 години, чисто съдебно минало, критично отношение, положителни характеристични данни, изолираност на проявата в живота на подсъдимия. В тази връзка се твърди, че не били съобразени данните за нанесен жесток побой на подсъдимия по време на процеса, който той свързвал с акт на отмъщение от близки и приятели на пострадалата. Излагат се възражения и срещу размера на присъденото обезщетение, при определянето на който не било съобразено предшестващото деянието поведение на пострадалата – с подробности заявено в писменото искане на осъдения. Претендира се прилагане на чл. 66 ал. 1 от НК и намаляване на обезщетението за неимуществени вреди. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Доводите за нарушения на процесуалния закон с оглед липсата на предявяване и инкорпориране на писмени и веществени доказателствени материали в хода на първоинстанционното производство, проведено по реда на глава 27 от НПК са неоснователни. Същите възражения са били предмет на обсъждане в двете проведени въззивни производства, като първия път това е довело и до отмяна на присъдата от 26.06.2007 г. по НОХД № 4952/2007 г. и връщане на делото за ново разглеждане на районния съд, а втория път – до потвърждаване на присъдата от 20.11.2008 г. по НОХД № 3195/2008 г., чиято въззивна проверка е осъществена с понастоящем атакуваното решение по ВНОХД 1071/2009 г. ВКС споделя изложените в това решение съображения за липса на стриктна необходимост, която да произтича от закона и конкретно от чл. 374 от НПК, да се включват изрично по съдебното дело всички писмени, гласни и веществени доказателства чрез прочитането им по реда на чл. 283 и 284 от НПК. Производството по глава 27 и конкретно във вр. с чл. 371, т. 2 от НПК се отклонява от правилата, приложими за стандартното състезателно производство и за провеждането му, вкл. за третирането на доказателствата, има изрични разпоредби – вж. чл. 372 ал. 1, 2 и 4, чл. 373 ал. 3 и 4 от НПК. При положение, че подсъдимият е изразил воля да признае изцяло фактите по обвинителния акт и е бил валидно информиран, че това признание и събраните на досъдебното производство доказателства ще се ползват при постановяване на присъдата, то изричното приобщаване на последните не е задължителен елемент от процедурата. В този смисъл оплакванията за допуснати процесуални нарушения, които да са съществени, са неоснователни. По отношение на наложеното ефективно наказание, отмерено при условията на чл. 55 ал. 1, т. 1 от НПК на 1 година и 11 месеца лишаване от свобода, ВКС намери, че то не е явно несправедливо поради неприлагане на чл. 66 ал. 1 от НК. Изложените от защитата доводи за неотчетени смекчаващи обстоятелства не се потвърждава, а от друга страна преценката относно приложението на чл. 66 ал. 1 от НК е в зависимост не само от формалното присъствие на двете основни предпоставки, но и от третата такава – възможност за реализиране не само на целта за поправяне на дееца, но и на останалите цели на наказанието. В тази посока, с оглед спецификата и високата степен на укоримост на конкретното престъпно поведение, реализирано от подсъдимия, инстанциите по същество с основание са приели, че изолирането му за период от 1 година и 11 месеца е точната мярка за наказателно въздействие, съответваща на извършеното и достатъчна за комплексното постигане на всички цели по чл. 36 от НК. Липсва основание за ревизия на присъденото обезщетение за неимуществени вреди в полза на пострадалата в размер на 10 000 лв., което е извършено в съгласие с принципа за справедливост по чл. 52 от ЗЗД. Изцяло неверно при признатите факти и подкрепящите ги доказателства, се изтъква като основание за намаляване предхождащото деянието поведение на пострадалата, касаещо евентуално нейно съгласие и дори удовлетворение от предприетите от подсъдимия действия, подробно описани в неговото писмено изложение. Отсъстват и каквито и да са обективни данни извършен върху подсъдимия побой да е бил обвързан с реализирането на отмъщение за деянието му спрямо пострадалата. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение   Р Е Ш И:   ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения К. Н. К. за възобновяване на ВНОХД № 1071/2009 г. на Софийски градски съд, НК, 4-ти състав и изменение на постановеното по него въззивно решение № 1463/14.12.2009 г., с което е била потвърдена присъда от 20.11.2008 г. на Софийски районен съд, НК, 10-ти състав по НОХД № 3195/2008 г. Решението не подлежи на обжалване.   ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.       2.