7 Р Е Ш Е Н И Е № 42 гр. София,21.04.2022 год. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в публичното заседание на двадесет и девети март две хиляди и двадесет и втора година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ ГАЛИНА ИВАНОВА при участието на секретаря Лилия Златкова, като разгледа докладваното от съдия Костадинка Недкова т. дело N 1824 по описа за 2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на ответника по исковете - „Химимпорт“ АД срещу въззивно решение № 787/15.04.2020г. по т. д. № 5834/2019 г. на Апелативен съд–София, в частта с която, след отмяна на решение № 2020 от 26.10.2017г. по т.д. № 1549/ 2017г. на Софийския градски съд в частта за оставане без разглеждане на иска по чл. 59, ал. 5 ЗБН, е обявено на основание чл.59, ал.5 ЗБН по иска на синдиците на „Корпоративна търговска банка“ АД (н) срещу „Химимпорт“ АД за недействително по отношение на кредиторите на несъстоятелността на „Корпоративна търговска банка“ АД (н.) - [населено място], освен за частта, която всеки от тях би получил при разпределението на осребреното имущество, изявление с вх. № 9533/ 20.10.2014г., отправено от „Химимпорт“ АД за прихващане на задълженията му по договор за банков кредит от 4.07.2011г. и анекса към него със следните негови вземания: 1) за сумите 5 465 277.64 евро, 2 136 620.35 евро и 590 579.24 евро, придобити по договор за прехвърляне на вземания от 16.06.2014г., сключен с Кооперация „Централен кооперативен съюз“; 2) за сумата 2 550 000 лева, придобита по договор за цесия от 26.06.2014г., сключен с Договорен фонд „К. Фонд - 6 Паричен“; 3) за сумата 303 000 лева, придобита по договор за цесия от 9.07.2014г., сключен с „Договорен Фонд Съгласие Профит“ и 4) за сумата 303 000 лева, придобита по договор за цесия от 9.07.2014г., сключен с „Договорен Фонд Съгласие Престиж“; както и в частта, с която „Химимпорт“ АД е осъдено да заплати държавни такси. Касаторът „ХИМИМПОРТ“ АД твърди, че атакуваното решение в частта относно иска по чл.59, ал.5 ЗБН е недопустимо, съответно неправилно. Поддържа, че производството по иска следва да се прекрати, тъй като с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ е отменено като противоконституционно действието на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, обн. ДВ бр. 98/2014г. към дата 20.06.2014г., поради което не се възобновява нейното действие към дата 28.11.2014г или към която и да е друга дата, тъй като това би противоречало на т. III от решение І 3/28.04.2020г. по конст. д. № 5/2019г. на КС на Р България. Счита, че с постановяване на отменителното решение на КС се създава правен вакуум по отношение на това, от кой момент влиза в сила изм. на чл.59 ал.5 ЗБН, обн. в ДВ бр.98/2014г., поради липса на възстановително действие на решението на КС, поради което не може да се приеме, че изм. е влязло в сила от 28.11.2014г., като този правен вакуум следва да се преодолее от Народното събрание. Въз основа на това се твърди, че за заварените висящи искови производства не може да се поддържа иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, съгласно редакцията му от 28.11.2014г. срещу кредитор, извършил прихващане на вземането си срещу задължението си към банката – длъжник, доколкото не е възстановено действието на тази редакция на закона, поради което намира, че производството по иска е недопустимо. Излагат се съображения и за неоснователност на иска. На първо място се поддържа, че съгласно пар.12 от ПЗР на ЗИД на Закона за държавния бюджет на Р България, обн. в ДВ бр.98/28.11.2014г., изменението на закона влиза в сила от деня на обнародването му т.е. няма предвидено обратно действие по см. на чл.14 ЗНА, поради което новата редакция на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН може да регламентира само правоотношения, които са възникнали в правната действителност след приемане на изменението на закона, с оглед на което тя не намира приложение по отношение на процесното прихващане от 20.10.2014г., извършено преди приемането й. В редакцията преди 28.11.2014г. нормата на чл.59, ал.5 ЗБН не предвижда недействителност на прихващане, извършено от кредитор на банката след началната дата на неплатежоспособността, а само на такива, извършени от банката – длъжник. Сочи се, че относителната недействителност на сделката, предполага наличие на порок, който трябва да съществува към момента на сключване на сделката, какъвто не е настоящият случай. Новата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН е приложима само за правоотношения, възникнали след нейното приемане т.е. след 28.11.2014г. При извършено прихващане релевантният момент за определянето на приложимата правна норма е моментът на достигане на изявлението за прихващане до насрещната страна, тъй като към този момент законът може да изисква от лицата да съобразят поведението си с императивните норми, поради което ирелеватно е кога е възникнало правото на иск на банката. Касаторът претендира присъждане на правените разноски по делото – заплатена държавна такса от 388 793,61 лева, съобразно представен списък по чл.80 ГПК. Ответникът по жалбата и ищец по делото, синдици на „КТБ“ АД /н/, в писмен отговор оспорва основателността на касационната жалба. Поддържа становище, че към датата на откриване на производството по несъстоятелност по отношение на банката – 22.04.2015г., следва да се преценява коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, като това е редакцията след изменението, обнародвано в ДВ бр. 98/2014г., в сила от 28.11.2014г. Претендира присъждане на разноски за настоящото производство. Третото лице помагач на страната на ответника по исковете, Кооперация „Централен кооперативен съюз“, иска потвърждаване на въззивното решение като правилно. Счита, че следва да бъде приложена първоначалната редакция на чл.59, ал.5 ЗБН, която не е предвиждала санкция за извършено от кредитор прихващане. С определение по чл.288 ГПК по настоящото дело е допуснато, на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, касационно обжалване на въззивното решение в частта относно иска по чл.59, ал.5 ЗБН по конкретизирания, съобразно т.1 от Тълкувателно решение № 1/2010г. по тълк. д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС, въпрос: „Коя е приложимата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН към прихващанията, извършени преди изменението на разпоредбата със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. /ДВ бр. 98 от 24.11.2014г./, вр. с § 8 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност /ДВ бр.22 от 13.03.2018г./?“ Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. С исковата молба са банката е предявила три иска, съединени при условията на евентуалност в следната поредност - по чл.26, ал.2, предл. 3-то ЗЗД, вр. чл.59, ал.2 ЗБН, по чл.59, ал.3 ЗБН и по чл.59, ал.5 ЗБН, като първите два иска са отхвърлени с влезли в сила решения на първата, съответно на втората инстанция. Искът по чл.59, ал.5 ЗБН е уважен от апелативния състав, който е основал акта си на следната безспорна установена фактическа обстановка на спора: С решение № 664 от 22.04.2015 г. по т.д. № 7549/ 2014 г. на Софийския градски съд, Търговско отделение е обявена неплатежоспособността на „Корпоративна търговска банка“ АД, с начална дата 6.11.2014г., открито е производство по несъстоятелност спрямо банката и същата е обявена в несъстоятелност. С влязло с сила решение № 1443 от 3.07.2015 г. по т.д. № 2216/ 2015 г. на Апелативен съд-София, Търговско отделение, начална дата на неплатежоспособността е променена на 20.06.2014г. С договор за банков кредит, сключен на 4.07.2011г. „Корпоративна търговска банка“ АД е предоставила на „Химимпорт“ АД - [населено място], сумата 10 000 000 евро с краен срок за погасяване 25.06.2017г. С договор за прехвърляне на вземания от 16.06.2014г. Кооперация „Централен кооперативен съюз“ е прехвърлила на „Химимпорт“ АД следните свои вземания към „Корпоративна търговска банка“ АД: за сумата 5 350 000 евро, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 29 604/ 15.01.2014г.; за сумата 2 119 623.33 евро, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 29 556/ 15.01.2014г. и за сумата 560 226.92 евро, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 8 631/ 15.07.2013г. С уведомление с вх. № 9487 от 20.10.2014г. Кооперация „Централен кооперативен съюз“ уведомява банката, на основание чл.99, ал.3 от ЗЗД, за договора за прехвърляне на вземания от 16.06.2014г. С договор за цесия от 26.06.2014г. „К. А. Мениджмънт“ АД, действащо от името и за сметка на Договорен фонд „К. Фонд - 6 Паричен“, прехвърля на „Химимпорт“ АД вземане на Договорен фонд „К. Фонд - 6 Паричен“ към „Корпоративна търговска банка“ АД за сумата 2 550 000 лева, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 38 573/ 4.11.2013г. С уведомление с вх. № 9525 от 20.10.2014г. „К. А. Мениджмънт“ АД, действащо от името и за сметка на Договорен фонд „К. Фонд - 6 Паричен“, уведомява банката, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за договора за цесия от 26.06.2014г. С договор за цесия от 9.07.2014г. „Съгласие А. Мениджмънт“ АД, управляващо дружество на „Договорен фонд Съгласие Профит“, прехвърля на „Химимпорт“ АД вземане на „Договорен фонд Съгласие Профит“ към „Корпоративна търговска банка“ АД за сумата 303 000 лева, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 39 749/ 27.03.2014г. С уведомление с вх. № 9526 от 20.10.2014г. „Съгласие А. Мениджмънт“ АД, управляващо дружество на „Договорен фонд Съгласие Профит“, уведомява банката, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за договора за цесия от 9.07.2014 г. С договор за цесия от 9.07.2014г. „Съгласие А. Мениджмънт“ АД, управляващо дружество на „Договорен фонд Съгласие Престиж“, прехвърля на „Химимпорт“ АД вземане на „Договорен фонд Съгласие Престиж“ към „Корпоративна търговска банка“ АД за сумата 303 000 лева, произтичащо от договор за индивидуален срочен депозит № 39 750/ 27.03.2014г. С уведомление с вх. № 9527 от 20.10.2014г. „Съгласие А. Мениджмънт“ АД, управляващо дружество на „Договорен фонд Съгласие Престиж“, уведомява банката, на основание чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, за договора за цесия от 9.07.2014г. С изявление с вх. № 9533/ 20.10.2014 г., на основание чл.104 от ЗЗД, „Химимпорт“ АД уведомило банката за придобитите вземания, като заявява, че извършва с тях прихващане със задълженията си, произтичащи от договора за банков кредит от 4.07.2011г., до размер на по - малкото вземане. При така установената по делото фактическа обстановка, за да уважи последния съединен при евентуалност иск с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, решаващият състав е достигнал до извода, че фактическият състав на чл.59, ал.5 ЗБН (редакция ДВ бр. 98 от 24.11.2014г.) е осъществен, предвид извършване на прихващането след началната дата на неплатежоспособността и даденото обратно действие на изменението на чл.59, ал.5 ЗБН (със Закона за изменение и допълнение на Закона за държавния бюджет на Република България за 2014г. – обн. ДВ бр. 98 от 24.11.2014г.) с § 8 от ПЗР на приетия Закон за изменение и допълнение на Закона за банковата несъстоятелност (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.), според който новата редакция на чл. 59, ал.5, 6 и 7 от закона се прилага считано от 20.06.2014г., като кредиторите се вписват служебно в списъка по чл.64, ал.1 ЗБН. По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване: Отговор на обусловилия допускането на касационно обжалване на атакуваното въззивно решение правен въпрос е даден, след постановяване по настоящото дело на определението по чл.288 ГПК, във формираната по реда на чл.290 ГПК безпротиворечива практика на ВКС, Търговска колегия, материализирана в решения по т. д. № 1512/2020г., т. д. № 2317/2020г. т. д. № 1372/2018г., т. д. № 1511/2018г., т. д. № 630/2020г., т. д. № 2030/2020г., т.д. № 2320/2017г., т.д. № 630/2020г., т.д. № 978/2018г. и други. В същите е прието, че приложимата редакция на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН при преценката за относителната недействителност на прихващанията, извършени до влизане в сила на изменението на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН с пар.9 от ЗИД на Закона за държавния бюджет за 2014 г. /обн. ДВ бр.98/2014 г., в сила от 28.11.2014 г./, предвид и на изменението й с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН /обн. ДВ, бр.22/2018г., доп. ДВ, бр.33/2019г./, обявен за противоконституционен с решение № 8 от 27.05.2021 г. по конст. дело № 9/2020 г. на Конституционния съд на РБ, е първоначалната редакция на разпоредбата /ДВ бр.59/2006г., действала до изменението. Посочено е, че меродавен за преценката за приложимата норма е моментът, в който изявлението за прехващане е достигнало до насрещната страна. Даденото разрешение се основава на материалноправния характер на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, уреждаща предпоставките за относителната недействителност на едностранната сделка, от който характер произтича извод за прилагането й занапред. С оглед на това е мотивирано, че изменението на чл.59, ал.3 ЗБН, в сила от 28.11.2014г., е приложимо спрямо юридически факти и породените от тях правоотношения, възникнали и осъществили се след влизане в сила на изменението на нормата с ДВ бр.98/2014г., като е съобразено, че придаденото обратно действие на чл.59, ал.5 ЗБН с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН / обн., ДВ бр.22/2018 г., доп., ДВ, бр. 33/2019 г./ е отпаднало с обявяване противоконституционността на този параграф с посоченото решение на Конституционния съд. Посочено е, че фактът, че правото на иск за обявяване недействителността на прихващания по отношение на кредиторите на несъстоятелността възниква в по-късен момент, не превръща нормата на чл.59, ал.5 ЗБН в процесуална. Аргументирано е, че съгласно редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН /обн. ДВ, бр. 92/2002 г./, относително недействителни са само извършени от банката прихващания след началната дата на неплатежоспособността, тъй като употребеното понятие „длъжника“ визира банката, който извод следва от регламентираните в ЗБН участници в производството по този закон – кредитори и банка, а и с оглед на това, че по ЗБН длъжник в несъстоятелност е винаги банка. Изложени са и съображения, че различният предмет на прихващанията, които биха могли да бъдат обявени за относително недействителни по реда на чл.59, ал.5 ЗБН в редакциите преди 28.11.2014 г. и след 28.11.2014 г., е взет предвид в мотивите на решението на Конституционния съд по конст.дело № 9/2020г., където е посочено, че чрез преуредените с § 8 от ПЗР на ЗИД на ЗБН правоотношения се засягат вече придобити права при действието на старата редакция на чл.59, ал.5 ЗБН от лица, освободили се от задълженията си чрез прихващане със свои насрещни вземания към банката. Настоящият състав споделя изцяло дадените разрешения в цитираната практика на ВКС по чл.290 ГПК. По основателността на касационната жалба: Неоснователно е твърдението на касатора за недопустимост на иска по чл.59, ал.5 ЗБН, поради обявената противоконституционност на § 8 от ПЗР от ЗИД на ЗБН (обн. ДВ, бр. 22 от 13.03.2018 г.). Този параграф е относим единствено към влизането в сила на редакцията на чл.59, ал.5 ЗБН, обн. с ДВ бр.98/2014г., която не намира приложение в настоящия случай, с оглед дадения отговор на въпроса, обусловил допускането на касационния контрол. Дали процесното прихващане попада във фактическия състав на иска е въпрос по съществото на спора. Предвид отговора на поставения правен въпрос, въззивното решение по иска с правно основание чл.59, ал.5 ЗБН, в което е приета за приложима, при извършване на преценката за относителната недействителност на процесното прихващане от 20.10.2014г., редакцията на разпоредбата на чл.59, ал.5 ЗБН, обн. с ДВ, бр.98/2014г., е незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено и искът отхвърлен, тъй като, съобразно приложимата редакция – ДВ, бр.59/2006г, фактическият състав на иска обхваща само извършени от длъжника, но не и от кредитор прихващания. Предвид материалноправния характер на нормата на чл.59, ал.5 ЗБН, независимо че абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на иска по чл.59, ал.5 ЗБН е откриване на производство по несъстоятелност спрямо банката, ирелеватно за преценката относно приложимата редакция на разпоредбата е кога производството по несъстоятелност е открито, тъй като то не се обхваща от фактическия състав на иска, а е единствено предпоставка за неговата допустимост. Предвид изхода на делото, на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на касатора - ответник по иска, следва да се присъдят направените от него за настоящото производство разноски в размер на 388 793,61 лева – заплатена държавна такса. На основание чл.59, ал.7 ЗБН, с оглед отхвърляне на главния и съединените при евентуалност искове, банката трябва да бъде осъдена да заплати държавна такса от 768 047,54 лева за първата инстанция и в размер на 388 793,61 лева за втората инстанция. Решението на САС и СГС, в частта, в която касаторът е осъден да заплати държавна такса, на основание чл.59, ал.7 ЗБН, следва да бъдат отменени. Водим от горното, на основание чл.293, ал.2, вр. чл.281, т.3 ГПК, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, Р Е Ш И ОТМЕНЯ решение № 787/15.04.2020г. по т. д. № 5834/2019 г. на Апелативен съд–София в обжалваната му част, с която след частична отмяна на решение № 2020 от 26.10.2017г. по т.д. № 1549/ 2017г. на Софийския градски съд, е уважен предявеният иск с правно основание чл.59, ал.5 от ЗБН, както и в частта, с която „Химимпорт“ АД е осъдено да заплати по Софийски апелативен съд държавна такса в размер на 384 023,77 лева, както и решение № 2020 от 26.10.2017г. по т. д. № 1549/ 2017г. на Софийски градски съд в частта, с която „Химимпорт“ АД е осъдено да заплати държавна такса от 768 047,54 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от А. Н. Д. и К. Х. М., заедно упражняващи правомощията на синдик на „Корпоративна търговска банка” АД /н/, срещу „Химимпорт“ АД за обявяване за недействително, на основание чл.59, ал.5 ЗБН, по отношение на кредиторите на масата на несъстоятелността на банката, освен за частта, която би получил при разпределението на осребреното имущество, на изявление с вх. № 9533/ 20.10.2014г., отправено от „Химимпорт“ АД за прихващане на задълженията му по договор за банков кредит от 4.07.2011г. и анекса към него със следните негови вземания: 1) за сумите 5 465 277.64 евро, 2 136 620.35 евро и 590 579.24 евро, придобити по договор за прехвърляне на вземания от 16.06.2014г., сключен с Кооперация „Централен кооперативен съюз“; 2) за сумата 2 550 000 лева, придобита по договор за цесия от 26.06.2014г., сключен с Договорен фонд „К. Фонд - 6 Паричен“; 3) за сумата 303 000 лева, придобита по договор за цесия от 9.07.2014г., сключен с „Договорен Фонд Съгласие Профит“ и 4) за сумата 303 000 лева, придобита по договор за цесия от 9.07.2014г., сключен с „Договорен Фонд Съгласие Престиж“. ОСЪЖДА Корпоративна търговска банка” АД /н/, ЕИК[ЕИК], да заплати на „Химимпорт“ АД, ЕИК[ЕИК], разноски за настоящото производство в размер на 388 793,61 лева. ОСЪЖДА Корпоративна търговска банка” АД /н/, ЕИК[ЕИК], на основание чл.59, ал.7 ЗБН, да заплати на Софийски градски съд държавна такса в размер на 768 047,54 лева и на Софийски апелативен съд - държавна такса в размер на 388 793,61 лева. РЕШЕНИЕТО е постановено с участието на третото лице Кооперация „Централен кооперативен съюз“ на страната на ответника по исковете „Химимпорт“ АД. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.