О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 214 София 19.03.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и дванадесета година в състав: Председател : БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ Членове : МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ изслуша докладваното от съдията МАРИО ПЪРВАНОВ ч. гр. дело №88/2012 г. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Н. ц. по о. з. и а.”, [населено място], приподписана от пълномощника му адвокат Р. М., срещу определение №18664 от 15.12.2011 г. по ч. гр.дело №13355/2011 г. на Софийския градски съд. С него е потвърдено разпореждане от 02.08.2011 г. по ч. гр. дело №63650/2010 г. на Софийския районен съд за връщане на подадената от „Н. ц. по о. з. и а.” въззивна жалба срещу решението по делото. Жалбоподателят излага доводи за произнасяне в определението по процесуалноправните въпроси дали по трудови спорове държавните учреждения като работодатели дължат държавни такси с оглед разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК и дали ако не е внесен пълният размер на определената от съда държавна такса, последният трябва ли отново да даде указания за довнасянето и. Тези въпроси са решавани противоречиво от съдилищата. Представени са определения на ВКС. Изложени са и доводи за неправилност на определението. Ответницата по частната жалба С. Х. К., [населено място], оспорва жалбата. По подадената частна жалба Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. намира следното: Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е допустима. Съобразно разпоредбите на чл.274, ал.3, т.1 ГПК във връзка с чл.280, ал.1, т.2 ГПК на касационно обжалване пред Върховния касационен съд подлежат определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и в които съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, които са решавани противоречиво от съдилищата. Касационното обжалване в случая следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси обуславят крайното решение на съда и се решават противоречиво от съдилищата. По въпросите, които обуславят допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното: Съобразно разпоредбата на чл. 84, т.1 ГПК държавата и държавните учреждения се освобождават от заплащане на държавна такса, освен по искове за частни държавни вземания и права върху вещи - частна държавна собственост. Оттук следва, че държавните учреждения са освободени от заплащане на такса във всички случаи, освен по искове за защита на частни права и на права върху вещи - частна държавна собственост. В случая предмет на делото са искове по чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 КТ, т.е. предмет на защита са частни субективни права, които нямат характер на публично вземане, поради което правилно въззивният съд е приел, че се касае за частни вземания по смисъла на разпоредбата на чл.84, т.1 ГПК и за тях се дължи държавна такса. Първоинстанционният съд съобразно разпоредбата на чл.262, ал.2, т.2 ГПК връща въззивната жалба, ако не са отстранени изцяло допуснатите нередовности без да е длъжен повторно да дава указания за отстраняване им. В случая жалбоподателят, независимо че е държавно учреждение, е следвало да заплати указаната му от съда държавна такса в размер на 113.78 лв.Указанията са били редовно съобщени на страната, поради което след неизпълнението им в срок въззивната жалба правилно е върната. Съобразно изложеното следва да се приеме, че обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. О П Р Е Д Е Л И : ДОПУСКА касационно обжалване на определение №18664 от 15.12.2011 г. по ч. гр.дело №13355/2011 г. на Софийския градски съд. ОСТАВЯ В СИЛА определение №18664 от 15.12.2011 г. по ч. гр.дело №13355/2011 г. на Софийския градски съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.