Р Е Ш Е Н И Е № 65 Гр. София, 23 май 2017 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение в открито съдебно заседание на десети март през две хиляди и седемнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА КРАСИМИРА МЕДАРОВА при участието на секретаря Н. ПЕЛОВА и след становище на прокурора от ВКП АТ. ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Медарова наказателно дело № 118/2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е по реда на глава ХХІІІ от НПК. Образувано е по касационна жалба на подсъдимия П. Д. Г. чрез упълномощеният му защитник, адв. С. С. срещу въззивно решение № 238 от 10.11.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 357/2016 г. по описа на Апелативен съд-Варна, в която са релевирани касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3 от НПК. В жалбата се оспорва процесуалната годност на основната автотехническа експертиза по съображения за изготвянето й без участие на експерт, специалист по разчитане на диаграмата, съдържаща показания от тахошайбата на товарния автомобил, както и поради противоречие на изводите от същата относно скоростта на подсъдимия с налична по делото частна експертиза, съдържаща извод за движението му с разрешена скорост. В същата насока се оценява и отказът на съдилищата да допуснат повторна експертиза, която да бъде изготвена от вещо лице със специална компетентност за разчитане на тахошайби, като се оспорва използваният от експертите метод за определяне на скоростта, на база спирачни следи и деформациите по превозните средства. Неизползването от контролираните инстанции на специални знания от специалист по разчитане на тахошайби, според защитата е довело до неправилна оценка на наличните доказателства, относими към скоростта на движение на подсъдимия, респективно като последица и до неправилно приложение на материалния закон. Последното оплакване се обосновава с неправилен извод за допуснати от подсъдимия нарушения на инкриминираните правила за движение, поради извършването на спасителна маневра, предизвикана от неправомерното поведение на пострадалия водач и имаща за цел да се предотврати настъпването на произшествието, последица от която се явява и навлизането на товарния автомобил в средната лента за движение, където е настъпил удара с лекия автомобил. Движението на подсъдимия преди произшествието се оценява като правомерно, а последващото му отклонение след навлизане в кръстовището - като последица от допуснатото от пострадалия нарушение и с цел да избегне процесния удар. В жалбата се оспорва и основателността на гражданската претенция, която се основава на виновното поведение на подсъдимия, каквото защитата намира, че не е налице. По изложените съображения се прави искане за отмяна на обжалваното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Срещу касационната жалба на подсъдимия е постъпило възражение от частните обвинители Г. Т., Т. Н. и Т. Т., чрез техния повереник адв. В., в което наведените в същата оплаквания се определят като несъстоятелни. Сочи се, че автотехническата експертиза по делото е изготвена с участието на експерт, притежаващ необходимата компетентност и специални знания да отговори на поставените въпроси, а за разчитането на показанията от тахошайбата по делото е налице заключение на техническа експертиза, изготвено съобразно изискванията на процесуалния закон. При тези данни съдът не е имал задължение да кредитира представеното от защитата частно експертно становище, което не е съобразено с процесуалните норми за съставяне на експертиза и да обсъжда съдържащите в същото изводи за движение на автомобила на подсъдимия с различна от установената в съдебните експертизи скорост на движение, които са законосъобразно изготвени. От правна страна се сочи, че довода на защитата за извършена спасителна маневра от подсъдимия, в резултат на която е настъпил удара с автомобила на пострадалия водач противоречи на данните по делото за движението на Г. с неразрешена скорост и не може да доведе до изключване на наказателната му отговорност за настъпилото произшествие. В подкрепа на горната теза повереникът се позовава на задължителното тълкуване възприето в ТР № 106/83 г. на ОСНК на ВС, че виновният водач не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, както и че съпричиняването на резултата от другия водач не води до отпадане на наказателната отговорност на първия, в случай на допуснато от него нарушение, което е в причинна връзка с произшествието. По изложените съображения се моли жалбата на защитата да се остави без уважение като неоснователна и въззивното решение да се остави в сила, като се присъдят и направените разноски пред ВКС. Срещу касационната жалба на подсъдимия е постъпило възражение и от частните обвинители П. П., Е. Л. и С. Л. и от гражданския ищец и частен обвинител Е. К. в качеството й съпруга и наследник на починалия Д. К., чрез упълномощеният повереник адв. С. Н., с което се оспорват изложените в същата съображения за отмяна на решението на въззивния съд. Направената въззивна проверка на присъдата се оценява като съответна на законовите изисквания, а постановеното потвърдително решение - основано на безспорни доказателства за вината на подсъдимия. Експертните заключения по делото се оценяват категорично в подкрепа на изводите на съдилищата за движението на подсъдимия в процесния участък с превишена скорост, довело и до неправомерното му отклоняване в средната пътна лента и причинило настъпването на произшествието, което би било избегнато при движение с разрешена скорост. Уважената гражданска претенция се оценява като допустима и напълно основателна, поради което се моли решението да се остави в сила в наказателната и гражданската му части. Прави се искане за присъждане на разноски пред касационната инстанция. В съдебно заседание пред ВКС подсъдимият Г. се представлява от упълномощеният защитник адв. С., който поддържа касационната жалба по изложените в същата касационни основания и с направеното искане за отмяна на решението и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав. Защитата поддържа тезата за липса на компетентност от страна на експертите, изготвили автотехническите и техническа експертизи по делото, като оспорва съдържащите се в тях изводи и използваните методи за определяне скоростта на подсъдимия. Застъпва становището, че фактическата обстановка по делото е изградена въз основа на неправилно оценени доказателства / включително и гласни / относно взаимното разположение на автомобилите преди удара и видимостта на пострадалия водач към товарния автомобил и посоката му на движение, за която се счита, че неправилно е приета, че е била наляво, а не направо към селото, в което живеел. При новото разглеждане на делото счита, че е необходимо да участва експерт, специалист по разчитане на тахошайби, който с помощта на подходящ софтуер да изясни значението на показанията на приобщената по делото тахошайба и да определи точната скорост на движение на подсъдимия. Подсъдимият Г., пред касационната инстанция, в последната си дума изразява съжаление за случилото си и заявява, че е невинен като моли делото да бъде върнато за ново разглеждане. Частните обвинители Г. Т., Т. Н., Т. Т., П. П., Е. Л. , С. Л. и Е. К., като частен обвинител и граждански ищец, наследник на К., не се явяват пред ВКС. Първите трима се представляват от упълномощения повереник, адв. Д., която оспорва касационната жалба по изложените в писменото възражение на адв. В. съображения и моли да се остави в сила решението на Апелативен съд - Варна . Прокурорът от ВКП пред настоящата инстанция изразява становище, че жалбата на подсъдимия е неоснователна и следва да се остави без уважение. Сочи, че направената от въззивния съд цялостна проверка на присъдата е правилна и законосъобразна и основателно е довела до потвърждаването й в цялост. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, след като обсъди наведените в касационната жалба основания и постъпилите писмени възражения, и като съобрази доводите на страните, в рамките на законовите си правомощия по чл.347, ал.1 от НПК, намира за установено следното: С присъда № 9, постановена на 27.06.2016 г. по н.о.х.д. № 55/2016 г., по описа на Окръжен съд - Търговище, Наказателно отделение подсъдимият П. Д. Г. е признат за виновен относно това, че на 02.07.2015 г. на кръстовище в района на [населено място], между ГП II-/номер/ и път III – /номер/ при управление на моторно превозно средство – товарна композиция, състояща се от т.а. “модел” с рег. [рег.номер на МПС] и ремарке с рег. [рег.номер на МПС] в нарушение на правилата за движение по пътищата, чл.21, ал.2 от ЗДП и чл.16, ал.1, т.2 от ЗДП по непредпазливост е причинил смъртта на повече от едно лице – на К. Т. Н. и Ц. Д. К., поради което и на осн. чл.343, ал.3, б.”б”, вр. чл.342, ал.1 от НК и чл.54 от НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три години, изтърпяването на което е отложено на осн. чл.66, ал.1 от НК с изпитателен срок от пет години, считано от влизане на присъдата в сила. На осн. чл.343г от НК подсъдимият Г. е лишен от право да управлява МПС за срок от четири години и шест месеца. Със същата присъда подсъдимия Г. е осъден да заплати в полза на гражданския ищец и частен обвинител Д. Г. К. обезщетение за неимуществени вреди от процесното деяние, в размер на 50 000 лв., ведно със законните последици, като гражданският иск е отхвърлен до пълния предявен размер от 60 000 лв. С присъдата на окръжния съд в тежест на подсъдимия са възложени направените по делото разноски от държавното и частно обвинение и съответните държавни такси и съдът се е разпоредил с веществените доказателства по делото. С решение № 238 от 10.11.2016 г. на Апелативен съд-Варна, наказателно отделение, по в.н.о.х.д. № 357/2016 г., присъдата на Окръжен съд - Търговище № 9, постановена на 27.06.2016 г. по н.о.х.д. № 55/2016 г. е потвърдена изцяло. Касационната жалба на подсъдимия е подадена в законовия срок по чл.350, ал.2 от НПК и от активно легитимирана страна, поради което е допустима, като разгледана по същество се прецени за неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила: Основен аргумент в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК е неправилността на експертните заключения, с помощта на които е приета за установена скоростта на движение на подсъдимия преди удара, основан на твърдения за некомпетентност на изготвилите ги експерти да разчетат показанията от тахошайбата на товарния автомобил. Като допълнителен довод в същата насока се изтъква представено от защитата писмено доказателство – разчитане на диаграмна тахошайба от аналогов тахограф, изготвено от специалист при лицензиран сервиз за ремонт и настройка на тахографи и скоростоограничители, което според защитата опровергава експертните становища относно величината на скоростта на товарния автомобил преди удара. Оплакването следва да бъде разгледано през призмата на правната природа на експертизата, която не е доказателство или доказателствено средство, а способ за проверка и оценка на доказателства чрез използването на специални знания от лица, притежаващи професионална компетентност за сферата и материята, към които се отнасят тези знания. По делото са назначени три автотехнически експертизи, една основна и допълнителна към нея и една повторна експертиза, която обединява задачите на първите две. На досъдебното производство е допусната и техническа експертиза със задача да се разчете тахошайбата на товарния автомобил марка “модел”, управляван от подсъдимия на процесната дата, иззета с протокол за оглед на местопроизшествието от 02.07.2015 г. и да се посочи скоростта му на движение в 9.00 часа на същата дата до окончателното му спиране. Разпоредбата на чл.153 от НПК съдържа ясен законов регламент на условията, при които е необходимо да бъде назначено допълнително или повторно експертно заключение. Допълнителна експертиза се допуска при наличие на основателни съмнения в пълнотата на основната експертиза или при констатирани неясноти в отговорите на поставените задачи. Първият съд първоначално се е възползвал от този процесуален способ и е назначил допълнителна експертиза с цел разширяване на кръга от въпросите, поставени на основната експертиза, а именно използване на паралелен способ за установяване на скоростта на товарния автомобил, на база характеристиката на оставените от същия спирачни следи. Едва след изслушването на допълнителната експертиза съдът е прибягнал до назначаване на повторна експертиза, законовите предпоставки за която са необоснованост на заключението и наличие на съмнения в неговата правилност. Последното първият съд е извел от наличните противоречия между основната и допълнителна експертизи, което правилно е преценил като основание да назначи повторна експертиза съобразно изискванията на чл.153 от НПК. Назначаването на повторната автотехническа експертиза е било продиктувано от констатирани противоречия по въпроси от съществено значение за предмета на делото – скоростта на движение на товарния автомобил и свързаните с нея параметри. В съдебно заседание, проведено на 18.05.2016 г. първоинстанционният съд е изложил подробни мотиви относно необходимостта от назначаване на повторна експертиза, прочита на които налага извода, че са спазени изискванията на разпоредбата на чл.153 от НПК, предпоставките за прилагането на която са били налице. Въззивният съд от своя страна е възприел изцяло фактическите констатации на първата инстанция, изведени на базата на направената от същата проверка и оценка на доказателствата, включително и чрез използване на заключението на повторната експертиза, които е оценил като законосъобразни и верни. С оглед изложените съображения не се констатира допуснато съществено процесуално нарушение от контролираните инстанции при назначаването на експертизите по делото, както и при извършената с тяхна помощ доказателствена оценка, която е изцяло издържана в съответствие с процесуалното предназначение на експертното заключение и с действителното съдържание на повторната експертиза. Възражението, че след като е преценил необходимостта от назначаване на повторна автотехническа експертиза, в мотивите към присъдата съдът се е позовал и на основното и допълнителни заключения е напълно неоснователно. Първите две автотехнически заключения са коментирани с оглед значението им за допускане на повторната експертиза, като съдът правилно е отчел, че противоречивото им съдържание по съществени за обвинението въпроси е предпоставка за назначаване на повторна експертиза съобразно разпоредбата на чл.153 от НПК. Оплакването, че в състава на повторната експертиза не е участвал компетентен специалист по разчитане на тахошайби, снабден със специални знания, което е довело до неправилно определена скорост на движение на подсъдимия е напълно несъстоятелно. Тахошайбата на товарния автомобил е била приобщена към материалите по делото с протокола за оглед на местопроизшествието и още на досъдебното производство за разчитането на показанията на скоростомера на автомобила е назначена техническа експертиза от лицензиран специалист / инженер В. М., с лицензионен номер № BG номер/година на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор/, чиято компетентност не е имало основание да бъде оспорена и в правилността на която не са възникнали основателни съмнения. Представената от защитата диаграма, разчетена от специалист в лицензиран сервиз, нямащ качеството на експерт по смисъла на чл. 147 от НПК правилно е оценена от съдилищата като писмено доказателство, без характер на експертно заключение, поради това, че не е била назначена по предвидения в процесуалния закон ред за назначаване на експертизи. Последното изключва задължението на съда да съпоставя данните от представеното разчитане с наличната техническа експертиза и да ги подлага на коментар и анализ от гледна точка на необходимостта от назначаване на допълнителна или повторна експертиза, тъй като се касае за различни по вид способи на доказване, които имат и различна процесуална стойност и тежест. В отговор на искането на защитата за допълнителна проверка на въпроса със скоростта на подсъдимия преди удара, съдът е назначил коментираната по-горе повторна експертиза, с което е изпълнил задължението си за всестранно пълно и обективно изясняване на обстоятелствата по делото. При наличието на обоснована техническа експертиза, съдържаща ясни отговори на въпросите с показанията на скоростомера на тахошайбата на товарния автомобил за съда не е било налице задължение да включва в състава на повторната автотехническа експертиза нарочен специалист по разчитане на тахошайби, още повече, че в тази експертиза скоростта на автомобила е била определена по паралелен метод на база спирачни следи и деформации на превозните средства, участвали в произшествието. За целите на извършеният от контролираните инстанции анализ на доказателствената съвкупност повторната автотехническа експертиза и техническата експертиза са законосъобразно ценени, като съдът е съпоставил дадените в заключенията отговори на въпроса за скоростта на движение на подсъдимия и е посочил, че при двата използвани метода - с помощта на показанията от тахошайбата и на база спирачни следи и деформации, величината на скоростта е еднозначно определена, което правилно е отчетено като допълнителен аргумент относно тяхната обективност. Отговорът на въпроса каква по вид и характер експертиза е следвало да се назначи е в пряка връзка със задължението на съдебния състав за обективно всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и с правилното реализиране на процеса по проверка и оценка на доказателствата. В тази връзка контролираните съдебни инстанции стриктно са изпълнили процесуалните си задължения по чл.13, ал.2 и чл.14 от НПК като не се констатират допуснати съществени процесуални нарушения в процеса по използване на специалните знания от компетентни специалисти и процесуалните способи за формулиране на въпросите, които са изисквали експертен отговор. Повторната автотехническа и техническата експертизи обосновано са оценени от контролираните инстанции като надежден способ за проверка и оценка на наличните доказателства от значение за определяне на скоростта, с която подсъдимият се е движел преди навлизането в кръстовището, непосредствено след преминаване през участъка с поставен пътен знак за ограничение на движението до скорост от 60 км/ч. При отговорите на поставените въпроси вещите лица, изготвили повторната експертиза са отчели всички налични по делото доказателства, включително и показанията на свидетелите очевидци, като са извършили и допълнителен оглед на мястото на произшествието с цел проверка на обективността на отразените в протокола за оглед данни относно мястото на процесния удар. Отговорът на въпроса с каква скорост се е движел подсъдимият преди произшествието е на база спирачни следи и деформации по превозните средства, като величината й е категорично определена на 99 км/ч, което напълно съвпада със заключението на техническата експертиза, изготвено на база показанията на тахошайбата на товарния автомобил. При изслушването на повторната експертиза, в устните разяснения на експертите се съдържа допълнителна детайлна обосновка на отговорите от писменото заключение. Спирачните следи в района на произшествието са изключително подробно анализирани, включително и посредством съпоставка с характеристиките на автомобилите и наличните по тях деформации от удара, което правилно е дало основание на контролираните съдебни инстанции да приемат, че определената в експертизата скорост на движение на товарния автомобил от 99 км/ч почива на обоснована и ясно аргументираната експертна оценка, по които съображения да я кредитират изцяло. Изводите на съдилищата по фактите, че товарният автомобил, управляван от подсъдимия е навлязъл в района на кръстовището със скорост от 99 км /ч, независимо от находящия се по посоката му на движение знак № В 26, ограничаващ скоростта в участъка до 60 км/ч, поставен на отстояние 124 м. от кръстовището и е продължил да се движи със същата скорост до потеглянето на лекия автомобил “марка“, който е бил спрян на мислената стоп линия от лявата страна, считано по посоката на движение на подсъдимия са основани на обективно пълно и всестранно изследване на всички обстоятелства по делото и формирани посредством процесуално издържана проверка и оценка на релевантните за обвинението доказателства. В това число и относно фактите, че подсъдимият е реагирал с аварийно спиране на навлизането на пострадалия в кръстовището, тъй като го е възприел своевременно като опасност за движението, но поради величината на скоростта, с която се движил и съответстващата й опасна зона за спиране не могъл да спре и да предотврати удара с лекия автомобил. Едновременно със задействането на спирачната система подсъдимият отклонил движението на товарния автомобил наляво, при което навлязъл в съседната пътна лента, средна за съответния пътен участък, което отклонение също е допринесло за настъпването на удара между двете превозни средства. В подкрепа на последния извод обосновано е отчетено заключението на повторната експертиза, съгласно която ако подсъдимият е продължил да се движи направо в избраната пътна лента, независимо от скоростта му на движение, удар с пострадалия водач не би настъпил, тъй като двете превозни средства биха се разминали без съприкосновение между тях. Отделно от това, при движение на подсъдимия с разрешената скорост от 60 км/ч ударът също не би настъпил, тъй като опасната му зона за спиране при това положение би била достатъчна товарният автомобил да спре на безопасно отстояние от мястото на преминаване на пострадалия водач. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Доводът за нарушение на материалния закон също се прецени за неоснователен. В рамките на установените факти материалният закон е приложен правилно. Не се констатират допуснати нарушения при определянето на правната квалификация на инкриминираните на подсъдимия нарушения на пътното законодателство по смисъла на чл.21, ал.1 от ЗДП и чл.16 от ЗДП и относно причинната им връзка с настъпването на вредоносния резултат, при установените факти за движение от 99 км/ч и навлизане в средната пътна лента, без извършване на маневра изпреварване или заобикаляне. Правилен е извода на контролираните съдилища, че поведението на подсъдимия, допринесло за настъпване на удара не представлява “спасителна маневра” по смисъла на възприетото в задължителната съдебна практика тълкуване на понятието. Както и че не са налице законовите предпоставки на чл.15 от НК за квалифициране на извършеното като “ случайно деяние”. Съгласно ТР № 106/1983 г. на ОСНК на ВС при “спасителна маневра” водачът е принуден да предприеме такива действия по изменение на посоката на движение при създадена реална непосредствена опасност за живота и здравето на граждани или за увреждане на имущество с цел да предотврати настъпването на тези последици. В същото решение е посочено и че спасителната маневра е неправомерна, когато водачът е нарушил правилата за движение и виновно се е поставил в положение да я извърши. Съотнесени към настоящият казус горните правни постановки налагат извода, че подсъдимият не може да се ползва от привилегията на т.н. “ спасителна маневра”, изразяваща се в неправомерна промяна на посоката му на движение, тъй като същата е била продиктувана от допуснатото от него нарушение на правилата относно скоростта, която е била над пределно допустимата за съответния пътен участък. Тъй като опасността за подсъдимия, която е възникнала от поведението на пострадалия водач в опасната му зона за спиране, е могла да бъда избегната при движение с разрешена скорост, при което не би било необходимо той да прибягва до забранена маневра , за да избегне удара с този водач, не са налице основания за освобождаването му от наказателна отговорност. В този смисъл поведението на подсъдимия не представлява “случайно деяние” по чл.15 от НК . Разпоредбата на чл.15 от НК намира приложение само когато водачът е изпълнил предписанията на правилата за движение относно скоростта, но не е могъл и не е бил длъжен да предвиди и да предотврати настъпването на общественоопасните последици / съгл. т.5 от ТР № 28/1984 г. на ОСНК на ВС /. Приложението на тази разпоредба е изключено в случаите когато подсъдимият виновно е нарушил правилата за ограничение на скоростта и това е станало причина за настъпване на произшествието, като съпричиняването на резултата от другия водач не води до отпадане на наказателната отговорност на първия. Или иначе казано за приложението на чл.15 от НК е необходимо да са налице условия, при които водачът на превозното средство да е бил поставен в положение на невъзможност да изпълни задълженията си и да предотврати настъпването на вредни последствия / Р № 318/1988 г. на III НО на ВС /. Когато деецът сам се е поставил в положението, довело до невъзможността вредните последици да бъдат предотвратени е недопустимо да се позовава на случайно настъпило деяние. С оглед изложеното не е налице касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В касационната жалба на подсъдимия наведеното касационно основание по чл.348, ал.1, т.3 от НПК е само формално посочено, като не е мотивирано и няма конкретно искане в тази насока. Такова искане не се поддържа и в пледоарията на защитата пред ВКС, не се излагат и съображения в подкрепа на наведеното в жалбата. В жалбата не се съдържа и кореспондиращо на основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК конкретно изложено искане за намаляване на наказанието или за оправдаване на подсъдимия, като претенцията на защитата е за отмяна на въззивното решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав, поради което за настоящият касационен състав не са налице законови основания за обсъждане справедливостта на наложеното наказание. Не са налице основания за отмяна или изменение на въззивното решение и в гражданската му част. Защитата оспорва размера на присъденото обезщетение за вреди в полза на бащата на пострадалата Ц. К., пътник в автомобила, като прекомерно завишено / след смъртта на граждански ищец претенцията се поддържа от законния му наследник и съпруга, която е встъпила в правата му на частен обвинител и граждански ищец /, като се позовава на установеното съпричиняване от страна на пострадалия водач за настъпването на резултата и счита, че същото следва да доведе до значителното му редуциране по размер. Според ВКС обезщетението е справедливо отмерено и не са налице основания за намаляване на присъдения размер за неимуществени вреди, който е напълно съответен на претърпените от гражданския ищец морални страдания. Същото е определено в съответствие с разпоредбата на чл.51, ал.2 от ЗЗД, в която не се съдържат посочени от законодателя степени на съотношение между съпричиняване и вредоносен резултат, което означава, че въпросът за това е предоставен на съда с оглед конкретните особености на разглежданите случаи / Р № 381/2008 г. на III НО на ВКС /. В преценката си относно размера на обезщетението за неимуществени вреди съдът не е обвързан от аритметическа оценка на приноса на пострадалия водач / каквото възражение прави защитата /, тъй като стойността на вредите не се определя по математически способи, а е проекция на тежестта на претърпените вреди. При всички случаи съпричиняването следва да бъде отчетено в насока намаляване на гражданската претенция, което изискване контролираните инстанции са спазили, като са отхвърлили частично предявения граждански иск. Пострадалият е претърпял сериозни вреди от загубата на своята дъщеря и допълнително от начина, по който това е станало, като от ВКС се споделят всички съображения, изложени от контролираните инстанции в подкрепа на присъдения размер, поради което не са налице основания за редукция на обезщетението. По изложените съображения въззивното решение следва да се остави в сила в наказателната и гражданска части. С оглед депозираното изрично искане за разноски от частният обвинител П. М. П., чрез повереника му адв. С. Н. в размер на 2000 лв., за което е представен договор за правна помощ, направените от частният обвинител разноски пред ВКС за упълномощаване на повереник следва да бъдат възложени в тежест на подсъдимия Г.. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 238 от 10.11.2016 г., постановено по в.н.о.х.д. № 357/2016 г. по описа на Апелативен съд-Варна. На осн. чл.189, ал.3 от НПК ОСЪЖДА подсъдимият П. Д. Г. да заплати в полза на частният обвинител П. М. П. сумата 2000 / две хиляди/ лв., представляваща разноски пред ВКС. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.