Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * справедливост


Р Е Ш Е Н И Е № 335
София, 10.01.2012 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховен касационен съд на Република България , Трето гражданско отделение в открито заседание на седемнадесети октомври две хиляди и единадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

След като изслуша докладваното от съдията КЕРЕЛСКА гр.д.№ 296/2011 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Апелативна прокуратура , [населено място] срещу решение № 972/13.12.2010 год. , постановено по гр.д. № 746/2010 год. на САС, ГК, 8-ми състав в частта, в която е потвърдено решението от 24.06.2010 год. , по гр.д. № 4815/2009 год. на Софийски градски съд , І - отд., 4-ти състав в частта, в която Прокуратурата е осъдена да заплати на Красимир К. Е. от [населено място] на осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2006 год. до окончателното изплащане.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част поради нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД и нарушение на процесуалните правила, доколкото не е мотивирано.
Касаторът моли решението в обжалваната част да бъде отменено и размерът на присъденото обезщетение да бъде намален.
Ответникът по касационната жалба Красимир К. Е. от [населено място] оспорва жалбата. Моли решението в обжалваната част да бъде оставено в сила.
С определение № 773 от 20.06.2011 год. по делото касационното обжалване на решението е допуснато по правния въпрос как следва да се определя обезщетението за неимуществени вреди с оглед разпоредбата на чл. 52 ЗЗД. Прието е, че по този въпрос решението е постановено в противоречие със задължителната практика на ВС и ВКС /конкретно т. ІІ от ППВС №4/23.12.1968 год./, с оглед на което касационното обжалване е допуснато на осн. чл. 280,ал.1,т.1 ГПК.
По поставения правен въпрос Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о., приема следното:
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съгласно т. ІІ от ППВС № 4 от 23.12.1968 год. понятието „справедливост” не е абстрактно понятие , а е свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат предвид от съда при определяне размера на обезщетението. С оглед това разбиране, при определяне на този размер съдът следва да вземе предвид всички обстоятелства, които имат отношение към твърдяните от ищеца неимуществени вреди.
По касационната жалба :
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че са налице предпоставките за ангажиране отговорността на държавата в лицето на Прокуратурата на РБ на осн. чл. 2,ал.2 ЗОДОВ, доколкото срещу ищеца е било образувано наказателно производство по обвинение за извършено престъпление от общ характер , което в последствие е било прекратено. Прието е, че тази отговорност не е погасена по давност. В тази връзка е застъпено становището, че Постановлението на Прокуратурата от 06.11.2003 год., с което е прекратено първоначално - образуваното наказателно производство по чл. 282 ,ал.1 НК и делото е изпратено на С..Сл. за разследване на престъпление по чл. 202 НК -за присвояване, не слага край на наказателното производство, поради което не е относимо към началния момент, от който е започнала да тече погасителната давност. Давността е започнала да тече с влизане в сила на прокурорско постановление от 07.11.2004 год., връчено на ищеца на 15.03.2006год. , с което е прекратено производството по чл. 202,ал.2,т.1 НК и към датата на исковата молба 25.05.2009 год., същата не е изтекла. Тези изводи на въззивния съд са правилни и следва да бъдат споделени изцяло.
При определяне на дължимото обезщетение за претърпени неимуществени вреди съдът е приел, че в резултат на повдигнатото обвинение за извършено престъпление е била накърнена честта на ищеца – неговата самооценка, че същият е претърпял душевни болки и страдания - изпаднал в депресия, бил е подтиснат, изгубил е общителността и веселостта си, станал мрачен. Съобразени са и данните относно продължителността на наказателното производството – обстоятелство, което се явява специфично при определяне размера на претърпените вреди в хипотезата на чл. 2,т.2 ЗОДОВ . В съответствие с доказателствата по делото е прието, че това производство е продължило 4 години и 2 месеца, а не „повече от 7 години”, както се твърди в исковата молба. Отхвърлени са като недоказани останалите наведени в исковата молба твърдения относно претърпени от ищеца неимуществени вреди.
Същевременно при определяне на справедливото, съгласно разп. на чл. 52 ЗЗД, обезщетение , съдът не е съобразил, обстоятелството, че по отношение на ищеца е била взета мярка за неотклонение – „парична гаранция” в размер на 500 лв., която не е променяна в течение на цялото производство в това число и след повдигнато обвинение за присвояване в големи размери;. производството по това обвинение / чл. 202,ал.2,т.1 във вр. чл. 201, във вр. чл. 26 НК / е продължило около 8 месеца от 23.03.2004 год. ,когато ищецът е бил привлечен като обвиняем за това престъпление до 17.11.2004 год., когато е наказателното производство е прекратено с Постановление на СРП, като още на 12.07.2004 год. е било изготвено заключително постановление на следователя по делото с мнение за прекратяване на производството. Не е съобразено и обстоятелството, че макар производството по двете обвинения да е продължило около четири години , в рамките на този период са били извършени незначителен брой следствени действия, при които ищецът е бил призоваван пред органите на следствието. При оценката на претъпените неимуществени вреди като показателен следва да се отчете и факта , че след прекратяване на производството с Постановлението от 17.11.2004 год. ищецът не е бил открит в продължение на близо две години за да му бъде връчено това постановление .
При съобразяване на тези допълнителни обстоятелства, Върховният касационен съд счита, че справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди се съизмерява със сумата от 4 000 лв. До този размер обжалваното решение следва да се остави в сила. За разликата над 4000 лв. до 10 000 лв. решението следва да се отмени и вместо него да се постанови друго, с което за този размер искът да се отхвърли. В тази част, доколкото не са обсъдени всички събрани по делото доказателства и относими факти решението е постановено в нарушение на процесуалните правила, което от своя страна е довело да нарушение на материалния закон – чл. 52 ЗЗД/ касационни основания за отмяна по чл. 281,т.3 ГПК /.
Съгласно разпоредбата на чл. 10,ал.2 ЗОДОВ при частично уважаване на предявения иск ответникът следва да заплати направените от ищеца разноски и заплатеното адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска. Предвид тази разпоредба и с оглед изхода на спора Прокуратурата на РБ следва да бъде осъдена да заплати на ищеца разноски в размер на15 лв. и адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от иска в размер на 13,34 лв. или общо разноски в размер на 28,34 лв.

Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на 3-то г.о.
Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение, постановено по гр.д. № 746/2010 год. на САС, ГК, 8-ми състав в частта, в която Прокуратурата на РБ е осъдена да заплати на Красимир К. Е. от [населено място] на осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ сумата от 10 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 22.03.2006 год. до окончателното изплащане, за размера над 4 000 до 10 000 лв.,както и в частта за разноските и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Красимир К. Е. срещу Прокуратурата на РБ иск с пр. осн.чл. 2,ал.1,т.2 от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение за размера над 4000 лв. до 10 000 лв.
ОСЪЖДА Прокуратурата на РБ да заплати на Красимир К. Е. от [населено място] разноски в размер на 28,34 лв.
ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата обжалвана част.

РЕШЕНИЕТО е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: