2 Р Е Ш Е Н И Е № 134 София, 22 март 2012година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на пети март две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕНА ВЕЛИЧКОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА КАПКА КОСТОВА при участието на секретаря:Даниела Околийска и в присъствието на прокурора :Николай Любенов изслуша докладваното от Съдия Елена Величкова касационно нох.дело №246 по описа за 2012 година Срещу решение по внохд.№222/2011 г. на Апелативен съд - гр.Бургас е подадена касационна жалба от подсъдимия М. П.. В съдебно заседание жалбата ,с ангажирани всички касационни основания,включително и за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди, се поддържа от защитник. Гражданските ищци и частни обвинители не се взели становище по жалбата. Представителят на Върховната касационна прокуратура намира постановените съдебни актове законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,наказанието справедливо,а жалбата на подсъдимия изцяло неоснователна. Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение ,като съобрази становищата на страните и за да се произнесе взе предвид следното: С решение от 13.11.2011 г. постановено по внохд.№222/2011 г. на Апелативен съд гр.Бургас е изменена присъда по нохд.№644/2010 г. на Окръжен съд гр.Сливен,като е увеличен размера на присъденото на Р. Р. обезщетение за неимуществени вреди на 10 000 лв.,присъдена е съответната държавна такса и в останалата й част присъдата е потвърдена. С посочената присъда подсъдимия М. П. е признат за виновен ,в това че на 12.01.2010 г. в [населено място] по хулигански подбуди причинил на Р. Р. лека телесна повреда,поради което и на основание чл.131 ал.1т.12 НК вр. с чл.130 ал.1 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от две години.Признат е за виновен и в това ,че на 7.12.2008г.в [населено място] в съучастие с Д. В. се заканил на Ж. П. и Г. П. с убийство и това заканване е възбудило основателен страх за осъществяването му,поради което и на основание чл.144 ал.3 вр. с ал.1 НК вр. с чл.20 ал.2 НК и чл.54 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от една година.Признат е за виновен на 4.04.2010 г. в [населено място] да е извършил престъпление по чл.131 ал.1т.12 НК, от което пострадал Н. Ф.,на същата дата и място същото престъпление по отношение на П. П.,за които наказанието е лишаване от свобода за срок от по една година и два месеца.На 18.03.2010 г. престъпление по чл.131 ал.1т.12 НК от което пострадал е А. Д. ,за което наказанието е една година лишаване от свобода.На основание чл.23 НК е определено едно общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от две години,което на основание чл.24 НК е увеличено с шест месеца.На основание чл.68 ал.1 НК в изпълнение е приведено наказанието по нохд.№1352/2009 г. на Районен съд гр.Сливен-лишаване от свобода за срок от три месеца.Уважени са и граждански искове за неимуществени вреди,в различни размери със законните последици.Присъдата е в сила по отношение на подсъдимия Д. В. за престъпление по чл.144 ал.3 вр. с ал.1НК вр. с чл.20 ал.2 НК като съизвършител с под.П.. ПО ЖАЛБАТА на под.М. П. : Ангажирани са всички касационни основания,въпреки че жалбата почти дословно възпроизвежда въззивната такава. Доводите за нарушение на закона ,според защитата са за това ,че „не са осъществени от обективна и субективна страна инкриминираните престъпления,тъй като липсвал мотив,били налице противоречия в показанията на т.н. пострадали и нямало доказателства за хулиганските подбуди „. По отношение на оплакванията за допуснати съществени процесуални нарушения твърдението е ,че съществено е нарушено правото на защита на подсъдимия с отказа да се допуснат гласни доказателства,без да се сочи за установяване на какви обстоятелства са исканите доказателства. Жалбата е неоснователна. Инстанционните съдилища са събрали по предвидения в НПК процесуален ред необходимия и достатъчен обем доказателства и доказателствени средства.Подробно са ги обсъдили и са посочили кои обстоятелства от предмета на доказване приемат за установени и на коя доказателствена основа.В тази връзка подробно са обсъдени показанията на пострадалите ,отчетено и е това че в някакъв смисъл са заинтересовани, съпоставени са с останалите доказателства по делото и особено със заключенията на съдебното медицинските експертизи,които установяват увредите по Д.,П.,Ф. и Р..По отношение показанията на св.Ж. , дадени в съдебно заседание на 21.06.2011г.,правилно съда не им е дал вяра, като е отчел вътрешната им противоречивост.Подробно са обсъдени и обясненията на подсъдимия П.,като е посочено след анализ ,в коя им част не следва да се кредитират и защо /виж л.272 от мотивите на въззивното решение/. Липсват претендираните неясноти ,игнорирания или неточности в изводите на инстанционните съдилища по фактите. При правилно и безпротиворечиво установени факти и закона е приложен правилно.Разпоредбата на чл.131 ал.1т.12 НК ангажира наказателната отговорност на този,който е причинил телесна повреда по хулигански подбуди.Съставът на това престъпление винаги съдържа в себе си признаците на хулиганството по чл.325 НК,но поглъща състава му и изключва идеалната съвкупност между двете престъпления.За хулиганството обаче освен явното неуважение към обществото и грубото нарушаване на обществения ред е характерна и открита демонстрация на незачитане на установения ред,незачитане на другия и в голямата част от случаите липса на смислена причина за това/каквато защитата счита че не е „установена „/. Неоснователно е и оплакването за явна несправедливост на наложеното наказание за всяко едно от престъпленията и общо определеното такова.Инстанционните съдилища са съобразили всички обстоятелства от значение и преди всичко проявената престъпна упоритост ,наказанието е при лек превес на отегчаващите вината обстоятелства,приложението на чл.24 НК е символично и общо определеното наказание не е в нарушение на чл.348 ал.5т.1 НПК. Неоснователно е и оплакването за завишен размер на присъдените обезщетения за неимуществени вреди.В тази връзка Върховният касационен съд на РБ споделя съображенията във въззивното решение,поради което не ги преповтаря. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение намира постановените присъда и решение законосъобразни и при спазване на процесуалните правила,а жалбата на подсъдимия П. изцяло неоснователна. Ето защо и на основание чл.354 ал.1т.1 НПК Върховният касационен съд на РБ първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение по внохд.№222/2011 г. на Апелативен съд гр.Бургас,с което е изменена присъда по нохд.№644/2010 г.на Окръжен съд гр.Сливен,по отношение на М. П. П.. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :