Р Е Ш Е Н И Е № 103 гр. София, 20 май 2013 год. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на деветнадесети февруари, две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА и с участието на прокурор от ВКП - ЮЛИАНА ПЕТКОВА изслуша докладваното от съдията Вероника Имова наказателно дело № 2037/2012 г. Производството е образувано по КАСАЦИОННИ ЖАЛБИ и допълнения към тях от упълномощените защитници на подсъдимите О. Й. Т. и П. Г. К., както и по касационна жалба от подсъдимия О. Т., срещу решение № 99/04.06.2012 год. по внохд № 24/2012 год., първи наказателен състав на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 179/16.09.2011 год. по нохд № 538/2010 год. на Окръжен съд гр. Хасково. С присъдата подсъдимият О. Й. Т., ЕГН е признат за виновен в това, че на 29.05.2009 год. на ГКПП в съучастие като подбудител и помагач с Д. А. Д., като извършител, без надлежно разрешително и чрез използуването на товарен автомобил „И.”, рег.№ с ремарке рег.№ , управляван от М. И. Х., пренесъл през границата на страната ни високорисково наркотично вещество в особено големи размери 9,490 кг. хероин, със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв., като деянието представлява особено тежък случай, поради което и на осн. чл. 242 ал. 4, предл.1 вр. ал. 2 предл.1, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 и вр. чл. 54 НК е осъден на осемнадесет години ”лишаване от свобода”, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор и на „глоба” в размер на 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лв. Подсъдимият О. Й. Т. е признат за виновен и в това, че на 01.06.2009 год. в [населено място] в съучастие като съизвършител с подс.П. Г. К., без надлежно разрешително и с цел разпространение, е направил опит да придобие високорисково наркотично вещество в особено големи количества 9,490 кг хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 354а ал. 2 изр.2 предл. 2, вр. ал. 1 предл.1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал. 1 и вр. чл. 54 НК е осъден на”лишаване от свобода” за срок от осем години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор и на „глоба” в размер на 50 000 /петдесет хиляди/ лв. На осн. чл. 23 ал. 1 НК на подс. О. Й. Т. е определено общо най-тежкото от наложените за двете престъпления наказание -”лишаване от свобода” за срок от осемнадесет години, което да изтърпи при първоначален „строг” режим в затвор и „глоба” в размер на 250 000 /двеста и петдесет хиляди/ лв. Със същата присъда е признат за виновен и подсъдимият П. Г. К., ЕГН: в това, че на 01.06.2009 год., в съучастие като съизвършител с подс.О. Й. Т. , без надлежно разрешително и с цел разпространение, е направил опит да придобие високорисково наркотично вещество в особено големи количества 9,490 кг хероин със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв., като деянието е останало недовършено по независещи от дееца причини, поради което и на осн. чл. 354а ал. 2 изр. 2, предл. 2, вр. ал.1 предл.1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал.1 и вр. чл. 55 ал. 1 т.1 и ал. 2 от НК е осъден на ”лишаване от свобода” за срок от три години и на „глоба” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв. На осн. чл. 66 ал. 1 НК е отложено изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода за срок от пет годни. На осн. чл. 53 ал.1 б.”а” от НК в полза на държавата е отнета сумата от 5000 /пет хиляди/ евро, предназначени за извършване на престъплението. На осн. чл. 242 ал. 7 НК в полза на държавата е отнет предметът на престъплението - 9,490 кг хероин на стойност 854 100 лв. На осн. чл. 242, ал. 8 НК в полза на държавата е отнето превозното средство, послужило за пренасяне предмета на контрабандата- товарен автомобил „И.”, рег.№ , с ремарке рег.№ . На осн. чл. 189 ал. 3 НПК всеки от подсъдимите е осъден да заплати по сметка на ВСС сумата от по 187.25 лв. направени разноски по делото. По жалби от защитата на подсъдимите е било образувано въззивно производство пред Пловдивския апелативен съд, по което с решение № 99/04.06.2012 год. по внохд №24/2012 год. на ПАС присъдата е потвърдена. В касационните жалби се сочат и трите касационни основания по чл.348, ал. 1, т. т.1 - 3 НПК. В жалбите и допълненията към тях, съответно подадени от адвокатите В. Т. и В. Б. – за подс. Т., и от адвокат Д. Д. – за подс. К., се развиват доводи във връзка с наведените касационни основания. И в двете касационни жалби се иска отмяна на въззивното решение и оправдаване на подсъдимите по повдигнатите им обвинения или връщане на делото за ново разглеждане. Доводите на подсъдимия О. Т. и на неговите защитници, направени в подкрепа на касационните основания, се синтезират в следния порядък: деянието не е несъмнено доказано; пренасянето на наркотика през границата е имитирано, а не е реално осъществено; при задържането на втория осъден наркотичното вещество не е било налично, поради което липсва предмет на престъплението; изземването на веществото не е станало по предвидения в НПК ред и поради това не може да се приобщи като веществено доказателство; съдът е тълкувал превратно доказателствените източници и не е ясно защо не е дал вяра на последните показания на свидетеля Д. /според които подс. О. Т. не е същото лице, за което свидетелят е разказал до този момент/; решението на апелативния съд е немотивирано, тъй като съдът не е дал отговор на възраженията на защитата; осъденият като извършител - свидетел по делото Д., не е пренесъл наркотика физически, нито го е надзиравал, поради което подсъдимият Т. не може да бъде подбудител и помагач на Д.; сочените като отегчаващи отговорността обстоятелства неправилно са приети като такива, тъй като самият закон ги е отчел още при квалификацията на деянието; наказанието е несправедливо, тъй като към момента на извършване на деянието подсъдимият Т. все още не е бил осъждан с влязла в сила присъда; неправилно съдът не е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и не е приложил чл. 55 НК. Идентични са доводите и съображенията на защитника на подсъдимия П. К.. Допуснати са съществени процесуални нарушения: липсва определение на ОС гр. Хасково за одобряване на извършеното изземване на наркотичното вещество на ГКПП "К..А."; превратно са тълкувани показанията на свид.Д. в с.з.пред ОС гр.Хасково; не става ясно защо е дадена вяра на казаното в качеството му на обвиняем, но не и на свидетел пред първостепенния съд. В жалбата се твърди за нарушение на материалния закон: К. е осъден за деяние, което не е доказано по несъмен начин да е извършено;не е доказано дали той има връзка с лицата, посочени от свидетеля Д.. За явна несправедливост на наказанието се сочи: чистото съдебно минало на подсъдимия, който продължава да следва в университет - студент е последна година. Иска се отмяна на решението и връщане делото за ново разглеждане или оправдаване на подсъдимия. В СЪДЕБНО ЗАСЕДАНИЕ подсъдимите се явяват лично. Явяват се и упълномощените защитници на подс.О. Т. – адвокатите В. Т. и В. Б.. Явява се адвокат Д. Д. – упълномощен защитник на подс. П. К.. ПОДСЪДИМИТЕ И ЗАЩИТНИЦИТЕ поддържат жалбите и допълненията към тях и направените искания така, както са отразени в жалбите и допълненията и въз основа на посочените в тях аргументи. ПРОКУРОРЪТ от ВКП изтъква, че жалбите в частта за връщане на делото за ново разглеждане са основателни, поради явна несправедливост на наказанията, като по отношение на П. К. следва да се приложи чл. 24 НК. В последната си дума: подс.Т. моли да се уважи жалбата му; подс.К. иска да бъде оправдан. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД ПРОВЕРИ ДАННИТЕ ПО ДЕЛОТО, СЪОБРАЗИ СТАНОВИЩАТА И ДОВОДИТЕ НА СТРАНИТЕ И ПРИЕ СЛЕДНОТО: По касационните жалби на подсъдимия О. Т. и на упълномощените от него защитници : Жалбите са неоснователни: Решаващите съдилища са положили всички усилия в пределите на своята компетентност за изясняване на делото от фактическа страна като са основали вътрешното си убеждение на обективно, всестранно и пълно изследване на доказателствените източници, събрани в съответствие с реда и способите, предвидени в НПК. Настоящият състав приема за неоснователни и напълно голословни следните възражения: че деянието не е несъмнено доказано; че пренасянето на наркотика през границата е имитирано, а не е реално осъществено; че иззетият наркотик не може да бъде приобщен като веществено доказателство; че съдът е тълкувал превратно доказателствените източници и не е ясно защо не е дал вяра на последните показания на свидетеля Д. /според които О. Т. не е същото лице, за което свидетелят е разказал до този момент/; че решението на апелативния съд е немотивирано, тъй като съдът не е дал отговор на възраженията на защитата; че подсъдимият Т. не може да бъде подбудител и помагач; че неправилно съдът не е приел превес на смекчаващите отговорността обстоятелства и не е приложил чл. 55 НК по отношение на подсъдимия Т.. В тази връзка съставът на ВКС изцяло споделя аргументите апелативния съд и окръжния съд. В допълнение към тях трябва да се посочи следното: Напълно голословно е твърдението в жалбите, че пренасянето на наркотика през границата е имитирано, а не е реално осъществено. Деянието съгласно обвинителния акт - пренасяне през границата на страната ни високорисково наркотично вещество в особено големи размери 9,490 кг. хероин, е доказано по несъмнен и категоричен начин със събраните в хода на съдебната фаза доказателствени източници и на приобщените от досъдебната фаза по реда на чл. 281, ал. 1,т.1 НПК, чл. 281, ал.2,вр. чл.118, ал.1,т.1 НПК гласни доказателствени средства, а по реда на чл.283 НПК на писмените доказателствени средства и доказателства. Проверката и оценката на всички тях са извършени от решаващите съдилища при спазване разпоредбите на чл. 13, чл. 14 и чл. 107 НПК. Анализът им води до единствено възможният извод, че приетото за установено отговаря напълно на обективната истина относно деянието и участието на подсъдимия О. Т. в осъществяването му. Съдилищата по фактите са отговорили, отхвърляйки аргументирано като неоснователни доводите на защитата, според които било налице "имитирано" пренасяне на наркотичното вещество през границата на страната ни. Проверката на превозното средство - товарен автомобил „И.”, рег.№ с ремарке рег.№ , е направена от българските митничари, които осъществяват дейността си на българска територия, след като е установено по делото, че МПС-то е преминало границата на страната ни е била осъществена на граничния пункт - "Капитан Андреев.". Там се навлиза единствено и само след пресичането на държавната граница на Република България с Република Турция ( спр. определението за "държавна граница" и понятието - "пресичане на държавната граница", са законодателно изяснени в §1т.1 от ДР на ППЗМВР). Държавната граница е обозначена в съответната местност с ясни знаци. Именно там се извършва паспортен, митнически и санитарен контрол на навлезлите в националната ни територия лица и превозни средства, поради което е напълно безпредметно се твърди в жалбите, че камионът не бил преминал границата на страната, при обективно установените фактически данни, че проверката е извършената на ГКПП, който е на българска територия. Некоректно е да се твърди, че апелативният съд не е дал отговор на възраженията на защитата, тъй като почти цялото съдържание на решението представлява отговор на всички възражения без изключения. В мотивите си,спр. на л.110-л.114 от въззивното решение на П., подробно е отговорено на всеки от доводите във въззивните жалби на защитата на подсъдимия Т. и подс.К.. Решаващите съдилища подробно са обосновали в мотивите си защо приемат, че подс. О. Т. е същото лице, което е посочено и идентифицирано от свид.Д. за организаторът на цялата дейност по придобиване и пренасяне на наркотика през границата на България и защо приема за неотговарящи на истината последващите твърдения на Д., в качеството му на свидетел по делото, че „О.” не е това лице, което се явява в съдебнта зала. Проведеното процесуално следствено действие разпознаване по снимки на подс.Т. не е опорочено, тъй като е извършено в съответствие справилата по чл. 169 - чл. 171 НПК и не е опровергано, а е подкрепено и от други събрани доказателствени средства – показанията на свидетелите Д., С. и П. са категорични и непротиворечиви, че на срещата пред кафето в[жк]подс.Т. и свид.Д. са се познали и са разговаряли, от което несъмнено е последвала констатацията, че лицето „О.”, за което свидетелства Д. е подсъдимият О. Т.. По делото е изяснено на какво се дължи противоречието в показанията на свид. С. относно точната дата на установяване пренасянето през граничния пункт –ГКПП”К.А.” на процесния наркотик. Съдът е изяснил , че този свидетел е и актосъставител на Акт за митническо нарушение № 2146/ от 29.05.2009 год. (спр.,том 1,л.39 от досъд.произв.), съставен непосредствено след откриването на наркотика при щателната митническа проверка на товарния автомобил. Разтоварени са 593 бр. чували, които са били проверени със специална рентгенова апаратура. Установено е по делото, че товарният автомобил е пристигнал на територията на ГКПП "Капитан А." на 28.05.09г.,малко преди полунощ. Следователно, наличието на данните в писмените доказателства и в показанията на свидетелите,че наркотикът е открит и иззет от процесното превозно средство в хода на проверката, приключила на 29.05.09 г., е съответно на обективната истина. Съществена специфика на фактическата обстановка по делото е, че пренасяното през границата на наркотичното вещество не е било придружавано и не се е намирало под прекия и непосредствен надзор и контрол на извършителя Д., който го е натоварил и е предал за транспортиране до страната близо три дни по- рано. Това обстоятелство е прецизно изследвано от съдебните състави ,които са установили пряката връзка между откритото на ГКПП наркотично вещество и поведението на свид.Д. по неговото укриване в топовете плат в две торби и натоварване за карго-превоз до България през границата с Турция. В тази насока са събрани безпротиворечивите показания на свидетелите Д., Х., Т., митническите служители И., С. и Х.. В тези именно четири полиетиленови торби, скрити две по две в средния топ плат от поставените три по три топа плат в две сезалови торби, са се намирали общо19 пакета наркотично вещество- хероин. Този механизъм на пренасяне на наркотика е установен детайлно от показанията на свид.Д., който е разкрил, че в предадения му по указанията на подс.Т. от непознат турски гражданин сак е имало четири полиетиленови торби, на цвят черни, на златисти райета и в тях той укрил в два чувала с нарочно закупени за целта топове плат, които чували лично надписал с буквата "Р". Свид.Т. ги е номерирал с 1 и 2, а свид.Х. е възприел натоварването им в управлявания от него товарен автомобил - отклонен за проверка от митническите служители на ГКПП „Капитан А.”. Иззетите по делото веществени доказателства, включително и наркотичното вещество са приобщени по надлежния процесуален ред, чрез протокола за оглед и протокола за претърсване и изземване на камион с ремарке, послужил на пренасяне предмета на престъплението. Видно е от приложеното в том 1, стр. 15-17, че с определение №85/30.05.09г. по нчд№176/09г. н Х. е одобрено извършеното претърсване и изземване на процесното МПС по реда на чл.159 и сл.НПК, по досъдебно производство №67/09год.на С. при ОП гр. Хасково. Вън от това, дори и да отсъстваше процесуалният способ "претърсване и изземване", няма пречка веществените доказателства да бъдат приобщи към делото и чрез свидетелски показания както и например, чрез протокола за предаването им на разследващия орган. Законът е приложен правилно относно правната квалификация на инкриминираната дейност на подс.Т. под признаците на чл. 242 ал. 4 предл.1, вр. ал. 2, предл.1, вр. чл. 20 ал. 3 и ал. 4 НК. Напълно безпочвено е твърдението за невъзможността подс. Т. да бъде подбудител и помагач. Това твърдение не почива на данните по делото, установени при проверката и анализа на доказателствените източници, на никакви теоретични, законови и практически положения при неговото приложение. Участието на подсъдимия Т. е безспорно установено от събраните по делото доказателствени източници в осъществяване на деянието в качеството му на съучастник - подбудител и помагач на Д. –извършител на деянието ( спр. осъден е с влязло в сила определение за одобряване на споразумение по чл.381 и сл.НПК по нохд на Хасковския ОС, с което Д. е признат за виновен за същото деяние по чл.242, ал.4, предл.1,вр. ал.2,предл.1,вр. чл.20, ал.2 и вр. чл. 55,ал. 1,т.1 и ал. 2 НК и е осъден на шест години лишаване от свобода и на глоба 100 000 лева). Установен е постигнатият между Т. и Д. общ престъпен умисъл за осъществяването на пренасянето на процесния наркотик през границата на Република България с Република Турция при разпределение на ролите им в осъществяването на умишленото престъпление. Фактическите данни за поведението на подс.Т. обективират умишлено склоняване на Д. за осъществяване пренасянето на наркотика през границата на страната ни както и улесняването на извършването на същото чрез съвети, разяснения и помощ за създаване на условия и отстраняване на спънки за извършване деянието. Изяснено е, че придвижването на свид.Д. до И., както и получаването, укриването и натоварването на наркотичното вещество, и пренасянето му през границата е извършено след осъществяване на прецизна предварителна организация на тази дейност от подс.Т.. Правилно са интерпретирани от съдилищата всички данни за поведението на Т. като деяние, с което интелектуално и физически е улеснил извършването на престъплението по чл.242, ал.4, вр. ал.2,предл.1 НК. Той е дал разяснения на Д. не само за начина на придобиването на наркотика в Р..Турция, но включително за начина и средството за укриване и транспортиране пред границата, за вида на превозното средство и фирмата , която ще бъде наета за целта, съответно - за начина на връщането на Д. обратно в България, за времето и мястото на фактическото предаване на наркотика от Д. на Т.. Безспорно е установено от показанията на осъдения Д. (в настоящия процес в качеството му на свидетел) и от приобщените негови обяснения от досъдебното производство по реда на чл. 281, ал.2,вр. чл. 118, ал.1,т.1 НПК в качеството му на обвиняем, за предварителните срещи и разговори с подс.Т.. Въз основа на посочените доказателствени източници е прието за установено, че свид.Д. е получил не само указанията за извършване на деянието, но и материална помощ за пренасяне на наркотика от И. в страната ни: с предоставените от него два мобилни телефона с телефонни номера на лицата в И., с които Д. ще осъществи срещи и получи "стоката"; дадените от Т. на Д. 500 евро на 23.05.09г. - три дни преди отпътуването на Д., за разходи по време на пътуването на И.; казаното му от Т. да отиде в кафенето на спортен център в квартал, където"ще го чака човек", който "ще му предаде багажа", а след това, "ще го заведе да закупи платове", в които да постави "полученото"; за начина по който ще укрие „полученото” като закупи шест топа платове и два чувала, в които ще ги сложи, а „полученото” да постави в топовете плат; за начина, по който ще маркира чувалите и ще организира транспортирането им до България чрез карго- фирмата на свид.Л. в И.. Установените по делото фактически данни от кръга на обстоятелствата на обвинението са изцяло осъществени в реалността събитие по събитие, така ,както е подготвено за изпълнение от подс.Т.. Тези факти са установени от проверката и анализа на показанията свид.Д., свид. М. Х., свид.Л., свид.К. Т., протокола за оглед и протокола за претърсване и изземване на автомобила „И.”, чрез който способ са събрани веществените доказателства по делото - процесните два чувала с надписани букви "Р", номерирани с цифрите "1" и "2",две черни полиетиленови торби на златисти райета, намерени съответно, всяка от тях, в чувал "едно" и в чувал" две" съдържащи общо 19 пакета прахообразно вещество с тегло 9,870 кг., идентифицирано от С.-за като хероин. Действията на българските митнически служители на граничния пункт -ГКПП "К..А."в България са установени от гласните доказателствени средства – показанията на митническите служители, свидетелите С., И. и Х., които са проверени и ценени в съвкупно с показанията на свидетелите Д., Х., Т., с писмените доказателствени средства- протоколите за оглед, протоколите за претърсване и изземване, на писменото доказателство- акт за митническо нарушение, както и с веществените доказателства. Всички те са анализирани от първостепенният и от въззивният съд съобразно действителния им смисъл и съдържание и във взаимната им хронологическа и логическа връзка. Установено е по делото, че подс.Т. стриктно е следял движението на стоката и движението на свид.Д., и е продължавал да го направлява и следи поведението му, макар и от разстояние. Установено е по делото, че подс.Т. се е обадил на свид.Д. по телефона, за да го информира, че "стоката" е пристигнала и той трябва да я вземе от митницата в [населено място] и му я предаде в [населено място]. Физическото помагачество на подс.Т. е обективирано и в поведението му, че по инициатива на подс.Т. двамата са се срещнали и подс.Т. е предал на свид.Д. стокова разписка №23/01.06.09год. , която го е оправомощавала да получи от карго-фирмата на свид.Л. пренасяните топове плат, в които е бил укритият наркотикът. Подготвената от подс.Т. стокова разписка, в която свид.Д. е посочен като МОЛ при фирма е следвало да улесни получаването на стоката от свид.Д.. Безспорно е изяснено по делото поведението на подс.Т. с което е манифестирал интелектуалната си представа, че наркотикът е пренесен през границата, т.е., че деянието в което участва като помагач е довършено и волята си да получи фактическото държане на предмета на контрабандата като премира поведението на Д. с обещаните парични средства за пренасянето на наркотика.Тези изводи на решаващите съдилища са подкрепени убедително с установените фактически данни: на датата 01.06.09год., е осъществена среща между него и свид.Д. на която последният го е уверил, че "носи стоката " и е "готов да му я предаде" ; отговорът на подс.Т. е бил, че заплаща на Д. уговореното възнаграждение с предаването на носената от Т. мъжка чанта тип "Борсалино" със сумата 5 000 евро; поисканото от него стоката да му бъде предадена от Д. след час с уговаряне на мястото на срещата - района на бензиностанция "Л.",в близост до бул."О.". Ето защо е напълно неоснователно оплакването за нарушение на закона по отношение правната оценка на инкриминираното от обвинението деяние на подсъдимия Т. по пункт първи на обвинението. При проверката, ВКС констатира нарушение на закона по отношение правната квалификация на деянието на подс.Т. по пукт втори на обвинението – за престъпление по чл. 354а ал. 2 изр.2 предл. 2, вр. ал. 1 предл.1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл.18 ал. 1 и вр. чл. 54 НК, извършено на 01.06.2009 год. в [населено място], в съучастие с подс.П. К.. Съставът на ВКС счита , че данните по делото ясно сочат момента на придобиването на наркотика предмет на контрабандата по пункт първи на обвинението от подс.Т. и това е станало на 25.05.2009 год., с предаването на наркотика на същата дата на съучастника на подс.Т., осъденият Д., който го е придобил от неизвестното лице в [населено място]. Актът на придобиването на предмета на престъплението по чл.354а НК, за разлика от другата форма на изпълнителното деяние на това престъпление - държането, може да се осъществи и деянието да бъде довършено и без деецът да е имал фактически физически досег с веществото- предмет на престъплението. Придобиването е правен акт, а не фактическо действие на поставяне във владение или държане на вещта. По правило, т.нар. „наркодилъри”, „наркоразпространители” не влизат в пряко съприкосновение с наркотика. Други лица вършат това вместо тях, но под техен контрол и ръководство. В случая, придобиването е осъществено за подс. Т. още в И., когато свид. Д. е взел хероина от неустановеното лице. От този момент свид. Д. е държал вещта както за себе си, така и за подс.Т., защото двамата са действали по отношение на придобиването при общ престъпен умисъл. След като придобиването е довършено още на територията на [населено място], в Република Турция, естествено няма да е възможно същото изпълнително деяние да настъпи за втори път по отношение на същите лица ,спрямо същия предмет и на територията на [населено място] в Р..България. Независимо от тези изводи съставът на ВКС не може да приеме за първи път в това производство довършеност на престъплението по чл. 354а ал. 2 изр.2 предл.2, вр. ал.1 предл.1, вр. чл. 20 ал. 2 НК по отношение на подс.Т. , тъй като недопустимо би утежнил правното му положение без да е има повдигнато такова обвинение срещу подсъдимия. Още повече, производството е по негова жалба, а и липсва съответен протест в този смисъл. Ето защо, съставът на ВКС намира , че това нарушение на закона по отношение на подс.Т. е неотстранимо в касационното производство, но доколкото е допуснато в посока да смекчи положението на подсъдимия, приетата в обвинителния акт, съответно, в присъдата и във въззивното решение правна квалификация по второто обвинение срещу подс.Т. е по-благоприятна за него и следва да бъде оставена в сила, като подсъдимият бъде оправдан само относно обвинението му за съучастие с подс.П. К. вр. с чл. 20, ал. 2 НК, в опит по чл. 18, ал.1 НК за придобиване на процесния предмет на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2,предл. 2,вр.ал. 1НК. Оплакването за явна несправедливост на наказанието на подсъдимия Т. е неоснователно. Не е налице завишаване от решаващите съдилища ролята на отегчаващите отговорността обстоятелства за подс.Т.. За отегчаващи отговорността на подсъдимия обстоятелства не са приети такива, които самият закон е отчел при квалификацията на деянията по чл.242 ал.4 предл.l вр. ал.2 вр. предл.l вр. чл.20 ал.З и 4 от НК и по чл. 354а, ал. 2, изр. 2, НК. Правилно като отегчаващи вината на Т. обстоятелства е отчетена значителната по обем и многообразие дейност по подготовката и осъществяването на придобиването и пренасянето на наркотика през граница. Налице е висока концентрация на наркотичното вещество в предмета на престъплението и поради това създаваща изключително завишена степен на обществена опасност на деянието, извън съставомерните му признаци. Правилно е оценен конкретният начин на извършване деянията по двете престъпения и специфичните характеристики на личността на подс.Т., спомогнали за осъществяване на деянията - находчивост и комбинативиост при пренасяното веществото, положената грижа за оставане в анонимност на извършителите на престъплението, дори и при откриване на наркотичното вещество, камуфлирането на хероина като обичайна търговска пратка на постоянен клиент на утвърдена спедиторска фирма и натоварването му като част от групажен товар, наред с други товари . Макар и да не е осъждан към момента на извършване на деянието, Т. е извършил в съвкупност с деянията по настоящото дело и друго престъпно посегателство с изключително висока степен на обществена опасност – по нохд .N 3230/2007 год. на СГС за престъпление по чл.116 ал.2 вр. ал.l т.1 вр. чл.115 и вр. чл.18 ал.l от НК­ за опит умишлено да умъртви лице от състава на МВР, за което е осъден на лишаване от свобода. Независимо че деянието по това осъждане е в съвкупност на деянията по настоящото дело, основателно то е отчетено като характеризиращо общата стеен на обществена опасност на дееца, която правилно е изведена като завишена. Несъмнено се доказват по делото неговите ръководна, водеща роля и значителен принос за реализиране на инкриминираните деяния, организаторски и ръководни качества, способност да се координират действията на множество хора, впрегнати за постигане на общественоопасни престъпени резултати. В случая, макар и да е бил подбудител и помагач за извършване на контрабандата на наркотика, неговият принос правилно е отчетен като значително по-висок от този на прекия извършител Д.. Неоснователно се сочи в жалбите за игнориране на смекчаващите отговорността на подсъдимия Т. обстоятелства. Като смекчаващи обстоятелства законосъобразно са ценени от съдилищата младата възраст и семейно положение на nодс.Т.. При тези данни наказанията му за престъпленията подвете обвинения са определени при спазване изискванията по чл.54 и чл.36 НК, които са справедливи и съответни на тежестта на извършеното. Всички тези фактически и правни изводи не биха могли да обосноват съществуването на нито един от критериите за приложение на чл.55 НК, и затова, искането в жалбите за приложението му е изцяло неоснователно. По касационната жалба от защитата на подс. П. К.: Жалбата е основателна. Искането на защитата на подс.П. К. за оправдаването му по обвинението по чл.354а, ал.2, изр.2, вр.чл.20, ал.2, вр.чл. 18, ал.1 НК, е основателно, но не на посочените в жалбата съображения. Подсъдимият П. К. следва да бъде оправдан, тъй като не е извършил престъплението от обективна страна. При проверката на доводите на касаторара относно правилното приложение на закона съставът на ВКС установи следното нарушение на закона: За да има престъпление, задължително условие е да съществуват в пълен интегритет всички негови признаци,посочени в чл. 9, ал. 1 НК. Деянието ще бъде общественоопасно, извън случаите по чл. 12 - чл. 13а НК,изключващи обществената опасност, винаги , когато се застрашава или уврежда елемент на общественото отношение или цялото обществено отношение, което е обект на защита чрез съответният престъпен състав в Особената част на НК. Обществената опасност на деянието е обусловена от редица обстоятелства, които определят и неговите особености като общественоопасна проява. Такива обстоятелства са: категорията обществени отношения , които даденият вид деяние застрашава или уврежда и които са негов обект; характерът и степента на отрицателното въздействие; начинът на осъществяване на проявата; условията на времето и мястото;качествата на дееца;субективните елементи на деянието, лежащи извън съдържанието на формите на вината; елементите на общественото отношение, чрез въздействие върху които се застрашава или уврежда последното и които представляват предметът на съответното престъпление. Такъв елемент, в случая, са процесните 9 490 кг. хероин - предмет на престъплението. Този предмет като вид и характер и размери е посочен в обективната страна от състава на престъплението по чл. 354а, ал. 2, изр. 2 НК. Той трябва обективно да съществува - да е реален към момента на извършване деянието. Само така съответните охранявани обществени отношения ще могат да бъдат застрашени или увредени чрез въздействие върху този техен елемент. По делото е установено, че след разкриването на контрабандата на процесното количество наркотично вещество, извършена при преминаването на автомобила през ГКПП "К..А." и след като държавните органи са отнели хероина, тези условия обективно са престанали да съществуват. От този момент застрашаващото или увреждащо действие на престъплението обективно не е било възможно и постижимо за подсъдимите. Положението не се променя, дори ако при полицейската разработка – с цел да бъдат събрани доказателства за деянието и дееца - наркотикът реално да е бил предоставен от полицейските органи на свид.Д., който макар и предварително да е бил отнет от тях след довършване на изпълнителното деяние по чл.242 НК, и да е бил даден на свид.Д., за да бъде предаден във фактическото държане на съучастника - подс.Т., респ. на подс.К.,този предмет не е част от обществените отношения обект на засягане, тъй като е под контрола на органите на реда. От значение е дали обществените отношения могат реално да бъдат застрашени респ. увредени или не. Това е критерият. Когато ситуацията е създадена изкуствено и е контролирана от държавните органи, обществените отношения не са застрашени. Ето защо, настоящият съдебен състав приема, че от обективна страна двамата подсъдими - подс.Т. и подс.К. не са извършили на инкриминираната дата 01.06.2009 год. в [населено място], в съучастие, във фазата на опита, изпълнителното деяние придобиване на процесното количество хероин от 9 490 кг. Веднага обаче трябва да се отбележи, че придобиването на същия предмет - хероин от 9 490 кг. ,с цел разпространение съгласно съставът на чл. 354а, ал. 2, изр. 2,предл.2 НК, вече е било довършено от подс. Т. на 25.05.2009 год. в [населено място], с предаването на наркотика на същата дата на съучастника му - свид.Д. от "неизвестното лице" в [населено място], което предаване е осъществено за подс. Т. чрез осъденият Д., поради общият им умисъл за придобиване с цел разпространение на това наркотично вещество и за пренасянето му през границата ни Турция в България. Свид.Д. е държал наркотика както за себе си, така и за подс.Т., защото двамата са действали при общ престъпен умисъл. По отношение на подс.К. няма установени каквито и да било данни да е налице годен опит за придобиване на предмета на престъплението по чл.354а, ал.2 НК на инкриминираната дата 01.06.09 год. в [населено място], поради факта, че не е налице годен предмет за осъществяване каквото и да било начало на изпълнение на деянието - придобиване без надлежно разрешително на наркотично вещество в особено големи размери, с цел разпространение. Подс.П. К., не е извършил престъплението от обективна страна поради липса на предмет на същото. Макар и изпратен от подс.Т. да получи наркотика от свид.Д., той се е намирал при условия, при които наркотикът, пренесен през границата на страната ни, вече е бил иззет с предходни процесуални действия от разследващите органи и изцяло се е намирал в тяхна фактическа власт и под техен контрол . Воден от тези мотиви, съставът на ВКС, трето н.о., съгласно чл. 354, ал.1,т. 2, предл.последно, вр . чл. 24, ал. 1,т. 1 НПК трябва да постановява отмяна на въззивното решение по отношение на подсъдимия П. К. и оправдаване на този подсъдим по повдигнатото му обвинение, а подс.О. Т. - да оправдае само в частта относно обвинението за съучастието му като съизвършител с подс. П. К. по обвинението по чл. 354а, ал. 2, изр.2, вр.чл.20, ал.2 НК. В останалата част, съгласно чл. 354, ал. 1,т. 1 НПК, въззивното решение следва да бъде оставено в сила, поради което Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА ВЪЗЗИВНО решение № 99/04.06.2012 год. по внохд № 24/2012 год., първи наказателен състав на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда №179/16.09.2011 год. по нохд№ 538/2010 год. на Окръжен съд гр. Хасково САМО В ЧАСТТА , в която подсъдимият П. Г. К., ЕГН е признат за виновен за престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2, предл. 2, вр. ал.1 предл.1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал.1 и във вр. чл. 55 ал. 1 т.1 и ал. 2 НК е осъден на ”лишаване от свобода” за срок от три години и на „глоба” в размер на 10 000 /десет хиляди/ лв., което е отложено за изпълнение по чл. 66 ал. 1 НК за срок от пет годни И ВМЕСТО ТОВА ПРИЗНАВА ПОДСЪДИМИЯ П. Г. К., ЕГН: ЗА НЕВИНОВЕН в това, на 01.06.2009 год., в съучастие като съизвършител с подс.О. Й. Т., без надлежно разрешително и с цел разпространение, да е направил опит да придобие високорисково наркотично вещество в особено големи количества 9,490 кг хероин, със съдържание на активно вещество- диацетилморфин от 47,1 тегловни процента на стойност 854 100 лв., като деянието да е останало недовършено по независещи от дееца причини и ГО ОПРАВДАВА по обвинението за престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2, предл. 2, вр. ал.1 предл.1, вр. чл. 20 ал. 2 вр. чл. 18 ал.1 НК . ОТМЕНЯВА въззивното решение И САМО В ЧАСТТА, в която подсъдимият О. Й. Т., ЕГН: 1, е признат за виновен да е извършил същото престъпление по чл. 354а ал. 2 изр. 2, предл. 2, вр. ал.1 предл.1 НК в съучастие, във връзка с чл. 20, ал. 2 НК като съизвършител с подсъдимия П. Г. К. и ГО ОПРАВДАВА във връзка с квалификацията по чл. 20 ал. 2 НК. В ОСТАНАЛАТА ЧАСТ ОСТАВЯ В СИЛА ВЪЗЗИВНО решение № 99/04.06.2012 год. по внохд№ 24/2012 год., първи наказателен състав на Пловдивския апелативен съд, с което е потвърдена присъда № 179/16.09.2011 год. по нохд№ 538/2010 год. на Окръжен съд гр. Хасково. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: