Решение на Върховен касационен съд ІІІ г.о 3 Р Е Ш Е Н И Е № 307 С., 4.10. 2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и осми септември, през две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАПКА ЮСТИНИЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА С. ДИМИТРОВА при секретаря Райна Стоименова и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. гр.д. № 1187 по описа за 2010 год., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл. 290 и сл. ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], представлявано от управителя В. Б. Б., чрез пълномощника си адв. Н. С. от АК-С., против въззивно решение от 02.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 115 по описа за 2010 г. на Монтанския окръжен съд, с което като е потвърдено решение № 33 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 1632/2009 г. на Ломския районен съд, е уважен предявеният иск, с правно основание чл. 200 КТ, като е осъден [фирма],гр. Л. да заплати на О. П. Й. от [населено място], сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от претърпяна трудова злополука на 02.02.2008 г., вследствие на която е увредено лявото око на ищеца, довела до трайно намаляване на зрението и вторична глаукома, ведно с лихвата върху тази сума, считано от 02.02.2008 г. до окончателното изплащане, присъдени са и деловодни разноски, като иска за разликата до 30 000 лв. е отхвърлен. Ответникът по касационната жалба О. П. Й. от [населено място], чрез пълномощника си адв. М. К. от АК-М. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК, оспорва касационната жалба като неоснователна. С определение № 520 от 28.04.2011 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на решението по процесуалноправния въпрос, значим за изхода на спора: съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт разглеждането на непредявен иск. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид доводите на страните и като провери правилността на въззивното решение на основание чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното: Предявен е от О. П. Й. срещу касатора иск по чл. 200 КТ, за присъждане на обезщетение от 30 000 лв. за претърпени неимуществени вреди в резултат от трудова злополука на 02.02.2008 г. С въззивното решение този иск е уважен в размер на 25 000 лв. като е присъдена и законната лихва върху сумата от главницата, считано от 02.02.2008 г. – датата на увреждането, какъвто иск в случая не е предявен с исковата молба. По поставения процесуалноправен въпрос - съставлява ли порок, водещ до недопустимост на съдебния акт разглеждането на непредявен иск е налице трайна съдебна практика, а именно, че постановеното решение по непредявен иск е процесуално недопустимо като приетото с въззивното решение, с което е разгледан непредявен иск за лихва за забава върху главницата, е в противоречие с тази практика и със закона – чл. 270, ал. 3 ГПК. Това е така, тъй като решението е недопустимо като произнесено по непредявен иск, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало съдът се е произнесъл по предмет, за който не е бил сезиран. По касационните оплаквания : В случая ищецът не е предявил с исковата си молба искане за заплащане на законната лихва върху главницата, а такава му е присъдена както от първата, така и от въззивната инстанция, която е потвърдила решението на първоинстанционния съд. Върховният касационен съд в настоящия състав приема за основателно оплакването в касационната жалба, че въззивното решение е процесуално недопустимо в частта му, с която е присъдена законна лихва върху главницата от 25 000 лв., считано от 02.02.2008 г. и е осъществено касационното основание по чл. 281, т. 2 ГПК. В. съд не е съобразил, че претенция за присъждане на лихва за забава върху главницата не се съдържа в исковата молба и като е потвърдил първоинстанционното решение в тази част е присъдил такава, същият е постановил решението си плюс петитум, поради което на основание чл. 293, ал. 4, вр. с чл. 270, ал. 3 ГПК, в тази част въззивното решение следва да бъде обезсилено като процесуално недопустимо и производството по делото прекратено. В останалите му обжалвани части въззивното решение е влязло в законна сила. По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, Р Е Ш И: ОБЕЗСИЛВА въззивно решение от 02.06.2010 г., постановено по в.гр.д. № 115 по описа за 2010 г. на Монтанския окръжен съд и потвърденото с него решение № 33 от 03.02.2010 г. по гр.д. № 1632/2009 г. на Ломския районен съд, в частта им, с която [фирма], [населено място] е осъдено за заплати на О. П. Й. от [населено място], законна лихва върху присъдената главница от 25 000 лв., считано от 02.02.2008 г. до окончателното изплащане като процесуално недопустимо в тази част и прекратява производството по делото в нея. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ :