5 Р Е Ш Е Н И Е 25 гр.София, 16.02. 2016 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми януари две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Митова ЧЛЕНОВЕ Емил Томов Драгомир Драгнев при участието на секретаря Росица Иванова, като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 3233 по описа за 2015 г. приема следното: Производството е по реда на чл.290 и сл. от ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 125 от 19.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 8 по описа за 2015 г. на Великотърновския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 294 от 2.6.2014 г. по гр. д. № 2285 по описа за 2013 г. на Горнооряховския районен съд за осъждане на касатора да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. Г. А., С. А. П. и Г. А. Н. сумата 60 000 лв. на всяка една от тях като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. А., причинена от трудова злополука, както и по 10 115, 67 лв. мораторна лихва върху главниците за периода от 12.04. 2012 г. до 4.12.2013 г. Касаторът твърди, че решението на Великотърновския окръжен съд е необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и съществени процесуални нарушения, поради което моли настоящата инстанция да го отмени и да постанови друго, с което да отхвърли предявените искове. Ответниците по касационната жалба Г. Н., С. П. и Б. А. я оспорват и молят въззивното решение да бъде оставено в сила. Върховният касационен съд на Република България, състав на Трето отделение на Гражданска колегия, след като обсъди становищата на страните по посочените в жалбата основания за касация на решението, приема следното: Касационната жалба срещу решението на Великотърновския окръжен съд е допустима: подадена е от легитимирана страна/ответник по делото/, в срока по чл.283 от ГПК и срещу решение на въззивен съд по главни искове с цена 90 000 лв. Решението е допуснато до касационно обжалване с определение № 976 от 28.10.2015 г. по настоящото дело на основание чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по два въпроса: 1. Кои са релевантните факти, обуславящи размера на допринасянето в настъпване на вредите в резултат на допусната груба небрежност по смисъла на чл.201, ал.2 от КТ и следва ли да има съответствие между степента на съпричиняване и действителния принос на пострадалия? 2. При определяне степента на съпричиняване вследствие допусната груба небрежност необходимо ли е да се съобразят като утежняващи отговорността обстоятелства ръководният характер на трудовите функции, изпълнявани от пострадалия, и характерът на извършваната от него работа, когато тази работа е източник на повишена опасност от увреждане? За да отговори на въпросите, съдът съобрази разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ и формираната по тази норма съдебна практика. Съгласно решение № 291 от 11.07.2012 г. по гр. д. № 951/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС при трудовата злополука обезщетението може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за увреждането си, като е допуснал груба небрежност. Тази небрежност е неполагане на грижа, която би положил и най-небрежният човек, зает със съответната дейност при подобни условия. Когато при трудовата злополука има съпричиняване при допусната груба небрежност/липса на елементарно старание и внимание и пренебрегване на основни технологични правила и правила за безопасност/, отговорността на работодателя трябва да се намали в съответната степен. Степента се определя от обективното съотношение на допринасянето за трудовата злополука с оглед на всички конкретни факти и обстоятелства, които са всъщност и критериите за намаляване на обезщетението. Колкото повече едно лице е допринесло за настъпване на вредата, толкова по-голямо трябва да е неговото участие в нейното обезщетяване/решение № 79 от 27.02.2012 г. по гр. д. №673/2011 г. на Четвърто Г.О. на ВКС/. Когато работодателят делегира на свой работник или служител ръководни правомощия, свързани с дейност, която е източник на повишена опасност, работникът или служителят поема част от задълженията на работодателя по осигуряване безопасността на труда. Това означава, че когато в трудовите функции на пострадалото лице влизат задължения по организиране и контрол на дейност с повишен риск и лицето не е изпълнило тези задължения, степента на неговото съпричиняване се увеличава, а съответно се намалява отговорността на работодателя. При тези отговори на въпросите по съществото на спора настоящата инстанция констатира следното: На 12.04.2012 г. след 16 часа работна група, ръководена от А. Н. А. като началник влак товарно движение, получава задача да извърши маневри по коловозите към [фирма] и [фирма]. В противоречие с инструкциите групата първо изкарва вагон със скрап от [фирма] и осигурява този вагон против самопридвижване с камък. След това е бил взет вагонът-цистерна от [фирма], но при опита за закачване на цистерната към вагона за скрап вторият вагон потегля самостоятелно. А. А. изпраща маневрения стрелочник Х. Х. да подлага камъни, за да спре вагона със скрап, а той самият влиза между вагоните и се опитва да ги прикачи в движение. По време на този опит А. А. се спъва и пада, при което вагонът цистерна го прегазва и причинява смъртта му. Според показанията на свидетеля В. ако възложената последователност на маневрите беше спазена, злополуката не би се случила, тъй като не би се наложило вагонът със скрап да бъде оставен под наклон и да се подпира с камък. Стоящият вагон всъщност не е бил правилно осигурен против самопридвижване, с което е нарушен чл.436, т.5 от дял шести „Маневрена работа” от Правила за движението на влаковете и маневрената работа в железопътния транспорт/2006 г./. Началник влакът А. А. е предприел действие по прикачване на вагон, вместо да организира безопасното извършване на уговорената работа, да подава сигнали и да следи за безопасността на маневрената бригада. По този начин А. А. е нарушил чл.422 от горепосочените Правила. Освен това е извършвал опит за прикачване на вагон по време на движение при скорост по-голяма от три километра в час, с което не е спазил чл.528 от Наредба № 13 от 30 декември 2005 г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд в железопътния транспорт/Държавен вестник, бр.12/2006 г./ Всички тези обстоятелства водят до извода, че А. А. е проявил груба небрежност, с която е допринесъл за настъпване на трудовата злополука. При определяне степента на неговото съпричиняване трябва да се вземе предвид, че му е било възложено от работодателя да ръководи и контролира маневрената дейност и да спазва правилата по безопасност на труда. Той обаче е нарушил възложената му последователност на маневрите, не е осигурил достатъчно вагона за скрап срещу самопридвижване и вместо безопасно да контролира и насочва прикачването на вагоните, сам се е заел с тази дейност. Затова, при тази фактическа обстановка, приетото от съдилищата една трета съпричиняване противоречи на дадените отговори на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване. Ето защо следва да се приеме съпричиняване на злополуката в размер на една втора от страна на пострадалия. При определеното обезщетение за неимуществени вреди по 90 000 лв. за всяка една от ищците, присъдената сума следва да се намали наполовина с оглед съпричиняването. Следователно въззивното и първоинстанционното решение трябва да бъдат отменени в частите, с които са присъдени главниците над 45 000 лв. до 60 000 лв. и законните лихви над 7 586,76 лв. до 10 115,67 лв. за периода от 12.04.2012 г. до 4.12.2013 г. и вместо това да бъде постановено друго решение, с което тези искове да бъдат отхвърлени. В частите, с които е потвърдено първоинстанционното решение за присъждане на по 45 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди и на 7 586, 76 лв. мораторни лихви на всяка една от ищците, решението на Великотърновския окръжен съд трябва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторът дължи на ответниците по жалбата по 1 794,38 лв. разноски по компенсация. Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 125 от 19.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 8 по описа за 2015 г. на Великотърновския окръжен съд и потвърденото с него решение № 294 от 2.6.2014 г. по гр. д. № 2285 по описа за 2013 г. на Горнооряховския районен съд В ЧАСТИТЕ, С КОИТО [фирма] е осъдено да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. Г. А., С. А. П. и Г. А. Н. сумата над 45 000 лв. до 60 000 лв. на всяка една от тях като обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. А., причинена от трудова злополука, сумите над 7 586, 76 лв. до 10 115, 67 лв. мораторна лихва върху главниците за периода от 12.04. 2012 г. до 4.12.2013 г., както и по 2 812,90 лв. разноски и ВМЕСТО ТОВА ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. А. Н.-Х., С. А. П. и Б. Г. А. против [фирма] искове с правно основание чл.200 от КТ над 45 000 лв. до 60 000 лв. и по чл.86 от ЗЗД над 7 586, 76 лв. до 10 115, 67 лв. ОСТАВЯ В СИЛА решение № 125 от 19.03.2015 г., постановено по в. гр. д. № 8 по описа за 2015 г. на Великотърновския окръжен съд В ОСТАНАЛИТЕ ОБЖАЛВАНИ ЧАСТИ, С КОИТО е потвърдено решение № 294 от 2.6.2014 г. по гр. д. № 2285 по описа за 2013 г. на Горнооряховския районен съд за осъждане на [фирма] да заплати на основание чл.200 от КТ на Б. Г. А., С. А. П. и Г. А. Н. по 45 000/четиридесет и пет хиляди/ лв. на всяка една от тях обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на А. Н. А., причинена от трудова злополука, както и по 7 586, 76/седем хиляди петстотин осемдесет и шест лева и седемдесет и шест стотинки/ лв. обезщетение в размер на законната лихва върху главниците от 45 000 лв. за периода от 12.4. 2012 г. до 4.12.2013 г., ведно със законната лихва върху главниците от 45 000 лв., считано от 4.12.2013 г. до окончателното им заплащане. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Г. А. Н.-Х.-[ЕГН], 1 794,38/хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв. разноски по компенсация. ОСЪЖДА [фирма] да заплати на С. А. П.-[ЕГН], 1 794,38/хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв. разноски по компенсация ОСЪЖДА [фирма] да заплати на Б. Г. А.-[ЕГН], 1 794,38/хиляда седемстотин деветдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/ лв. разноски по компенсация Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: