Ключови фрази
Иск за отговорност за вреди причинени от правозащитните органи * обезщетение за неимуществени вреди от престъпление * обезщетение за вреди по Закона за отговорността на държавата и общините за вреди




Р Е Ш Е Н И Е


№ 414

София, 05.02.2013 год.


В ИМЕТО НА НАРОДА


Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в съдебно заседание на десети декември две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА

при участието на секретаря Северина Толева
разгледа докладваното от съдията ДЕКОВА
гр.дело №458 по описа за 2012 год.

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Прокуратура на Република България и от Апелативна прокуратура - София срещу решение от 15.02.2012г., постановено по гр.д.№3256/2011г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване предявения от А. С. Г. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ за сумата 11 000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
Касационното обжалване е допуснато с определение №1116 от 08.10.2012г. на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречие със задължителната практика на съда, изразена в т. II ППВС №4/23.12.2968г., както и в решения, постановени по реда на чл.290 ГПК, които имат задължителен характер - решение № 337 от 22.06.2010 по гр. д. № 1381/2009 на IV г. о. на ВКС, решение от 26.05.2010г. по гр.д.№1273/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение №532 от 24.06.2010г. по гр.д.№1650/2009г. на ВКС, ІІІг.о., решение№149/02.05.2011 г. по гр. д. № 574/2010 г. по поставения материалноправен въпрос относно съдържанието на понятието “справедливост”, изведено в принцип при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, е относим към правния спор. Когато този принцип е нарушен, това дава отражение върху изводите за паричния еквивалент необходим за възмездяване на увреденото лице за претърпяните от него неимуществени вреди.
В касационната жалба се поддържа, че решението е неправилно. По съображения в жалбата се иска да бъде отменено атакуваното решение.
Ответникът А. С. Г. оспорва жалбата като неоснователна.
Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение, след като прецени данните по делото и доводите на страните, с оглед заявените основания за касиране на решението, приема следното:
Въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в обжалваната част за осъждане на Прокуратура на Република България да заплати на А. С. Г. на основание чл.2, ал.1, т.2 от ЗОДОВ сумата 11 000лв. – обезщетение за неимуществени вреди от незаконно обвинение в престъпления по чл.354а, ал.1, пр.3, 4 и 6 от НК, по което ищецът е оправдан, както и от незаконно задържане под стража като мярка за неотклонение по същото наказателно преследване за периода от 09.05.2002г. до 06.08.2002г.
Установено е, че с постановление от 08.05.2002г. срещу А. С. Г. е повдигнато обвинение и е привлечен като обвиняем за извършено престъпление по чл. 354а, ал.1, пред.3,4 и 6 НК, за това, че на неустановена дата, без надлежно разрешение придобил и държал високорискови наркотични вещества. С определение от 09.05.2002 г. по д. № И-111/02 г. на Г. е наложена мярка за неотклонение „задържане под стража”, която мярка за неотклонение е заменена в „парична гаранция” в размер на 1000 лв. с определение от 30.VІІ.2002 г. по НЧД № 1841/02 г. на СГС, потвърдено на 06.08.2002г. от САС. С присъда от 10.11.2004г. по нход № 200/2003 г. на СГС А. Г. е признат за невиновен по повдигнатото му обвинение и е оправдан. Оправдателната присъда е потвърдена с решение от 16.08.2005г. по внохд № 128/2005 г. на САС, което е влязло в сила като необжалвано и непротестирано.
Изхождайки от понятието “неимуществени вреди”, в което според практиката на ВКС се включват всички телесни и психически увреждания на пострадалия, претърпените болки и страдания, които в своята цялост представляват негативни емоционални изживявания на лицето, намиращи не само негативно отражение в психиката, но и социален дискомфорт в определен период от време, като и изхождайки от разбирането, че критерият за справедливост, визиран в разпоредбата на чл.52 ЗЗД не е абстрактен, а се извежда от преценката на конкретните обстоятелства, които в случая не дават основание за присъждане на обезщетение в размер на 11000лв. Неправилно, при липса на данни по делото е прието, че е загубил работата си в кварталния магазин в резултат на незаконното обвинение и задържане под стража като мярка за неотклонение. Разпитаните по делото свидетели А. и П. не дават показания в тази насока, а не са отчетени данните при самоотчета на А. Г. при психиатричния преглед, видно от заключение от 08.05.2002г на допусната експериза в предварителното производство, че е безработен. Установено е със събраните доказателства, че Г. е понесъл тежко наказателното преследване срещу него и наложената му мярка за неотклонение задържане под стража. От правно значение за ангажиране отговорността на държавата на основание чл.2, ал.2, т.2 ЗОДОВ е обвинение в извършване на престъпление, по което лицето е оправдано и принципно търпените /респ. ако има установени претърпени в по-голяма степен/ неудобства в резултат на това обвинение и на задържането под стража като мярка за неотклонение по него. Наказателното преследване срещу ищеца е продължило около три години и половина, като е оправдан по повдигнатото му обвинение още от първоинстанционния съд; задържането под стража като мярка за неотклонение е продължило около три месеца. По делото са установени отрицателните последици във физическо, емоционално и психическо отношение, които е претърпял ищецът, вследствие на наказателното преследване и мярката за неотклонение. В тази насока, са показанията на разпитаните свидетели, които установяват как ищецът е изживял случилото се с него. Правилно е прието от въззивния съд, че самото наказателно преследване, по естеството си е дейност, която оказва негативно въздействие върху психиката на даденото лице, рефлектира негативно върху отношенията на обвиняемия с неговите близки, приятели, колеги и т.н. По делото обаче не е установено да са търпени вреди по-големи от принципно търпените. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2004 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 3/2004 г., ОСГК, т.13 в случаите на чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ/сега т.3/, какъвто е и настоящият, обезщетението за неимуществени вреди обхваща и вредите от незаконното задържане под стража, като мярка за неотклонение, което в случая е продължило около три месеца. На репариране на основание чл.2, ал.2, т.2 ЗОДОВ подлежат вредите, претърпени в резултат на обвинението, по което ищецът е оправдан. Като се вземат предвид установената продължителност на наказателното преследване и на постановената мярка за неотклонение лишаване от свобода, тежестта на престъплението, за което е бил обвинен, и претърпените от тези обвинения от ищеца душевни страдания, които не са по-големи от принципно търпените, младата му възраст, справедливият размер на обезщетението за неимуществени вреди възлиза на 8000лв. Този размер удовлетворява обществения критерий за справедливост при съществуващите в страната обществено-икономически условия на живот, с оглед на конкретните обстоятелства по делото. В останалата част до размера 11 000лв. претенцията е завишена.
По изложените съображения следва да се приеме, че е налице поддържаното от касатора основание за неправилност на въззивното решение. Предвид изложеното и съобразно разпоредбата на чл.293, ал.1 и ал.2 от ГПК въззивното решение следва да се остави в сила за размера 8000лв. и се отмени за размера над 8000лв. до присъдения размер 11000лв. и в тази част искът се отхвърли като неоснователен.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА решение от 15.02.2012г., постановено по гр.д.№3256/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване предявения от А. С. Г. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за сумата 8000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди.
ОТМЕНЯ решение от 15.02.2012г., постановено по гр.д.№3256/2011г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която е потвърдено решение от 16.06.2011г. по гр.д.№13857/2010г. на Софийски градски съд в частта за уважаване предявения от А. С. Г. иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над сумата 8000лв. до 11000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. С. Г. срещу Прокуратура на Република България иск с правно основание чл.2, ал.1, т.2 ЗОДОВ за размера над 8000лв. до размер 11000лв.
Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: