Ключови фрази
Обхват на обезщетението за неизпълнение * договор за наем * сила на пресъдено нещо * преклузивен срок * възражение за нищожност


5

Р Е Ш Е Н И Е
№115
Гр.София, 10.01.2012 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в публично заседание на деветнадесети септември през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Красимира Атанасова, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 883 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] – Т. А. У., [населено място] срещу решение № 291/09.06.2010г., постановено по гр.д.№ 3/2010г. от Софийския апелативен съд, с което е оставено в сила решението от 23.10.2009г. по гр.д.№ 1177/08г. на Софийския градски съд за отхвърляне на предявения от касатора против иск с правно основание чл.79, ал.1, пр.2 вр. чл.82, вр. 230 ЗЗД за сумата от 15952 лв., представляваща обезщетение за пропусната полза за периода от 14.03.2005г. до 01.01.2006г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради допуснати нарушения на процесуалните правила и на материалния закон.
Ответникът[населено място] /промяна в наименованието на първоначалния ответник/ оспорва жалбата.
С определение № 350/17.05.2011г. по т.д.№ 883/10г. ВКС, ТК, І отд. допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК за произнасяне по въпроса: “Ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договора между страните, може ли в друго производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение за неизпълнение по същия договор, длъжникът да релевира възражение за нищожност?”.
Производството по делото е образувано по иск за заплащане на пропуснати ползи, представляващи печалбата, която би реализирал ищецът – наемател на ресторант с лятна градина по договор от 14.02.2005г., поради неизпълнение на задължението на ответника – наемодател да предаде в уговорения срок наетите помещения. Претенцията е заявена за периода от 14.03.2005г. – “датата, на която е следвало да се осъществи въвеждането във владение”, до 01.01.2006г. в размер на 15952 лв.
Първоинстанционният съд е приел за безспорно, че между страните е сключен наемен договор, като наемодателят не е изпълнил задължението да предаде наетите помещения в уговорения едномесечен срок от сключването на договора и с предизвестие от 06.10.2005г. наемателят е прекратил договора поради извършени съществени преустройства в същия, които възпрепятстват пълноценното му използване по предназначение. С влязло в сила на 28.11.2006г. решение № 836/2006г. по гр.д.№ 221/06г. на Пазарджишкия районен съд ответникът е осъден да заплати на ищеца задатък по договора. Възраженията на ответника за нищожност на договора за наем са счетени за неоснователни, но искът е отхвърлен поради недоказаност на претендираната пропусната полза.
Въззивният съд е приел, че договорът за наем е нищожен поради нарушаване на чл.19, ал.1 ЗДС и чл.13, ал.2, 3 и 4 ППЗДС, като не е налице и хипотезата на чл.42, ал.2 ЗЗД за потвърждаване на договора. Не са споделени съображенията на градския съд, че признанието за сключване на договора за наем и на задълженията по него, направени от ответника в производството по иска по чл.93 ЗЗД, санират липсата на съгласие за сключване на договора.
По въпроса, по който е допуснато касационното обжалване, Върховният касационен съд намира следното:
Влязлото в сила решение е задължително за страните и за техните правоприемници, за съда, който го е издал и за всички други съдилища и учреждения в Републиката – чл.220, ал.1 ГПК /отм./, респ.чл.297 ГПК, като обективните предели на силата на пресъдено нещо обхващат искането и основанието на спорното право – чл.221, ал.1 ГПК /отм./, респ. 298, ал.1 ГПК. Със сила на пресъдено нещо се установява съществуването или несъществуването на заявеното от ищеца право, предмет на делото и на съдебното решение. Във времево отношение спорното право е установено за съществуващо или несъществуващо към деня на приключване на устните състезания на съдебната инстанция, след което решението е влязло в сила – станало е необжалваемо. П. се изразява в невъзможността съществуването на правото да се оспорва въз основа на факти, които са възникнали преди този момент, в което се изразява преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо, изведено въз основа на нормите на чл.231, б.”а” ГПК / отм./ и чл.255 ГПК /отм./.
Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които са релевантни за съществуването, изискуемостта, принадлежността или размера на съдебно признатото вземане, независимо дали те са били известни на страната, в полза на която пораждат изгодни правни последици. Всеки факт, от който може да се изведе искане за установяване, че към деня на приключване на устните състезания, съдебно признатото право не е съществувало в полза на носителя му съгласно съдебното решение, се преклудира. В последващ процес по предявен иск на различно основание или за различно искане, но произтичащ от материално право, чието съществуване е установено с влязло в сила съдебно решение, от съдебната проверка са изключени фактите, обхванати от преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо. Преклудирани са фактите, представляващи основания за нищожност на правните сделки, за погасяване на вземанията или пораждащи права за унищожаване или разваляне на сделки, на които се основава съдебно признатото право.
По осъдителен иск по чл.93, ал.2 ЗЗД за заплащане на задатък в двоен размер или за връщане на платен задатък, ищецът доказва договора, както и че се е отказал от същия поради неизпълнението на задълженията на ответника, размера и плащането на сумата на задатъка. Силата на пресъдено нещо при уважаване на иска се разпростира относно вземането, предявено съгласно нормата на чл.93, ал.2 ЗЗД, и съобразно заявения му размер. Преклудиращото действие на силата на пресъдено нещо се отнася до фактите, които биха представлявали основание за погасяване или несъществуване на вземането за задатък, така и до факти, от които могат да се изведат основания за нищожност на договора поради акцесорния характер на задатъка спрямо главното задължение.
По тези съображения на поставения въпрос по чл.280, ал.1, т.3 ГПК следва да се отговори така: Ако с влязло в сила решение длъжникът е осъден да заплати в двоен размер или да върне задатък, уговорен в договор между страните, в друго гражданско производство, в което кредиторът претендира заплащането на обезщетение за вреди от неизпълнението по същия договор на основание чл.82 ЗЗД, възражението на длъжника за нищожност на сделката, основано на факти, които са възникнали до приключване на устните състезания в производството по иска по чл.93, ал.2 ЗЗД, е преклудирано.
По същество на касационната жалба.
С оглед на отговора на въведения въпрос е налице касационното основание по чл.281, т.3, пр.2 ГПК за отмяна на обжалваното въззивно решение. Съставът на Софийския апелативен съд е разгледал по същество направените от ответника възражения за нищожност на договора за наем, без да извърши предварителна преценка и да се произнесе по довода за недопустимостта същите да бъдат релевирани в производството по иска по чл.82 ЗЗД.
Видно от влязлото в сила съдебно решение № 836/06г. по гр.д.№ 221/06г. на Пазарджишкия районен съд ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата от 1212 лв., представляваща задатък по прекратен договор за наем от 03.01.2005г. Инстанциите по същество са приели, че между страните е сключен договор за наем, по който наемодателят не е изпълнил задължението си да предаде имота и да осигури безпрепяственото му ползване, както и че договорът е прекратен с предизвестие от страна на наемателя, поради което е присъдената парична сума, представляваща размерът на платения по договора задатък. В това производство не са релевидарни възражения за нищожност на договора. Заявените възражения за нищожност на договора – нарушение на закона относно легитимацията на лицето, отдало под наем недвижимите имоти – държавна собственост, относно реда за провеждане на тръжната процедура и за липсата на представителна власт на лицето, подписало договора, се основават на факти, които са възникнали преди приключване на устните състезания по влязлото в сила решение за уважаване на иска по чл.93, ал.2 ЗЗД. Посочените възражения са преклудирани, поради което в нарушение на процесуалните правила въззивният съд ги е разгледал и уважил.
Предвид на приетата от правна страна нищожност на договора за наем съставът на апелативния съд не е изложил съображения по същество на претенцията за заплащане на обезщетение за пропуснати ползи, както и не е обсъдил събраните по делото доказателства. На основание чл.293, ал.3 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на САС. При новото разглеждане въззивният съд следва да постанови решение по съществото на спора, без да се произнася по възраженията за нищожност на договора. Съгласно чл.294, ал.2 въззивният съд следва да се произнесе и по разноските.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд



Р Е Ш И :


ОТМЕНЯ решение № 291/09.06.2010г., постановено по гр.д.№ 3/2010г. от Софийския апелативен съд.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Софийския апелативен съд.
Решението не подлежи на обжалване.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.