2 . стр. от решение по гр.д. № 518/2009 на Върховния касационен съд, ІV ГО РЕШЕНИЕ № 722 С., 03.01.2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в публично заседание на двадесети октомври две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов Борис Илиев при участието на секретаря Р. П. като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 518 по описа за 2009 година, за да се произнесе, взе пред вид следното: Производство по чл. 290 ГПК. Допуснато е касационното обжалване на решението на Б. окръжен съд от 18.12.2008 г. по гр.д. № 836/2008, с което е уважен предявеният иск за признаване на наложеното дисциплинарно наказание за незаконно. Обжалването е допуснато поради противоречивото разрешаване на материалноправните въпроси за необходимостта обясненията да бъдат взети в рамките на започнало дисциплинарно производство във връзка с извършени конкретни нарушения на трудовата дисциплина. По повдигнатите въпроси Върховният касационен съд намира, че в Кодекса на труда не е уредено производство за налагане на дисциплинарни наказания като динамичен фактически състав. Дисциплинарно производство е уредено в Закона за адвокатурата, Закона за нотариусите и нотариалната дейност, Закона за частните съдебни изпълнители и др. За да бъде упражнено надлежно потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление без предизвестие при уволнение (или да наложи друго дисциплинарно наказание) не е необходимо работодателят да бъде “сезиран” с нарочен акт (жалба, оплакване, сигнал или друг документ), той не е длъжен да уведоми работника за “висящото производство” и да му връчи копие от акта, с който е “сезиран” нито да му съобщи какво дисциплинарно наказание може да му бъда наложено. Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той е длъжен да изиска устни или писмени обяснения от работника по тези обстоятелства и едва след това да му връчи заповед за налагане на дисциплинарното наказание. Събирането и преценката на доказателствата също не е подчинено на правила за публичност, непосредственост и състезателност. Нито в искането на обяснения, нито заповедта за налагане на дисциплинарното наказание работодателят е длъжен да посочи всички обективни и субективни елементи на изпълнителното деяние, нито да посочи кои факти е приел за установени. Както в искането на обяснения, така и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание е достатъчно нарушението на трудовата дисциплина да бъде посочено по разбираем за работника начин. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл. 290, ал. 2 ГПК, я намира неоснователна поради следните съображения: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че обясненията на ищеца са взети в рамките на започнало дисциплинарно производство, но не са посочени конкретни нарушения на трудовата дисциплина – поискани са обяснения за инцидента на 10.03.2008 г., не е надлежно мотивирана и заповедта за налагане на дисциплинарното наказание, тъй като в нея не са посочени конкретни факти и обстоятелства. В нарушение на закона въззивният съд е приел, че преди налагането на дисциплинарното наказание не са поискани обяснения от ищеца за конкретно нарушение на трудовата дисциплина и в заповедта за налагане на дисциплинарното наказание не е посочено, в какво се състои извършеното нарушение. По делото е установено, че ищецът е дал писмени обяснения, в които подробно е изложил обстоятелствата във връзка с конфликта му с друг работник при същия работодател на 10.03.2008 г. Дисциплинарното наказание е наложено за сбиването на двамата работници на 10.03.2008 г., но по делото не са представени доказателства ищецът да е участвал в сбиване. Като свидетел е разпитан само другият работник, който е заявил пред съда, че между него и ищеца са разменени реплики, имало е спречкване. Нито свидетелят заявява, нито са събрани каквито и да било други доказателства за упражняването на физическо насилие от ищеца по отношение на свидетеля, поради което не може да се приеме, че той е участвал в сбиване. Видно от изложеното обжалваното решение е по същество правилно, тъй като ищецът не е извършил претендираното нарушение на трудовата дисциплина. Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОСТАВЯ В СИЛА решението на Б. окръжен съд от 18.12.2008 г. по гр.д. № 836/2008. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.