4 Р Е Ш Е Н И Е № 431 София, 22 октомври 2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети септември две хиляди и десета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА ЧЛЕНОВЕ: БОРИСЛАВ АНГЕЛОВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА при участието на секретаря Л.Гаврилова. и в присъствието на прокурора Ат.Гебрев. изслуша докладваното от председателя (съдията) ЕЛИЯНА КАРАГЬОЗОВА дело № 446/2010 година Производството е образувано на основание искане на осъдения С. К. С. за възобновяване на внохд № 141/2010г.по описа на Видинския окръжен съд и нохд № 410/2009г. по описа на Видинския районен съд,отменяване на постановените по тях решение и присъда и връщане на делото за ново разглеждане на прокуратурата. В искането се поддържа,че при постановяване на съдебните актове са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,които са нарушили правото на защита на подсъдимия.Като такива се сочи следното:в обвинителния акт и в съдебните актове не е посочено в какво се изразяват причинените две средни телесни повреди.На второ място-мотивите към присъдата не са били връчени на подсъдимия ,а въззивният съд не уважил искането за допускане на свидетели,с мотив,че било несвоевременно. Прави се искане за отменяване на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на прокуратурата. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на искането.Не са налице основания за възобновяване на делото,тъй като в мотивите към присъдата са посочени уврежданията,които са причинени на пострадалия,а мотивите са били на разположението на страните. Върховният касационен съд,за да се произнесе съобрази следното: С присъда № 167 от 23.02.2010г. по нохд № 410/2009г. Видинския районен съд е признал подсъдимия С. К. С. за ВИНОВЕН в това,че на 22.04.2006г. в[населено място],пред фолк клуб”Д.-ди” в качеството си на длъжностно лице”охранител” на охранителна фирма [фирма]”-гр.Видин,по повод изпълнение на службата си нанесъл удар в областта на лицето на С. Б. Ц. от[населено място],вследствие на което му причинил две средни телесни повреди,изразяващи се и двете в разстройство на здравето,временно опасно за живота,поради което и на основание чл.131,ал.1 т.2 във вр. с чл.129,ал.2 вр.с ал.1 и чл.54 НК ГО ОСЪДИЛ на ЕДНА ГОДИНА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА,изтърпяването на което наказание е ОТЛОЖИЛ по реда на чл.66,ал.1 НК за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. С горното решение Видинския окръжен съд по жалба на подсъдимия е ПОТВЪРДИЛ присъдата. Искането е процесуално допустимо,подадено от легитимно лице,в срока по чл.421,ал.3 НПК. Разгледано по същество искането е ОСНОВАТЕЛНО: Доводът,че съдебните актове са постановени при допуснати нарушения на процесуалните правила, намира подкрепа в данните по делото. От фактическа страна е установено,че подсъдимият ударил в лицето пострадалия.Прието е,че пострадалият е паднал на земята по гръб,при което си ударил главата. Прието е още,че вследствие на удара нанесен от подсъдимия,на пострадалия са причинени две средни телесни повреди,за характеристиката на които съдът препраща към изготвената на дознанието и поддържана в съдебно заседание съдебно медицинска експертиза № 35/2006г.Съгласно експертизата пострадалият е получил няколко увреждания: контузия на главата,мозъчно сътресение,контузия на мозъка,няколко вътремозъчни хематома,малък хематом над твърдата мозъчна обвивка,компресия на мозъка,счупване на дясната париетална/теменна/кост. Съдът не е конкретизирал кои от посочените увреждания ,поотделно или съчетано съставляват визираните две средни телесни повреди.Независимо,че същите са описани в съдебно медицинската експертиза,съдът е длъжен да посочи всяка от тях в какво се изразява като вид и степен на увреждане.От друга страна,съдът не е прецизирал механизма на увреждането.Отбелязал е в мотивите,че от удара на подсъдимия, на пострадалия са причинени две телесни увреждания.От медицинската експертиза/л.28 от дозн./ е видно,че пострадалият е получил директна травма в главата при падането по гръб,след което е изпаднал в коматозно състояние.Съдилищата не са коментирали това обстоятелство.Не е изяснено доколко с удара по лицето,подсъдимият е целял причиняване на средна телесна повреда и съзнавал ли е,че пострадалият ще падне и ще си удари главата.Въпросът е съществен,защото изясняването му би довело до друг правен извод относно субективното отношение на подсъдимия към последиците на извършеното,респ. относно квалификацията на деянието. В мотивите на присъдата е прието,че пострадалият се държал агресивно и арогантно към подсъдимия и другия охранител,след което първо св.М.,а после и подсъдимият го ударил по лицето.За изясняване на посоченото обстоятелство,пред въззивната инстанция защитникът на подсъдимия е направил искане за допускане на свидетели. Незаконосъобразно въззивният съд е отхвърлил искането за допускане на двама свидетели,с мотив,че е направено несвоевременно.Въззивният съд не е съобразил обстоятелството,че като втори съд по фактите и приложението на закона е задължен по силата на чл.13,чл.14 НПК да вземе мерки за пълно,всестранно и обективно изследване на всички обстоятелства от значение за правилното решаване на делото.Съдът е пренебрегнал и задължението вменено по силата на чл.107 НПК, да събира и проверява доказателствата,които разобличават обвиняемото лице,така и доказателствата,които оправдават последното или смекчават отговорността му.Видно от искането на адв.Л.И.,подсъдимият е поддържал,че е действал при условията на чл.132 НК,за което е настоявал да се допуснат двама свидетели.Въззивният съд е оставил без уважение искането,с което е нарушил разпоредбата на чл.107,ал.4 НПК,съгласно която не може да се откаже събирането на доказателства само защото искането не е направено в определен срок.С отказа да уважи доказателственото искане,съдът е нарушил правата на подсъдимия визирани в чл.55 НПК,да представя доказателства,респ.да прави искания. Решението на окръжния съд не е изготвено в съответствие с изискванията на чл.339 НПК.Липсва изложение на фактическите обстоятелства, и анализ на доказателствата.Неправилно е посочено,че няма доказателства ,които да сочат на отношения между пострадал и подсъдим,които да навеждат доводи за предпоставки за приложение на чл.132 НК.В мотивите на присъдата изрично е отбелязано,че след като му било поискано обяснение за поведението му в дискотеката/ насочил бутилка към главата на танцуващ младеж с намерение да го удари/,пострадалият се държал спрямо охранителите арогантно и агресивно. Допуснатите нарушения са съществени по смисъла на чл.422,ал.1 т.5 вр.с чл.348,ал.1 т.1,2 НПК,поради което следва по реда на възобновяването да се отмени въззивното решение,с което е потвърдена присъдата и делото върне за ново разглеждане . При повторното разглеждане въззивният съд следва да уважи искането и допусне свидетели на подсъдимия за установяване на факти свързани с деянието на инкриминираната дата.Следва да изслуша вещото лице относно механизма на увреждането и телесните увреждания-кои от тях самостоятелно или съчетани съдържат признаците на две средни телесни повреди.По преценка съдът може да проведе съдебно следствие съгласно чл.332 НПК,като изясни всички относими към предмета на обвинение факти и обстоятелства и постанови правилен и законосъобразен съдебен акт.В последния съдът следва да конкретизира посочените от обвинението две средни телесни повреди.Това е процесуално допустимо ,тъй като не се спори за авторството и причиняването им на инкриминираната дата и място, и може с оглед изхода на делото да се допълни в изменително решение или нова присъда. Доводът за процесуално нарушение поради това,че мотивите не са връчени на подсъдимия е несъстоятелен.В разпоредбите на НПК не съществува задължение за съда да връчва мотивите към присъдата на подсъдимия или на другите участници по делото. Присъдата се огласява по реда на чл.305 НПК в открито съдебно заседание,а мотивите се изготвят в сроковете по чл.308 НПК,след което всяка от страните може да се запознае с тях.По делото няма данни за това, съдът да е отказал на подсъдимия да му предостави делото с присъдата и мотивите. По изложените съображения, и на основание чл.425,ал.1 т.1 НПК Върховният касационен съд,трето наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА вноход № 141/2010г. по описа на Окръжен съд гр.Видин,ОТМЕНЯВА постановеното по него решение № 54 от 28.05.2010г. ,с което е потвърдена присъда № 167/23.02.2010г. по нохд № 410/2009г. на Районен съд гр.Видин и ВРЪЩА делото на Окръжен съд-Видин за ново разглеждане от друг състав,от стадия на закритото заседание. РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: