Р Е Ш Е Н И Е № 169 Гр. София, 15 март 2024 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, първо наказателно отделение в публично заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: СПАС ИВАНЧЕВ ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ СВЕТЛА БУКОВА при участието на секретаря ЕЛЕОНОРА МИХАЙЛОВА и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ, като разгледа докладваното от съдия Букова наказателно дело № 138 по описа за 2024г., за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по касационна жалба от защитника на подсъдимата М. Е. Т. срещу решение № 177 от 18.12.2023 г., постановено по ВНОХД № 182/23 по описа на Апелативен съд - Варна, с което е потвърдена присъда на Окръжен съд – Варна по нохд № 544/2022 г. В жалбата и допълнението към нея, депозирани от защитника на подс. Т. се сочат всички касационни основания по чл.348, ал.1 НПК. Нарушението на процесуалните правила и на материалния закон е обосновано с осъждането въз основа на неправилна преценка на въззивния съд за доказаност на обвинението, основаващо се само на косвени доказателства, сред които и противоречиви показания на основния свидетел Ж. А., включително и за оказано от него въздействие спрямо разпитаните лица. От друга страна били пренебрегнати оневиняващите показания на посочения от подсъдимата свидетел. Акцентирано е на липсваща съпоставка между експертното заключение с обясненията на Т. и казаното от свидетелите, както и на довода за заснети нейни действия, свеждащи се до използване на личната й карта, издадена от „Б. Д.“ АД. Относно наложеното наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца се твърди, че същото е несправедливо, тъй като не съответства на обществената опасност на деянието /конкретно на ниската стойност на инкриминираната парична сума/, на смекчаващите отговорността обстоятелства, на целите по чл.36 от НК и трайно установената практика на върховната съдебна инстанция. Направено е искане за отмяна на постановеното решение и оправдаването на подсъдимата или делото да се върне за ново разглеждане от друг състав, а алтернативно на това – да се намали съществено наложеното наказание. В касационното съдебно заседание подсъдимата и защитникът й, редовно уведомени не се явяват, като от последния са представени писмени бележки, преповтарящи искането и подкрепящите го доводи в жалбата. Конституираният граждански ищец Ж. Д. А., също редовно призован, не се явява в съдебно заседание и не ангажира становище по постъпилата жалба. Представителят на Върховна прокуратура счита жалбата за неоснователна и предлага оставянето й без уважение, тъй като апелативният съд е изпълнил задълженията си за цялостна проверка на присъдата. Въз основа на собствена оценка и анализ на доказателствата е достигнал до същите констатации и правни изводи, поради което изцяло е потвърдил присъдата. Наложеното общо наказание на основание чл.23 от НК било съобразено с установените смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства, както и с целите на наказанието. Освен това при разглеждане на делото и постановяване на въззивното решение не били допуснати съществени нарушения, които да налагат изменението или отмяната на въззивното решение. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт в пределите по чл.347, ал.1 НПК, прие следното: С присъда № 12 от 17.03.2023 г. по нохд № 544/2022 г. Окръжен съд- Варна е признал подсъдимата М. Е. Т., [дата на раждане] , за виновна в това, че за периода от 05.06.2021 г. до 06.06.2021 г. в гр. Варна, при продължавано престъпление, е използвала платежен инструмент – банкова карата с № 474836****6093, издадена от банка „Д.“ АД на името на Ж. Д. А. без съгласието на титуляра, като осъществила осем броя успешни транзакции на обща стойност 500 лв., като деянието не съставлява по-тежко престъпление, поради което и на основание чл.249, ал.1, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим, както и наказание глоба в размер на 1000 лв. С присъдата М. Т. е призната за виновна и в това, че при продължавано престъпление и при опасен рецидив в периода от 04.06.2021 г. до 07.08.2021 г- в гр. Варна чрез използване на техническо средство – ключ, отнела чужди движими вещи – сумата от 580 лв. от владението на Ж. Д. А., без негово съгласие с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196, ал.1, т.2, вр. чл.195, ал.1, т.4, вр. чл.26, ал.1 и чл.54 от НК й е наложено наказание лишаване от свобода за срок от три години, което да се изтърпи при първоначален строг режим. На основание чл.23, ал.1 от НК е определено общо най-тежко наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Към това наказание е присъединена наложената глоба в размер на 1000 лв. На основание чл.45 от ЗЗД подсъдимата е осъдена да заплати на Ж. А. обезщетение за претърпените имуществени вреди от престъпленията в общ размер на 1080 лв., ведно със законната лихва от момента на извършването им до окончателното плащане, а за разликата до пълния предявен размер от 1800 лв. искът е отхвърлен като неоснователен. В тежест на подсъдимата да възложени разноските по делото и държавна такса върху уважения размер на гражданския иск. По въззивна жалба от защитника на подсъдимата Т. е постановено атакуваното решение на АС – Варна от 18.12.2023 г. по внохд № 182/2023 г., с което присъдата е изцяло потвърдена. Налагащите обсъждане на първо място доводи в жалбата за допуснати процесуални нарушения по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 НПК, макар в по-голямата им част по същността си да касаят неподлежащата на касационен контрол обоснованост на съдебния акт, могат да бъдат обсъдени на плоскостта на оплакването за неизвършен от съда пълноценен доказателствен анализ и правилно формиране на вътрешното му убеждение, позволяващи прецизното и в пълнота изясняване на значимата за предмета на делото фактология. Така разгледани направените оплаквания не могат да се счетат за основателни при проследяване процесуалния развой на делото, сочещ за проявената усърдност от страна на апелативния съд в изпълнение на изискването по чл.13 НПК за разкриване на обективната истина. В съответствие с правомощията си за цялостната проверка на първоинстанционната присъда съдебният състав е провел въззивно съдебно следствие, в рамките на което е приобщил всички възможни и счетени за значими с оглед предмета на делото гласни и писмени доказателства. Необходимостта да се проверят и изяснят в пълнота фактите, чието установяване в съществена степен почива на косвени доказателствени източници, е била съзряна още при насрочване на съдебното заседание, към който най-ранен момент са относими и правомощията на втората инстанция за това. В тази връзка е постановен повторен разпит на пострадалия Ж. А., допуснато е изслушване за пръв път на свидетелите Д. Д. и А. Д. /синове на пострадалия/, поставена е допълнителна задача към съдебнопсихиатричната експертиза относно свидетелската годност на свид. Л. К.. Наред с това са изискани и приобщени по делото нови писмени доказателства – справки от БНБ и „Б. Д.“ АД за банковите сметки на подсъдимата Т. и на Ж. А. и за извършените по тях операции към инкриминирания период, както и справка от ПК „***“ [населено място], обл. В. за получавани ренти от Ж. А.. Използваният процесуален подход за попълване на доказателствената съвкупност е професионално издържан и не търпи упрек, а извършеното в съдебния акт задълбочено обсъждане на всички спорни факти е в съответствие с изискването на чл.107, ал.5 от НПК. Поради това не може да се счете, че липсва пълно, обективно и всестранно изследване на всички обстоятелства от значение за решаване на основните въпроси от предмета на делото. Извеждането на правнозначимите факти в настоящия случай действително е извършено въз основа предимно на възприети от съда косвени доказателства, но с оглед несъмнената възможност да се постанови осъждане при тяхната еднопосочност, изключваща всяко разумно съмнение в крайния направен извод за реализиране на деянието и неговия автор, не може да се сподели оплакването, че само на това основание е налице процесуален пропуск. Крайните изводи на първата инстанция са утвърдени въз основа не само на казаното от основния свидетел, а и след проверка на поддържаната от подсъдимата защитна теза. За да възприеме показанията на Ж. А. съдът е отчел логичните и последователно поддържани негови твърдения относно главните факти, свеждащи се до отнемане на парични суми от дома му в два случая, както и на банковата му карта с изписан на бележка пин код по време, в което само на подсъдимата е бил осигурен достъп. Отправените гражданскоправни претенции към нея биха могли да са проява на заинтересованост, налагаща внимателна преценка, каквато в случая е извършена. Самото претендирано обезщетение от А. е свързано с упражняването на правата му като пострадал, а твърдяното в жалбата „непрекъснато увеличаване на сумите“ е некоректно сочено с оглед смесване на отделните му показания и конкретно на допълнително посоченото обстоятелство за наличните уговорки с подсъдимата за възстановяване на щетите, чийто размер се е дискутирал помежду им. Същият извод е относим и за оплакването, че от негова страна е било оказано влияние върху свидетели /двама от които – С. и И. са допуснати по искане на защитата, но след това заличени/, доколкото тази част от показанията му /в с.з. на 17.03.23 г., на л.116 от нохд № 544/22 г. на окръжния съд/ е извадена от цялостния контекст на казаното, сочещ точно обратното – желанието на А. свидетелите да съобщят само известното им за неговия случай, а не за други неправомерни прояви на подсъдимата, някои от които според него „даже не са и верни“. По –същественото е, че съдът е счел за достоверни обсъжданите показания, чието потвърждение е открито при съпоставянето им с информацията, съобщена от напълно безпристрастни свидетели, каквито са Л. К. и И. А., с писмените доказателства за изтеглени суми и за деактивиране на картата му на 07.06.2021 г., както и с експертно изследвания видеозапис от камера на ползваното банкоматно устройство. Възраженията за способността на А. да дава достоверни показания с оглед възрастта му /80 г. към инкриминирания период/ и водения самотен начин на живот са отхвърлени въз основа на експертно проверена още с назначената в досъдебното производство СПЕ, установила психичното му здраве и паметови възможности, на които съдът също е акцентирал. Наред с това е проверена и утвърдена обективната възможност пострадалият да е притежавал парични суми в посочения размер към инкриминирания период с оглед изисканата информация за движението по сметката му, за получавана рента, а също и въз основа на казаното от синовете му Д. Д. и А. Д., описващи дома му и финансовите му възможности. Извършеният в съдебния акт подробен анализ в тази насока /л.7 от него/ с проследяване на конкретни периодично превеждани, редовно теглени, както и нерегулярно получавани от А. и съхранявани на конкретно място в дома му парични суми сочи за задълбоченост и коректност на направените въз основа на него изводи, дали още веднъж основание за оценката на обсъжданите показания като логични, последователни и убедителни, вместо като „несвързани и погрешни показания на старец в напреднала възраст“, каквото несподелимо становище е изразено в жалбата На следващо място при обсъждане на противоречивите доказателства изрично е посочено защо не се кредитират твърденията на подсъдимата, отричаща съпричастност към инкриминираните деяния, като се прави позоваване и на показанията на свидетеля П. П.. Въз основа на последните е счетено за потвърдено обяснението й за обитавано съвместно с това лице жилище и общуване предимно с него извън в случаите, в които се е налагало да пазарува, но въпреки това не е приета за достоверна сочената защитна теза за невъзможността в конкретния фиксиран времеви отрязък да е автор на инкриминираните действия, свързани с теглене на суми от банковата сметка на свид. А.. Изводите на съда относно този факт се основават не само на показанията на последния, но и на експертното заключение на приетата видеотехническа и идентификационна експертиза, изясняваща заснемането на подсъдимата на предаден видеозапис от охранителна камера на едно от използваните АТМ устройство на „Б. Д.“ АД и удостоверените като извършени в същия момент три последователни транзакции с картата на свид. А.. Съпоставянето на тези доказателствени източници е дало основание да се отрече истинността на обяснението й, че е използвала собствена карта, издадена от същата банка. Тази й теза на първо място е в потвърждение на приетото фактическо положение, че именно тя е заснетото на предоставения запис от камера лице, т.е. не е отрекла, че независимо от ежедневно полаганите грижи за своя близък към инкриминирания момент все пак е боравела с банкоматна карта на процесното устройство. Наред с това по несъмнен начин обяснението за извършвани операции с карта на самата Т. на 06.06.2021 г. именно от посочения банкомат на [улица]- Галатея в [населено място] е проверена и категорично опровергана с изисканата от въззивния съд справка от „Б. Д.“ АД /л.68-69 от въззивното дело/, сочеща липсата на каквито и да е извършени операции с нея. Следователно отказаното кредитиране на основното защитно обяснение, на което се настоява и пред настоящата инстанция е сторено не произволно, а по предвидения процесуален ред за проверка на доказателствата. В обобщение на казаното касационната инстанция счете за неоснователни доводите в жалбата за нарушения, касаещи липсата на задълбочен анализ на ценените доказателствени източници по всички значими за решаване на делото обстоятелства. Не са допуснати и твърдените нарушения, накърняващи правото на защита на подсъдимата, свързани и с игнориране на доводите й, като несъгласието с дадения от съда отговор не сочи за наличието на подобен пропуск. Неоснователни са и оплакванията за неспазване на материалния закон, които са направени с оглед твърденията за недоказаност на обвинението. Обсъдената вече процесуално издържана дейност на съда при установяване на фактите по делото, без данни за неясно формиране на вътрешното убеждение е обусловило и възможността за тяхната коректна правна оценка. Последната е в съответствие с материалния закон, който е приложен правилно при вярно обсъждане на обективните и субективни признаци на престъпленията, за които подсъдимата е призната за виновна. Така отнемането на парични суми от владението на пострадалия А. без негово съгласие в два отделни случая /на 04.06.21 г. – 280 лв. и на 07.08.21 г.-300 лв./ с намерението на подсъдимата за присвояването им, е квалифицирано като кражба при продължавано престъпление, за извършването на която във второто от деянията е използвано техническо средство - ключ, представляващо квалифициращо обстоятелство по чл.195, ал.1, т.4 НК. Предходното осъждане за престъпление по чл.195, ал.1, т.7, вр. чл.194, ал.1, вр. чл.28, ал.1, вр. чл.20, ал.2 НК по нохд № 5073/18 г., с наказание от една година лишаване от свобода /изтърпяно на 06.05.21 г./ правилно е отчетено като налагащо настоящото деяние да се приеме за извършено при опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б. „а“ НК. На следващо място неправомерното /без съгласие на титуляра/ използване на банковата карта, издадена на св. А. за извършване на осем отделни транзакции на 05.06.21 и на 06.06.21 г., осъществени при общи обективни и субективни признаци, обосновава и правилността на извода за реализирането на престъпление по чл.249, ал.1, вр.чл.26, ал.1 от НК, за което също подсъдимата е призната за виновна. Оплакването за явна несправедливост на наложените наказания и най-вече на това за престъплението по чл.249, ал.1 НК, обусловило и общото санкциониране на подсъдимата по реда на чл.23, ал.1 НК с лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, също не е основателно. В процеса на индивидуализиране на отговорността за отделните престъпления въззивният съд е отчел правилно значимите за това обстоятелства, с чиято преценка касационният съдебен състав напълно се съгласява без да е необходимо да се преповтарят изложените в пълнота съображения, с които е направено и частично разграничение от изводите на първоинстанционния съд /относно неправилно приетото улесняващо поведение на пострадалия/. Без основание в жалбата се акцентира на стойността на изтеглената парична сума в общ размер на 500 лв., тъй като от една страна невярно е оценена като равняваща се на половината от минималната работна заплата за страната, възлизаща към инкриминирания период на 650 лв. /ПМС № 331/26.11.2020 г./, а от друга се игнорира факта, че се касае за изтегляне на пълния размер на преведената пенсия на лицето и допълнително наличната сума от 100 лв., предоставена му под формата на овърдрафт. Размерът на изтеглените средства не следва се разглежда изолирано без отчитане на всички останали специфики на конкретното деяние, сочещи завишената степен на обществена опасност в сравнение със сходни случаи от същия вид. В тази връзка е достатъчно да се отбележи механизма на сдобиване с инкриминирания платежен инструмент при очевидна злоупотреба с доверието на титуляра, както и броя на отделните деяния, чрез които е проявена сериозна дързост и упоритост от страна на подсъдимата. Личността й също не е с ниска степен на обществена опасност, тъй като деянията са реализирани само месец след изтърпяване на предходно наказание лишаване от свобода, наложено също за престъпление против собствеността, което е извършено в изпитателен срок на предходно осъждане по чл.195, ал.1, т.4 НК и с активирано по реда на чл.68 НК наказание. Преценено на тази основа тежкото социално положение на подсъдимата, която е в трудоспособна възраст, не е от решаващо значение за смекчаване на отговорността й. Поради това касационният съдебен състав не прие за явно несправедливо и несъответно на целите по чл.36 от НК определеното по реда на чл.54 НК, но близко до минималния предвиден в чл.249, ал.1 НК размер оспореното в жалбата наказание лишаване от свобода за срок от три години и три месеца, наложено заедно с кумулативно предвидената глоба във фиксирания двоен на изтеглената сума законов размер. Това налага и споделяне на извършената от въззивния съд крайна преценка за липсата на основание за намаляване на наказанието за престъплението по чл.249, ал.1 НК. Изразеното становище за проявена снизходителност при санкционирането на подсъдимата Т. според касационния състав се открива само при отмерването на наказанието в минималния предвиден размер от три години за по-тежко наказуемото престъпление по чл.196, ал.1 от НК, но не поради предходните осъждания, формиращи квалификацията на деянието като опасен рецидив, а най-вече с оглед естеството на двете самостоятелни деяния, второто от които е в по-голяма степен укоримо като реализирано след установения неправомерен достъп и използване на чуждия платежен инструмент. Констатираната несъразмерност при индивидуализацията на отделните наложени наказания безспорно не е подлежала на корекция от въззивния съд с оглед липсата на съответен протест, а доколкото отмереното над предвидения минимум наказание за по-лекото престъпление по чл.249, ал.1 НК не е несъответно на вече обсъдените обстоятелства, не се налага коригирането му от касационната инстанция в желаната от защитата посока. Определянето му като общо най-тежко наказание по реда на чл.23 НК също не налага намеса, поради което постановеното въззивно решение следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения и на основание чл.354, ал.1, т.1 НПК Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 177/18.12.2023 г. по внохд № 182/2023 г. по описа на АС - Варна. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.