4 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 622 С., 24,11,2015 година Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на четиринадесети октомври две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА ИВО ДИМИТРОВ изслуша докладваното от съдията Чаначева ч.т.дело № 2254/2015 година. Производството е по чл.274, ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма]- [населено място] против определение №1320 от 19.05.2015 г. по ч.гр.дело №1591 /2015 г. на Софийски апелативен съд. Ответниците по частната касационна жалба не са заявили становище. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК. Разпоредбата на чл.274, ал.3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.В своето изложение,инкорпорирано в частната касационна жалба, касаторът е заявил, че са налице основания на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.Поставил е въпроса – „Разполага ли съдът с процесуалната възможност да обоснове извод за нередовност, а от там и законосъобразност на постановеното определение за прекратяване на исковото производство и връщане на същата, въз основа на констатирана от него за първи път във въззивното производство нередовност – в случая установено за първи път пред него наличие на два петитума на исковата молба, които си противоречат, за отстраняването на които не са давани указания от първоинстанционния съд.”Страната е цитирала и приложила многобройна практика, в това число и тълкувателна, съгласно която въззивният съд може за първи път да констатира нередовност на исковата молба, но тогава следва да остави без движение същата, до отстраняване на нередовността. Така поставен въпросът не е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, тъй като не са налице изискванията на текста, разяснени с ТР ОСГТК №1 /09г., съгласно които, правният въпрос следва да бъде свързан с решаващите изводи на съда, обусловили постановения и обжалван правен резултат. В случая така формулираният въпрос не е свързан с решаващите изводи на съда, който за да приеме правилност на прекратителното определение е счел за редовно осъществена процедурата по чл.129 ГПК, тъй като законосъобразно е била констатирана нередовност на исковата молба с указания да бъде уточнено дали се иска спорното вземане да бъде установено общо спрямо всички ответници солидарно, съобразно обстоятелствената част на исковата молба или съобразно петитума й, в който е искано такова установяване по отношение на първия ответник отделно и солидарно по отношение на другите двама ответници. Това несъответствие между обстоятелствена част и петитум, въззивният съд е приел за нередовност на исковата молба изведена от чл. 127, ал.1, т.4-5 ГПК. Констатирано е, че с оглед указанията дадени по реда на чл.129 ГПК, ищецът е подал молба, в която е поддържал вече посоченото в петитума на исковата молба. Това са решаващите мотиви на въззивния съд, с които е мотивирана правилност на постановеното от първата инстанция определение и съответно спрямо тези мотиви въпросът не е относим. Фактически необосновано е разбирането на касатора, с оглед отговора на отправените в въззивната жалба оплаквания, че съдът бил констатирал наличие на два петитума. Такова наличие е твърдяла страната в оплакването си, счетено за неоснователно от съда и в тази връзка неформиращо решаващ извод, за да релевира поставения въпрос. С оглед липсата на релевантност на въпроса, неотносими към спора са и приложените актове на ВКС, тъй като въззивният съд не е констатирал нередовност, различна от констатираната от първата инстанция и съответно не се е отклонил от задължителната практика. Въпросът „Когато порокът на исковата молба съответно неотстраняването на нередовностите засягат част от съединените за съвместно разглеждане искове, следва ли да се прекрати цялото производство по делото на основание чл.129, ал.3 ГПК” е релевантен по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, доколкото ищецът е обосновал самостоятелно иска срещу длъжника – като обстоятелства и петитум.По отношение на този въпрос са налице и предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като той е разрешен от въззивният съд в противоречие със задължителна за съдилищата практика, сочена от касатора – определение № 599/12г. на ВКС, І т.о. постановено по реда на чл.274, ал.3 ГПК, с което е прието че само необходимото другарство предпоставя цялостно прекратяване на делото, в хипотеза на нередовност на исковата молба на един или на няколко от необходимите другари. Или наличието на такова противоречие налага извод за установеност на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК и обжалвания съдебен акт, следва да бъде допуснат до касационно обжалване. По същество частната жалба е основателна. Съгласно т.4 на ТРОСГК №1/2001г. и чл.129, ал.2 ГПК ако исковата молба не отговаря на изискванията на на чл.127, ал.1 и чл.128 ГПК/аналогични в отменената процесуална уредба, което обосновава и приложимост на цитираната задължителна практика/ на ищеца се изпраща съобщение за отстраняване на недостатъка в седмодневен, респективно едноседмичен срок. Или условие за провеждане производството по чл.129, ал.1 ГПК е наличието на допусната нередовност при излагане обстоятелствата и заявяване на петитума от ищеца. В случаят, първостепенния съд, въпреки изричното посочване в обстоятелствената част на исковата молба, в съответствие с издадената заповед за изпълнение и предмета на заповедното производство, че ответниците са солидарно отговорни за задължението, неправилно е счел, че заявения петитум съдържа доводи за разделност на искането, чрез присъждане на сумите спрямо главния длъжник и отделно спрямо авалистите солидарно.В този смисъл указанието дадено с т.4 на разпореждане от 20.02.2015т., свързано с искането за уточняване петитума, с оглед вида на отговорността не обосновава довод за противоречие между обстоятелствена част и петитум и съответно не изисква провеждане на производство по чл.129 ГПК. Този извод се налага и с оглед заявеното искане и издадената заповед за изпълнение, съдържаща изрично солидарно присъждане на сумите спрямо длъжника и авалистите. И в съответствие с приетите разрешени с ТР ОСГТК №4/13г. за задължителна идентичност на предмета на заповедното производство, чиято съдебна фаза е предявеният иск по чл.422 ГПК, не е могло да бъде третирана различно отговорността на ответниците, след тяхното общо възражение по чл.415 ГПК. Или, съдът е следвало да съобрази, че страната като е посочила в обстоятелствената част на исковата си молба, че отговорността на ответниците е солидарна, разделения в два пункта петитум не обосновава извод за разделеност на исковете. Извън това с молбата си от 19.03.2015г. ищецът не е искал / както неправилно са приели съдилищата/ разделно осъждане на длъжника и авалистите, а само е подчертал правно обоснования извод, че задължението на авалистите е самостоятелно. Съобразно изложеното се налага извод за неправилност на обжалваното определение, което следва да бъде отменено, заедно с оставеното с него в сила определение на първостепенния съд и делото да бъде върнато на последния за продължаване на съдопроизводствените действия. По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение О П Р Е Д Е Л И: ДОПУСКА касационно обжалване на №1320 от 19.05.2015 г. по ч.гр.дело №1591 /2015 г. на Софийски апелативен съд. ОТМЕНЯ №1320 от 19.05.2015 г. по ч.гр.дело №1591 /2015 г. на Софийски апелативен съд и потвърденото с него определение №108/23.03.2015г. по т.д. №29/15г. на Софийски окръжен съд и ВРЪЩА делото на Софийски окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: