5 Р Е Ш Е Н И Е № 448 София 11 февруари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ ДЪРМОНСКИ КАПКА КОСТОВА при секретар: Аврора Караджова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 1405/2014 година Върховният касационен съд е трета инстанция по делото, образувано по жалби на подсъдимия К. Г. М. и неговият процесуален представител срещу въззивно решение № 348/10.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 163/2014 г. от Апелативен съд – Пловдив. И в двете касационни жалби се поддържа недоказаност на обвинението по чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК, тъй като липсвали безспорни доказателства, че подсъдимият е държал наркотичните вещества с цел разпространение. В тази връзка е отправено и искането за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал. 3, т. 1 от НК и приложение на чл. 55 от НК. По отношение на престъплението по чл. 270, ал. 2 от НК се поддържа, че съдът неоснователно се е доверил на свидетелите, полицейски служители, които били заинтересовани. Отправеното искане е за оправдаване на подсъдимия по това обвинение. В съдебното заседание, проведено пред Върховния касационен съд, подсъдимият К. Г. М. и неговият процесуален представител поддържат жалбата по съображенията, изложени в нея. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура поддържа становище за неоснователност на подадените жалби. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : І. С присъда № 30/26.03.2014 г., постановена по НОХД № 267/2014 г. от Окръжен съд - Пловдив, подсъдимият К. Г. М. е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 354а, ал. 2, т. 4 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 26, ал. 1 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от пет години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. Признат е за виновен и осъден за извършено престъпление по чл. 270, ал.2 от НК, за което на основание чл. 54 от НК му е наложено наказание от три години лишаване от свобода и глоба в размер на 20 000 лева. На основание чл. 23 от НК е определено едно общо най-тежко наказание – пет години лишаване от свобода и е присъединено наказанието глоба в размер на 20 000 лева. С въззивното решение, предмет на касационен контрол, присъдата е потвърдена. Касационните жалби са неоснователни. Всички възражения, застъпени в касационните жалби, относими към основанието по чл. 348, ал.1, т. 2 от НПК, са били поддържани и пред въззивния съд, който, след като ги е обсъдил, е намерил същите за неоснователни, мотивирайки убедително основанията за това. Доводът за недоказаност на обвинението по чл. 354а, ал.2, т. 4 от НК е изцяло неоснователен. Проверката на доказателствените източници е съответна на процесуалните изисквания и не се установяват нарушения при оценката на изводимите от същите данни. Показанията на свидетеля И., както и обясненията на подсъдимия М., който всъщност не отрича своята съпричасност към престъпното деяние, са обсъдени в съгласие с данните, съдържащи се в протоколите за личен обиск, претърсване и изземване. В основата на оспорването е неправилното разбиране на жалбоподателя, че „разпространението” като една от формите на изпълнителното деяние по чл. 354а, ал.1 от НК е осъществено само когато срещу предоставеното от дееца наркотично вещество той получава парични суми. Това погрешно разбиране, поддържано като довод, е обсъдено още от първата инстанция, а даденият законосъобразен отговор е утвърден от въззивния съд. Правилни са заключенията на предходните инстанции, че за съставомерността на деянието е без значение дали наркотичното вещество се предоставя срещу заплащане, срещу друга облага или безвъзмездно. Отделен е въпросът, че фактите по делото съвсем не сочат, че подсъдимият не е получавал облаги от разпространението на наркотичното вещество. Въз основа на правилно установените факти материалният закон е бил приложен правилно. Липсва основание за преквалификация на деянието по чл. 354а, ал.3, т.1 от НК, каквото е искането, поддържано в касационната жалба. Неоснователни са възраженията за недоказаност на обвинението по чл. 270, ал.2 от НК. Подсъдимият и неговата защита поставят под съмнение достоверността на показанията на разпитаните свидетели Г., Х., М., К., Д. и Г. поради тяхната заинтересованост, поддържана с оглед длъжностното им качество. Предходните инстанции убедително са отхвърлили идентични възражения. Показанията на полицейските служители не са останали извън проверката за пристрастност, но същата не е довела до разколебаване на изводите за правдивост на съобщените от тях данни. Обстоятелствата, свързани с правилното изясняване на авторството и начина на извършване на деянието, са проверени обективно и в тяхната цялост. Цитираните по-горе свидетели са изпълнявали, след получена информация, задълженията си по специализирана полицейска акция, свързана с контрола върху разпространението на наркотични вещества. Изпълнителното деяние е реализирано от подсъдимия чрез неизпълнението на устното разпореждане от свидетеля М. – подсъдимият да остане на място с цел извършване на проверка, последващ опит за бягство чрез навлизане в пътното платно и съпротива, въпреки подаваните разпореждания от полицейските служители. Неприемливи са твърденията на защитата за липса на пряк умисъл, тъй като „подсъдимият не е съзнавал, че това са полицейски служители”. От показанията на свидетелите безпротиворечиво се установява, че са уведомили подсъдимия вербално и чрез представяне на служебни идентификационни карти преди да отдадат съответните разпореждания. Нещо повече, в обясненията си подсъдимият е заявил, че познава част от свидетелите именно в длъжностно им качество. При казаното, искането на подсъдимия за оправдаване по повдигнатото обвинение не може да бъде уважено. По доводите за явна несправедливост на наложеното наказание. В жалбата се изразява несъгласие със справедливостта на наложените наказания по чл. 354а, ал.2 от НК. Претендира се наличие на предпоставките за приложение на чл. 55 от НК. Отказът на въззивния съд да приложи цитираната разпоредба е правилен. С основание, в тази връзка е акцентирано върху съдебното минало на подсъдимия (извън осъждането, обуславящо квалификацията „опасен рецидив”), което разкрива еднотипно и устойчиво престъпно поведение. Подсъдимият е осъждан за престъпления по чл. 354а, ал.1 от НК, изтърпявал е ефективно наказания лишаване от свобода, които очевидно не са оказали превъзпитателно и предупредително въздействие върху личността му. Наложените наказания лишаване от свобода и глоба са в законоустановения минимум, предвиден в чл. 354а, ал. 2, т. 4 от НК и са напълно съобразени с изтъкнатите в касационната жалба смекчаващи отговорността обстоятелства. Ето защо няма основания за намеса на касационната инстанция в исканата от жалбоподателя насока. Възражения, свързани със справедливостта на наказанията, наложени за престъплението по чл. 270, ал. 2 от НК, не се съдържат в касационните жалби. Санкцията е определена при незначителен превес на отегчаващите отговорността обстоятелства и това е съобразено с обществената опасност на деянието, изводима от интензитета на причинителската деятелност. С оглед на горните съображения и на основание чл.354, ал.1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 348/10.06.2014 г., постановено по ВНОХД № 163/2014 г. от Апелативен съд – Пловдив. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.