Р Е Ш Е Н И Е №.309 гр. София, 30 юни 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение в съдебно заседание на петнадесети юни две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при участието на секретаря Марияна Петрова и на прокурора МАДЛЕНА ВЕЛИНОВА, след като изслуша докладваното съдия РУМЕН ПЕТРОВ наказателно дело № 810 по описа за 2015 г. и за да се произнесе взе предвид: Производството е по реда на чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК. Образувано е по искания на осъдения С. А. С., чрез защитниците му адв.В. В. и адв.Г. Г. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 104/2014 на РС - Белоградчик и ВНОХД № 297/2014 г. по описа на Окръжен съд - Видин и отмяна на влезлия в сила съдебен акт. В исканията на всеки от двамата защитници формално е посочено наличието на всички касационни основания по чл.348 ал.1 т.1-3 от НПК, като са наведени доводи единствено за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и нарушения на материалния закон. Според защитата още в обвинителния акт е посочено, че вмененото във вина на осъдения престъпление е извършено след предварителен сговор с Т. В., но няма обвинение за съучастие, а С. е предаден на съд само с обвинение за извършено престъпление по чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” от НК, което е възпроизведено в присъдата и във въззивното решение и с което му е нарушено правото на защита. Адв. В. счита, че предходните съдилища не са положили необходимите усилия за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото, като вътрешното им убеждение било формирано в нарушение на принципите залегнали в нормите на чл.13,чл.14, чл.303 и чл.305 ал.3 от НПК. Процесуалният представител на осъдения адв.Г. застъпва становището си, че единственото доказателство в подкрепа на обвинителната теза било заявеното в обясненията на другия осъден, т.е налице бил т.нар. „оговор”, още повече, че „показанията” на В. били „оттеглени” в съдебно заседание. Следствие на допуснатите процесуални нарушения и превратното тълкуване на събраните по делото доказателства се е достигнало и до неправилно приложение на материалния закон, като С. е осъден за деяния, които той не е извършил. Претендира се наказателното производство да бъде възобновено, да бъде отменен влезлият в сила съдебен акт и делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или С. да бъде оправдан. В съдебно заседание осъденият С. С., въпреки предоставената му от съда възможност, в изрична молба е заявил, че не желае да присъства и не се явява. Защитникът му адв.В. подържа депозираното искане и моли същото да бъде уважено по наведените в него доводи. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на депозираното искане, тъй като не са налице основанията за възобновяване и счита, че същото следва да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Искането е подадено в срока, предвиден в чл.421 ал.3 от НПК, от процесуално легитимирана страна по отношение на съдебен акт, подлежащ на проверка по реда на Глава тридесет и трета от НПК, поради което е допустимо, но разгледано по същество НЕОСНОВАТЕЛНО. С Присъда № 192/09.10.2014 г., постановена от РС - Белоградчик по НОХД № 104/2014 г. С. А. С. е признат за виновен в това, че от 22.12.2013 г. до 04.01.2014 г. в [населено място], област В. в условията на опасен рецидив, при условията на продължавано престъпление, чрез използване на техническо средство и след като се е уговорил предварително с Т. В. е отнел чужди движими вещи на обща стойност 2 692 лв., собственост на ТПК „Двадесет и трети септември” [населено място], с намерение противозаконно да ги присвои, поради което и на основание чл.196 ал.1 т.2 вр. с чл.195 ал.1 т.4 и т.5 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.26 ал.1 вр. с чл.29 ал.1 б. „А” и „Б” и вр. с чл.55 ал.1 т.1 от НК е осъден на една година и осем месеца лишаване от свобода, което наказание е постановено да се изтърпи при първоначален „строг” в затвор, като е признат за невинен деянието да е извършено за периода от 05.01 – 10.01.2014 г. и в този смисъл е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение. В тежест на подсъдимите са възложени и направените по делото разноски, като всеки един от двамата е осъден да заплати по 22,50 лв.. По жалба на защитника на С. – адв.М. е образувано ВНОХД № 297/2014 г. по описа на Окръжен съд - Видин. С Решение № 131/15.12.2014 г., постановено по същото дело е потвърдена изцяло първоинстанционната присъда и тя е влязла в сила. В искането се акцентира за допуснати процесуални нарушения във връзка с оценката на доказателствата, което по скоро касае необоснованост на постановените съдебни актове, както и изразено несъгласие с мотиви към тях. В тази връзка следва да се посочи, че решаващите по същество инстанции са положили необходимите усилия, като са събрали доказателствената маса в пълния й възможен обем. Окръжният съд е изложил съображения, поради които не приема доводите във въззивната жалба, възпроизведени и в искането, които се споделят и от настоящия състав на ВКС. В този смисъл не може да се приеме за основателно твърдението за липса на мотиви, въпреки че би могло да се направи по-задълбочен анализ на доказателствата. Следва да се отбележи, че първоинстанционият съд в съответствие с разпоредбата на чл.303 и чл.305 от НПК, а и въззивният - съответно с изискванията на чл.339 ал.2 от НПК, са обективирали по ясен и несъмнен начин върху какви доказателства и при каква тяхна оценка всеки един самостоятелно е изградил вътрешното си убеждение. Настоящият състав на ВКС не счита, че допуснатото несъответствие в обвинителния акт, свързано с липсата на повдигнато обвинение относно извършването на престъплението в съучастие, въпреки отразяването му в обстоятелствената част, е довело до ограничаване правото на защита на С., тъй като това е в негова полза. Действително в основата на обвинителната теза са обясненията на Т. В., депозирани на досъдебното производство, но те не са изолирани от останалия доказателствен материал по делото – стокови разписки за предадени вторични суровини на името на осъдения С. в периода на извършване на деянията, подкрепени от показанията на св.И. Г., а и заявеното от самия председател на управителния съвет на пострадалата кооперация относно срещата му с бащата на С.. При тази доказателствена съвкупност не би могло да се приеме, че съдилищата са били изправени пред хипотезата на тъй нар. „оговор”, като въпросът за авторството на деянията е решен по безспорен и категоричен начин в съответствие с изискванията на закона. Правилно е отхвърлен като несъстоятелен и опитът на осъдения да всее съмнение в участието му в инкриминираните деяния чрез изграждането на алиби относно престоя му в болнично заведение в [населено място] по повод осъществената хирургическа интервенция на жената, с която живее на съпружески начала. Последвалите събития на 10.01.2014 г. са станали шест дни след инкриминирания период на извършване на настоящото престъпление, за което С. е признат за виновен и е осъден, и по никакъв начин не се отразяват нито на съставомерността на деянието, нито на правната му квалификация. Именно извършените с участието на осъдения престъпни посегателства върху имуществото на кооперацията в навечерието на коледните и новогодишни празници, свързано с отнемането на медни проводници и ел.двигатели, е провокирало провеждането на полицейската операция по време, на която С. е бил прострелян. В този смисъл приетата от инстанциите по същество фактическа обстановка по делото при липсата на съществени процесуални нарушения разкрива правилното приложение на материалния закон с постановената осъдителна присъда. На основата на тези съображения ВКС не намери да е налице някое от касационното основание за възобновяване на делото по чл.422 ал.1 т.5 вр. с чл.348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК, което да налага упражняването на правомощието му да възобнови наказателното производство, като отмени постановения и влязъл в сила съдебен акт. В искането не са наведени конкретни възражения за наличието на явна несправедливост на наложеното наказание, поради което съдът не дължи произнасяне в тази насока. Мотивиран от гореизложеното Върховният касационен съд, първо наказателно отделение намира, че искането за възобновяване на наказателното производство е неоснователно и на основание чл.426 ал.1 вр. с чл.354 ал.1 т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ без уважение искането на осъдения С. А. С. за възобновяване на наказателното производство по НОХД № 104/2014 на РС - Белоградчик и ВНОХД № 297/2014 г. по описа на ОС – Видин. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ