Р Е Ш Е Н И Е                                                        № 154                  София, 04.05.2010  г.                                                         В ИМЕТО НА НАРОДА                Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на осемнадесети февруари две хиляди и десета година, в състав:                  Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА   Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА                                                                         ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА                    при секретаря Анета Иванова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4945 по описа за 2008г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Д. С. от гр. В. срещу решение №602 от 06.06.08г. по гр.д. №186/08г. на Варненския окръжен съд. В жалбата се поддържа оплакване за допуснато от въззивния съд нарушение на материалния закон. Развити подробни доводи в подкрепа на виждането, че декларациите, които са се подавали по силата на У. №573/28.05.1949г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски имоти е сред писмените доказателства по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, с което може да се установи собствеността върху описаните в тях имоти към момента на образуване на ТКЗС. Като не зачел този документ и отхвърлил предявения иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, въззивният съд постановил неправилно решение. Ответниците в производството – общинска служба по земеделие А. и община А. не вземат становище по жалбата. С определение №445 от 25.05.09г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.3 от ГПК по въпроса за допустимите и достатъчни доказателства за установяване правото на собственост в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, след изменението на текста с ДВ бр.13/2007г. За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното: С обжалваното решение състав на Варненския окръжен съд е оставил в сила решение №3485/03.12.07г. по гр.д. №4245/07г. на Варненския районен съд, с което е бил отхвърлен предявеният от И. Д. С. иск по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ. Съдът е приел, че след изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./, правото на собственост върху земеделските земи не може да се установява пред съда с писмени декларации и /или свидетелски показания. Представената по делото декларация за непокрити недвижими имоти не представлява доказателство за собственост, тъй като не е сред изброените по чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ, а свидетелските показания не следва да бъдат ценени поради въведената забрана. В производството не са ангажирани други писмени доказателства, установяващи правото на собственост. Няма и индиции от кога до кога наследодателят на ищеца е владял процесния имот и дали е отнет от него при образуване на ТКЗС. Решението е неправилно. С изменението на чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ /ДВ бр.13/2007г./ изрично отпада възможността правото на собственост върху земеделските земи към момента на образуване на ТКЗС да се доказва в съдебното производство с писмени декларации и/или свидетелски показания. От анализа на това изменение, във връзка с текста на чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ следва, че ограничението на доказателствата, които могат да се представят както пред общинската служба по земеделие, така и пред съда във връзка с установяване на собствеността върху земеделските земи, засяга само писмените декларации на заявителите, но не и другите декларации, които собствениците са подавали пред дъжавните органи преди и по повод обобществяването на земите. По-конкретно – не е отпаднало доказателственото значение на декларациите на собствениците, които те са подавали по силата на Наредбата-закон за поземления данък от 1935г., както и на У. №573 на П. на ВНС от 28.05.1949г. за задължително пререгистриране на непокритите земеделски земи. Това са нормативни актове, които са имали за цел създаването на информационна база за вида и количеството на частните земеделски земи и техните собственици, като въз основа на получените данни се начислява поземленият данък, съответно – определят се земите, подлежащи на коопериране в блокове на ТКЗС. Тези регистри са имали доказателствено значение по отношение на собствеността върху земеделските земи както при обобществяването им – чл.13 от Наредбата-закон за ТКЗС от 1945г. и чл.14 от ППЗТПС, така и при възстановяването им – чл.12, ал.2 от ЗСПЗЗ. Това доказателствено значение е обусловено от правилното попълване на декларациите, с данни за подаването им, което трябва да е удостоверено с разписка, подписана от декларатора и на съответното длъжностно лице, която се намира на самата декларация, както и информация за номера по реда на постъпването – в този смисъл Окръжно №694 от 30.05.1949г. относно задължителното пререгистриране на непокритите земеделски земи. В настоящия случай по делото е представено копие от такава декларация, което по принцип е допустимо доказателствено средство в производството по чл.11, ал.2 от ЗСПЗЗ, но в случая не отразява целия документ и затова не може да се прецени доказателственото му значение. Това копие освен това не е заверено от ищеца или от неговия пълномощник, поради което съдът не може да основе решението си на него. Като е приел нередовен от външна страна документ, въззивният съд е допуснал съществено процесуално нарушение, което налага отмяна на постановеното от него решение и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, който да отстрани допуснатия порок при събиране на доказателствата по делото. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение №602 от 06.06.08г. по гр.д. №186/08г. на Варненския окръжен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: