Р Е Ш Е Н И Е № 178 София, 05 април 2021г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и шести ноември две хиляди и двадесета година, в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: МАЯ ЦОНЕВА ДИМИТРИНА АНГЕЛОВА при секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора Мария Михайлова като изслуша докладваното от съдия Даниела Атанасова наказателно дело № 796/2020г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия С. П., чрез защитника му адв.К. Е. срещу въззивна присъда № 2 от 26.05.2020г., постановена по внохд №485/19г. по описа на Апелативен съд – Пловдив. С жалбата, която е бланкетна се релевират касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК. Прави се искане за отмяна на атакуваната въззивна присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на апелативната инстанция. В допълнението към жалбата са развити доводи в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. В съдебното заседание пред касационната инстанция представителят на прокуратурата намира жалбата са неоснователна, тъй като при постановяването на новата въззивна присъда не са допуснати съществени процесуални нарушения. Съдът е обсъдил в цялост доказателствената съвкупност, при спазване на процесуалните правила. Счита за правилни изводите по приложението на материалния закон. Моли жалбата да бъде оставена без уважение. Адвокат Г. К., защитник на подсъдимия поддържа изцяло касационната жалба и допълнението към нея. Твърди, че в случая е налице липса на мотиви, което е абсолютно основание за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Извън посочените в жалбата процесуални нарушения защитникът излага аргументи и за допуснати такива на досъдебното производство. Изразява становище, че правилно първоинстанционният съд в разпоредителното заседание е констатирал процесуално нарушение при изготвяне на обвинителния акт и по-точно досежно престъплението по чл.215 от НК, поради което е прекратил съдебното производство, но твърди, че с произнасянето си апелативната инстанция/която е отменила определението за прекратяване/ е нарушила правата на подзащитния му. Също така се позовава и на допуснато в обвинителния акт процесуално нарушение, касаещо престъплението по чл.283 от НК и по-точно, че в обстоятелствената на акта са описани факти, които сочат на престъпление по чл.282 от НК, а подсъдимият е обвинен за престъпление по чл.283 от НК. Моли за преразглеждане на въпроса относно допуснатите на досъдебното производство съществени процесуални нарушения, тъй като констатирането на такива налага връщане на делото на прокурора за изготвяне на нов обвинителен акт. Подсъдимият С. П. твърди, че е невинен. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и в пределите на правомощията си по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: С присъда № 74 от 12.07.2019г., постановена по нохд № 1208/18г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, подсъдимият С. К. П. е бил признат за виновен в това, че 04.10.2017г. в [населено място], с цел да набави за себе си имотна облага е придобил чужди движими вещи - пари на стойност 300лв., собственост на Т. и Л. К., за които е предполагал, че са придобити от другиго, а именно К. Д. чрез престъпление по чл.209 от НК/телефонна измама/, от което Д. е придобил сумата от 1300лв. и 15 евро, поради което и на основание чл.215, ал.1, вр. чл.54 от НК го е осъдил на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл.66 от НК изпълнението на наложеното наказание лишаване от свобода е отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. Със същата присъда подсъдимият С. П. е признат за невиновен в това, че на 04.10.2017г. в [населено място], като длъжностно лице – началник сектор “Охранителна полиция” в трето РУ на МВР [населено място] е използвал своето служебно положение, за да набави за себе си противозаконна облага – пари на стойност 300лв., поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.283 от НК. Съдът се е произнесъл по приложението на чл.59 от НК, веществените доказателства и деловодните разноски. С въззивна присъда № 2 от 26.05.2020г., постановена по внохд № 485/19г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, първоинстанционната присъда е била отменена в частта, с която подсъдимият е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението по чл.283 от НК, като вместо това е постановено: подсъдимият С. К. П. е признат за виновен в това, че на 04.10.2017г. в [населено място], като длъжностно лице – началник сектор “Охранителна полиция” в трето РУ на МВР [населено място] е използвал своето служебно положение, за да набави за себе си противозаконна облага – пари на стойност 300лв., поради което и на основание чл.283, вр. чл.54 от НК е осъден на една година лишаване от свобода. На основание чл.23 от НК съдът е определил на подсъдимия едно общо и най-тежко наказание от една година и шест месеца лишаване от свобода, чието изпълнение на основание чл.66 от НК е отложил за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. В останалата част присъдата е била потвърдена. Касационната жалба е допустима. Независимо, че първоначално касаторът релевира касационни основания по чл.348, ал.1, т.1 и 2 от НПК в допълнението към жалбата, както и хода на съдебните прения пред касационната инстанция, се излагат аргументи само в подкрепа на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК – допуснати съществени процесуални нарушения. Твърденията са за липса на мотиви и за нарушения при изготвяне на обвинителния акт. Въззивният съдебен акт, който в случая е нова присъда, следва да отговаря на изискванията на чл.339, ал.3, вр. чл.305 от НПК. Принципно положение е, че мотивираността на съдебния акт следва да обективира вътрешното убеждение на съда. Мотивите на въззивата присъда е необходимо да съдържат фактическите обстоятелства, такива каквито са били приети за установени, анализ и преценка за допустимостта и относимостта на доказателствените материали, правните съображения за взетото решение и отговор на направените от страните възражения. Когато мотивната част на акта е неясна, непълна или противоречива е налице процесуално нарушение, което е от категорията на съществените, тъй като представлява липса на мотиви по смисъла на чл.348, ал.3, т.2, пр.1 от НПК. Единствено постановен от контролираната инстанция съдебен акт, отговарящ на законоустановените изисквания дава възможност на касационната инстанция да упражни правомощията си по контрол за правилното приложение на процесуалния и материалния закон. В случая не сме изправени пред хипотезата изобщо да липсват мотиви или същите да са в такава степен формални и незадълбочени, че да не дават възможност да бъде разбрано какво е възприел решаващият съд и по какъв начин е формирал вътрешното си убеждение. Действително както се сочи в жалбата контролираната инстанция в акта си позовавайки се на показанията на свидетеля К. Д. многократно го е посочила като К. Г.. По мнение на настоящия състав, въззивният съд е следвало да бъде по-прецизен при изготвяне на мотивите си, но това нарушение не се явява съществено, изискващо отмяна на атакувания акт и връщане на делото за ново разглеждане, тъй като не води до неяснота относно волята на съда. Друг свидетел с фамилно или бащино име Г. по делото няма, освен това в повечето случай свидетелят е изписан с две имена – К. Г.. Съдържането на мотивната част на присъдата/в нейната цялост/ не буди съмнение, че става въпрос за свидетеля по делото К. Д.. По-нататък касаторът прави оплакване за допуснато съществено процесуално нарушение на досъдебното производство при изготвяне на обвинителния акт. Това възражение е недопустимо за разглеждане в настоящото касационно производство. Първоинстанционният съд е провел разпоредително заседание на 19.07.2018г., в което са участвали защитниците на подсъдимия – адвокати Е. и К., които са изразили становище по всички въпроси, предмет на обсъждане в разпоредителното заседание, включително и този по чл.248, ал.1,т.3 от НПК, като тяхната позиция е била, че на досъдебното производство не са допуснати съществени и отстраними процесуални нарушения. На основание чл.248, ал.5, т.1 от НПК, окръжният съд е постановил определение, с което е прекратил съдебното производство и е върнал делото на прокуратурата, след като служебно е констатирал допуснати съществени процесуални нарушения на досъдебното производство. С определение № 539 от 21.08.2018г., постановено по внчд № 477/18г., Апелативен съд - Пловдив е отменил атакуваното пред него първоинстанционно определение, в частта, с която на основание чл.249, ал.2, вр. ал.1, вр. чл.248, ал.2,т.3 от НПК съдебното производство е било прекратено и делото върнато на прокуратурата. Върнал е делото на ОС - Пловдив за продължаване на съдопроизводствените действия. В хода на съдебните прения пред касационната инстанция адв.К. освен, че поддържа направените с жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални възражения при постановяване на атакувания съдебен акт, в допълнение заявява, че такива са допуснати и на досъдебното производство и по-точно при изготвяне на обвинителния акт. Съгласно разпоредбата на чл.248, ал.3 от НПК в съдебно заседание пред първоинстанционния, въззивния и касационния съд не могат да се правят възражения за допуснати нарушения на процесуалните правила по ал.1,т.3 на чл.248 от НПК, които не са били поставени на обсъждане в разпоредителното заседание, включително по почин на съдията – докладчик. Така предвидената преклузия е абсолютна по отношение на страните в процеса, породи което горепосочените оплаквания на защитника не могат да бъдат предмет на разглеждане от тази инстанция. Обобщено, въззивният съд не е допуснал нарушения, които да обусловят касационно основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Оплакванията на касатора за нарушения на материалния закон са декларативно заявени в жалбата. Не се излагат подкрепящи аргументи, както в допълнението към касационната жалба, така и в хода на съдебните прения. Независимо от това в настоящият случай е наложителна намеса на ВКС, произтичаща от конституционното задължение на касационната инстанция да осъществява върховен съдебен надзор за точното и еднакво прилагане на закона от всички съдилища. Тази необходимост е породена от факта, че въззивният съд не е приложил правилно закона по отношение на обвинението за престъпление по чл.283 от НК, за което с въззивната присъда е признал подсъдимия за виновен. Обект на защита с престъплението по чл.283 от НК са обществените отношения, гарантиращи безкористното проявление на длъжностните лица в тяхната извънслужебна дейност, авторитет, престиж, нравствени устои на длъжността, която заемат. Обществената опасност на деянието и отговорността за извършването му са налице при злоупотреба със служебно положение, с цел лична или за другиго противозаконна облага независимо от това дали тя е реализирана или не. За състава на престъплението по чл.283 от НК е необходимо длъжностното лице да е използвало служебното си положение, и то с цел да набави противозаконна облага, както беше посочено за себе си или за другиго. Касае се за използване от длъжностното лице на съответното длъжностно качество за реализация на една извънслужебна дейност. За разлика от престъплението по чл.282 от НК, при това по чл.283 от НК длъжностното лице само използва служебното си положение за набавяне на противозаконна облага, като от значение е единствено обстоятелството, че службата, която заема, му дава възможност да набави облага, както и че длъжностното му качество улеснява мотивировката на други лица. Тези принципни положения са изводими от трайната и задължителна съдебна практиката - Постановление № 2/80г. по н.д. 2/80г., Пленум на ВС, Решение № 30 от 25.04.89г. по н.д. №19/89г. на ОСНК. Същите изцяло са възприети от контролираната инстанция, но направените конкретни изводи за съставомерността на деянието на подсъдимия по чл.283 от НК, обусловени от установените фактически положения, са неправилни. Апелативният съд подробно е аргументирал изводите за това, че подсъдимият С. П. е субект на престъплението по чл.283 от НК, тъй като има качеството на длъжностно лице. По-нататък е обосновал тезата си, че използваното от него длъжностно качество се е изразило в даване на съвети, и обещания за покровителство и съдействие по повод на събраните от св.Д. суми от различни адреси, на които е бил изпращан от непознати лица, и притесненията му да не го открият и да му потърсят „сметка“ за непредадените суми. Също така, съдът се е позовал и на обстоятелството, че подсъдимият не е насочил двамата свидетели към органите на полицията, макар и да е разбрал, че парите са получени от “схема за измами”. При тези констатации апелативната инстанция е приела, че подс. П. е мотивирал свидетелите Р. и Д. да предприемат определени действия и бездействия, с което е целял получаването на имотна облага. С тези изводи настоящият състав не може да се съгласи, тъй като същите не следват от фактическите констатации, направени от апелативната инстанция. Данните, приети за установени сочат, че двамата свидетели сами са потърсили подсъдимия, като първата им среща се е състояла след като св.Д. вече е бил взел инкриминираната сума от 1300лева и 15евро. Също така е установено, че инициативата за даване на сумата от 300лв. на П. е изцяло на двамата свидетели, без той да я е поискал, без да е обещавал, че ще им окаже каквото и да било съдействие, или да е демонстрирал намерение за такова. Преценката, че същият е имал възможност за оказване на някакво съдействие е на самите свидетели, като същата е в сферата на предположенията. Обстоятелството, че не ги е посъветвал да сигнализират компетентните органи, а и самият той не е подал сигнал, в случая не обуславя съставомерност на деянието по чл.283 от НПК. По делото не са установени данни, че подсъдимият възползвайки се и демонстрирайки служебното си положение, е мотивирал свидетелите Д. и Р. да предприемат противозаконни действия, при това с цел да набави за себе си инкриминираната имотна облага. В обобщение, настоящият състав на касационната инстанция намира, че въззивният съд е допуснал нарушение на материалния закон, признавайки подсъдимия за виновен в извършването на престъпление по чл.283 от НК, което обусловя наличие на касационното основание по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Предвид изложеното, атакуваният съдебен акт на Апелативен съд – Пловдив следва да бъде отменен в частта, с която подсъдимият С. К. П. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.283 от НК, както и относно приложението на чл.23 от НК, като на основание чл.304 от НПК следва да бъде признат за невиновен и оправдан по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.283 от НК. В останалата част въззивната присъда следва да бъде оставена в сила. Водим от горното и на основание чл.354, ал.1, т.3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 2 от 26.05.2020г., постановена по внохд № 485/19г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, в частта, с която подсъдимият С. К. П. е бил признат за виновен и осъден за престъпление по чл.283 от НК, както и относно приложението на чл.23 от НК, като на основание чл.304 от НПК го признава за НЕВИНОВЕН и го ОПРАВДАВА по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл.283 от НК. ОСТАВЯ В СИЛА присъдата в останалата й част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.