Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е                                                  № 191                                София, 07 май  2009 година   Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на четиринадесети април две хиляди и девета година, в състав:                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ                                    ЧЛЕНОВЕ: ПАВЛИНА ПАНОВА                                                                 СЕВДАЛИН МАВРОВ   при участието на секретаря Лилия Гаврилова и в присъствието на прокурора Искра Чобанова изслуша докладваното от съдията Красимир Харалампиев н. дело № 183/2009 година.   Производството е образувано по касационна жалба от подсъдимия Й. С. Й. против присъда № 431 от 21.11.2008 год. по внохд № 170/2008 год. по описа на Благоевградски окръжен съд. В жалбата е релевирано основанието за проверка на въззивната присъда по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК /неподкрепено с конкретни доводи/, като от съдържанието й могат да се извлекат и оплаквания за формирано, в нарушение на изискванията по чл. 13 и чл. 14 НПК, вътрешно убеждение на съдебния състав за авторството на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, както и за неправилно приложение на закона. По същество се прави искане за изменяване на присъдата и намаляване на наложеното на подсъдимия наказание. Пред касационната инстанция подсъдимият и редовно упълномощеният му защитник-адв. А. М. от АК-Благоевград, редовно призовани, без да посочат уважителни причини, не се явяват. Прокурорът даде заключение, че жалбата е неоснователна. При установените фактически положения съдът е приложил правилно закона, като наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Върховният касационен съд, за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваната присъда, на основание чл. 336, ал. 1, т. 2, във вр. чл. 334, т. 2 НПК, Благоевградският окръжен съд е отменил присъда № 4830/06.11.2007 год. по нохд № 399/2007 год. на Благоевградския районен съд и вместо нея постановил нова, с която подсъдимият Й. С. Й. е признат за виновен в това, че на 02.02.2006 год. около 22.00 часа в Благоевград, на стълбите, намиращи се от южната с. на стадион “Христо Ботев” отнел чужди движими вещи и пари на обща стойност 217,31 лв. от владението на М. Г. К. от гр. Б., без нейно съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това сила, поради което и на основание чл. 198, ал. 1 и чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК е осъден на една година и шест месеца лишаване от свобода. На основание чл. 66, ал. 1 НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. На основание чл. 189, ал. 3 НПК подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски. К. прецени доводите на страните и доказателствата по делото, проверявайки въззивната присъда в пределите на чл. 347 НПК, Върховният касационен съд съобрази следното: Присъдата на въззивния състав е законосъобразна. Втората съдебна инстанция е приела различни от първостепенния съд фактически и правни положения, основани не само на доказателствени източници събрани от първостепенния съд, но и чрез допълването им с други такива, в хода на проведеното от нея съдебно следствие. На базата на цялата доказателствена съвкупност Окръжният съд е стигнал до други изводи свързани с предмета по чл. 102 НПК, като е отговорил на въпросите по чл. 301 НПК: има ли извършено деяние, представлява ли то престъпление, извършено ли е от подсъдимия и извършено ли е виновно, каква е правната му квалификация, които обстоятелства са намерили отражение в съдържанието на присъдата. Въззивният съдебен състав е констатирал диаметрално различната позиция, от една с. , на подсъдимия по оспорваното от него авторство в престъплението, а от друга-на пострадалата К. , която е категорична за предишното си познанство с Й. , поради което го е разпознала като автор на извършения грабеж; на показанията на свидетелите П, Д. Ч. , Я. С. , М. Кавунски, които в показанията си пред съда са изложили данни, относими към предмета на доказване и сочещи за съпричастност на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението. Съдът е направил съпоставка и анализ на посочените различия, а обясненията на подсъдимия, с които е оспорил авторството на деянието, са отхвърлени, като осъществено от него право на защита. Съдебният състав е дал вяра на показанията на пострадалата и ги е възприел за достоверни, защото, косвено те са потвърдени и от показанията на посочената група свидетели. На базата на събраните и проверени писмени и гласни доказателства, както и на заключението на съдебно-оценителната експертиза, опровергаващи тезата на защитата за липсата на авторство на подсъдимия в деянието, предмет на обвинението, въззивният състав е възприел изложените в обвинителния акт фактически положения и направил законосъобразни изводи от правно естество, и като изпълнил задължението си да обсъди противоречията в доказателствената съвкупност е изложил съображения, защо и кои от доказателствата приема, а други отхвърля. Тези съображения са в изпълнение на произтичащите процесуални изисквания за съдържание на присъдата, задължителни съобразно чл. 339, ал. 3 вр. чл. 305, ал. 3 от НПК и за втората инстанция, когато постановява нова присъда и наличието им сочи за неоснователност на касационната жалба по релевираните в нея оплаквания за допуснато нарушение по чл. 303, ал. 2 и чл. 13 и чл. 14 НПК, както и за неправилно приложение на материалния закон. В касационната жалба не са изложени мотиви, относно довода по касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Затова, този довод не може да бъде обсъждан, а и нарушения по чл. 348, ал. 5, т. 1, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, въззивният съд не е допуснал. Наказанието на подсъдимия е индивидуализирано при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 НК, като съдът е приел, че в случая са налице многобройни смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото, предвидено в закона наказание, ще се окаже за Й. несъразмерно тежко. Настоящият касационен състав намира, че в определения размер, както и начин на изпълнение, наказанието съответствува на обществената опасност на конкретното деяние и на подсъдимия като деец. С него, по отношение на Й. , ще бъдат постигнати целите на специалната и генералната превенции визирани в чл. 36 НК. Ето защо, доводът за явна несправедливост на наказанието също се явява неоснователен. По изложените съображения и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 НПК, Върховният касационен съд на РБ, ІІІ н.о.   Р Е Ш И :   ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 431 от 21.11.2008 год. по внохд № 170/2008 год. по описа на Благоевградския окръжен съд. Решението не подлежи на обжалване.     ПРЕДСЕДАТЕЛ:     ЧЛЕНОВЕ: