6 Р Е Ш Е Н И Е № 192 София, 02 юни 2014 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на втори април две хиляди и четиринадесета година в състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУЖЕНА КЕРАНОВА ЧЛЕНОВЕ:КАПКА КОСТОВА РУМЕН ПЕТРОВ при секретар: Даниела Околийска и в присъствието на прокурора Кирил Иванов изслуша докладваното от съдията Ружена Керанова н. дело № 379/2014 година Производството по делото е образувано по жалба на частните тъжители и граждански ищци С. Д. Х., С. Г. Г., Х. Х. К. срещу въззивна присъда № 8/17.01.2014 г., постановена по ВНЧХД № 507/2013 г. от Окръжен съд – Бургас. В жалбата и приетото допълнение към нея се навеждат доводи за допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на частните тъжители, нарушения на принципните норми на чл. 14, чл. 107, чл. 339 във вр. с чл. 305, ал. 3 от НПК, наличие на основанието по чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Отправеното искане е за отмяна на постановена нова присъда и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на окръжния съд. В съдебното заседание частните тъжители не се явяват, редовно призовани. Жалбата се поддържа от повереник. Подсъдимият П. С. Г. не се явява, редовно призован, а процесуалният му представител поддържа становище за неоснователност на жалбата. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка в пределите по чл. 347, ал.1 от НПК, установи следното : С присъда № 70/04.05.2012 г., постановена от Районния съд – Раднево по НЧХД № 265/2011 г., подсъдимият П. С. Г. е бил осъден да заплати на гражданските ищци С. Д. Х., С. Г. Г., Х. Х. К. сумите от по 1 500 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди. С атакувания сега въззивен съдебен акт тази присъда е била отменена и вместо нея предявените от частните тъжители граждански искове за сумите от по 1 500 лева – обезщетение за неимуществени вреди, вследствие на нанесена клевета, разпространена чрез печатно произведение – вестник „Труд”, бр. 206 от 16.10.2008 г., в статия „Сигнализират за агроизмами в Б.” и по друг начин, чрез изпращане на „Жалба на земеделски производители на територията на [община], област Я.” до различни органи, са отхвърлени като неоснователни и недоказани. Жалбата е основателна, защото въззивната присъда, с която макар и да се решават въпросите относно гражданската претенция на тъжителите, е постановена в отклонение от изискванията на процесуалния закон. Независимо от обема на мотивите (в голямата си част те отразяват процесуалното развитие на делото) същите не отговарят на процесуалните изисквания, регламентирани в чл. 339, ал.3 във вр. с чл. 305 от НПК. В тях не се съдържат съображения по съществените за изхода на делото въпроси, а оскъдните такива са неясни и противоречиви. Въззивният съд е приел, че от мотивите на първата инстанция не ставало ясно „къде и кога, с кое деяние и коя от двете му изпълнителни форми подсъдимият е реализирал в идеална съвкупност съставомерните признаци на престъплението клевета срещу тримата тъжители”. Нямало яснота относно формата на вината, доколкото престъплението може да се извърши само при пряк или евентуален умисъл, липсвала и обосновка на изискуемата се причинна връзка. Така отправената критика към качеството на първоинстанционния съдебен акт може и да има своето основание, но въззивният съд търпи същия упрек. Според отразеното в мотивите на новата присъда от обективна страна, е останал недоказан един от основните „съставомерни” елементи на твърдяното деяние – датата на осъществяването му. Прието е за установено, че подсъдимият Г. на 30.05.2008 г. е подписал „Жалба на земеделски производители на територията на [община]”, адресирана до различни институции, че жалбата е достигнала до адресатите, съобразно наличните писмени данни (писма, които макар и издавани във връзка с други наказателни производства не поставяли под съмнение, че се отнасят до същата), както и че разпространението на жалбата е приключило с получаването й в Държавен фонд „Земеделие”. Въз основа на така приетото са направени и крайните заключения на съда, а именно : „по делото не се установява в периода, посочен от гражданските ищци – края на м. септември до средата на м. ноември 2008 г. подсъдимият Г. да е осъществил изпълнителното деяние на престъплението клевета. След като инкриминираният период не съответства на този, посочен в обстоятелствената част на тъжбата, то въззивният съд не намира за необходимо да обсъжда останалите обективни и субективни елементи, обуславящи извършването на твърдяното деяние..” (мотиви, л. 122 от делото). Така изложените съображения са противоречиви и не дават възможност да се разбере дали съдът приема, че частната тъжба и допълнението към нея са очертали рамките на предмета на доказване, но са останали недоказани основни факти от него, или тъжбата и допълнението й, с оглед съзряното от съда несъответствие, не е била годна да очертае фактическото обвинение. Всъщност съдът не е коментирал фактическите обстоятелства, правно значими за търсената деликтна отговорност, посочени в частната тъжба и допълнението към нея, подадени пред Районен съд – Елхово, за които преди това е приел, че са очертали рамките на деянието, предмет на обвинението (виж мотиви, л. 120 от делото, гръб). В сезиращите съда процесуални документи – частна тъжба и допълнение към нея, е посочено кога според частните тъжители е довършено деянието, съобразно начина на осъществяването му, формите на изпълнителното деяние, кои факти обуславят „разпространението чрез печатно произведение” и „разпространение по друг начин”. В тези рамки е следвало да се прецени дали отразените фактически обстоятелства са доказателствено обезпечени и дали те разкриват фактическия състав на деликт. Следва още да се спомене принципното положение, че диспозитивът на съдебния акт е логично продължение на съобразителната част и е необходимо вътрешно единство между тях. При противоречие между диспозитив и мотиви не може да се разбере каква е била действителната воля на съда. В тази връзка неясно защо съдът, след като е приел, че частните тъжители не са поддържали обвинението, клеветническите твърдения да са „разпространени чрез печатно произведение” в диспозитива на присъдата е отразил същото (сравн. диспозитив и мотиви, л. 122). Неподдържането на част от фактическото обвинение обективира оттегляне на тъжбата в тази й част, с каквото право разполага частният тъжител. Последното няма как да не се отрази върху обема на фактическото обвинение и следва да се съобрази от съда. Посоченото до тук е достатъчно, за да се отмени съдебният акт, тъй като противоречивите мотиви на присъдата, в които отсъстват и съображения по въпросите, свързани с гражданската претенция на ищците, отразяват съдържанието на касационното основание по чл. 348, ал.3, т. 2 от НПК. Извън това следва да се посочи, че съдът, отказвайки се да обсъжда „обективните елементи, обуславящи извършването на твърдяното деяние”, при посочените по-горе противоречиви съображения, е пропуснал да съобрази, че във фактически план принципно е възможно субектът да е осъществил клеветнически твърдения пред множество лица (вкл. и чрез адресирането им до различни институции, печатни произведения и прочие), но това да е станало последователно във времето. Обобщено казано, въззивният съдебен акт не отговаря на изискванията за съдържание по чл. 339, ал. 3 във вр. с чл. 305 от НПК, което изключва проверката за неговата законосъобразност, а процесуалният подход, предприет от съда, ограничава процесуалните права на частните тъжители. По отношение на възражението за наличие на касационното основание по чл. 348, ал.3, т. 3 от НПК. Неизменна е съдебната практика, че в принципен план направеното искане за отвод следва да почива на обективни и конкретни обстоятелства, които да станат достояние на съдения състав, постановяващ акта, или на контролната инстанция, за да стане обективно възможно произнасянето по твърдението за наличие на незаконен състав. Представеното копие от електронната поща на един от частните тъжители и съдържанието на писмото не обосновават в достатъчна степен твърдените обстоятелства, на които са се позовавали частните тъжители, че внасят съмнение в безпристрастността на съда. С оглед изхода на делото по-нататъшното обсъждане на възражението е безпредметно. С оглед на изложеното и на основание чл. 354, ал.1, т. 4 от НПК, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивна присъда № 8/17.01.2014 г., постановена по ВНЧХД № 507/2013 г. от Окръжен съд – Бургас ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг съдебен състав на въззивния съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.